И още една битка - за РАВНОПОСТАВЕНОСТ НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ...

А според мен,редно би било тази помощ да се преведе в дома,в който се настанява бебето за отглеждане.Много добре ще е за посрещане на нуждите му,защото с 2 памперса дневно зачислени от държавата си е страшно да се опише гледката на дупенцето му.Другите нужни консумативи няма да изброявам.

Ще се въздържа от гласуване в анкетата, за да не изкривя резултатите. Все още съм чакаща.

Но все пак искам да спомена мнението си. Много се ядосвам от това деление. Хем родители, ама не съвсем. Навсякъде в законовите уредби пише "родител/осиновител". Задължения - бол, а права - а-а-а  има някакви там. (не е като без хич.)
Това е хубаво, но те не отиват и там, а потъват някъде в бездънната хазна.


Подкрепям борбата за правото на премия за осиновяване на дете, равна по стойност (най-малкото, да не говорим че трябва и да е по-голяма) на тази при раждане. Ако смятате, че даването на моя глас в анкетата, ще е от полза, без да изкриви резултата, ще гласувам в подкрепа. Между другото, за Лили получих сумата, а (живот и здраве) като вземем детенце ще се боря за тези 200 лева и лично ще ги внеса в някоя сметка за подпомагане на деца в неравностойно положение

Странно ...

Не мен досега осиновителите ми казват, че не са имали никакъв проблем да си вземат парите. (за София говоря)
А аз мислех, че може да имат проблем, но поне от няколкото близки познати семейства никой не се е оплакал. Всички си ги получиха без никакви връзки и проблеми.
Пуснете на лични номера във ВАС, ако е удобно. Интересно е да се следи.

Аз пък не съм взимала никакви пари, Когато осиновявахме децата, никой и не ни спомена за тях. Не знам дори дали по онова време е имало такава възможност. Чух за това вече тук, във Форума, преди малко повече от година. Трябва ли да си "търся правата" сега, след 13 години? Или да си ги искам с лихвите?

На мен в общината в прав текст ми казаха, че за детенце на 1 година и 5 месеца не се полага никаква помощ.
Сега не съм много наясно променило ли се е нещо след 2 години.

Гласувах, че съм получила еднократната помощ. За това си право бях уведомена още на първата следосиновителска среща от соц.работник. Получих ги без никакъв проблем. Моето мнение е че тази помощ би следвало да се поделя между осиновителите и дома в зависимост от броя месеци престой в дома на детето до навършване на 2г. Пример: Престой 12 месеца в дома, осиновителя да има право на 100лв, а останалите 100 се превеждат по сметка на дома. Подкупи НЕ сме давали и никой не ни е искал. И за мен ще бъде интересно какво е решението на ВАС.

Не съм я търсила, но държа да се прокара като закон, защото:
1. Според мен това е един от начините да се спре изоставянето на деца с цел извличане на облаги от тяхното раждане.
Защото, докато за моите деца отказа е даден веднага и майката може да не е получила помощта, то познавам родилки /ми няма как да ги нарека по друг начин/, които раждат, взимат си детето до получаване на помощта, като през това време не полагат никакви грижи за него, и като вземат парата - дим да ги няма. До раждането на следващото дете след 9 месеца.
2.Фактът, че аз спокойно мога да мина без тези средства, не значи че те не са дължими.
3. Не желая да пускам гювеч на държавата!!!

Ние не сме били "подпомогнати" от държавата.Бе ни заявено,че парите се полагат на родилката.Точка.
Пък и само до пари ни е било в този момент.Но продължавам да мисля,че е редно веднага сумата да бъде превеждана на дома,в който е зачислено детето.

Не мога да гласувам, тъй като сме на ниво изготвяне на доклад.
Обаче няма да е лошо да ни третират като родители, защото това, че не съм родила дете не означава че не мога да се грижа за него - ДА БЪДА РОДИТЕЛ. Оставам с впечатление, че тези 200 лв се дават за раждането като физиологичен процес, а не за отглеждането на дете като помощ. Аз в интерес на истината от вас разбирам за тези пари.



Ми така де тя пуска ли ни?  НЕ



 

Не я искам тази помощ.
Тя трябва да отива за детето, там където то прекарва първите си дни и месеци от живота, за него е.

Но си искам майчинството!
Искам, щом съм работила и плащала данъци, да ми се полага законното право да си отглеждам детето за определен период спокойно.

А не да се принуждавам да напускам работа, да треперя как ще се оправим, да не спя с месеци и да търся всякакви алтернативи да се издържаме!

Детето ми се ражда в моето семейство, когато влезе в него, няма значение дали е на 5 или на 10 години!
Искам си майчинството!

Имам позната в соц.грижи и когато осиновихме тя ми каза да подам за еднократна помощ. Но след това ми се обади и като разбра какъв ни е дохода, каза че помощта е само ако имаме под 200лв на човек. Е, нашият доход е 700. Не ни се полагат тези пари. И детски не мога да взимам.  Нали съм на държавна работа и един лев не мога да укрия от тия данъци. А те взимат  брутото, като основна заплата.

ами аз предложих на биото да отидем целокупно и да си вземем парите, ма тя нали се срамува..........и така подарихме на държавата 200 лева. яд ме е.
интересно ми е какво ли щяха да кажат когато сме там двете, осиновителката и биологичната майка. и детето не е било в дом.

тва пук е пулна глупост. 200 лева се дават за всяко родено дете, дори и да имате доход 20000 на месец. ако си го родила ти, ще ги получиш. ама пусто нали не сме родили и искат да си ги спестят. малка сума, обаче като се замислиш от колко са я спестили..............и я мултиплицираш.........

ахамннннннннн някой хора обаче се срамуват после.......

Не става въпрос за 200лв при раждане , а за еднократна помощ при осиновяване, която зависи от дохода на семейството.  Не казвам, че това е така със сигурност. Когато моята позната ми го каза, аз така и не проверих, защото моето детенце си беше у дома. Аз и срещу съдията мислех да подам оплакване, задето в призовката на БМ фигурираше нашия адрес и имена, ама после покрай Ники го бях забравила.

Ние подписвахме някакъв документ, че няма да извличаме финансови облаги от децата, или нещо такова. Не са ни давали 200 лв. А за близнаци дали 400 е трябвало да дават? Не знаех, че дават такива пари. А детски и на нас не ни дават. Ама то е зашото си плащаме данъците.
Дар за мен, ти какво майчинство искаш да ти плащат, щом си плащала данъци? Та щом плащаш по-добре е от теб да се взима, а не да ти се плаща. Виж каква хубава уредба в наш'та Родина.

каква еднократна помощ при осиновяване за първи път чувам подобно нещо.

когато родих ги получих, когато осинових - не.

не искам точно тази промяна в законодателството. има много други насоки върху които може да се поработи. двойно майчинство за близнаци, породени и тн.

Подсъдим в ролята на ищец! Така се чувствам! Знам, че няма такъв термин! В края на месеца съм призована (не поканена) на дело в Административния съд! Аз срещу системата- бюрократи в ДСП! Ще Ви държа естествено в течение за събитията там!

 За мен е важно да разбера какво налага различен прочит на едни и същи нормативни документи в различните  ДСП-та и ОЗД-та?: От консултиране на социален работник на осиновители с препоръка да се възползват от едно свое родителско право ДО дискриминиращи спекулации с фантазии за дадени рушвети и "минали метър" осиновители през незабелязването им!?

Знам за *малцина случаи от първия вариант,...
 *за единици успели безпроблемно да вземат еднократната помощ за раждането на неродените от тях деца!...
Знам за *изобилие от казуси на осиновители с отказ...
 
Това, което мен ме провокира да не продължа махвайки с ръка бе изречение в отказа на РДСП:

"…жалбоподателката е представила удостоверение за родствени връзки. Не е изпълнено условието на на чл.11, ал.2, т.3 от ППЗСПД-не е представено удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца
Фактът на биологичната връзка между майката и детето се установява именно с този документ.

Разбира те ли- изтъква се довод за отказ в стил: “под вола теле” Според мен е цинично да дири биологична връзка в ситуация на заявено от мен осиновяване и то именно  институция, която е съпровождала целия му процес от-до!

