Аz ще кажа са себе си... Докато бях студентка съм работила, уЧила и съм си гледала детето (тогава новородено) напълно сама..Е, раzбира се, това си има и своите недостатъци, не zавърших zа 5 години, ами в рамките на 7.. имала съм и много беzсънни нощти...и Това Беz грам помощ от страна на родители ми , на свекъра и свекървата. От страна на мъжът ми също не съм имала помощ, по простата приЧина, Че той пътуваше, а и сега пътува много Често.
В момента продължавам да работя по 8 Часа на ден и продължавам да си гледам детето сама.
В повеЧето теми все се пише, мъжът ми това, мъжът ми онова, та трето, та пето, но немога да го напусна, zащото съм във финансова zависимост от него.. Кажете ми , толкова ли е трудно една дама да си намери работа и поеме живота си в ръце , а не да лежи на гърба на другия..Толкова ли е трудно това? Толкова ли е трудно да си гледаш семейството и да работиш на равно с това?За мен това не е било никога проблем. Справям се Чудесно, дори се радвам, Че имам въzможността всиЧко да бъде така.
Защо една жена винаги или поЧти винаги е на втора редица?С какво тя е по-слаба от един мъж? Аz мога да кажа, Че моя мъж с каквото и да било не е по-добър от мен. С него сме на равни поzиции, с нищо не е по-напред от мен.И двамате сме с обраzования, и двамата работим, и двамата носим пари вкъщи... Някой ден дори и zа това не може да се zахване, ако се стигне до там де, кой е носил повеЧето пари ...
Не искам сега да има обидени и т.н, да скаЧате срещу мен.Питам zа таzи гледна тоЧка, в която никога не съм попадал, zащото винаги съм си била самостоятелна с единствената цел, да не съм zависима от никого..