Всички са чудесни, но второто на Карил е невероятно.
- Публикувана: 13 юли 2007, 12:34 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2007, 18:47 ч.
Конкурс "Фини, млечни, речовити - време да се изявите!!!"
Е , да се включа и аз.Няма да творя ,по-скоро искам да споделя...
Диабетичка съм от 19 години ( 10 годишна възраст).Имах щастието да родя живо и здраво дете .Но както се знае бебетата на диабетичките са "по-едрички" и аз родих един голям българин-4.900кг,56 см.Естествено със секцио.От първия момент мечтаех да го гушна и да го кърмя.Но ... първите 24 ч.бебето имаше проблеми и след мнооого сълзи ми го дадоха чак на 3-тия ден.В болницата преживях кошмара на запушените канали,пълни до пръсване гърди , ревях от болка ,но..естествено нямаше кой да ми обясни какво точно да правя.Приятелките ми от Бургас (аз раждах в София) ми казваха да си слагам компреси с топла вода,но ...в стаята имаше само студена .Така моя малък мъж свикна с огромните дупки на бибероните в болницата и разбра колко е лесно млякото само да тече в устата ти,без да полагаш никакви усилия.След като се прибрах се мъчих доста упорито да го кърмя,но без резултат.Или се изнервяше и пищеше,или заспиваше и оставаше гладен...Но аз бях решила,че моето дете трябва да бъде хранено с най-доброто,а именно с кърма.Тогава на помощ ми се притече помпата .Започна едно цедене на 3 часа ,ставане през нощта24ч., 03ч.,06ч.,заспивах с помпа в ръка,но се цедях,цедях и пак и пак.Изцеждах по 1 л.кърма на ден и осигурявах изцяло дневните нужди на детето ми.Калпазанина си хапваше сладко,сладко..но от шише.Където и да пътувахме помпата беше моя пръв приятел.Мина месец,два,три...пет...десет.Моите близки взеха да ме агитират да спра вече с тези мъки и с това цедене.аз сякаш не ги чувах.Продължих..напълник 3 фризера с кърма,старателно запечатана в кутийки с дата и грамаж на всяка.Правех му кремчета с кърма,слагах и в пюретата.Ръцете започнаха да ме болят от това непрестанно цедене . Когато детето стана на 1 г.започнах да разреждам честотата на цеденето,докато стигнах до 2 пъти на ден.Той вече ядеше само сутрин и вечер мляко и това,което изцеждах даже идваше в повече.Имах чувство,че ще се чувствам виновна ако спра кърмата и лиша детето си от това изобилие от мляко.Все пак след година и три месеца цедене реших,че вече е време да спра.Трябваше да обърна внимание и на своето здравословно състояние,защото се налагаше да пия едни хапчета,които са противопоказни при кърмене.
Общо взето това е моята история . Щастлива съм ,че храних детето си толкова време с кърма,макар и с цената на тези усилия ,но не съжалявам!
Диабетичка съм от 19 години ( 10 годишна възраст).Имах щастието да родя живо и здраво дете .Но както се знае бебетата на диабетичките са "по-едрички" и аз родих един голям българин-4.900кг,56 см.Естествено със секцио.От първия момент мечтаех да го гушна и да го кърмя.Но ... първите 24 ч.бебето имаше проблеми и след мнооого сълзи ми го дадоха чак на 3-тия ден.В болницата преживях кошмара на запушените канали,пълни до пръсване гърди , ревях от болка ,но..естествено нямаше кой да ми обясни какво точно да правя.Приятелките ми от Бургас (аз раждах в София) ми казваха да си слагам компреси с топла вода,но ...в стаята имаше само студена .Така моя малък мъж свикна с огромните дупки на бибероните в болницата и разбра колко е лесно млякото само да тече в устата ти,без да полагаш никакви усилия.След като се прибрах се мъчих доста упорито да го кърмя,но без резултат.Или се изнервяше и пищеше,или заспиваше и оставаше гладен...Но аз бях решила,че моето дете трябва да бъде хранено с най-доброто,а именно с кърма.Тогава на помощ ми се притече помпата .Започна едно цедене на 3 часа ,ставане през нощта24ч., 03ч.,06ч.,заспивах с помпа в ръка,но се цедях,цедях и пак и пак.Изцеждах по 1 л.кърма на ден и осигурявах изцяло дневните нужди на детето ми.Калпазанина си хапваше сладко,сладко..но от шише.Където и да пътувахме помпата беше моя пръв приятел.Мина месец,два,три...пет...десет.Моите близки взеха да ме агитират да спра вече с тези мъки и с това цедене.аз сякаш не ги чувах.Продължих..напълник 3 фризера с кърма,старателно запечатана в кутийки с дата и грамаж на всяка.Правех му кремчета с кърма,слагах и в пюретата.Ръцете започнаха да ме болят от това непрестанно цедене . Когато детето стана на 1 г.започнах да разреждам честотата на цеденето,докато стигнах до 2 пъти на ден.Той вече ядеше само сутрин и вечер мляко и това,което изцеждах даже идваше в повече.Имах чувство,че ще се чувствам виновна ако спра кърмата и лиша детето си от това изобилие от мляко.Все пак след година и три месеца цедене реших,че вече е време да спра.Трябваше да обърна внимание и на своето здравословно състояние,защото се налагаше да пия едни хапчета,които са противопоказни при кърмене.
