Канелените кифлички на Карлсон и др. "литературни рецепти"

и една филмова рецепта
специалното рататуй на мишока от едноименния филм:
http://more.info.bg/article.asp?articleID=765767&topicID=325&issueID=2031




[quote
Поредната пълнометражна и изключително симпатична анимационна лента "Рататуй" провокира сума народ да сготви и опита класическата френска селска манджа от заглавието. Главната роля в това ястие е на патладжаните и тиквичките, плюс домати, пипер и зелени подправки. Получава се страхотна вегетарианска яхния, която изключително добре се съчетава с френски хляб и козе сирене.
Рецептата от филма на "Пиксар" е приготвена от световноизвестния готвач Томас Келър, собственик и главен готвач на най-френския ресторант в Калифорния - "The French Laundry". Традиционно зеленчуците за рататуй са нарязани на кубчета, но за филма Келър ги реже на тънки кръгчета и ги потапя в пиперада, като резултатът е наистина пиршество за сетивата.
Ако сте изкушени и вие, снабдете се с продукти, предвидете половин час за подготовка и около 2 часа за печене и действайте!
Сос "Пиперада"
2 пиперки (1 зелена и 1 червена или каквито има)
2 лъжици зехтин
1 чаена лъжичка счукан чесън
1/2 чаша накълцан лук
3 домата, обелени и без семките, накълцани, като им запазвате сока (или чаша доматено пюре)
1 клонче мащерка
магданоз
1/2 дафинов лист
сол
Oпечете пиперките, обелете и ги нарежете на ивички. Сложете зехтина, чесъна и лука в тиган и ги оставете на горещия котлон, докато омекнат - в никакъв случай да не станат кафяви. Прибавете доматите заедно със сока им, както и мащерката, магданоза и дафиновия лист. Бъркайте около десет минути. Прибавете чушките и продължете да бъркате 2 - 3 минути. Принципно пиперът дава доста сладост на доматените сосове, но може да ръснете и малко захар, за да туширате киселото на доматите. Посолете на вкус и изсипете соса в 20 см кръгла тавичка или глинен гювеч.
Изберете немного широки и неголеми
2 тиквички
1 патладжан
4 домата
Нарежете ги на кръгчета (не забравяйте патладжаните да оставите да престоят и после да изплакнeте със студена вода). Подредете ги върху пиперадата като спирала. Посолете и поръсете със зехтин и пресни подправки - магданоз, босилек, каквото обичате. Покрийте с фолио (капак) и печете ястието в предварително загрята на 150 градуса фурна около 2 часа.
Поднесете с пресен френски хляб и сирене.

Да споменем и Пипи дългото чорапче .Между другото сп."Кулинарен журнал" във всеки брой предлага откъс от литературно произведение ,в което има описана някаква рецепта.Ако някой иска имам всички броеве и мога да ви напиша рецептите.

Има ли ги мадлените на Пруст?
Да, въобще ще ми е интересно да ги постнеш.
Смятам да си разпечатам цялата тема

Ето - ама ги поствам на английски, че някой трябва да намери време да си прави коремните преси 
With apologies to four world-famous writers (Hemingway, William Faulkner, French novelist Marcel Proust, and contemporary American writer Joyce Carol Oates), here are "Classic Recipes" from four of the planet's most eloquent chefs. In the immortal phrase of Proust: Bon Appetit!


ERNEST HEMINGWAY
That was the summer when we ate the trout. There were leaves falling when we ate the trout. The leaves fell on the trout and lay on the trout. And there was dust, and the sound of many fishermen moving down the road toward the trout stream, and the sound of fishermen's feet, and leaves falling on the trout, and we ate the trout.

I did not look at Ruiz. Ruiz had been hit earlier in the day. Ruiz had been struck by a trout fly, and there was nothing to say to him. He sat in the leaves, and the blood ran down Ruiz and into the leaves.

"It is good trout," I said to Ruiz.

"Yes," said Ruiz, "it is good trout."

He did not move. I watched the leaves falling. "It is good trout," said Ruiz, "but it will not help my wound."

"No," I said. "It will not help your wound."

"It is my own fault," said Ruiz. "I cast my trout fly without truth, and it came back and struck me. It struck me because there was no truth in my hand."

He did not speak again. After a long time I looked over at Ruiz, and I saw that he was not eating his trout. I saw that his trout would go uneaten. Ruiz sat very still under the leaves. The blood ran down into the dust, and you could see that Ruiz would never eat his trout.

Then it grew cold. I finished my trout. I got up and walked through the dusty streets to the café and sat down at a table. I did not think of Ruiz, or of the trout he would not be eating.

And I wrote down, with much truth in my hand, the following recipe.


Hemingway's Pan-Fried Mountain Trout in the Afternoon--
from the novel Valiant Swimmers
Take two glistening rainbow trout from a cold mountain stream. After removing the heads, entrails, and scales, dip the valiant swimmers in cornmeal.

