Семейни трагикомедии и битовизми

  • 78 291
  • 530
  •   1
Отговори
# 330
От два дни никаква работа не мога да пипна от тези две интересни теми!Чета,чета а до мен работата се трупали,трупа...Ма и аз имам за разказване,та прилежно изчетох всичко,да видя в кой раздел от темите да се включа.Че в дългия си живот са се натрупали доста случки.Към последните страници концентрацията на "македонски "истории е по-концентрирана,та оттам ще почна.
  Февруари1995година.Ние смъжа ми сме от гадните "шверцери"(куфарни търговци),хванали последния влак за далаверата в Македония.Отначало пътувахме с автобуси 2 пъти седмично-ту аз,ту той,но после си създадохме връзки и почнахме да носим стоки по поръчка,скрити някак си в семейния Москвич.В това последно търговско пътуване мъжа ми тръгва с дъщерята в петък-тя за компания и свят да види,пък той по дела,обезпечаващи ни поне някой лев за храна.Минаването на границата на Деве баир си е истинско приключение с мнооого адреналин и прединфарктни състояния,но той успешно преодолял това препятствие и бодро навлиза в другата българска държава към12-1ч нощта срещу събота.Има там на влизане една чешма,каменна,с чучур-"Кръкля",та там полицейска засада.Спират го нашия и почва едно изнудване за пари-поне 50 марки да даде,пък той-с 20,за всеки случай,че с дете е тръгнал.Побеснели полицаите,поразровили багажника и извадили по нещо.Взели паспорта на мъжа ми иму казали да върви в Македония по приятели и да намери 1500марки да се откупи,че иначе в понеделник на съд и затвор 3 години Shocked.Мъжът ми го снесъл-без документи в чужда държава,с дете,без пари...Ужас!Върнал се на границата и препратил дъщерята със софийска лека кола да се прибира и да ми каже,та аз да предприема нещо.Дъщерята се прибрала призори и нали си е дете-легнала си,решила като се наспи да ме информира за случката.Към 10 сутринта влязох в нейната стая и се втрещих-не я очаквах у дома!Събудих я,преразказа ми объркано какво е станало и аз как трябва да търся 1500 марки да отървавам баща и...И сега аз-кво?Почвам да мисля екшън планове-за пари-абсурд!Кой има по онова време толкова пари?А и кой би ми ги дал,като аз няма как да ги върна почти никога?!Значи нещо друго трябва да е.Обикалям всички познати-да взема паспорта на някой мъж,дето поне малко прилича на моя на снимката.Няма!Имаше един,дето си приличат като братя,но той по същото време -в Македония(тогава това беше основен метод за прехрана).Взех паспорта на едно момче,съученик на щерката(тя на 18 години) и служебния паспорт на мъжа ми,в който за жалост няма нито един печат,варени яйца(за да пренасям печати от единия паспорт на другия,знания,придобити по време на следването-за мед.бележки)и с един комшия-и той шверцер тръгваме да спасяваме мъжо.Тоя план ми хрумна,защото на връщане към България никой не ни гледа паспортите,просто ни пропускат,но за всеки случай...Комшията ми каза,че не носи стока,акцията е само спасителна,да съм спокойна,но чак оттатък разбрах,че колата му е клекнала от разни железораци.Минаваме някак си през иглените уши на митницата в неделя призори,намираме мъжа ми на "Кръкля" в Москвича-ни жив,ни умрял,брадясал с 3-дневна брада,гладен и яко уплашен.А аз-бодрячески-не бой се,тук съм,сега ще оправиме работата!Завиваме в едни шубраци-хем да го нахраним,хем аз да свещенодействам с яйцата.Да,ама не!Яйцата вдигат печата от единия паспорт,но не го отпечатват на неговия.Ами сега?Решихме друго.Влизаме си ние в Македония,пласираме си поръчките,поне малко пари да върнем,пък вечерта ще му мислим на връщане.Пътуваме ние,аз го раздавам бодро,все един трябва да има боен дух,а мъжа ми се свил зад волана-някак ако може невидим да стане.Тази операция мина сполучливо-поне въстановихме вложените пари,че и те на заем бяха.Връщаме се вечерта на границата,а аз имам 2 плана вече в главата:
1)Отиваме сутринта в Скопие в бълг.посолство и се оплакваме,че са му отнели паспорта и са го пуснали 3 дни в чужда д-ва без документи.Така,де,ако е престъпник що не са го арестували ида есигурен поне за живота си?
2)Атакуваме границата с паспорта на момчето,съученик на щерката,пък квото сабя покаже.План 1. става 2.
Мъжа ми тръгва с колата на комшията,а аз оставам докато и ако минат ,с москвича в Македония и отдалеч гледам.Мъжа ми е красавц,все още,с правилни черти,зелени очи и черна коса.Момчето на снимката-с правилни черти,малко по-кръгло лице,но с очи като въглени...