Общо взето това е моята история . Щастлива съм ,че храних детето си толкова време с кърма,макар и с цената на тези усилия ,но не съжалявам!
Lora,браво на теб!На мен обратно- обърнаха ми внимание в болницата.И кой ли не ме обучава.Имах адско главоболие - от упойката и тези минути на гърда ме изсушаваха.Но и там (след секцио) ги захранват дечицата с биби.И три месеца бяхме на смесено хранене, преди това зверски рагади.Изстисквам се и плача над мивката.Среща с хирург, заплаха , че ще следва операция , по-страшна от секциото...
Кърмата ми намаля въпреки усилията и кърменето дори вън - по пейките.Три месеца смесено хранене и край.Но някои и толкова не успяват.Абе, да са ни живи и здрави дечицата!
Кърмата ми намаля въпреки усилията и кърменето дори вън - по пейките.Три месеца смесено хранене и край.Но някои и толкова не успяват.Абе, да са ни живи и здрави дечицата!
Както се казваше в една реклама на Адидас - Ако наистина искаш - ще успееш! 
Познавам две такива упорити майки като Лори. От самото начало та в продължение на година и два месеца и двете само се цедяха и даваха с шише, но нито веднъж не дохраниха с АМ.
А моята пък майка родила сестра ми 1500 гр, недоносена, три месеца е била в кувиоз.. И мама всеки ден се е цедяла по няколко пъти на ден и е носела млякото, барабар с мен - две годишна пикла до Дом майка и дете в Плевен, където са били кувиозчетата... А който познава Плевен - това е на един баир, едно време не е имало така редовен градски транспорт и тя опъвала баира с кърмата и мен в количката... По няколко пъти на ден. Нямало тогава замразяване на кърма и други такива. Добре и че са и разрешили да носи кърма, нещо хубаво в соц миналото - 81ва година...
Личен спомен - аз бях много упорита на тема кърмене и не слушах никой за нищо, имах малки проблеми в сравнение с моного други майки - отвреме на време ми се запушваха каналите, някакви предмаститни състояния си докарвах, но не се отказвах. Гинеколожката, която ме следеше все успяваше да ме "отпуши" - знаеше как да стиска и цеди, аз не, страх ме беше и ме болеше. И един път като ме хвана и вика - момиче, ще търпиш, но друг избор нямаш, иначе ще режем, не се учудвай, ако припаднеш...
И като ми хвана гърдата и почна яко да стиска в кабинета си и вика - искам да знаеш, че си много пребледняла, но сега ще направим нещо хубаво с тая кърма - много е полезна за цветята... И почна яко да стиска и успя да я поотпуши и почна да се разхожда с мен около цветята и да ги ръси с кърма, бях като лейка за цветя, само дето някак странично ги пръсках, а не ги поливах. 
И така... Превивах се от болка и от смях, но това ме спаси да не припадна тогава...
