zdraveite az sam nov potrebitel i iskam da se vklu4a vav foruma. :)az sa6to sam samotna maika ot 6 god sme razdeleni s ba6tata na sina mi.otna4alo bqx mnogo depresirana,no ve4e sam si ok. 
- Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.
Кои са самотните родители?
Ето ме и мен тук 
,
Разделени сме от 1 година, но разведени от 4 месеца. Аз съм на 33 години с 2 много сладки момиченца на 5 и на 4 години.
Причини за развод, липса на отговорност, желание за каквото и да е от негова страна, реши че му стига 5 години брак и 2 деца, много му било. Милия той да го ожалиш, много му било трудно.
Но миналото си е минало, чака ме по-добро бъдеще със сигурност
.
,Разделени сме от 1 година, но разведени от 4 месеца. Аз съм на 33 години с 2 много сладки момиченца на 5 и на 4 години.
Причини за развод, липса на отговорност, желание за каквото и да е от негова страна, реши че му стига 5 години брак и 2 деца, много му било. Милия той да го ожалиш, много му било трудно.
Но миналото си е минало, чака ме по-добро бъдеще със сигурност
. 
Здравейте.
Записвам се и аз тук.
Със съпруга ми бяхме заедно 12 години, от които 8 живеехме заедно и 5 години бяхме женени. Разделени сме от 8 месеца, но молбата за развод я пуснах преди две седмици. Сина ми другия месец става на 5 годинки и живее при мен.
Баща му ми помага малко с разходите за детето - не се оплаквам. Взима го от градина поне два пъти седмично, след което го води вкъщи. Понякога го взима да спи при него. Заведе го на море заедно с приятелката си. Сина ми дори беше очарован от нея. Като цяло не е оставил детето си за сега.
Веднага след раздялата не можехме да се търпиме, но в момента мога да кажа, че поддържаме едни много добри отношения - чак още не мога да повярвам, че е така.
Както се казва "пу - пу да не ми е уруки"
Записвам се и аз тук.
Със съпруга ми бяхме заедно 12 години, от които 8 живеехме заедно и 5 години бяхме женени. Разделени сме от 8 месеца, но молбата за развод я пуснах преди две седмици. Сина ми другия месец става на 5 годинки и живее при мен.
Баща му ми помага малко с разходите за детето - не се оплаквам. Взима го от градина поне два пъти седмично, след което го води вкъщи. Понякога го взима да спи при него. Заведе го на море заедно с приятелката си. Сина ми дори беше очарован от нея. Като цяло не е оставил детето си за сега.
Веднага след раздялата не можехме да се търпиме, но в момента мога да кажа, че поддържаме едни много добри отношения - чак още не мога да повярвам, че е така.
Както се казва "пу - пу да не ми е уруки"
Здравейте,нова съм тук и за съжаление първото ми включване трябва да е точно тук. На 28 съм с дете на 7г. С таткото сме разведени от 6г ,но не съжалявам за това. Гледам малкия с помощта на родителите ми и знаете ли какво мили дами таткото изобщо не ми липсва,даже си мисля липсвал ли ми е някога.
Zdraveite,i az sam kato pove4eto tuk.Zapoznahme se na vazrast v koqto e normalno da iska6 dete ,semeistvo,barzo zabremenqh i all zapo4na piene,sravneniq s kakvo li ,da pravq aborti i nakraq 6amari.Razdelihme se no ba6ta mi jivee v provinciqta 6ansove za rabota nikakvi mesta v gradinite v sofiq nikakvi otnovo obe6taniq za dobar jivot bez alkohol i t n .Neznam kak uspqh da go ubedq da zaminem za 4ujbina za da mije deteto da premine granicata i za6toto tam zakonite se spazvat ,no uspqh,sega 6tql da se pribira v bg za6toto tuk nqmalo rabota nie da sme ostavali malko me e strah ot neizvestnoto no sam optimist ima organizacii koito pomagat i se nadqvam da si namerq raboot avapreki ezikovata bariera i s detence da se ustroim ako ima nqkoi v ispaniq da mi pi6e pls.
Хайде и аз тук.
Разделени от два месеца, скоро ни мина делото по развода. Общата ни история е 10 годишна и успешно приключила с трети човек между нас.
Преживях го доста бързо, но се радвам,че е зад гърба ми. Явно не е бил за мен.
Детето е при мен и изцяло на моя издръжка. Баща му го е виждал два пъти за по 1 час.
За сега нормализирахме поведението и чувствата на Ванката. В началото му беше много трудно, но с усилия и помощ от детски психолог поизгладихме нещата.
Разделени от два месеца, скоро ни мина делото по развода. Общата ни история е 10 годишна и успешно приключила с трети човек между нас.
Преживях го доста бързо, но се радвам,че е зад гърба ми. Явно не е бил за мен.
Детето е при мен и изцяло на моя издръжка. Баща му го е виждал два пъти за по 1 час.
За сега нормализирахме поведението и чувствата на Ванката. В началото му беше много трудно, но с усилия и помощ от детски психолог поизгладихме нещата.
здравейте отново от мене,исках само да кажа ,че светът и хората са непредсказуеми...да ви кажа какво научих скоро,нали ви казах,че съм самотен родител,след като с моят"мъж" решихме по скоро той настояваше да имаме бебче,най накрая забременях,тогава той се отдръпна през цялата бременност ми е донесъл 3ябълки,и 2банана,ходи на море ,където стоя 10дена,почти не се виждахме,аз си работих до последно,терминът ми беше на 24.09, аз преносих бебо с няколко дни,при,което той ми заяви,че сигурно детето не е от него,и аз го изгоних естествено,докато бях в родилното дойде един път само като донесе подпечатена с нотариус декларация,че припознава детето,много се чудих най-накрая се съгласих,нека детенце си има баща...и толкоз с отговорността,всеки месец се караме за пари да помага след като иска да се прави на баща,идва веднъж в седмицата да го види,и то когато му е кеф,ако не го пусна сцени на ревност,че съм с някой друг,постоянно звънни по телефона,то,ако дете се гледа по телефон,ама ходи му обяснявай...купи му два пъти мляко и реши,че 2кутий ще му стигнат за цял месец..ха,ха,ха и сега предстои изненадата какво научих съвсем скоро,ние имаме връзка от 11години,всеки ден сме се виждали,на море сме ходили заедно,с колегите му сме се събирали,у тях съм ходила да спя,и научих онзи ден съвсем слу4айно,че" моят " господин е щастливо женен с детенце на 14годинки...незнам да плача или да се смея...та така различни хора,различни идеали.....