Консултация с психолог - тема 2

Здравейте Вероника,
Много ще се радвам, ако можете да ме успокоите. Обръщам се с гореща молба. Много ми е мъчно за моето дете. От шестгодишна си оскубва миглите на очите, само горните клепачи. Вече е на 12, а този лош навик остава. Преди го правеше само нощем, точно преди да заспи. А сега го прави и през деня. Опитвам се да говоря, моля я да ми обясни защо го прави. Казва – ами когато е преживяла някаква негативна емоция. Последният път ми каза, че го направила, защото аз й се скарах, че не иска да си оправи стаята, не иска да иде до магазина. Накарах й се, че нищо не я интересува, само на компютъра седи и т.н. И тя сега ми казва: оскубах ги отново, защото ти ми се караше. Предпоследния път бяхме на морето, тогава баща й /с него сме разделени/ и се кара много заради едни фотоапарат. Дали го казва за оправдание? Може ли пък изобщо да не й се караш, да не й казваш нещо, което ще я засегне. Истината е, че страшно се срамува от този си навик. И вече почти не иска да разговаря на тази тема. Снощи говорихме пак. Не изпитва удоволствие като го прави, нито болка. След като го направи изпитва вина. По едно време беше ги оставила да порастат, но може би само една случка е достатъчна, за да отприщи това отново. Също в училище – знам, че изпитва някаква детска завист към 1-2 момичета, че изглеждали добре, че тя не е такава като тях. А да знаете колко умно и красиво дете е моята дъщеря! Къса ми се сърцето като я виждам без мигли. Само да спомена, че ходихме първо при личната лекарка, очен лекар, уши-нос-гърло, за да изключим някаква друга причина. Най-накрая се разбра, че е на психична основа. Ходихме на частни начала при психолог, но там ни казаха, че трябвало да ходи поне 2 пъти в седмицата, като едно посещение е 20 лв. Просто не мога да си позволя, въпреки че е за нейното здраве. Ако тръгне на психолог, ще трябва да гладуваме. С баща й сме разделени, но този навик е много преди това. Той сякаш я намрази заради този й навик, постоянно като се видят я хока и й се подиграва, че няма мигли. Толкова ми е мъчно, че думи нямам! Братовчедка ми е психолог, въпреки че не работи това. Беше ми предлагала да помогне с каквото може. Но аз изпитвам неудобство и срам, а тя е много свестен човек. Онази психоложка я беше посъветвала да изкарва емоциите си навън, да казва каквото мисли, да не задържа в себе си яда си. Вие какво бихте ме посъветвали? Малката казва : „ Мамо, сигурно аз съм единствената в света, дето го прави.” Толкова съм се отчаяла и незнам какво да правя. Благодаря, че ме прочетохте и ще се радвам, ако споделите мнение.

Здравейте Милена-разбирам,че сте опитали много неща и ще ходили при специалисти.Дъщеря ви е критична към проблема си-осъзнава,че го прави в определени моменти,самонаблюдава се,но й е трудно да се справи без помощта на специалист.В същото оставам с впечатлението,че дъщеря Ви използва чувството Ви за вина.Децата имат нужда от родителски авторитет,както и от любов и разбиране.Бащата е този,който създава авторитет,правила-особено през юношеството,но както разбирам-поведението му е несъответно и не му помага да бъде авторитет в очите на дъщеря си.
Бихте могли да се обърнете за конултация към психологът в училището.Най-доброто е психотерапия,която не зная доколко е достъпна в Габрово.Братовчедка Ви не може и не трябва да поема случая,именно защото е ваша роднина,а не независим специалист.Не можеш да правиш терапия на роднини и приятели.Пожелавам Ви смелост -да продължавате да търсите алтернативи и варианти,с детето да работи специалист.Пожелавам Ви всичко добро!

Здравейте!Темата е страхотна!Като чета,разбирам как майчиното сърце е съвкупност от емоции,вълнения,радости и тревоги,които се преплитат в едно единствено нещо,наречено любов!Единствената,най-голямата,най-безрезервната и най-святата-любовта към децата  ни!Всички тези тревоги и вълнения  ще ни съпътстват докато сме живи!
Аз също ще помоля за някакъв съвет,относно това,което ме тревожи!
Моето момиченце е на 2 години и 7 месеца.Не е палава много,по-скоро  прелива от енергия,която трябва да бъде израсходена някъде.Говори и ме разбира прекрасно,навън контактува с абсолютно всеки,било възрастен или дете.Но....имаме проблем със срещите вкъщи или в друг дом/примерно на наши познати/Реве или истерично, или жално и се срамува.Това  минава по принцип за 5 мин. след което се отпуска вече.Притесняваме фактът,че реагира така спрямо хора,които много добре познава и знае кои са,и с които предишни пъти си е говорила, играла и сама е пожелавала да контактува с тях.А в същото време ако чужд човек позвъни на вратата /примерно като идват да видят водомера/и този човек не й навлезе в биополето/дано ме разбирате какво искам да кажа/ и да я задуши с вниманието си,тя не реве така и по някакъв начин се чувства спокойна.Имало е и случаи,когато хора,които не познава идват на гости и тя директно започва да се закача с тях!
Всичко това е на ПЕРИОДИ-от малка си е такава.Става въпрос за различното поведение,спрямо едни и същи хора.
Забравих да спомена,че скоро сменихме жилище след голям и продължителен ремонт.През това време-/една година /живяхме при родителите ми в по-малко градче.Тя е много привързана към тях,сега тъгува,трудно й е.Зная,че децата обичат нещата да са си в точно определения коловоз и да се случват по определен начин-затова се опитвам да разбера защо така реагира,защо не желае чужди хора вкъщи!Говоря с нея,питам я,но нищо конкретно не получавам като отговор!
Ще ви бъда много благодарна,ако ми отговорите,каква може да е причината за това поведение и как да и помогна?
Забравих да спомена,че е много чувствителна и изживява някак нещата.Чувствителна и крайно неагресивна!
Благодаря предварително! 

Здравейте sisolinda,затруднявам се да ви отговоря,доколкото разбирам дъщеря Ви не обича да й навлизат в личното пространство-възрастните наистина не са много съобразителни и обикновено като видят детенце се започва едно щипане,едно гушкане.Това вероятно притеснява дъщеря Ви.Нежеланието да общува отблизо с хора у дома-засили ли се след като сте се преместили в нов град?Как регарате вие и гостите,когато детето започне да плаче?След този период как се дъжи детето?

Здравейте!
Ами както споменах и преди е имало такива периоди,но да-пак се появи това нежелание!Ние никога не сме прекалявали със събирания оттози род,дори мога да кажа ,че не са чести!
Аз се опитвам да я успокоя и по някакъв начин да насоча вниманието на гостите към някакъв разговор с мен  за да има време тя да се успокои!Те не й се натрапват,просто я поздравяват,питат я нещо-всичко е в рамките на нормалното-съобразяват се!В същото време се учудват,че предишен път се е държала много приятелски с тях,прегръщала ги е,закачала се е,а в настоящия момент коренно различно!Онзи ден дори каза на една моя приятелка/близка/,да не идва в къщи,защото ще я изгони и че няма да се качи в нейната кола,а на автобусчето! Никога не съм провокирала такива идеи за негативни изречения към някого по този начин.
Ние скоро се нанесохме в новото жилище-преди 2 седмици-значи толкова се държи по този начин.Като чуе асансьора или стъпки до него и казва-Мамо,идва някой!След това бърза да дойде в скута ми!
Възможно ли е да е заради това,че децата принципно не обичат да им се нарушава това,което е изградено като навици,като пространство,като хора в дома-примерно то си е свикнало,че в този дом са тя,мама и тате и мисълта за чуждо присъствие да я изнервя и кара да бъде неспокойна?Или чуждия дом да и вдъхва някаква несигурност?И това ,че не обича обичайните неща в обкръжаващия я свят да се променят дали не е по силно изразено принея при все,че наистина е много чувствителна?А и тази промяна-друг град,друг ритъм,друг дом-тя откакто е взела да се самоосъзнава,си мисли,че домът й е при моите родители!....Объркана съм!Знам,че нещо я тревожи или плаши,но не ми е съвсем ясно какво?!Това е което мога да кажа като допълнение!
Благодаря ви!

sisolinda -стресът от новия град и новия апартамент не са за подценяване,особено ако е имала силна връзка с баба и дядо.Възможно е обаче детето да изпробва волята си-"ще стане така както искам",децата вярват,че светът е под техен контрол и нещата се случват или не заради самите тях.Възможно е това да е нейният начин да се противопостави и да провери докъде е позволено да стигне.В същото време описанието подсказва и силен афект.Емоционалната лабилност и честата смяна на насроенията е типична за възрастта,детския негативизъм също.Едно преместване е стрес за цялото семейство,а децата реагират  на всичко,което се случва около тях.

Благодаря Ви за бързите отговори!Надявам се,с времето това да отмине и всички нейни страхове или негативни изблици да са в миналото!С нетърпение очаквам да настъпи третата годинка!Казват,че е златен период за родителите!
Ще следя темата с интерес и като имаме подобрение ще се включа!
Успех!

Здравейте мили дами. От скоро разглеждам темите във форума и съм искрено впечатлена и приятно изненадана от компетентните мнения и препоръки. За съжаление и аз имам проблем, който искам да споделя с вас и много моля за съвет.
Имам дъщеря на 7 години и син на 24 дни. Още преди да родя, дъщеря ми доста се промени. От буйно и жизнерадостно дете се превърна в улегнала и зряла дама. Това ме радваше до момента в който не научих, че е говорила с нейни приятелки от детската градина, че иска да се самоубива, а преди няколко дни е симулирала припадък в училище. Смятам, че трябва да се обърна към психолог в най-скоро време, но се притеснявам как да се държа с дъщеря ми до тогава. Моля, препоръчайте ми дали да се консултирам с училищния психолог или да търся специализиран кабинет. Благодаря ви предварително.

Адичка здравейте-практиката учи,че всяко едно такова изречение е знак,че детето има нужда от помощ.В случая клиничен психолог ще ви бъде по-полезен.Разговорът с училищен сихолог също е желателен,нека той също има едно наум и да наблюдава детето в училище.Колкото до вашето поведение-не се притеснявайте да говорите открито с дъщеря си,кажете й какво сте научили,обяснете й как се чувствате.Родителите се притесняват да говорят с децата си за тези неща,но така се увеличава дистанцията в отношенията.Надявам се скоро да намерите специалст,който да подкрепи и вас и дъщеря ви в този критичен за цялото семейство момент.Стискам палци!

Много благодаря Вероника.

Здравейте!
Искам да споделя и аз проблемът си.Синът ми е на 5 г..Има хиперактивно поведение,дислексия и съмнение за атипичен аутизъм.Посещаваме детски психоневролог,но не сме се обръщали към психолог.
Детето посещава масова детска градина,а преди това ходеше на ясла.Там казват,че "слуша".Обслужва се,не контактува с децата.Когато отивам да го взема от градината,виждайки ме  ,той започва да крещи истерично,да си хвърля дрехите и обувките,да се търкаля по земята.Когато е топло и са на двора,ляга на земята и се тръшка.Така ние не можем да тръгнем от градината близо час.Когато премине "ритуала" на тръшкането,той става и все едно нищо не е било.Принудих се във 2-ра група да го взимам на обед,за да не правиме този цирк пред всички родители,които вземат децата си.Сега трябва да започваме 3-та група,и аз предварително съм ужасена от това,което ме очаква.Нямаме желаещи за гледане на деца баби и дядовци,и не мога да разчитам на тях.
Искам да добавя, че това поведение спрямо мен се появява и в други ситуации-когато му се отказва нещо,когато използувам думата "чакай"и др..През последните 3 месеца забелязвам поведение на прекалена привързаност към мен.Когато се движим по улицата ме стиска до болка за ръката и през 3 мин. застава пред мене за да ме прегърне "мечешки".Ако аз не му отвърна се получава горната реакция/но вече не лягя на земята/.Същото гушкане изисква и в къщи,но там не ми е толкова притеснено.
Ако можете да ми дадете съвет ,ще съм безкрайно благодарна! 

Здравейте, Keli,

На първо място моят съвет е да се обърнете и към (детски) психолог. Ще Ви кажа защо - много често невролозите (или още наричани психоневролози) диагностицират деца (а и възрастни, но особено деца) с букет от съвсем нелеки нарушения. Във Вашия случай комбинацията от хиперкинетично разстройство с дефицит на вниманието плюс дислексия плюс съмнения за атипичен аутизъм - това е букет от нарушения, който преди да се приеме трябва да бъде диагностициран и от психолог. Практиката показва, че в определен брой случаи зад подобни, "модерни" бих ги нарекла, детски нарушения, се крият и немалко тревожни и емоционални разстройства.

В тази връзка моят съвет е да се обърнете към психолог и да опишете всичко това, което преживявате като стереотипна реакция на Вашата поява в градината, липсата на комуникация с децата в детското заведение, желанието за телесна близост с Вас. Психологът ще изследва интелектуалното, емоционалното, поведенческото и социалното развитие на детето и ще изградите заедно, ако е необходимо, стратегия за справяне.

Лично аз не бих се обвързала с конкретни насоки, преди да е изяснено реалното състояние на детето, неговите актуални потребности и възможности за усвояване на нови поведенчески модели.

Желая Ви успех!

Благодаря Ви много Шахина!
Ще споделя отново след консултацията с психолог!

Моля

Ще очаквам да се включите отново с новини.

Здравейте и от мен!
Отчаяна съм, реве ми се и имам крещяшта нужда от помощ защото ще се побъркам.
Проблема ни е следния дъщеря ни е на 7 години и вече ходи на училище.От няколко месеца съпруга ми е в чужбина командировка, но до края на годината ще си прибере. Имаме и друго детенце на 1 годинка. От както баща им замина дали защото целия товар падна на моите плещи не зная и сега обръщам внимание и на най-дребните неща но тя е станала невъзможна, не че преди това не е била същата но преди съпруга ми се занимаваше с нея и я окротяваше или наказваше според случая. Сега обаче вече не се издържа тя непрекъснато се тръшка за всичко, отговаря на мен и баба си държи се невероятно агресивно и лошо с всички ни. Върха на всичко беше снощи когато след поредната глупост която тя каза(повярвайте ми беше нещо наистина гадно) аз не се стърпях, ударих я, след което тя започна да се удря с юмручета по главата и да си стиска гушката искала да се удуши до такава степен се беше стискала че се беше зачервила доста. Това много ме разтревожи защото досега това не го беше правила до сега само се е тръшкала по земата мята крака и ръце и се дере от рев. Вероято съседите ни вече ни мразят за всичко което става. Но мен най-вече ме притесни факта че се опита да се самонарани. Какво да павя моля ви да ми помогнете много съм се притеснила. Цялата нощ само за това съм мислела и не намерих никакво решение.Помогнете ми да си върна детето!!!