# 331
Продължавам.Последни инструкции към мъж ми-пушиш си спокооойно,тръскаш си цигарата в пепелника и изобщо не се интересуваш от готините македонски митничарки.Да не си вдигнал очи ,че изгоряхме.Нея вечер опашката за влизане вървеше много бавно-и за проклетия-подробно оглеждаха и пътници,и багажници.Стоя аз на 100м от митницата,москвича отбит встрани и с вдигнат капак-демек-има му нещо,гледам все в потока от коли-кога ще приближат и моите хора.Най сетне им дойде реда,митничарката им взе паспортите,гледам,хили се нещо,провря се през предния прозорец до кръста в колата,бави връщането на паспортите...А аз само дето не се свлякох-краката ми от паниран кашкавал,главата ми като кошер бръмчи,цялата треперя,абе ужас!Най-после им махна сръка да минават,слава богу,минаха.Едва се добирам до москвича,пъхам се вътре,но съмзабравила от притеснение как се кара кола-кой педал за какво беше.Изпуших една цигара ,за да успокоя малкосърцето и да дойда на себе си и преминах и аз.Мъжа ми възторжено диша дълбоко в България и място не си намира от щастие,че му се е разминал затвора и колко много съм направила за него.Така беше ,докато слязохме в първото бълг.село.И като се опери оня ми ти човек-и той сам щял да се справи,но трябвало да изостави москвича оттатък и всякакви други възможности взеха да му идват наум,но след дъжд качулка.Та така нелегално той се върна в България и не помисли повече да ходи по търговии там.Ходихме на екскурзия 2002г до Охрид и от тази ни позиция вече нещата изглеждаха съвсем различно.Но Македония си ни е семейна тръпка и до днес,обичаме си я тази друга България много!

# 332
  • Мнения: 2 588
И като се опери оня ми ти човек-и той сам щял да се справи...
    Joy Joy Joy M-Ъ-Ж-Е !  hahaha

# 333
  • Мнения: 804
Варна, 1970г., родилния дом, 3-ти етаж. Току-що се е появил на бял свят моят бъдещ съпруг. Развълнуваните майки обсъждат имената на отрочетата си, за да могат да ги съобщят на съпрузите си, чието задължение е било да запишат децата в съвета, когато от улицата се чува гласа на един от щастливите татковци:
- Пенооооооооооо, Пено ма!
- Кажи, бре! - успяла да се дотътри до прозореца му отговаря мама Пена.
- На когу да го туря, мааааааа?- пита отговорния баща.
- На майка тииииииииии!


Ето така се раждат най-хубавите вицове!
Смях се с глас като си представих картинката, "щот и ние така крещяхме от прозорците и показвахме вързопчета на които от такова разстояние не можеха да се различат личицата дори.

# 334
  • Мнения: 568
Бравос Беболинке, като ти чета нещата страшно ми се иска да те познавам наживо.
Наистина са чудесни и стават за книга. Чете се леко. Смешно е.
И с такава обич към хората и оптимизъм, че нямам думи.
Давай писателствай смело на хартия! Ти си един Алеко Константинов с пола Simple Smile

# 335
  • Мнения: 1 311
Умрях от смях със вас, момичета. Ето и от мен една съвсем прясна история, час от нея ми е преразказана:

