Здравеите, аз съм на 21.когато завърших през 2006 разбрах че съм бременна.бащата на детето ми е с година по-голям,но пое отговорността за детето.Не направихме сватба,защото нямахме пари,но заживяхме при свекърва ми.Всичко беше добре, в новия квартал нямах приятелки с които да излизам,затова приятелка ми беше дъщеря ми.На 15.12.2007 едва на 10 месеца детенцето ми почина в болница.Сега си намерих работа,живеем при моите родители,но аз съм без приятелката ми!.....
- Публикувана: 13 май 2008, 19:39 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 16:26 ч.
самотна съм
Съжалявам, Мишел.. 
Знаеш ли, тук има доста майки на ангелчета, всички те пишат в този подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0 и.. съм сигурна, че там ще откриеш сродни души (а защо не и приятелки)?
Знаеш ли, тук има доста майки на ангелчета, всички те пишат в този подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=36.0 и.. съм сигурна, че там ще откриеш сродни души (а защо не и приятелки)?
Съжалявам за детенцето ти миличка 
сега малката бебка е ангелче и е на едно по-хубаво място,където няма болка и страдание.
На линка,който ти е дала Evanescent,можеш да споделиш болката си с други майчета,които със сигурност ще те разберат,там можеш да намериш много приятелки и подкрепа.
Кураж миличка
сега малката бебка е ангелче и е на едно по-хубаво място,където няма болка и страдание.На линка,който ти е дала Evanescent,можеш да споделиш болката си с други майчета,които със сигурност ще те разберат,там можеш да намериш много приятелки и подкрепа.
Кураж миличка
mishelkrasteva, 
Безсилна съм да върна най-добрата част от живота ти и теб самата - твоята дъщеричка.
Единственото на което съм способна е бъда добър слушател, пред който да изплачеш тъгата си.
- за мъничкото ти ангелче.
Безсилна съм да върна най-добрата част от живота ти и теб самата - твоята дъщеричка
. Единственото на което съм способна е бъда добър слушател, пред който да изплачеш тъгата си.
- за мъничкото ти ангелче.
съжалявам за огромната ти загуба на моменти и аз се питам имали справедливост.Доста често съм със смесени чувства,боли ме...мъчно ми е...ужасно много ми липсва... и ме е яд на съдбата,на природата и на не знам още колко божества.Не е вярно че времето лекува защото ни боли всеки ден...днес повече от вчера,утре повече от днес. 
mishelkrasteva, моето момиченце почина на 1 г и 2м от енцефалит. За два дена си отиде. Също както описваш... и доклада от аутопсията го чакахме много дълго. Ужасно шокиращо и тежко е като така внезапно ти почине детенце. Знам... Болката, страха и мъката са още в мен, а дълго време не можех да си намеря място и да приема смъртта й, и причината за нея. Не, че сега съм го направила, но имам друго детенце, което ме крепи. Разказала съм всичко в "Нека се представим", под името Angela1. Прегръщам те... Кураж!
Болката, страха и мъката са още в мен, а дълго време не можех да си намеря място и да приема смъртта й, и причината за нея. Не, че сега съм го направила, но имам друго детенце, което ме крепи. Разказала съм всичко в "Нека се представим", под името Angela1. Прегръщам те... Кураж! 