Неприятен спомен - бях в болницата в Стара Загора с кръвоизлив, Яна вече беше на една година. Бях следната картинка - от очите ми текат сълзи, плачех от страх, че умирам и няма кой да ми кърми детето и няма да мога да го гледам как расте...От гърдите ми тече кърма, не ядях нищо, защото не се знаеше ще ме оперирт или не, тоест само банани ядях, защото губех кръв все пак и нямах сили... От долу тече кръв... Ужасно беше. Три дни Яна беше на АМ на 40 километра от мен, аз се изцеждах през цялото време, два пъти припадах от загуба на кръв... Вляха ми антибиотици, онова дето го вливат при раждане да предизвика контракции на матката как беше, също и витамин С в големи количества... Още пет дни се изцеждах, за да се изчистя след това и така. Кърмих още полвин година след това. Никой не може да ми докаже, че кърмата спирала от стрес. Аз и други стресове преживях през тоя период, но нищо не ми се отрази нито на кърмата нито на желанието да кърмя. И сигурно ще ме разберете, тия които са кърмили - в болницата тогава плачех най-много заради това - че не мога да си накърмя детето в тоя момент, че е самичка и иска да суче, макар и на една година... Ужасно много страдах тогава.
Асинка, страхотна си. Засега си ми фаворит!
А моята пък майка родила сестра ми 1500 гр, недоносена, три месеца е била в кувиоз.. И мама всеки ден се е цедяла по няколко пъти на ден и е носела млякото, барабар с мен - две годишна пикла до Дом майка и дете в Плевен, където са били кувиозчетата... А който познава Плевен - това е на един баир, едно време не е имало така редовен градски транспорт и тя опъвала баира с кърмата и мен в количката... По няколко пъти на ден. Нямало тогава замразяване на кърма и други такива. Добре и че са и разрешили да носи кърма, нещо хубаво в соц миналото - 81ва година...
Личен спомен - аз бях много упорита на тема кърмене и не слушах никой за нищо, имах малки проблеми в сравнение с моного други майки - отвреме на време ми се запушваха каналите, някакви предмаститни състояния си докарвах, но не се отказвах. Гинеколожката, която ме следеше все успяваше да ме "отпуши" - знаеше как да стиска и цеди, аз не, страх ме беше и ме болеше. И един път като ме хвана и вика - момиче, ще търпиш, но друг избор нямаш, иначе ще режем, не се учудвай, ако припаднеш...
И като ми хвана гърдата и почна яко да стиска в кабинета си и вика - искам да знаеш, че си много пребледняла, но сега ще направим нещо хубаво с тая кърма - много е полезна за цветята... И почна яко да стиска и успя да я поотпуши и почна да се разхожда с мен около цветята и да ги ръси с кърма, бях като лейка за цветя, само дето някак странично ги пръсках, а не ги поливах. И така... Превивах се от болка и от смях, но това ме спаси да не припадна тогава...Неприятен спомен - бях в болницата в Стара Загора с кръвоизлив, Яна вече беше на една година. Бях следната картинка - от очите ми текат сълзи, плачех от страх, че умирам и няма кой да ми кърми детето и няма да мога да го гледам как расте...От гърдите ми тече кърма, не ядях нищо, защото не се знаеше ще ме оперирт или не, тоест само банани ядях, защото губех кръв все пак и нямах сили... От долу тече кръв... Ужасно беше. Три дни Яна беше на АМ на 40 километра от мен, аз се изцеждах през цялото време, два пъти припадах от загуба на кръв... Вляха ми антибиотици, онова дето го вливат при раждане да предизвика контракции на матката как беше, също и витамин С в големи количества... Още пет дни се изцеждах, за да се изчистя след това и така. Кърмих още полвин година след това. Никой не може да ми докаже, че кърмата спирала от стрес. Аз и други стресове преживях през тоя период, но нищо не ми се отрази нито на кърмата нито на желанието да кърмя. И сигурно ще ме разберете, тия които са кърмили - в болницата тогава плачех най-много заради това - че не мога да си накърмя детето в тоя момент, че е самичка и иска да суче, макар и на една година... Ужасно много страдах тогава.
Асинка, страхотна си. Засега си ми фаворит!
с двете ръце. Препоръчани теми