In a metal skillet that has seen too many campaigns, melt butter to a depth of 1/4 inch. Heat the butter, and drop the heroic battlers in it for 10 to 15 minutes, or until golden-brown.

This recipe will serve 2--or even more, if diners expire before finishing.

 


WILLIAM FAULKNER
Walking down the road, thinking, not so much that the war has been lost, with all our fine furious hopes blown and scattered like the merest summershot fireflies winking, glimmering down to the immemorial faded trumpeting, the darkness of a dusk that was not even dusk any longer, but only the memory of dusk, faint and dimming and yet somehow still discernible, monstrously elegant, that vision by which, against all the drumming furious bloodtide of a passion which could not, finally, even have been said to have ever existed except in the clangorous, reverberating silence of a few terrifically beating Confederate hearts, and that against all reason, against all good human earthly sense--thinking, no, not that it has all been lost, the bright banners flapping through goldshot autumn Natchez sunset, and the hollow muffled wailing of the bugles there in the furiously motionless stillness of one single afternoon in the courthouse square at Appomattox--thinking, not that, not lost, not ever lost, but kept, sustained against all hopeless odds and reasonable expectation, the legend, the code, the shining and gallant recipe for that which, ever after, would triumphantly, even transcendently endure:


Faulkner's Cracklin'-Broiled Pigs' Feet Vainglorious--
from the novel Valiant Recipes
In the smoldering, shattered ruins of a baronial mansion, find 2 pigs. Collect 6 of their feet. Wrap these tragic survivors in cheesecloth, and cover with boiling water. Boil them for 3 hours, after adding 1 sliced onion, 1 clove of garlic, 1 sliced lemon, 3 bay leaves, 3 peppercorns, and 7 whole cloves.

Now drain the boiled and fate-doomed feet. Cut them in half, and roll them in butter, then cornmeal. Broil them for 15 minutes--and then serve with lemon wedges and a battered, rusting bugle.

 


MARCEL PROUST
In those days (how futile our efforts, once old age has brought, in the same manner by which autumn invariably brings to the green leaves and the windblown shoots of summer the dry, listless breezes which inexorably transform their luminous green to a withered brown, one's youth to a vacant and saddening termination, to recall those vanished days!) it was my custom, soon after retiring to bed, to take from beneath the coverlet (the same coverlet which had sheltered me throughout those days at my grandfather's summer estate, a coverlet which never failed to remind me, because of its musty, faintly decayed odor, and also because of its curious, irregularly woven texture, which felt like nothing so much as the hand of some woman one has loved, long ago, but who has with the passage of the years declined into a faded, ragged, threadbare infirmity, so that the hand which once gave such pleasure, such ecstasy, now conveys by its touch not passion, not aching desire, but only the faint, flickering presentiment of mortality's inevitable end, of times long lost, long forgotten, of my own dimming and rapidly vanishing past) a platter of chocolate chip cookies madeleine, and there, ringed about as I was by the thick, impenetrable darkness of that shuttered room, to discover in the aroma of these cookies, in their grainy, crumbly texture, in the delicate flavor which, melting instantly against the trembling palate, they brought to the passionately salivating mouth, the memory of those other cookies, the ones I had so greedily devoured at my grandfather's estate in the slow, drowsy, summer-filled days before this recipe was at last set down:


Marcel Proust's Chocolate Chip Cookies Madeleine--
from the novel A Remembrance of Snack-Times Past
Beat 1/2 cup butter until creamy. Add 6 tablespoons brown sugar and 6 tablespoons granulated sugar; beat mixture until creamy (or until you doze off into a nostalgic coma). Beat in 1 egg and 1/2 teaspoon vanilla. Sift and stir in 1 cup and 2 tablespoons of flour. Add 1/2 teaspoon salt, 1/2 teaspoon baking soda, 1/2 cup chopped nuts, 1/2 cup chipped chocolate.

Drop the batter from a teaspoon, well apart, on a greased cookie sheet. Bake in an oven at 375 degrees for 8 minutes, while gazing mournfully out the kitchen window at the nodding, snow-shrouded evergreens of your grandfather's estate. Makes about 45 cookies (if savored fully, luxuriously, about a decade's worth).

 


JOYCE CAROL OATES
Burning, burning . . .

Bobbie Sue, alone in the kitchen, alone again, now that Billy Bob has boarded the Greyhound for Natchez, thinking, don't need him, and never did! Bobbie Sue, a tall, thin girl with permanently startled eyes, tall in her rumpled flowerprint dress, thin as a polished jackknife, she cannot understand, has never been able to understand--

Burning, burning . . .

She began to hum a little tune. A snatch of song Momma-Linda had taught her, back in Talladega, back when Momma-Linda was still driving for the Demolition Derby, a big woman, huge-bottomed, singing as she piloted her smashed Chevy through the whirling dust, singing always the same little song: Don't come round no more, making those big love-eyes at me--

Burning, burning . . .

