Консултация с психолог

Тонът наистина става заядлив и груб и честно казано не разбирам защо
Ако единствено с четене в нета се ставаше специалист, мисля, че не бихме имали нужда и от лекари, примерно. Нека уважаваме професията на един човек все пак - това, което той е избрал като признание и на което отдава силите си

Хубава вечер и от мен...

HJKL-vanche, изразявам и моята благодарност за твоята благодарност. От такива хубави думи няма как на човек да не му стане топло на душата и да не обича работата си 

.

 

Мнението ми не е различно от твоето-напълно си права,но това не означава,че няма полза от насоки дори и по интернет.

Колегиалното отношение изисква да се уважаваме взаимно

Спирам с излишното товарене на темата с коментари извън целта на "Консултация с психолог".

Позволявам си да "възродя" този въпрос, доколкото той е много чест проблем при майките, очакващи второ детенце.

Как да се преодолее ревността на детето? Без значение възрастта - с нежност и грижа, с внимание към малкото дете, което основателно се страхува да не загуби любовта на майката (или този, който основно се грижи за него). Добре е да се обясни внимателно на детето какво се случва и да му се подчертае, че новото дете в семейството не заплашва любовта на родителите, а напротив - то ще дойде, за да има детето другарче, да не е само. Добра практика е за раждането на бебето на детето да се подари играчка или нещо друго, което би го зарадвало. Но най-важното е да се поставят отношенията на искрена основа - да се засвидетелстват чувствата, да се наблегне на позитивното от появата на бебето за самото дете, но и да му се обясни, че малкото бебе ще иска грижи и внимание, които няма да значат липса на любов, а ще са необходимост. Важно е и след раждането на бебето, малкото дете да бъде увлечено в грижите за бебето, което го кара да се чувства значимо и полезно, а и развива чувството му за отговорност.

Може ли да ми препоръчате добър психолог за девойка.
Желателно в Пловдив, но може и в София. Моля.

Здравейте,родителската способност за грижа,желанието да предпазваш детето са много силно развити.Разбирам,че искате само най-доброто за дъщеря си,че вероятно много ви боли и се чувствате безпомощни.Периодът на влюбването е период на идеализация на партнюра-той продължава приблизително няколко месеца-след това връзката или се разпада или се превръща в любов.Не давате информация от колко време е тази връзка.
Хипотезите са няколко-възможно именно вашият силен отпор и неодобрение да засилват желанието на дъщеря ви да бъде с този мъж.Възможно е тя да иска да отстоява своята независимост и да търси приемане на взетото от нея решение.При всички случаи е важно да съумеете да запазите добрата и топла връзка с дъщеря си-нека тя усеща вашата обич,топлота,подкрепа-опитайте да разберете нейната позиция,да уважите правото на самостоятелно взимане на решение-ако връзката й е основана на желанието за автономност,то тя ще бъде прекратена,когато получи подкрепата и уважението от вас.Важно е дъщеря ви да знае,че винаги може да разчита на обич и подкрепа от вас,каквото и да се случва,каквито и решения да взима.Опитайте да й покажете,че уважавате избора й,че уважавате чувствата й-ако не ви е непосилно-опитайте да опознаете въпросния мъж.Поне ще знаете с кого си имате работа,но всички действия,които предприемате да бъдта с уважение към самостоятелността на дъщеря ви-няма да е лесно в тази ситуация,но само така ще успеете да запазите топла и подкрепяща връзка с дъщеря си.Успех!

Здравейте, имам няколко въпроса по повод един вреден навик при децата - лапане на ръце/гризане на нокти. От няколко месеца синът ми (4 год.) се сдоби с много неприятни привички: лапа си целите ръце (дотолкова, че понякога си предизвиква позиви за повръщане); понякога си хапе пръстите; понякога просто си държи пръстите или предмет в устата; от време на време си гризе ноктите. Четох, че горе сте писали по този въпрос (а и в нета изчетох доста материали), ясно е, че не трябва да го наказвам, но... има проблем, всъщност два проблема.

Единият е, че аз лично имам силна непоносимост към този навик (преди това малкият имаше два-три други тика, с които не беше така и които минаха и заминаха за по няколко седмици), но това с ръцете ме влудява, а и доста се проточи (ще станат три месеца вече). На моменти не успявам да се сдържам и се питам дали все пак не е по-добре да му обясня този факт. Това би му обяснило избухванията ми от време на време (въпреки че като цяло се опитвам да не правя забележки), но дали пък няма да се почуства отблъснат?

Вторият проблем е, че директорката в детската му градина е дълбоко убедена, че това е нещо, което той прави "на инат" и може да контролира. Респективно всички учителки непрекъснато му правят забележки, дори напоследък (явно се усети, че нещо теориите и не действат) заговориха за наказване (всъщност тя и в момента го наказва - лишава го от наградите, които иначе дават на децата, понеже си лапа ръцете). Чудя се дали да оставя нещата така с надеждата, че все пак по-важно е това, което се случва вкъщи, или да се скарам с тях и да настоявам да спрат със забележките, дори с цената на това да си влошим отношенията? Може ли да ме посъветвате за някакъв материал на български, където достатъчно добре е обяснен проблема, да го дам на директорката да го прочете?

Предварително благодаря за коментарите.