С мъжа ми работим в голяма фирма с доста персонал, разпръснат в няколко сгради в София. Абсурд е да познаваш всички и всички да те познават. Някак си обаче, него го знаят всички, мен - такава тиха, скромна и добра, почти никой освен колегите от нашата сграда.
Изписват ни от родилното с бебето. Той пърха наоколо от щастие, взел си човека две седмици отпуска и се гласи и трета да изкрънка, ще си седи вкъщи със семейството. И аз стъпвам две педи над земята, такова щастие досега не се е случвало. Два дни по-късно му прекратиха отпуската и го викнаха на работа. Той омърлушен отвсякъде, на мен ми потънали гемиите, в опит да разведря обстановката намирам нещо хубаво в цялата работа и му казвам "Е, поне ще ми занесеш болничния в Човешки ресурси". Пък няма много време, защото в нашата фирма искат болничните да се носят най-късно последния ден от месеца.
Обаждам му се аз, щото си познавам човека, малко преди края на работното време въпросния ден и естествено - болничния, където си му е мястото - кротко си отлежава на дъното на чантата. Хуква той да не изпусне лелите от Човешки ресурси, предвидливо им се е обадил преди това да го изчакат, връхлита в стаята и гордо връчва болничния на лелката. Лелката улисана в работа вдига глава, познава го, взима болничния, поглежда го и провеждат следния диалог:
 - А, раждане ... Честито! - пауза - Чакай малко, как така раждане - поглежда го изотдолу
 - Ми така, раждане - свива рамене мъжа ми
 - Ама как раждане ... Защо раждане!?! ... Какво раждане?!?!? - лелката с изумен глас
 - Секцио - отговаря мъжа ми и почва да стопля
Лелката гледа недоумяващо и преценяващо мъжа ми, болничния, мъжа ми, болничния, в един момент поглежда и вижда, че не е неговото име написано на болничния и почва да разбира. В това време остатъка от колежките и в стаята вече цвилят неудържимо изпопадали под бюрата от смях.

# 336
  • Мнения: 3 673
Беболинке...вЪрла фенка съм ти ....  bouquet

# 337
  • Мнения: 801
Беболина, а ти откъде знаш да причаш српски?

# 338
  • Мнения: 801
а тази случка съм я чувала от един колега на мъжа ми. Завършва той музикалното училище в Широка Лъка и всеки трябва да мине някакъв изпит там. Та на изпит са по история на музиката. Преди него някакво момиче. Пада й се да говори за Чайковски. Обаче тя мълчи, нищо не нзае. Учителят решава да й помогне и я насърчава: "Добре, моето момиче какво е композирал Чайковски". Тя казва: "Ами балет". Учителят добронамерено я подканва: "Добре, ако ми кажеш поне един балет от Чайковски и ще ти пиша 3". МИслило, мислило момичето и се изцепило "Лебедотрошачката".

# 339
  • sofia
  • Мнения: 176
 hahaha"Лебедотрошачката".
Вие, фитилджийки такива, баш си ме подсторвате да си пиша автобиографията...Ойде ми анонимността у рекЪтЪ, щот` няма някой пет минути да е говорил с мене и да не ме разпознае поне по маниашката и всеотдайна любов към бивша Югославия. Няма вече такава държава, няма такава Приказка...Бях 12годишна и по наше село стана модно да се гледа сръбска телевизия. Айде и ние у кюпа. Нямаше много разбирачи, дойде един ден у нас един мъж, нечий вуйчо. Та вуйчото свързва кабели, прави антени, ние със сетра ми се повъртваме любопитно и питаме какво прави. А той малко отнесен, много миловиден и благ, имал някаква диагноза, гледаше като през тебе в някакво друго време, въобще странен човек. Отговаря, че прави вълшебство. И наистина сътвори вълшебство. Хванахме перфектно сръбската, хем на черно-бялата София с изкорубените копчета. Жулиш едно станиолче от цигари, завито около кабела, докато изчезнат снежинките. Най-първото нещо, което почна по телевизията-"музички програм". Със сестра ми, презрителни, дай сега да им се посмеем на селската музика и селския език...Почва концерт на някаква си група ПлАви ОркестАр. На първата песен-хахо-хихи, их колко смешно. На втората-абе не звучи толкова зле. На последната-много е симпатичен певеца, много ни харесва...Та така се почна. После само от телевизия и радио изпонаучихме езика. С мерак. В университета като учихме сръбски, учителката каза:"Вие двете сте ми много голям проблем. Аз вас на нищо не мога да ви науча..." Впоследствие установяваме, че повечето групи и певци, които харесваме, са босненски. Сестра ми е доктор по история и направи генеалогично изследване на рода. Установи, че сме бошняци-босненци. Генетично натрупване ли е, просто любов ли е, не знам, но още ни държи...Ето ви първата песен, която ни впечатли, много е стара, то си личи по модата, но си ми е скъпа...http://www.youtube.com/watch?v=zraVg1KU_Ac

