Критерии за детска градина

Анкетата е хубаво нещо, ама всички изброени неща са много важни - жалко, че не може да се степенуват там. Но ето моят отговор:
1. Големината на групите
2. Естественото отношение към децата
3. Хубава база
4. Близо до дома

За съжаление в нашата околност такива няма. Хубавото и обаче на градините в крайните квартали (поне в Дружба е така), е че са далеч от натоварени улици.
Хич не ми се иска да съм на твое място за избор на градина в центъра.

Успех все пак и действай, че септември ей го къде е  

Да, жалко, че не могат да се степенуват. Може би се дължи на моето незнаене как да правя анкета.

1. Големина на групите
2. Естествен подход към децата
3. Близост, но не до дома, а до работното място. Лично за мен е така, но аз живея много близо до работата си.
4. Добра база

За мен при избора беше водеща т. 3, но разбира се ако беше някаква развалина яслата щях да обмислям друг вариант.
Сега ще кажа за някои други неща. Чужд език - абсолютно съм против заниманията по чужд на толкова малки деца. Цена???? - в държавните градини таксата е една и съща

И аз трябва да избера до септември, а решението хич не ми се вижда просто.
Та значи на първо място слагам отношението, подхода и мерака за работа на учителите. Хареса ми философията на градини стъпка по стъпка, обаче трябва да се види на живо. Предполагам, че ще намеря и частни градини, отговарящи на моите очаквания.
На второ - голям двор, зеленина и чист въздух. На това условие май само частни градини ще отговорят:(
Трето - работното време. Градина, в която ако не съм я взела до 5:30, ме гледат на кръв, не ми трябва.
На четвърто - средата. Всяка жаба да си знае гьола. Не бих я записала в някое снобско и "елитно" заведение, даже и да мога да си го позволя и да отговаря на другите ми критерии. Това тук е камък в градината на частните ДГ.
Като продължение на четвъртото идва и петото, мнението на другите родители. Но не на всички родители, а на такива, които уважавам. Ето, сега съм много изкушена от градината на Янита, Делфин и ИваД, точно и само защото ги харесвам като хора.
Последно, но не по важност, тук ще сложа храната. Не искам детето ми да се тъпче с боклуци - кренвирши, маргарин, сухи супи, вафли, зрънчовци и тем подобни. Предпочитам въобще да не яде следобедна закуска, отколкото да изяде една филия с майонеза, или маргарин и някакъв гаден салам.

Цената би била фактор, когато съпоставям две места със сходни други характеристики. Но пък от сега знам, че едва ли ще дам дъщеря си в прехвалената тук увекинд, защото 350 ?(долара ли, евро ли беше) ми се струват прекалено.
Базата...Ако учителите работят с желание, едва ли ще са се оставили да тънат в мизерия със счупени катерушки и мрачни стаи. Не търся лукс и екстри.
Допълнителните занимания, зелените училища, езиците, са само зарибявка. Разбира се, ще ми хареса да ги водят на театър, да им организират най-различни празници и състезания. Да я вземам вечер със светнали очички, разпалено да обяснява какво е видяла/правила днес. Но струва ми се всичко това отново влиза в задълженията на един добър учител. За екскурзиите, мисля че на първо време предпочитам аз да я водя, това сигурно са най-незабравимите моменти и за родителите и за децата. Така че опцията зелено/ски/сърф училище няма да натежи при избора ми.
Големина на групите - фактор е, но само в началото. Като стане по-голяма, не мисля че и група от 25-30 деца би ме притеснявала. Всъщност по важни са хигиенните условия и правилата в ДГ, а не толкова големината на групата.
Транспорт - не, поне на първо време. Мисля, че бих я пуснала с общите микробусчета, чак като стане на 5-6 годинки. Това изцяло от съображения за безопасност.
Ако градината ми харесва, колкото и да е далече, ще намеря начин да се оправя с транспорта. Така, че близостта е последния фактор. Ами това е.

Сподели на теб какви мисли ти минават през главата, защото аз съм само в най-начална фаза на проучването.

Анда, аз не гласувах, защото най-важният критерии според мен, го няма в анкетата. Когато избирах градина за Сашко, най-много държах на това, градината да е доброжелателно настроена към идеята да придружавам детето си в началото, докато посвикне. Това съкрати огромния списък от градини само до три броя - "Чуден свят", "Д-р Петър Берон" и "Малечко".
Категорично не съм съгласна с популярното мнение, че придружаването на детето в началото е вредно, ненужно и т.н. Точно обратното! Смятам, че това е изключително полезно и важно нещо. Това дава много положителен старт в едно от най-важните начинания на човека - първата голяма крачка към училището и социализацията.
Основните доводи против, с които се сблъсках са:
1. "Детето ще свикне с това и после ще му бъде по-трудно! По-добре от раз. Ще пореве, ще пореве и ще му мине".
Не е вярно!!! Кому е нужна тази шокова терапия и какво трябва да цели тя???   Когато на детето му се обясни правилно, няма да свикне току-така. Аз му бях казала предварително, че в началото мога да го придружавам, докато свикне с обстановката, с госпожите и с новите си приятелчета, но че след няколко дни ще започне да ходи без мен там, защото в градината няма майки, а само големи и много важни дечица, както и чудесни и грижовни госпожи, които са с тях, играят, пеят и учат много интересни неща. Със сигурност това, че бяхме заедно, много му помогна и не само, че не свикна с присъствието ми, но беше много по-готов и по-спокоен, когато остана сам. Отделянето е много, много важно и колкото по-нежно стане, толкова по-положително и креативно е това за детето.
2. "Другите деца, и те ще искат майките им да са там".
Не е вярно!!! Децата въобще не ми обръщаха внимание, освен, че от време на време се закачаха усмихнато с мен. По принцип се допуска най-много един родител в групата в дадения момент, така че съвсем не става навалица от майки или бащи, нито пък се получава групичка на деца с придружители и деца без придружители, та да ревнуват и да се сърдят вторите.

Второто, на което изключително много държах, беше позитивното възпитание и отношение. Когато звънях и ходех по разните градини, не спирах да задавам въпроса: "Как постъпвате, когато детето не спазва правилата или направи някоя пакост?" Ако получех отговор, който съдържа и най-малкият намек за каквото и да било наказание или изолиране, учтиво и мило казвах довиждане и това е. С голямо внимание бях възпитавала с позинивни методи детето си цели три години, за да си позволя "отклонение" от тази посока.

Много важно за мен, също така, беше желанието на въпросната градина да работи с родителите. Само, когато учителите и родителите работят в екип, може да се очаква детската градина да е пълноценно преживяване за детето.

Не е просто, Тинкърбел! Никак даже не е просто. Много трябва да се ходи, да се пита, да се проучва. Колкото по-рано започнеш, толкова по-добре. Непременно искай среща не само с директора на градината, но и с учителите, които ще работят с детето. Каквото и да ти казва ръководството, най-важното е отношението на педагога.
За лекар и учител не трябва да имаш просто знание, а призвание. Това си личи веднага, ако се вгледаш в тази посока.

Благодаря на всички за отговорите.
Деметра, твоят особено ме заинтригува. Не знаех, че има различия в градините по тази точка (период на постепенно привикване). Мислех, че навсякъде или те пускат, или не според някаква наредба.  
Цитираните от теб градини частни или държавни са и къде се намират? Имат ли сайт?
Съгласна съм, че е хубаво човек да прецени предварително какви са учителките, но как се прави това? Ето, аз се изтърсвам в дадена градина, но те там си имат занятия - не мога да ги прекъсвам. Ти как постъпи?

Тинкърбел (Менче-звънче?   ), благодаря ти за изчерпателния отговор. И аз си задавам много от същите въпроси. Не знам впрочем какво дават на децата за ядене в стандартните градини? Съгласна съм, че т.нар. чуждоезиково обучение в повечето градини не би било основен критерий за избор при мен - съмнявам се и доколко е ефективно, освен може би в редки случаи. Ски училища, зелени училища и други такива не ме блазнят - аз по-скоро бих се притеснявала детето ми да е без мен на такива потенциално опасни места.
Коя е впрочем градината на Делфин и ИваД?

По-скоро се оглеждам за държавни градини - не мога да си позволя частни (или мога, но с много напъни), а и не съм хиляда процента убедена дали си струва. Макар че заради въздуха и разходките на зелено сериозно бих се замислила.

Аничка, да, в центъра търся - в нашия квартал съвсем не ми вдъхват доверие (Х.Димитър). Жалко, но за въздуха не ми се мисли тук.

Споделям напълно мнението ти Деметра, за съжаление обаче у нас такова отношение в ДГ рядко се среща. Майките не си дават сметка каква душевна травма причиняват не детето си оставяйки го да пищи отчаяно,  лелята го дърпа навътре то се дърпа навън. Такива сцени съм виждала и никой не се трогва от това. "Педагозите" казват че е нормално, а майките  се доверяват на "специалистите" , обръщат се и си тръгват. Когато съм говорила с директорки на  ДГ и съм поставяла тези въпроси, чувах невероятни нелепости. Тези жени след завършването си преди 10-15 год. една книга не са прочели по специалността си. Като се има впредвид по какви автори са учили...........ами те хабер си нямат от детска психология. Как да им довери човек    най-скъпото си? Такива има и сред частните училища и градини за огромно съжаление. Нас  родителите, обаче, нищо не ни оправдава да сме неграмотни по отношение на детската душа и да позволяваме тя да се уврежда така безотговрно

Изпаднах в депресия след като прочетох темата.  
Като цяло не мога да кажа, че съм имала избор в избора на детска градина, извинявам се за многото избори в изречението.
Частни учебни заведения до края на средното образование на децата ми никога не са били алтернатива, без значение възможностите ни, като идея не ми харесва.

Разпитвала съм майки, чиито деца посещават детската градина - това май е единственото което съм правила преди да започне да ходи там Сиси. Абсолютна незаинтересованост излиза че съм проявила.   И луд късмет съм имала...то не аз а детето.
Гласувах ти по темата с това за отношението към детето/децата.

Веднагически излизай от депресия!!!  


Напълно подкрепям това!
Не виждам какво повече може да се направи от това което си направила - да поразпиташ майки за това дали са доволни или не и да прецениш. Анда прави същото, само че от малко по-широка трибуна!

Не е лесно.
Пропуснах да си кажа, че по въпроса с яслите разпитвах една позната, която няколко години работи в ХЕИ като инспектор точно по градини, ясли и домове в града. И понеже тя също има дете, и си пада малко по-претенциозна от мен, оценките и коментара за яслата и градината ми бяха от полза.

Но си признавам, че няма начин да тръгна да обикалям и разпитвам. Що така....

Някой знае ли държавна градина в София, където да позволяват постепенно привикване?

Големина на групите
Добра база
Естествен подход към децата
Впечатления от другите родители

Май пак се събрахме тайфата
Анда, не е ли малко късно да търсиш държавна ДГ?
Когато отидох ~ 20.01 да подавам молба в единствената ДГ, която ни е в района, директорката ми се изсмя и каза, че съм закъсняла... Направо побеснях... След това обиколих още 2 или 3, но навсякъде ми казваха, че не сме им в района (става дума за центъра)
Така че не мога да участвам в анкетата, понеже ние специално, нямахме никакъв избор  Иначе критерий би ми бил внимателното отношение към децата, а също така и свястната храна.