Странността на другия довод също се надявам да се уточни и изясни на делото: удостоверение за родствени връзки и удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца синоними на един и същ документ ли са? Щото искайки в ГРАО "...удостоверение от служба ГРАО за родените от майката деца" ТЕ МИ ИЗДАДОХА удостоверение за родствени връзки ТВЪРДЕЙКИ,  че това ТЕ ИЗДАВАТ ВИНАГИ във връзка с изплащането на еднократната помощ при раждане на дете и никога не са имали първия формуляр!?

Питам се и питам в изложението си до Административния съд – За какво иде реч: За промяна в терминологията непозната на РСДП служителите и/или за професионална НЕкомпетентност?...

 Независимо от изхода на делото вярвах и вярвам, че най-малкото е важно да сезирам (вече овладях и малко съответна терминология)  някои висшестоящи органи за странния различен  по места прочит на едни и същи закони И ЗА ТЯХНОТО НЕСЪВЪРШЕНСТВО, подхождащо дискриминиращо спрямо една група родители… Това последното с идея за промени в законодателството…

 Както каза Дар в друга тема: перифразирам: “...имам си своето дете и би трябвало да не се интересувам от тези неща!”, но след мен идват други, които ще попадат отново и отново в осиновителна ситуация!...

Би ми било полезно малцината успели да получат въпросната помощ, четящи и списващи тук да ми помогнат с информация къде се е случило това, кога и на какви цитирани в заповедта за отпускането й основания е станало това!?

Venecias  Както каза Дар в друга тема: перифразирам: “...имам си своето дете и би трябвало да не се интересувам от тези неща!”, но след мен идват други, които ще попадат отново и отново в осиновителна ситуация!...

 

Още стотина хиляди Човека, които мислят по този начин, и нещата ще се оправят в тази държава.

Основанието за еднократната помощ, която коментирате, е чл. 6 от Закона за семейни помощи за деца: „чл. 6. (1) Майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.”

За съжаление, социалните, казали, че получаването й от осиновителя е неправомерно, са прави. Право на помощта има този, който е родил живо дете плюс останалите предпоставки – да не го е оставил в за отглеждане ... При осиновяването това не се е случило със сигурност, колкото и да ни е мъчно.

При това, целта на помощта е да стимулира родилката да задържи детето си (не че помощта е най-сериозният довод, ама знае ли човек ...) и да я подпомогне с оглед раждането, което няма какво да се отрича, си е тежък процес, коства си пари, иска възстановяване и т.н. ...
Че разпоредбата няма предвид осиновителите става ясно и по-нататък в закона – за правото на помощи по чл. 8 и следващите изрично е споменато „майката (осиновителката)”.

Аз лично, не съм убедена, че е несправедливо това делене ... това си е целева помощ, свързана с раждането, като и помощта при бременност (чл. 5 от този закон). В случая не могат да се смесват двата житейски факта ... Друг е въпросът, че е уместно в този закон да има уредено и правото на осиновителя на еднократна помощ при осиновяване ... за да насърчи, подпомогне (уж) този процес ... особено, ако помощта е диференцирана при специфичните случаи на осиновяване на дете с увреждане например.
Ще ми е интересно какво ще каже съдът по делото на Венециас.
Ако ви се чете закона - http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2135441920 .

Законите всички ги четем. Грамотни сме. Научила съм се да следя и препратките към членове, алинеи, параграфи, други нормативни документи. Ама в случая става дума за тълкуването и вратичките. Защо за едни може, за други - не? Защо не са ги дообмислили нещата онези умните глави - законодателите? По тая логика да ни върнат и ергенския данък - като не сме родили ние тези деца.

Venecias  успех в борбата с вятърните мелници!  Ако мога да помогна с нещо (въпреки че на този етап няма с какво) - насреща съм.

никого не искам да поучавам, като поствам закона, тва е с цел да подкрепя по-достъпно думите си. споделям само мнението си, че на осиновител тази помощ не се полага. законодателят много си го е дообмислил - казал е категорично и умишлено: не се полага ... а това, че някой е проспал в полза на нашего брата е много хубаво, но това не е противоречиво тълкуване ... и няма как от грешка да стане правило. противоречивата практика би следвало да произтича от неясен закон, та тогава да е виновен законодателят, но в БГ по-често е от незнание или глупост, въпреки че в тия случаи е било от добри чувства ... не мисля, че точно в случая законодателят е виновен, за това, че на едни дават, а на други - не, както и за това, че не ни дават, а пък ние искаме ...
затова, ако смятате, че на осиновителите принципно, житейски погледнато, се полага такава помощ - то това е ново предложение, което законодателят може да приеме, а може и да не приеме ...

споделям позицията си, въпреки че не е в унисон с общия тон, защото според мен, яснотата по проблема скъсява пътя за решаването му ... и пести от разочарования, щото не са малко и така ...

Това е твое мнение и ти имаш право на него.Но кажи ми честно ли е една жена, която ражда дете само заради еднократната помощ да я получи.И извинявам се не искам да обидя никого но това е доста често срещана практика при малцинствата.Съгласна съм че бременността и раждането са трудни ,но тази която го оставя е имала шанс да не стига до раждане нали.Така че извинявай но тя хем изоставя детето си и хем я награждават за това, да се възстановява след раждането.А това как осиновителите ВЪЗСТАНОВЯВАТ децата никой не пита и с нищо не ни помага.Отвсякъде те тъпчат като че ли вършиш нещо незаконно.Имам чувството че гледат с по-добро око на БР отколкото на осиновителите.
И на мен още преди делото ми казаха че няма да получавам детски защото дохода ни е висок.За тази помощ бях питала социалната още при проучването но тя така и не ми даде конкретен отговор но познати ми казаха, че я давали на БМ.Още тогава казах че това не е честно.Покрай вълненията с малкото ми ангелче не съм се и сещала да ги търся тези пари.Не ми трябват, но подкрепям мнението че трябва да отиват в дома където е настанено детето, а не на родилката.
Извинявам се за грубия тон но това ме ядосва.
Venecias успех в делата.Не се отказвай

цитирам Лора_77: "Това е твое мнение и ти имаш право на него.Но кажи ми честно ли е една жена, която ражда дете само заради еднократната помощ да я получи. ..."

Не твърдя по-различно нещо! Ама съдът е ограничен от закона при решаването на спора - и законът ясно (за съжаление, щото и аз съм кандидат осиновител) казва - еднократна помощ за раждане на майката при родено живо дете, което НЕ Е оставено в институция ...
Има други помощи по този закон, където не се прави разлика рожден родител/осиновител ... Ама точно за тая помощ се прави.
За да се полага на осиновител, трябва да има изричен текст, който да казва - еднократна помощ при осиновяване. Но няма такъв текст.
А на въпроса "честно ли е" - ами не е честно, според мен. Но липсва в закона ... Много закони не винаги са справедливи ... или поне изглеждат такива за дадена група хора ...
Думата ми беше, че е малко вероятно чрез съда да се постигне справедливост в случая, защото съдът е ограничен в случая ... Трябва много разтегливо да тълкува закона, което не вярвам да се случи ... В крайна сметка, сметнете, колко осиновявания годишно има, а колко раждания ...
Според мен, хем е справедливо и обосновано да се иска законодателят да въведе подобна помощ за осиновителите, аналогична на помощта за раждане, хем няма да струва толкова на бюджета - не сме толкова много като брой случаи, а има и морална страна - държавата по този начин декларира, че ни "вижда" и че насърчава и помага на този процес ...

ПП Сори, много съм зле явно с цитирането

“Внимавайте какво пишете-чета Ви!” цитат от чудесния аватар на Дороти- мама на дете с увреждание. Ползвам го за да Ви уверя: чета всичко- поне в темите, зададени от мен!(все пак това са моите въпроси, търсещи отговори и преживявания)... А форумът ме обсебва - и манджата загорява и работата се натрупва (ще промърморя гдето трябва)!... Затова по същество към новопоявилия се за мен човек:

ziggie, в първия си пост ми звучеше досущ като съдията от нашето дело. - Първото дело в живота ми и първия ми контакт с правосъдието. Изумена бях от порядките; от стила на изказ и странното за мен поведение: Съдията казва: “Станете! Съдът влиза!” Ставам-сама съм (делото се гледа при затворени врати). Напушва ме вътрешен смях - Влизащия СЪД е той-съдията и секретарката… Комуникацията от него към мен е скована: ”Съдът, Ви пита и очаква да отговорите на въпроса…” Сковавам се вътрешно и аз: “К’во му става на този човек? Що се държи така!?” Той явно почва да се пита същото и за моето нестандартно за институцията му поведение. В един етап го чувствам сериозно затруднен да прецени да ми гласува ли доверие, поверявайки ми бъдещето на едно дете. През почивката: (“Излезте, съдът се отегля да вземе решение, за да се произнесе!”), питам прокурорката за впечатлилото ме съдийско поведение. Тя ми се усмихва подкрепящо:” Остатък от времената на римското право!”
Описвам всичко това, защото то показва как ограниченията на закона, ограничават в действията и поведението им и служителите му!

Ziggie, аз лично съм ти благодарна за включването; дори за линка: да, опитвайки се да се ориетнтира в ситуацията човек добива експертност и в диренето и в прочета на материали, но винаги е добре дошла препратка, която за някой може да се окаже първа стъпка към навлизане в обсъждания проблем!...

Интересна ми беше твоята интерпретация (пореден нов за мен прочит). Ей тази халтавост на закона атакувам- хем е закон, хем позволява всеки да го чете различно!:


Не може с тази помощ да се подпомага раждането като нелек физиологичен праоцес (оставям си любимите ми и безкрайно точни грешки), защото… тази помощ НЕ се плаща и на родилите и загубили детето си (значи , помоща все пак е за детето!).-Което е гадно, цинично и садистично! Един вид закона те санкционира, че си загубил рожбата си! А защо този закон не стимулира родилката, преживяла тежка загуба със средства за необходимата при такива случаи психологическа помощ!?...

Та стигаме до това, че закона е несъвършен! И затова след сезирането на съда за законопропуски на прицел е законотворчеството!



Ще видим! И аз не знам какво ще се случи! В кошницата ми с очаквания нося само идея да провокирам съдът мисловно и емоционално!... Съдията този път е жена- т.е майка: настояща или бъдеща! Та шъ видим!

Ziggie, не знам служебната ти позиция, но “съдийката” от първия пост тук се превърна бързо в майка-кандидат –осиновителка и това ти позволи да споделиш нови и значително различни гледни точки:


Много често човек си дава сметка за проблемите, влизайки в ситуацията или когато се повиши чувствителността за нея през говоренето, запознаващо с нея!
А! Да се похваля така както първият в живота ми съдия ме подозираше в началото в “неблагонадеждност” в края на делото ми беше симпатизант до степен почитател!

 Непреклонните глави и тук в извънфорумния свят скансдират “Венсеремос! Но пасаран”, а друга не по-малко мъдра и непримирима личност е казала:

"Аз съм само един, но все пак ме има!
Не мога да направя всичко, но има какво да направя.
И защото не мога да направя всичко, няма да откажа да направя това, което мога!"


Чувствам го като свое и затова опитвам да прокарам пътечка, която може да се превърне в партина!... Затова би било добре и други да я поемат…

Понеже тук в крайна сметка важното е не дали е честно или нечестно, а това, че законът допуска дискриминация, в мен се заражда втрещяващата идея да се сезира Конституционния съд, не съм много сигурна, но в случай на дискриминация в нормативен акт, според скромните ми познания в областта на правото, това е съдът, който може да даде най-авторитетното становище. Защото ако тези двеста лева се дават за насърчаване на майката да роди и остави при себе си детето си, по същия начин може да се насърчат осиновителите да вземат дете.

Дори и да не е така и да греша, поне ще вдигнем шум по въпроса. А гладни за материали журналисти - бол.

Само че не можем ние да сезираме Конституционния съд.
за справка:
   
 Чл. 17. Конституционният съд действа по инициатива на:
    1. най-малко една пета от народните представители;
    2. президента на републиката;
    3. Министерския съвет;
    4. Върховния касационен съд;
    5. Върховния административен съд;
    6. главния прокурор;
    7. страните по спорове за компетентност по чл. 149, ал. 1, точка 3 от Конституцията, включително и общинските съвети.

Чл. 149 ал. 1 т.  3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;

Е да, вярно, това го забравих . Обаче съда в Хага що да не можем.

Според Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи:

Член 14

Забрана на дискриминацията

Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

При това положение може би е по добре да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Незнам дали те евентуално не биха могли да сезират Конституционния съд и оттам да тръгне вече законодателна промяна.

Отначало го възприех като неадекватност да се "бумнеш " в неподходяща тема! Но после почувствах цялата тревожност през финансовата несигурност; огорчението от многократно възпроизвеждало се отхвърляне!...
 Явно думата "битка" и потребността от равнопоставеност са били разпознати като идентични на усещанията ти!?
Не знам дали пак ще минеш на гости? Но в отговор на твоя апел за помощ (може би не точно както я очакваш), една идея:

1. Регистрирай се в Бюро по труда!;
2. Поискай да ти намерят работодател (да те включат по Програма “Заетост и професионално обучение на хора с трайни увреждания");
3. Естествено преди това се запознай с нея от:

http://www.mlsp.government.bg/bg/projects/index.htm

Позитивното на такова назначение е, че ще имаш подсигурена работа за ТРИ години!
Негативното(донякъде): че ще работиш на минимална за страната заплата!...
Успех!

Дефи, съществуваха и тогава,моят съвет е- търси си ги с лихвите(или с трите нули, май бяха тогава)Аз подписах на ужким , че съм ги получила. Тогава нямах време да си задавам въпроси и дали е зконно това..

И моят съвет е този! Категорично и сериозно! Ще доразвия  тази тема, за да няма занапред неполучили тази помощ осиновени деца! Защото както много подходящо го е цитирала кудкудяка:


За вече изгубили срокове да получат помощта, поради откази си представям, че ако някой ИЛИ организация се заеме може да се напише петиция, която да бъде разпространена и подписана в интернет! После да бъде внесен сигнал да комисия по дискриминацията и иск до съответния съд за нарушени човешки права на една група хора!...

Мисля, че ако има ентусиасти с време и хъс за победа това може да стане и през ГИОО!?...

А дотогава и докато аз намеря време да оформя и споделя своя опит в тази насока нека ВСИЧКИ РОДИТЕЛИ НА ОСИНОВЕНИ ДЕЦА ДА ПОДАДАТ МОЛБА ЗА ПОЛУЧАВАНЕТО Й В РАЙОННИТЕ СОЦИАЛНИ ГРИЖИ! Това трябва да се направи ДО/ПРЕДИ/ ТРЕТИЯ РОЖДЕН ДЕН НА ДЕТЕТО! 

Съжалявам,че едва днес забелязах темата/била съм много отнесена от вихъра/.Получих помощта още първия месец без проблеми и да си призная и през ум не ми е минавало,че нямам право на това.В крайна сметка не аз съм тази,която е изоставила детето си в социален дом.Точно обратното аз го изведох от там и повярвайте минах през достатъчно трудности в началото,за да преборя придобитите условни рефлекси на детето ми.Умолявам ви търсете си правата!

Това би трябвало да е нормалния начин за получаване на помощта: през информирането за правата ни от страна на социалните работници и без проблеми!...
Би трябвало, но засега получилите безпроблемно помощта са малцина! Повечето осиновители са получили отказ; други са били информативно дезориентирани; трети не са посмели да я поискат мислейки си: “знам отговора на институциите – тя се дава н Биологичната майка”… Четвърти (вероятно също засега малцинство) са дали на съд за некомпетентност ДСП и са успели да докажат правото си- своето собствено и на детето си да получат тази помощ.

Е, успях да спечеля тази битка срещу чиновниците! Нито беше лесно, нито пък трудно- просто ми отне време! Но пък навлязах в непозната за мен материя! Сега се чувствам горда и доволна, че съм пробила с глава стена! Но за да стане възможно това имах житейския шанс да попадна на млади и ентусиазирани съдийки! Едни чаровни момичета с обаятелни усмивки, готови да ми дадат думата и с интерес да я излушат!...
В друга тема  и по друг повод съфорумка каза:


 Е, моят житейски шанс бе да попадна именно на начинаещи заредени с “безмислен” ентусиазъм. За спечелване на нашата неравна, макар и справедлива битка, този вид идеалистичен ентусиазъм е задължително условие!...
Както искрено казвах за ”моя” съдебен състав: “Да ти е кеф да се съдиш!”
Делото се проточи с месеци, заради безотговорността на ДСП: не предоставяха необходимите документи; не се явяваха; изпращаха вместо директорката си (която е подсъдима/ответник/) служители без пълномощни… След всяка неизправност на ДСП делото се отлагаше с два месеца…
И понеже бях сама в съда (без адвокат и без юридически познания- бях чела много, но тази материя от членове и алинеи помни ли се), поех представянето и защитата на позицията по метода, в който съм силна- работа с емоциите и човешките души! Но пак подчертавам: успях, защото насреща си имах хора: те ме чуха, разбраха и облякоха в юридически термини моите доводи. Приеха и като доказателства по делото моите неюридически “документи”- вкл. и разпечатки на постери на получили помощта от теми тук, показващи по безспорен начин на различни места един и същ закон се чете и интерпретира различно; доказателство бе и моето отворено писмо, писано за инициативата на ГИОО, описващо как децата ни се раждат отново в семействата ни (първоначалния основен довод на ДПС за отказ на помощта бе, че не съм родила детето)!....
 В противовес на идеализма и ентусиазма за справедливост на младите на поя позната, (помогнала ми за юридическата издържаност на жалбата ми и сама завела идентично дело) се падна  една съдийка видимо по външноста й с много стаж, която приключи делото й точно за минута, недавайки й и за секунда думата: “ Кажете, наистина ли става въпрос за 200 лв! Моля Ви се! Нямам време да се занимавам д това! Аз водя дела за сериозни суми! Ясно е, че казуса е законово-процедурен (може и да не назовавам точно термина й но схванах смисъла, че понеже законът не е добре конкретизиран това позволява различни негови прочити)! Нямате право на помощта, защото не сте родили!”
Ха сега де! Прецедент: две противоположни съдийски решения в рамките на един съд и по идентични казуси!... За мен това си е основание за нов сигнал на ощетената страна!...
Аз получих съдийско решение на 5стр, в което нямаше и дума излишна, написано на аналитичен и високо професионален език!
Предоставям на Вашето внимание най-съществената част от него, защото е в сила за всички осиновители и децата им!

Решение на Административен съд от---- по дело ----- г.

РЕШЕНИЕ: №---- от----

НА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

В ИМЕТО НА НАРОДА

"...Разгледаната по същество жалба е основателна!

Заповедта на ДСП е незаконосъобразна, поради нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на Закона за семейни помощи за деца.

Между страните е безспорно обстоятелството, че ---- е осиновител на детето---.
Спорът между ищец и ответник е относно правилното приложение  на материалния закон и по-конкретно  на разпоредбата на чл.6 от ЗСПД, която регламентира изплащането на еднократната помощ при раждането на дете.

Според тезата на административния орган, разпоредбата намира приложение при наличие на биологична връзка между майката и детето, а предназначението на социалната помощ е подпомагане на майката, родила детето.
Жалбоподателят счита, че помощта цели посрещане на нуждите на детето, поради което, следва да бъде излатена на този, който на законово основание полага грижи за отглеждането му, независимо от биологичната връзка.

Съгласно чл6, ал.1 от ЗСПД, майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено в специализирана институция за деца. Според правилото на ал.2 на с.р., размерът на помощта се определя в зависимост от поредността на децата, родени от майката. По силата на параграф 1а) от ЗСПД при определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените за отглждане по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.Разпоредбата на чл.6, ал.4 уточнява, че при определяне поредността на децата се вземат предвид родените от майката деца, които са живи в момента на раждането. За целите на закона понятието “семейство” е дифинирано в разпоредбата на параграф 1 от ЗСПД и същото включвасъпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование, но не по-късно от навършвана на 20 – годишна възраст (родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак).
Видно от нормативния текст на цитираните разпоредби на параграф 1 и параграф 1а) от ЗСПД, законодателят не обвързва възникването на предвидените в закона правни последици с качеството на децата. Напротив при определяне на броя и поредността на децата, за целите на определяне на еднократната помощ, всички деца, независимо дали са родени или осиновени имат еднакъв статут.

Предвид предоставения акт за раждане и разпоредбата на чл.61, ал.3 от Семейния Кодекс, в конкретния случай правоотношението между осиновителя и осиновеното дете е създадено при условията на пълно осиновяване по смисъла на чл.61, ал.2 от Семейния Кодекс. По силата на посочената разпоредба, в случаите на пълно осиновяване между осиновителя и осиновения възникват взаимоотношения, идентични с тези ,които възникват между роднини по произход. В този смисъл отказът за изплащане на еднократната помощ по чл 6, ал.1 от ЗСПД, на основание липса на биологична връзка е в противоречие, както с разпоредбите на ЗСПД, който не регламентира различни правни последици в зависимост от  качеството на детето, така и общите правила, регламентиращи институцията на осиновяването. След като институтът на пълното осиновяване създава идентични отношения, като тези при наличие на произход, то и правата, които законът предоставя на осиновителката, следва да бъдат идентични с правата на рожденната майка. Изплащането на еднократната помощ по чл. 6, ал.1 от ЗСПД се обуславя от качеството майка. Това качество, характеризиращо се с един и същи обем права и задължения, притежават, както осиновителката, при условията на пълно осиновяване, така и биологичната майка, поради което, еднократната помощ при раждае на дете се следва и в случаите на пълно осиновяване.

Неоснователен е довода на административния орган, че еднократната помощ се изплаща с цел подпомагане на биологичната майка.Подобна теза противоречи както на целта на закона, предназначен да уреди изплащането на семейни помощи за деца, така и на разпоредбата на чл 6, ал. 2 от ЗСПД, която поставя като условие за изплащане на помощта наличието на живо родено дете. Ако целта на законодателя е била предоставяне на помощ поради факта на биологично раждане, то не би поставил изплащането на същата в зависимост от това дали детето е родено живо. Обстоятелството, че хипотезата на нормата на на чл 6, ал. 1 от ЗСПД, се счита осъществена при наличие на живо родено дете означава, че еднократната помощ е предназначена да подпомогне отглеждането на роденото живо дете, а не биологичната майка!

 От гореизложеното в конкретния случай възниква право на еднократна помощ за раждане на дете, на основание чл6, ал.5 от ЗСПД. Съгласно посочената разпоредба, еднократната помощ при раждане на дете се изплаща на майката, а при невъзможност да я получи – на друг законен представител на детето. Предвид обстоятелството, че детето е оставено за осиновяване, такава помощ не може да бъде получена от биологичната майка, но разпоредбата на чл.6, ал 5 от ЗСПД да получи еднократната помощ признава на законния представител на детето право да получи еднократната помощ по чл.6, ал.1 от ЗСПД. По делото е бездспорно установен фактът на осиновяване на детето---- от----, поради което и на основание чл.3 отЗакона за лицата и нсемейството, последната е законен представител на детето и има право да получи помощта  по чл.1 от ЗСПД.

Предвид изложеното заповедта на Директора на ДСП (за отказ за отпускане и изплащане на еднократна помощ при раждане на дете) се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена!"

Искам лично да Благодаря на Кудкудяка     за находката й, която заинтригува съда, защото му говореше на неговия език… пък и друго си е основание базирано на закон , член и алинея:


Успех на всички, на които предстои получаването на тази оспорвана ни помощ!

Ако ще трябва да водите битка за правата си полезна ще Ви бъде тема:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=311046.msg7976440#msg7976440

Аз съм се заканила във вторник да ги посетя и да си търся правата,стискайте палци.Като мине ще пиша какви са резултатите.

Значи ходих във вторник да искам декларация.дадоха ми и ми казаха че трябва да извадя удостоверение от ГРАО за родствени връзки,т.е. колко деца имам.Служителката се опита да ми намекне,че като е осиновена нямам право на такава помощ.Понеже незнаех за какво е това удостоверение,като ме пита колко родени деца имам,тогава стана на въпрос че е осиновена,и тя започна -ами то трябва оригинален акт за раждане,защото на моя сигурно пишело дубликат.Причерня ми.Показах и акта на който пише ОРИГИНАЛ и и казах че ако не беше станало дума тя по никакъв начин не може да разбере за какво става дума.Казах и да си отвори законите и да ги прочете.Ходих до общината ,извадих си такова удостоверение,на което пише че ми е дъщеря и имам родствени връзки/ имах си хас и да нямам/,и никъде не се споменава ,че има съдебно решение или нещо каквото и да било,което да подскаже че не съм и биологична майка.Единствено по което могат да се ориентират е по-късната дата на акта за раждане и евнтуално да питат защо не е подадена при раждането, а чак сега.Днес отидох и си подадох всички документи,беше друга служителка,прие ми документите и нищо не каза.Акта за раждане остана там и ще си го получа когато ми преведат парите.
Дано нямам спънки.Последвах съвет на моя приятелка,която миналата година осинови и си получи помоща.Каза изобщо да не споменавам съдебното решение,защото то не се изисква от никой.Така че действайте,не давайте гратис на държавата.Ще се отчета пак когато ми преведат паричките.

Лора, дано всичко е ок и си получиш тази помощ

Благодаря 

На мен ми отказаха. Когато подадох документите, служителката ме попита, защо чак сега си търся парите, като детето е родено 2006 г. После погледна датата на акта и направи някаква математика, започна да умува, да върти и суче. Ама къде е акта на каката (нали в удостоверението от съвета за родствени връзки фигурират 2 деца).... Накрая ми прие документите. Но след това, като им занесох копие от акта на голямата, се събраха цяла делегация експерти, да ми обясняват и тълкуват закони. Опитаха се да ме убедят, че тя, майката е взела парите и т.н. Разбира се стана голям екшън, дори в един момент се проявих като "невъзпитана" и им рекнах някои неприятни реплики. Стигнаха до там, че ми върнаха документите, като заличиха с коректор името и подписа на служителя, който ги прие. Сега се чудя дали да не им спретна едно обжалване и да тръгна по пътя на Venecias. Ама много ме сърбят ръцете, да ги насоля едно хубаво.
lora_77- Ива УСПЕХ   

И аз така съветвам! Не давайте информация, която не ви  искат! Съдебното решение се изисква единствено и само за издаване на акта(или удостоверението) за раждане на детето! После съдът и решението му е минало свършено...
Удостоверението за родствени връзки пък носи информация за хората от семейството Ви с имена и съответно  какъв Ви е дадения човек (напр.К- майка; Д-баща; С-брат/сестра;Л-дете...)
Дечицата , ако са повече излизат в справката по реда на рождението си(няма информация от типа:родено/осиновено, а само дата, месец, година на раждане)... По акт за раждане ние сме родили децата си (пише го черно на бяло)! И на никой не му е работа да влиза в роля на разследващ!...
Отивате в съответните служби и изисквате необходимите Ви документи! После подавате необходимия за отпускане на помощта пакет документи и точка! При всички предоставени документи няма законови основания за отказ! Разтакаването Ви е закононесъобразно и съответните виновни служители и институции ще си понесат отговорността, а Вие ще си получите помощта, но извървявайки по-дълъг път, щото явно е необходимо поне в началото да поначукаме малко канчета!  

Таа, не въвеждайте сами информацията за осиновяването на децата си! Ако по една или друга причина се заговори за това не се притеснявайте и търсете правата си!


Ми Маня няма какво да се чудиш! Супер ситуация се е заформила!... Ти пък ще им докажеш, че  биолог.майка няма как да е взела парите! (поне законово). Ако ги е взела по някакъв начин няма как да се проследи ( не, че не може, но няма кой да го направи)...
А това с колректора! Хм Не им се стряскай!... Снимай си документите- давай само копия, а оргиналите да са при теб. Опиши всичко станало  както тук и подай жалба-сигнал до Директора на Дирекция социални грижи по местоживеене!
Имаш 14 дневен срок за обжалване (мисля- всичко, което ми е зад гърба изтривам като ненужна информация от паметта си), провери срока за обжалване и не го изпускай! Неоходимо е да обжалваш, за да се задейства процедурата!Надявам се на отказа ти да имаш дата, ако не-иди да ти сложат! Те са длъжни дори да ти посочат правото на обжалване и срока за него!
Успех! Никакво чудене, а отстояване на правата до дупка!

Маня не се отказвай,нямат право да ти откажат.Моята приятелка тогава са питали и юристката в социални грижи и тя е казала да си подаде документа и да си прибира съдебното решение,защото то никъде не се иска.Както е казала и Венециас в акта за раждане и в удостоврението за родствени връзки пише ,в случая при мен - ДЪЩЕРЯ.Успех в борбата,такива ми иде направо  .Аман от бюрокращина в тая държава,като че ли им вземаш милионите 

ау, това е административен произвол!!! как така ще връщат документите!!! нямат право, така все едно не си ги входирала! редното е да си ги оставят с входящ номер, а на теб да ти издадат мотивиран отказ, който можеш да обжалваш първо по административен, после по съдебен ред (от връчване на отказа тече срока за обжалванне). Сега напрактика няма какво да обжалваш, но и не текат срокове ...
като ти връщат молбата, тя все едно не е била при тях, нямат повод за произнасяне, отказват без да се обременяват ... преписка не им се води, въобще - проблем нямат, а ти защо не си си получила помощта - ми не си я поискала ... 
съветът ми е да ги входираш отново. ако откажат, заплаши ги, че ще пуснеш жалба против действията им, администрацията не може да откаже да получи документи, отделен въпрос е как ще ги третира. като откажат (изрично или мълчаливо) - обжалваш.
отделно, ако пазиш листа със забеленото с корекктора, може да пуснеш жалба против действията на конкретнитте служители - това си е нарушение на служебните заължения от лицата, използвали коректора, и ги грози дисциплинарна отговорност принципно ...
а, и още нещо, в Люлин специално, дават входящите номера върху хвърчащо листче, което е неправилно. Искай да ти слагат входящия номер върху втори екземпляр от молбата - така е ясно точно какво кога е входирано и е безспорно, особено като ще ходи в съд после.

между другото, тия в Люлин, още като си вадех аккта на детето, с това ме почнаха - нали знаете, че нямате право на помощ за раждане ...
аз за себе си се колебая още - да се поборя за чест и слава, като потроша време и нерви, или да си спестя усилието особено предвид смешния интерес ... ама имам време още

а, и така и така съм се разписала, бе добре е Венециас да каже някъде номер на дело, състав, ако не тук във форума, то поне на хората, които ще тръгнат на съдебна битка ... друго е като се позовеш вече на съдебна практика, стига да е влязло в сила? интересно ми е РДСП обжалвали ли са и с какви мотиви, ако да ... 

Темата ме накара да се поразровя в документите си и  да се замисля.

Майка съм според три акта за раждане (удостоверения). Не съм давала отказ за дете, не съм лишавана от родителски права. По закон три  пъти  съм имала право  на едноктратната помощ. Получила съм я получила само веднъж - за последното дете.

Така, че обръщам се към всички знайни и незнайни тук- търсете си правата!!! 

marrymaroon, точно това и аз си мислих. Самия факт, че заличиха подаването на молбата и влизането на коректора в употреба е достатъчно основание да им се търси отговорност за неправомерни действия. Пазя ги аз документите, ама така ме завъртяха грижите и ежедневието, че това остана на заден план. Но сега ще взема да входирам нова молба, и ще тръгна с "рогата напред". Явно ще се заформят две успоредни процедури, защото нямам отказ - просто не ми приеха документите. И за това ще си заведа отделна жалба най-вероятно. Защото нямат право да не ми приемат документите. Дали съвета на инспекторите ще реши да ми отпусне еднократната помощ за живо родено дете е отделен въпрос. Но някаква кукличка да ми връща документите, защото тълкува закона по своите разбирания за процеса на раждане .... Яд ме е, че ни правят на маймуни (въпреки че и сумичката за второ дете не е малка). Много "обичам" разни държавни служители и власт имащи да ми се правят на велики и да ме убеждават (като в ония виц), че сестра ми е ..... Ама аз обикновено успявам да им докажа, че нямам сестра.
За съдебното решение въобще не е ставало дума. Просто кукличката погледна - детето е родено 2006, удостоверението за раждане ( оригинал, не дубликат) е издадено март 2008, къде е било детето година и половина???? Ясноооо!
Сега вече се амбицирах и ще задвижа нещата. Вече знам и какви документи трябва да се представят и ще отида с пълен комплект и ако не друго, поне ще им създам достатъчно грижи и ангажименти, та да не им идва за напред на ум да си правят своеволия.

manja_66   с теб сме 

Здравейте на всички като мен,които са решили да си търсят правата.Преди два дни ходих да си пусна документите за тази помощ,но не ми казаха нищо за удостоверението за родствени връзки,в смисъл да го вадя.Прие ми документите с уговорката,че ще ми я откажат,защото не ми се полага.Когато прочете декларацията ме попита защо съм написала името на детето като че ли аз съм го родила?Останах като втрещена,защото не мислех,че има толкова пости хора,но аз не останах по-назад и й казах,че детето ми няма друга майка и това го пише и в акта за раждане.Това още повече ме амбицира да се боря докрай и да си получа тези пари!