# 340
  • Мнения: 801
питам, щото и аз съм отрасла със сръбската телевизия  Mr. Green. Видинчанче съм затуй.

# 341
  • Мнения: 339
Голям смях пада тук. Нека да се включа накратко с нещо трагикомично.

Значи преди няколко години баща ми го хванаха едни хемероиди. Само който не е имал такова страдание, той не знае каква ужасна болка е. Та измъчен, човекът направо реве от болки и място не може да си намери. Накрая вече със сълзи на очи помоли майка ми да му намаже д-то с някакъв крем, който докторът му беше изписал. Не че помагал много, ама все пак... И така, затвориха се за малко в хола да се мажат. По едно време чувам  баща ми вие от болка : Боже, умирам. Не мога да търпя...Ама , жена, все едно въглен ми сложи на зад..ка.....давай леген с вода. Майка ми кърши ръце - ми крема ти сложих, почакай малко, нека да подейства.  Но баща ми вече беше си потопил болната част в един леген със студена вода и продължава да нарежда и крещи от болка. Аз снова из коридора, притеснена какво става. След малко майка ми излиза от хола с треперещи ръце, пребледняла и едва ми прошепна : объркала съм крема с финалгона ( онова загряващото за стави)....как да му кажа?!....Аз веднага се скрих в стаята си, очаквайки неочакваното след като баща ми разбере, с какво са му намазали зад..ка. Обаче признавам си, стана ми смешно. Е, нямаше убити, но и до днес като се сетим за тази история, баща ми казва : Майка ти така ми подпали хемероидите, че ако  бях ракета, щях да излетя.

 

# 342
  • Мнения: 227
Да драсна и аз една скромна историйка.На фона на вашите разкази..е доста скромна.Темата е страхотна и много весела.

Свекървата идва на гости винаги за един-два дена и сутрин рано се изнизва,докато още спим.Бърза да хване влака(тя е от Ямбол).
Поредното гости.Вечеряхме.Тя реши,че ще измие чиниите.Не ми се нрави този неин ентусиазъм,защото явно недовижда и вечерята остава по вилиците,но не и правя забележка.На другият ден си ги измивам повторно след нея.Има желание жената,помага.
Та същата вечер,докато тя мие чиниите,аз решавам-ще пера.Казвам,че отивам да приготвя пералнята.Лягаме,всичко ок...да,ама не.Аз забравям да пусна пералнята,като изобщо не се и сещам за това.На сутринта стават децата,измъквам се и аз.Радвам се на хубавото слънце навън,с мисълта,че така дрехите ще изсъхнат по-бързо.И в същият момент,се благославям на ум..защото се сещам,че не съм пуснала пералнята всъщност.Правя закуска,оправям децата и се насочвам към пералнята да я пускам.О....дрехите ги няма. newsm78Почвам да се съмнявам все пак в себе си..дали пък не съм я пуснала пералнята.Връщам лентата назад..абе сякаш-не.Като поглеждам към терасата-дрехите прилежно простряни по големина и по цвят на щипките Crazy Казвам си...."За нищо не ставаш..явно бели петна в паметта,все пак си изпрала".Пускам една благодарност на свеки-тя преди да тръгне за гарата ги е простряла.Отиваме на разходка,връщаме се,обяд..ала-бала.Излизам на терасата да видя има ли изсъхнали дрехи.Направо се стъписах-простряните дрехи,така прилежно подредени са всъщност...мръсни ShockedСвекито простряла мръсните дрехи,с пълното съзнание,че аз съм пуснала пералнята вечерта. JoyИ аз...какво,какво?Прибрах си ги,като се заливах от смях.
До ден днешен си мисля-е,как пък не и направи впечатление,че дрехите са сухи...? Rolling Eyes

# 343
  • Мнения: 227
Мери Лу-голям смях! Joy Joy Joy

# 344
  • sofia
  • Мнения: 176
питам, щото и аз съм отрасла със сръбската телевизия  Mr. Green. Видинчанче съм затуй.
О, съпартийка, значи знаеш за какво говоря  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт