Съжалявам, че ще разваля приповдигнатия тон на форума...
Прекарах обедната почивка със съпруга си и ... се почувствах толкова сама...
От година насам работим за второ дете. Дългият период на неуспех някак неусетно ме промени. Давам си сметка за това и се боря с всички сили да го преодолея. Но никак не ми е лесно. Още повече, че от страна на родителите си не намирам никакво разбиране. Съпругът ми до скоро ме подкрепяше напълно. Което много ме радваше и успокояваше до някаква степен. Разбирахме се чудесно.
Последните няколко месеца обаче се натрупаха различни неприятни преживявания, които обуславяха не особено добро настроение от моя страна - боледуване на детето, търсене на правилния гинеколог....
Всичко това явно е дошло в повече на съпругът ми. От известно време насам усещам, че не ме разбира. Обвинява ме в разсеяност и лошо настроение. А което най-много ме огорчава е, че всъщност не е така. Полагам неимоверни усилия да се справя с проблемите и мисля, че се справям доста добре. А в неговите очи излиза, че съм досадна, изнервена, крива....
Не мисля, че съм такава. И не искам да съм такава.
Много ми е тъжно, че съпругът ми явно се е отказал да се бори и вече не е на моя страна. Останах сама...
Ако въпреки всичките ми усилия, той ме възприема по този начин... тогава как да продължа напред???
Не зная вече какво да правя и как да се държа.....