Мария, здравейте,

В интернет може да срещнете различни теории защо децата (а много често този навик се запазва и при възрастните) смучат, гризат, нахапват пръстите си...и най-различни способи да се отучи детето от това (сред които "варварски" подходи като мазане с всевъзможни субстанции и пр.), но има зрънце безспорна психологическа истина - смученето и хапането на пръстите (във вашия случай утежнено до крайност) е непроизволно, следователно да се уговаря, плаши детето, да му се обяснява колко е вредно това, в повечето случаи е безполезно. Необходимо е да се помогне на детето да се справи с психичното напрежение, за да се потисне този симптом. Какво се случва в противен случай? На детето се обяснява колко е вредно да гризе пръстите си, маже се с отвратителни мазила и пр, но като резултат или този симптом се заменя с друг, или хапането на пръстчетата се закрепва и засилва. И двата варианта не са решение, ето защо най-добрият вариан е да потърсите специализирана помощ - детски психолог, който да консултира детето, да проведе психологическо изследване и да ви състави план за корекционна работа. На Вас, като майка, могат да Ви помогнат статии за характера и темперамента на детето, за детските страхове, рисунките на детето - те ще Ви помогнат да разберете по-добре детето си.

Що се отнася до директорката, за която пишете - достатъчно е да й обясните, че сте се консултирали с психолог, който Ви е обяснил, че "теорията" й за "ината" е пълно безумие и настоявате да не уврежда крехката психика на детето Ви с наказания, които могат да деформират душевността му. Пожелавам Ви успех и не отлагайте намесата на специалист
 

Шехина, благодаря за бързия отговор Засега се въздържах от търсене на специализирана помощ, защото от всичко, което изчетох, останах с впечатление, че няма много какво да се направи, просто трябва човек да се въоръжи с търпение и да чака. Ако има шанс - навикът може и да изчезне, ако не - може да остане за цял живот Ако мислите, че може и има какво да се направи по въпроса, моля да ми препоръчате детски психолог, който би могъл да помогне за този проблем (тук или на лични). Предварително благодаря.

Ще си позволя да попитам нещо - казвате, че замяната с друг вреден навик, не е желателна. А защо не е? Нали този е навикът, който най-често остава до зряла възраст. При това положение не е ли желателно да се замени с друг (който евентуално да бъде по-лесно премахнат в последствие)? Както казах, аз гледам да се въздържам, но все пак понякога използвам обяснения за колко вредни бактерии има и т.н., най-малкото така на моменти му обяснявам защо толкова ме дразни като го видя с ръка в гърлото

Директорката за съжаление не се дава толкова лесно - това беше първото, което се опитах да и кажа (че специалист ми е дал съвет да не тормозя детето и т.н.), но коментарът беше "Ама как може да го водите по доктори, то нищо му няма, много деца така правят, не ни е първото дете и всички се отучват като им правим забележки". Така за момента ми затвори устата - казах си, че има опит жената. Но явно ще трябва да се намеся, дано не започне за нещо друго да го гони тогава.

Мария, здравейте отново 

Напротив - има какво да се направи за детето, погрешно е вярването, че проблемите в детска възраст се решават с времето. Действително, има кризисни периоди, които отминават, но при подобно изразено самонараняване (автоагресия) не мисля, че търпението и изчакването е във ваша полза. На лични ще ви препоръчам детски психолог, към който да се обърнете, ако решите да послушате съвета ми.
И донякъде, за да Ви убедя, че чакането невинаги (или по-скоро много рядко) е в полза на детето, ще си позволя да Ви дам един пример от практиката на моя колежка: тя консултира дете, което поради изключително висока тревожност от 12-годишна възраст до 18 години на практика не се отделя от полите на майка си. Обхванато е от страх и несигурност, които водят до това, че напълно се изключва контакт с външния свят. На практика, това физически здраво и напълно развито 18-годишно дете функционира единствено през майката, т.е. емоционалното му развитие се е върнало към най-ранния период на развитието - първата годинка на живота. Налага се психиатрично лечение - психотерапия и медикаменти. Дадох Ви този пример, за да убедя много родители, които четат тук, да търсят навреме психологическо консултиране за деца с проблем. Дори психологическото изследване да установи нормално развитие, необходимо е детето да се консултира, за да се "хване" евентуалния проблем в зародиш.

По другия въпрос - защо не е желателно навикът да се заменя с друг? Отговорът се състои в това, че цел на детската терапия не е да "се покрие" симптома (в случая гризане на нокти) с друг симптом (примерно избягване на социални контакти в по-късна възраст, което често се случва), а да се открие причината и постепенно психологът, детето и родителите заедно да преодолеят проблема. Процесът понякога е кратък, в други случаи - по-дълъг, но обезпечава нормалното психично развитие на детето.

Директорката - за съжаление, обикновено персоналът в детските заведение действа по линията на най-малкото хабене на енергия - наказва се детето и проблемът е елиминиран. Жалко, че този примитивизъм най-често изпраща децата в психологическия кабинет.

Това е от мен засега,

хубава вечер

Шехина, още веднъж благодаря! Ще послушам съвета Ви вероятно, по принцип отдавна обмислям на приливи и  отливи идеята, макар че преди друг проблем беше водещ - ревност и агресия към сестра му. Това, което ме възпира обикновено, е чувството, че няма голям шанс да се помогне на детето, както и горчивият опит, който имам в последните години от сблъсъка с разни доктори...

В тази връзка имам една молба, ще очаквам препоръката ви, но искам предварително да уточня, че трудно бих се доверила на  специалист, който е прекалено, хм... спи ми се вече... мисълта ми е, че бих предпочела да може да разговаряме и обсъждаме нормално, дори да не е най-голямото светило, а не да се засяга, ако задавам въпроси примерно...

 

Мария, разбирам какво е важно за Вас в контакта с терапевт - изграждането на психичен контакт на "равнопоставеност" между Вас и специалиста. Обяснимо е и би трябвало да е така в идеалния случай. За целта са нужни умения от страна на терапевта, но и желание да "се слушат" двете страни.  Утре ще Ви изпратя контакти на ЛС,

а сега и от мен лека нощ