Still humming, dancing a little now, the tall girl in the sweat-stained dress bought nine years earlier at the Pascagoula County Fair--suddenly she stopped short!

Something was trying to tell her something!

Something was trying to warn her about something!

She whirled! She jerked upright! It was the burning! It was the burning!

"Bobbie Sue!" she actually screamed now, actually heard herself screaming over and over again, "your damn supper is on fire!" And the violence went through her, went through her like a butcher's flying cleaver. She would have to start again! Start from scratch! Start all over again, with the recipe!


"Bobbie Sue's Double-Fried Fiery Chicken Violence":
From the novel Fire in the Kitchen!
Smear half a dozen limp chicken pieces with a mixture of flour, cornmeal, and blazing-hot red pepper, while alternately humming country love songs and laughing hysterically.

In a scorching saucepan, sizzle 6 tablespoons of fat. Fling chicken into pan, and sear it until you begin to scream.

Turn frequently until golden, then season to taste--and serve at the point of a knife.

Tom Nugent, who resides in Michigan, is the author of Death at Buffalo Creek, W.W. Norton.

В старите броеве на "Литературен вестник", струва ми се, имаше такива тематични статии.
Някой беше дал рецептата за ябълки в пашалийско вино на П.Р.Славейков например... ама беше хилядодеветстотин и балканската война този брой, надали и авторите го имат. Беше много смешно, де.

За почитателите на Исабел Алиенде: Веселото пиле.

        books.bg

Анда, мерси за мухите на Франклин. 

Някой наскоро беше пускал тема и за курабийките на Франклин, изпълнени по рецепта от самата книжка.

Може да пуснете линка от темата тук.

аз да си кажа за френския гювеч
правих го това рататуй вчера в глинен гювеч с капак
стана супер
само накрая махнах капака и го оставих да се припече
миришеше божествено
знаят какво да ядат френските селяни

Ето малко и от мен и от моята любима Исабел Алиенде, книгата е "Афродита"
"Пияни круши"
1 голяма зряла круша, обелена и разрязана на две половини
1/2 лимон, сока и настърганата кора
2 супени лъжици извара
1 супена лъжица мед
1 щипка индийско орехче
2 супени лъжици захар
1 чаша червено вино
1 пръчица канела
Издълбайте двете половинки на крушата в средата и ги полейте с лимоновия сок. Напълнете ги със смес от извара, мед, настъргана лимонена кора и индийско орехче. Сложете ги в хладилника. Ор виното, захарта и канелата сварете гъст сироп. Излейте горещото вино върху изстудените круши и веднага сервирайте.
Изпробано, трепач е  Да ви е сладко 

Ох, записвам се!

От кога я следя тази тема, ама като няма с какво да допринеса... Май само с Швейковски рецепти...

Че малко ли е!

И за миналата година правих нещо от "Афродита", но сега не мога да се сетя какво беше, ще трябва да си погледна в книгата.

Наталина, чакам с нетърпение Швейковските!   

Ето и моят любим десерт на Лелята:)



Ягодов тремор

Как да ви го обясня? Розов е и се тресе. Голям смях става по купони. Може да пробвате да го сервирате в купа, ама на всички ще им стане ясно, че не го поднасяте както трябва.

Стават 4-6 треморчета
(в зависимост от големината на чашите)

2-3 пакетчета желатин (или вегетарианският му вариант)
300 мл вряла вода
250 г. ягоди
150 мл много гъста двойнонабъбваща сметана
2 супени лъжици пудра захар (или на вкус)
ягодов сладолед за поднасяне
4 големи чаши за шампанско, ип флейта

Бележка на редактора: Много по-лесно е с миксер! И се спряхме на чашите за шампанско, защото съдовете, очевидно предпочитани от г-жа Ог са...ами, неналични. Така де, няма ги по магазините. Така де, не и в магазините по Хай стрийд, със сигурност... Не и по нашата Хай стрийд, във всички случаи.

Разтворете желатина във вода, като следвате инструкциите на пакета и оставете сместа на студено за 10-15 минути.
Междувременно изплакнете и "оскубете" ягодите, срежете ги на половинки и ги сложете в голяма купа /миксер.
Добавете почти всичката семтана (оставете си малко за украса) и захарта. Ако ще използвате мискер, бръмкайте докато сместа стане като млечен шейк. Иначе вземете преса за картофи и я намачкайте на пюре.
Като се охлади желатинът, омешайте го юнашки с ягодовата смес, пресипете резултата в чаши тип флейта и го замразете около два часа (или окато стегне).

Внимателно извадете треморчетата от чашите и ги прехвърлете с върха нагоре в чинии; гарнирайте с две топки сладолед, поставени според предпочитанията, изцръцкайте малко сметана и поднесете.

А спомняте ли си от Ейглетиерови, когато приготвиха топеното сирене в гърне. Четях и преглъщах...

Трябва да потърся някъде книгата, за да препиша рецептата, защото в нета не откривам този цитат.