тотална простотия .... това може ли да бъде въобще длъжностно лице ...

говорих с адвокат, съгласна е да води колективно дело. нека да наберем малкоповече информация и аз да се опитам също да взема парите и после ги почваме. не става дума за лични интереси, а за принципни неща. да видим на мен дали ще откажат, след като моето удостоверение за раждане и първо издадено. лошото е, че не мога да хвана биомайката да действаме заедно, защото я е срам.
нищо, ще се пробвам, тя парите не е взимала.
но дори да имам самата аз успех, за тези от вас, нa които са им отказали, предлагам да направим една колективна жалба.
помислете по въпроса. това го казвам не само като майка, а като член на управителния съвет на ГИОО.

Ми родила си го! Дори по-продължителен път на раждане! Я, ако е грамотна да прочете в удостоверението на детето-там си пише :"Родено от майка- и си посочена ти!"...
Аз всред познатите съм известна като човек, който почти никой не може да изведе от нерви!... И като поизлеза от кожата си, бързам да се върна пак в нея!...
Но това социалните чиновници ме обиждат с невежеството и мнителността си! Всичко е деформирано в дълбочина и вероятно с поколения...
 Това у нас де! Защото извън държавата ни да си социален работник е чест, уважение, достойнство!... Защото той е човек съприживяващ,човек подкрепящ, човек застъпник за правата на обърналите се към него!...

Ние в повечето случаи и области не можем да знаем какви права имаме и какво ни се полага! Социалните работници са тези, които трябва да ни въведат в това, а не да се изживяват като следователи! То и речникът им е тотално бъгнат - Наскоро се наложи да се видя със социални и в декларацията чинно си попълних един мой мъничък имот, който имам от 100 години и от който нямам никакви доходи; "келепирът" ми към момента е само, че му плащам данъка
И го пиша това, а социалната ме простреля със заинтригуван поглед на човек, ударил Бинго и ми плесна в лицето:"Значи, трябва да Ви разследваме" (последното е термина й за проверка на заявените от мен данни)

Бе чудя се аз докога ще им се ядосвам!? Не, че е лошо-това е по-градивния вариант от апатията и нерешителността!...


  И аз съм на същото мнение! Казвам го като човек, който смята, че нещата  в  държавата ни  трябва да се променят и то  принципно, а не поради нечий персонален интерес!...

Сега се връщам в кожата си! По-късно, когато се видя с време ще Ви опиша нещо, което ще налее още масло в огъня на нагодуванието Ви(ни)!...

Днес ходих да видя какъв ще е резултата и естествено ми дадоха отказ.Сега ще трябва да обжалвам до Регионалната дирекция,но ме интересува какво представлява жалбата(в смисъл свободен текст ли трябва да е) и понеже съм от гр.Котел,а дирекцията е в Сливен там ли трябва да отида да пусна жалбата или може в дирекцията в Котел и те да я придвижат до Сливен?

Жалбата я подаваш в Дирекция Социално Подпомагане по местоживеене (в твоя случай: Котел-предполагам, че имено там са ти отказали), а те служебно трябва да си я препратят до горестоящата им инстанция!

1. Да, текста и трябва да е в свободен стил (ти си гражданка-клиент на ДСП и не си длъжна да владееш юридическа терминология) и да очертава твоите доводи защо смяташ за незаконосъобразен отказа да ти бъде отпусната тази помощ!
 За текста може да взаимстваш някои неща от примерните жалби в темата:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=311046.msg7976440#msg7976440[/color]


2. адресираш жалбата си така:
"До Регионална дирекция за социално подпомагане
Чрез ДСП Котел;

3. Задължително трябва пред теб да ти заведат жалбата и да ти дадат номер с дата;

4. Пази си всички номера, дати и откази. Описвай си някъде хронологията им- ще ти е нужна, ако ще трябва да стигнеш до дело.

Ходих, подадох документите, отговорих на един куп въпроси от типа на: "Защо досега не сте си потърсили помощта?", "Как така получавате детски, а не сте получили еднократната помощ?" и т.н. В петък ходих да си взема заповедта - отпускат ми помощта. В крайна сметка явно съм задоволила любопитството им и всички документи се оказаха в ред. Дори любезно ми обясниха, че от началота на годината се изплащала по-голяма сума, но тъй като детето ми е родено преди 2008г. ми отпускат помощта по старите ставки. Удовлетворена съм от резултата, защото честно казано щеше да ми стане кофти, ако ми бяха отказали с мотива, че не съм майка на детето си. Не че нямаше хора, които се опитаха да ми намекнат, че нямам право и да ме разколебаят, но директно никой не посмя. Ми това е. Моля, следващия!

П.П. А, забравих! Парадоксалното е, че познавам две майки, които са подали документи в една и съща Соц. Дирекция и на едната са отпуснали помощта без проблеми, а на другата са я отказали. Явно зависи и от служителите, които приемат документите. Всеки си тълкува закона по различен начин.

Да се разпиша вече с положителен резултат.В петък след едномесечно чакане получих парите- 200лв.,защото е родена преди 2008.Тъкмо мислех в понеделник да ходя да се разправям с тях,но сега ще отида да си взема акта за раждане.
Действайте момичета не се отказвайте.Успех.

П.с.- поправих и гласуването си в анкетата.Дано все повече положителни отговори се посочат.

Ето ме отново на линия.Малко се изгубих,но бях на гости в друг град.Междувременно получих отказ и от гр.Сливен.Моят мъж писал на предаването Частен случай и им обяснил как седят нещата и за моя радост вчера ми се обадиха че искат да направят едно предаване на тази тема.Казаха че ще дойдат и искат да им обясня какво точно се случва.Малко съм притеснена защото не знам дали ще има някакво развитие въпреки тяхната намеса или ще трябва да стигаме да Административния съд.Малко ми е чужда тази терминология и тези членове.Дано да се справя.

Ще се справиш и изобщо не му се плаши на административния съд!
 И както виждаш трябва си борба за отстояване на законово право (в случая на децата ни).

Цветкова, понеже и аз не се чувствам комфортно в чужда област на познание, каквато за мен е правната, без да се тормозя с нея ще се опитам да систематизирам нещата!...
Мии най- просто и ясно казано се случва това, че:
1. По закон всяко ЖИВО родено дете има право да получи еднократна помощ за раждането си.;

2.  Тази помощ я взима майката, което води до заблудата (и в социални работници, че и в юристи), че помощта й се дава заради самият акт раждане.;

3. От тук насетне нещата за осиновителите се бъгват, поради “желязната” логика, че не са родили децата си;

4. ИНТЕРЕСНОТО в казуса е, че осиновителите разполагат и предоставят на социални грижи пълния изисквуем набор от документи, всред които е и удостоверение за родствени връзки (или може да се срещне и назовано като удостоверение за родените от майката деца). В него едно, че се включват всички деца на майката (не се прави естествено никакво безумно разграничение по отношение на техния произход), но и майката си е техен родител, а те нейни пълноправни наследници.;

5. Онова което почва да се случва от тук насетне, е че някои служители влизат в ролята на аналитици, разследващи времеразстоянието между датата на раждане на детето и датата на издаване на удостоверението му за раждане. Ерго за тези служители, това е великото доказателство, че детето е осиновено и имат основание за отказ за отпускането на тази помощ;

6. Това което се случва е закононесъобразно и е резултат от несъвършенството на закона, което позволява всеки да си го тълкува както самия той го разбира и/или му е угодно:

*Ако тълкуванието е от позиция, че помощта се дава за родено ЖИВО дете, помощта се отпуска. Така постанови моя съдебен състав от Административния съд. След два отказа от страна на Районната и Регионалната дирекции за социални грижи(подпомагане или както там се наричат);

*Ако служители или магистрати тълкуват закона от гледна точка на разбирането, че помощта се отпуска за биологичния акт раждане, то осиновителите биват отрязани като неродили децата си. Такова бе развитието при моя позната, с която заедно вървяхвме пътя за отпускане на помощта. Абсурдът е, че отказът й за отпускане на помощта бе постановен от същия Административен съд, но от друг съдебен състав…;

Важно е да се акцентира върху това, че при идентични казуси, тълкуванието на закона и интерпретацията му са различни;

Като обобщение случващото е форма на ДИСКРИМИНАЦИЯ по отношение на осиновители и най-вече на осиновени деца!

Защото съгласно има Член 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните :


Забрана на дискриминацията
Упражняването на правата и свободите, изложени в тази Конвенция, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг някакъв признак.

Признателна съм на Кудкудяка  , че го изрови от някъде съвсем навременно...

Добре е на това явление и абсурдите свързани с него да се даде медийна гласност. Моята позната ще сезира Върховния Административен съд за парадоксалното развитие по нашите две идентични и паралелни дела. Така през заговарянето за проблема ще се стигне и до разрешаването му. А то трябва да стане през конкретизирането на закона. Когато това стане няма да е необходимо всеки от нас поединично да води борбата си за да ползва това свое право за отпускане на еднократна помощ за роденото му ЖИВО дете…

Според мен обясни на екипа на "Частен случай" простичко тези неща без да се забатачваш в цитирането на членове и алинеи. За повечето родители юридическата материя не е тяхната сфера на компетенции.

Дай на екипът да прочетат темите тук- тази; другата за това как да получим еднократната помощ за осиновените си деца и цитираните в нея предхождащи обсъждания. В тези теми има доста информация за развития и са цитирани основания, закони и членове, та екипът ще има на какво да стъпи за да почне и собственото си разследване…

Настоявай от предаването не само да направят едно издание по темата, но и да се ангажират с проследяване на развитията по разрешаването на този проблем.

Спокайно! С каквото можем ще помагаме и от тук… Пък и Мата предложи добра идея за последващи действия!
 

благодаря за напътствията!Аз съм си подготвила какво да кажа,използвайки решението на административния съд и смятам че ще е достатъчно.Утре ще снимат в нас,след това ще видим какво ще стане.Според това което вече прочетох като алинеи и закони мисля че има доста противоречия.Напр. чл6ал1 и 2-единия свързва даването на тази помощ с това дали си биологична майка или не,а другия определя даването на тази помощ на всички деца независимо от поредността на децата и какви са те(параграф 1а)дали са доведени,осиновени,заварени и др.Всички деца имат еднакъв статут,следователно за всички деца трябва да се получи тази помощ.Не знам дали съм права,поправи ме ако греша,но смятам че дискриминацията съществува и всеки си разчита закона както му е угодно.

Ми различните тълкувания са възможни щото зкона  е недоизпипан! Кой ти се е сетил, че има там и някакви си живородени деца с родители дето не са ги родили 

Цветкова, да не забравиш овреме да сигнализираш кога ще се излъчва предаването, пък и да ни държиш в течение за впечатление от екипа и работата му! :

Чудесно е, че Частен случай ще излъчи това предаване. Проблемът касае много семейства и много деца, които нямат никаква вина нито за това, че са осиновени, нито за неуредиците в закона.
Моите деца вече, знаете, са големи. Осиновени са преди доста години /1994 и 1999/. Дори не знам дали има начин да получа тази еднократна помощ след толкова години /а точно сега би ни била от огромна полза/. По времето, когато осиновихме децата този форум го нямаше и никой дори не ни спомена, че имаме право на такава помощ.

Не ми се вярва нещо да се промени. И ние не сме получавали такава помощ за близнаците. те поне детски да даваха.

Много се съмнявам някой, получил помощта да се обади за участие в предаването.

Здравейте!Незнам дали ще има някакво развитие този проблем,но мисля че трябва да не се отказваме,защото така ще продължават да ни правят на маймуни и ние да си мълчим.Аз не съм сигурна че се справих по най-добрия начин,но малко се притесних и това си оказа влияние.Веднага след като снимаха вкъщи отидохме и подадох жалба до Административния съд и вече незнам какво ще стане.Ако може някой да ми помогне с доводите за пред съда моля да пише.

Допусканията на Калина и Кудкудяка си имат своите основания. Но ако заложим на тях ще се валидизира твърдението на Цветкова!

Казусът не е неразрешим! Трябва му гласност(ДОСТАТЪЧНА, а не инцидентна) и целенасочени надграждащи стъпки.
Ясно и разбираемо е, че когато явлението касае осиновяване никой няма да напира да се явява в национален ефир! Но ще мислим как да подкрепим работата на екипа, на който така или иначе казуса е зададен и му е гласувано известно доверие....

Аз вече им дадох  базов джокер!...
Да гледаме тазвечерното предаване и после ще мислим какво насетне!?...

Казусът е затлачен с години  и няма да се разреши без борба и усилията на много хора!...
Исках да създам прецедент за Районната ми ДСП. Успях със спечелено дело! Тихомълком ми изплатиха парите и... всичко се потули!.. Ерго до знанието на соц. работници не е сведено, че осиновителите имат право да получат тази помощ!  И соц работници  като първи срещащи се с клиентите на ДСП ги връщат, вместо да ги консултират за правата им....

Създадох прецедент и спечелих дело (подчертавам го: шанса ми бе, че попаднах на млад, ентусиазиран и мислещ съдебен състав)...
 Не искам да се окаже, че съм единствената успешно осъдила по казуса ДСП!
 Борбата трябва да продължи!

Ами аз не визирам като причина за твърдението си осиновяването, а страхът, че може да ги накарат да върнат парите например или да ги обвинят в лъжа, да речем. За криене на осиновяването дори не ми дойде на ум, да си призная честно.

А иначе и аз мисля да си искам тези пари, просто с това пътуване сутрин и вечер до детската градина не ми остава време да мина през общината. Веднъж вече ми върнаха документите и знам, че ще ми откажат, единствената ми идея е да им създам главоболия и да се видим в съда с тях.

Някой ще се смили ли да пусне линк към предаването , ако вече е качено някъде?

Аз не го гледах, но ми го записаха, като взема диска, ако цветкова няма нищо против, мога да го кача някъде в нета.

И аз не се класирах за предаването, просто защото ми съвпадна с прибирането на децата от детска и подготовка за работа, ако някой го намери онлайн, да пусне линк.
Аз също ще предприемам борбата за прословутите пари - за първото изпуснах срока, за Митето поне ще подам - наистина важното е положителния резултат на Venecias да не остане прецедент.

Не ми се ще да заприличвам на човек, водещ дадена рубрика!...  Но като не мога да търпя нередности и несправедливости!

Гледах предаването! Темата бе добре преставена – с най-съществените и акценти! Оценявам репортерското изкуство есенцията на проблема да бъде представена за ДЕСЕТ минути! Браво на Мая и екип! 

Цветкова, намирам, че се справи чудесно! Вълнението ти само направи още по-автентичен репортажа!...

А Пламена е прекрасна! Късмет за вас, както и вие за нея!....

Това, което долових е пълна безпомощност и нюанс некомпетентност в представителката на социалното министерство (перифразирам): “Не е възможно осиновителите да получат тази помощ, защото ние изискваме да се представи документ за родените от майката деца…(!?)”

Е, и ? От къде произлиза невъзможността?  Бе, тази жена сякаш не знаеше, че ние пък им представяме този документ и в него черно на бяло под името ни са изредени РОДЕНИТЕ ни деца….

За мен казусът трябва да се разгледа и да се преследва промяна в два аспекта:

1.непрофесионално и дискриминационно отношение на социалните институции (в лицето на соц. работници, контактуващи  директно с клиентите и Директори-подписващи заповедите за отказ на помощта за осиновители).

Социалните служби изискват набор от документи, които ние им предоставяме в пълен комплект-т.е. НЯМА ОСНОВАНИЕ ЗА ОТКАЗ НА БАЗА НЕПРЕДСТАВЕНИ ДОКУМЕНТИ!;

Нямат и никакви основания  социалните служители да се изживяват като анализатори и следователи: кой физиологично е РОДИЛ детето си и кой духовно го е възРОДИЛ!...

2. Правов-Законът не е ясно формулиран: съгласно него на осиновителите нито има основание за отказ от помощта; нито пък са ясно посочени като правоимащи (вероятно, защото би трябвало да е принципно ясно, че по закон те са ПЪЛНОПРАВНИ родители на децата си), което би позволило безпроблемното отпускане и получаване на помощта
 
3. И последно уточнение (и за ваша информация и по повод смоменатата в репортажа сума):
Към момента за първо дете родено след 2004 г. вече се отпускат-300 лв; а за второ-600 лв...


Ясно е какви финансови загуби претърпяват родителите на близнаци или осиновилите  повече от едно дете?

Какви ще са следващите стъпки по казуса!?

Мисля си, че ГИОО може да заеме експертна и авторитетна позиция!?

Намирам, че би трябвало да се лобира тази помощ да бъде отпускана на осиновителите и децата им -независимо от възрастта на детето!

Законът е ясен поне в тази част (щом детето е оставено в институция- помощта за него НЕ може да бъде получена)

Вашите идеи и мнения?

ЮРИСТИТЕ тук какво мислят за възможностите този казус да се подаде като практика за нарушаване на човешки права и за дискриминация? Докъде и как да се формулира?...

Според мен разрешението на казуса е най-вече в ръцете на НЕполучилите помощта и от тяхната активност- необходими са сигнали, жалби, дела, даване на гластност и пр. действия...

Получилите помощта могат да са полезни и да допринесат със споделения си опит!....

Като човек и майка, уважвам, оценявам и се възхищавам на ентусиазма ти и на постигнатите резултати.
Но като заместник управител на ГИОО не мога да заема авторитетна и експертна позиция по отношения на този казус.

Не настоявам за правота и досега се въздържах от мнение, но тъй като ме призоваваш публично в лицето на член на управителния съвет, е редно да се отзова.

Не, че намирам тази борба за безсмислена, но я виждам по-скоро като морална победа и недотам в реална полза на осиновени и осиновители.
При едно колективно дело бих реагирала, предимно като израз на подкрепа, но на дадения етап, докато водим индивидуално тези постъпки, моята позиция е на въздържала се.

Определено имам намерение (в един по-подходящ момент, без да ощетявам значително децата си откъм грижи), да вложа време и енергия по познатия ви вече мой рефрен "право на платен отпуск по майчинство за родителите-осиновители, независимо от възрастта на осиновеното дете".

Това не значи, че останалите членове на ГИОО имат същата позиция. Държа да уточня. 

Искам да кажа че нямам нищо против да се пусне във форума предаването,защото е хубаво да се започне  по някакъв начин тази борба,защото определено социалните разчитат на това че ние ще си мълчим и няма да си търсим правата.Аз сега съм още по-амбицирана след като видях тази от министерството как не знае какво да каже и как се сконфузи.Мая от предаването ми обеща че това няма да е последното предаване по тази тема.Надявам се да има повече майки които да се отзоват и да докажем,че има и такива,които са си получили тази помощ и да оборим твърдението на тази госпожа че не е възможно осиновителите да получат тази помощ.Моля,бъдете по-активни и ще има резултат!

С голям ентусиазъм следях развитието по темата и съм сериозно впечатлена от постигнатото. Не ми се водят повече битки, но почти бях решила да се пусна и аз в името на общия успех, защото някак вашият ентусиазъм ме зарази. Дадох си сметка обаче, че и аз преценявам ситуацията само от собствената си камбанария. Дано не ми се сърдите за споделеното, но напоследък размислих по темата едни други неща ...
Всъщност равнопоставеност между кого търсим? Кой с кого сравняваме?
Не получаваме ли неравнопоставеност между осиновителите и между осиновените деца? Помощта е за раждане, т.е. не може да се даде два пъти, ясно е. В масовия случай при осиновяване на малко дете държавата си спестява тия пари и ние намираме това за несправедливо. Но:
- Докато децата ни са били в дома същата държава е дала много повече средства за отглеждането им; каквото и да си говорим, това, което им липсва там, не се купува с пари;
- В най-добрия случай осиновяваме малки бебета, но отглеждането на съвсем новородено си е специфичен момент със специфично натоварване, който ние за съжаление пропускаме, но фактически ни е спестено това усилие, независимо от субективната ни оценката за това;
- Ако детето е в дом от първия си ден – ок, държавата си спестява тия 200 или 300 лева, но ако детето е оставено по-късно, а майката преди това ги е усвоила? На осиновителите не може да се даде втори път. Значи, едни ще са подпомогнати след осиновяването, други – не и то на база поведението на онази жена ...
- Ако детето е осиновено малко по-голямо, дори онази да не се е „облажила”, детето, респ. осиновителите, са вън от чадъра.
Аз осинових добре гледано бебе, което е прекарало целия си живот до осиновяването в дома, и вероятно по силата на аргументите от съдебното решение на Венециас ще имам право ... но аз нямам нищо общо с това, че житейската ситуация на детето не е допускала получаването на помощта от родилата го; нещо повече, честно казано, като знам предисторията, по-добре за детето, че е обгрижвано физически в този си период от държавата. Та, как да черпя права от обстоятелства, които никак не зависят от мен, когато при другиго биха били различни (пак незивисимо от него) и той не би имал право на помощта, а също е осиновител, минал е по същия път и полага същите усилия, че и повече, ако детето е по-голямо?

Аз имам друго предложение. Ако детето се отави в дом, да се изисква да се възстановят парите, изплатени на родилката при раждането. Нали тези пари са за детето и да се усвоят за нуждите на детето. За някой си е бизнес - плащат ти и после се скатаваш. Вярно, че няма как да ги вземат, ама при оставено дете да нямат право на парите при следващо раждане. няма как да стан, навярно, но си мисля, че много от родените и оставени деца са Там, поради "бизнес" причини.

Калинче, даването на парите на родилката не става така лесно. Това са едни митове и легенди, че видиш ли, държавата вече веднъж е дала тия пари. Процедурата е достатъчно сложна и дълга. Вярно, че беше отдавна, но едва ли са се променили много нещата. Когато изпишат бебето и родилката от болницата се дава бележка, която се носи в ГРАО. Там след около 20 дни се издава Удостоверението за раждане. След това с комплекта документи, дето ни го искат и сега на нас, се отива в социално подпомагане. Помня, че за Лили, тия пари ги получихме след около 2 месеца. Та, при положение, че в епикризата ни от дома пише, че детето е постъпило на 23 ден след раждането от родилното, няма начин Тя да е взела парите.
А, друг е въпроса, че моето мнение е, че тези пари не се дават за това, дали съм си напъвала аз г...а, а за да се посрещнат първоначалните неотложни нужди за детето.

В този случай.родилката взима ли помощта Изобщо оригиналният акт за раждане минава ли през нея

Процедурата е такава - от родилния дом пращат документите по служебен път и след около 14-20 дни отиваш в общината и си взимаш акта за раждане. Там попълваш една декларация за брой живи деца и те ти издават служебна бележка за броя на живите деца към тази дата. С акта за раждане (или удостоверението - моля да ме извинят юристите) отиваш при социалните, попълваш документите и декларация, че детето не е настанено в дом и след около месец, при мен по-малко, си получаваш парите или по банкова сметка или кеш, но кеш не знам къде. Така че не е толкова сложно. Предполагам, че ако изобщо не го е взела от родилния дом няма да получи и акт за раждане, но мисля, че ако детето не е осиновено, при следващо раждане излиза в справката за брой живи деца, т.е. чисто теоритично можеш да получиш помощ за първото дете, ако не си го оставила веднага, а за второто ако не го оставиш изобщо получаваш помощ като за второ.
Но това няма нищо общо с темата, която разискваме тук. За съжаление няма да се съглася с marrymaroon - не виждам, какви по-специфични нужди има едно дете на 30 дена например от едно дете на 2-3 години, току що пристигнало в семейството си. За едно си права - тази помощ следва да се отпуска и за деца, осиновени над 3-годишна възраст, което не е позволено от закона в момента.

на мен отстрани ми се струва, че има сравнявам с тримесечната ми племеница и някак ми се набива. все имам чувството, че съм минала метър с усилията и че при мен някак твърде леко вървят нещата, та чак се плаша.
както и да е, това ми точно съображение навярно е израз на собствените ми комплекси, но така или иначе, не се чувствам правоимаща нещо ...
това обаче не трябва да спира другите
стискам палци, момичета!!

За разходите по новороденото, ако то е в институция- аз съм "За", но ако законово няма как тази институция да се възползва от тях........мисля, че в такъв случай те отиват в нечий джоб като икономия.
Ако законът ги е предвидил за майката , която ще се грижи за бебето си- да ги получи родилката , ако определен период от време бебето е при нея или майката, когато осинови детето. Да, въпрос на дати е засега - кога е подписала отказа ( или молбата за настаняване в дом) и на каква възраст е осиновено детето. Но в типичните случаи, например - раждане и отказ и осиновяване до 3г. трябва законово да е ясно за кого са парите.


ПП Кво стана с линкчето

понеже съм на вие с компютъра предаването може да го гледате като влезнете в сайта на БНТ и в Частен случай.Не знам как да пусна линк.

Ето линк към архива на частен случай, но това от 15.10. го няма

http://news.bnt.bg/content/view/show_archive/(archive)/554