Хиперактивност с дефицит на концентрация

Ел Ти, не разбрах детето ти къде ходи на училище - във Виена или в София? Къде е поставена и къде потвърдена диагнозата?
Ако си още във Виена, то няма начин да не откриеш помощ и да не се налага да даваш лекарства.
Дъщеря ми едвам я удържам, но не съм и давала нищо досега. Смущава реда и дисциплината в час, но то общо взето е циклично състояние. Предполагам, че и при твоето дете е така.
Ние сме в Германия и получаваме помощ.

За всички родители, които се интересуват от ADHD - 19. 09. сряда е обявен за национален осведомителен ден  в USA по проблемите на хиперактивноста и дефицита на вниманието. Може да търсите информация.

Ето и 1 по-друг поглед по темата ХАДВ. 
http://technorati.com/videos/youtube.com%2Fwatch%3Fv%3D_K-m-jLjmtQ
Тук има и др. клипчета за ADHD/ADD също за хранене и кандида.

Ел Ти, тя е родена тук, тук и забелязаха възпитателките в детската градина, че нещо не е наред и те ни насочиха къде да отидем. И аз чаках 3 (май даже 4 месеца) за час в социално-педиатрична клиника към детската клиника тук. Първият преглед беше около 2 часа - тя тогава беше на 4 г. След това ходим на консултации само и прегледите са по-кратки - колккото да установят в каква посока се движи детето и дали имаме нужда от помощ.
Много съм доволна.
Веднъж само ни правиха ЕЕГ и то специално - спящо се нарича. На място в клиниката бяхме - искаха от нас да я държа цяла нощ будна и на сутринта я намушиха с електродите и я оставиха да заспи. Тогава и направиха записа.
Лекарства изписват само в краен случай, ако родителите са в безизходица. Досега се оправяме без.
Получаваше помощ по една интеграционна програма в детската градина. Сега в училище (вече е 2 клас) се оправя без помощ, но и е много трудно с дисциплината. Тази година и учителката и завиши изискванията за дисциплината в час и ситуацията е пред изтърване на контрола.
Аз бях доволна в началото от даскалицата, обаче накрая нещо ми вгорча и искам да я местя в друго училище (говоря за първи клас). Местенето става много трудно, а за Монтесори няма места.
Сегашната и даскалица даже ми препоръчва да и давам лекарства, на което аз се противя. Ще видим докъде ще я докараме

Забравих! Препоръчаха ни да спортува задължително, за да може да изразходва енергия. За предпочитане били групови спортове - футбол, хандбал, баскетбол и тн. ПОнеже е момиче я записах на балет, а там дисциплината е страхотна.

        Вечерница, имате ли проблеми с концентрацията в училище. Лесно ли усвоява материала. Ние сме много разсеяни и се притеснявам дали така ще продължим и в училище. Може да си писала, но аз да съм го пропуснала. Знам, че хиперактивността с времето се преодолява, но дефицита на внимание остава.     

Голям проблем е концентрацията в училище. Даже оня ден получих бележка от даскалицата, че вече не издържа, щото девойката не спирала да пречи на часа.
Но иначе проблем с усвояването на материала няма. Колкото и странно да звучи.

Ел ти, защо невролог?
При нас лекарят, който преглежда дъщеря ми, беше психолог. Специализиран в такива отклонения.
Няма ли начин да провериш дали има такъв център - Виена все пак е къде-къде по-голям град от мястото, където живея.
Желая ти успех с инстанциите. Знам колко е трудна борбата с учителите. Гледат си тяхното спокойствие, а за здравето на децата хич не ги е еня.

el_ti , споменаваш, че и ти си хиперактивна. Как се проявява при теб?

Благодаря ти за изчерпателния отговор 
Не ти е лесно...

Това го бях пуснала в темата за ново лекарство за хиперактивност, след като една мама помоли някой да го преведе. Но реших да го пусна и тук, за да го видят повече хора.
Някой давал ли е това ново лекарство. Или да е чувал за някой , който е давал?
Всъшност аз след всичко , което прочетох стигнах до извода, че големия плюс е , че не създава зависимост. Естествено има си и странични действия.
Не срещнах подобна информация из темата, дано не се повтарям.

Пускам превод за това ново лекарство Стратера. Преведох почти всичко, без последните два абзаца, в които се говори как и при какви условия лекарството е изпитвано при проблеми със затлъстяването и  като антидепресант. Има едно изречение , което е силно медицинско и аз не можах да го преведа. Някой да помага. Мисля, че нямам кардинални смислови грешки, но все пак ако някой намери да ме коригира. Нямам претнеции за безгрешност.  Повечето коментари в скоби са мои, за да поясня някои места, които според мен остават неясни от буквалния превод.
Надявам се да е полезно

http://en.wikipedia.org/wiki/Atomoxetine - това е оригиналния източник

АТОМОКСЕТИН


Атомоксетин е първото невъзбуждащо /нестимулиращо/ лекарство, одобрено за лечение на ADHD. Продава се под формата на хидрохлоридна сол на атомоксетина. Произвежда се и се продава под търговското наименование Стратера от Ели Лили и Компания и като Атентин от Торент Фармасютикълс. В момента няма производно лекарство достъпно извън САЩ поради патентните ограничения.

Атомоксетин е класифициран като норепинефрин reuptake инхибитор. / Норадреналин reuptake инхибитор/ и е одобрено за използване при деца, младежи и възрастни. Обаче неговата ефикасност не е изучена при деца под 6 г. Неговите предимства пред стимулантите за лечението на ADHD е, че има по-малка възможност за потенциална злоупотреба отколкото стимулантите, не е категоризирано като контролирана субстанция и е доказано в клинични изпитвания 24 часово покриване /обхват на симптомите свързвани с ADHD при възрастни и деца

Атомоксетина оригинално е известен като томоксетин. Обаче американската Food and Drug administration / тяхната институция за одобрение на лекарства/ изисква да се смени името, поради, по тяхно мнение, близкото звучене между „томоксетин” и „ „тамоксифен” /лекарство за рак на гърдата/, което може да доведе до аптекарски грешки при продажбата.


Химия и състав

Атомоксетина е химически означен като (-)-N-methyl-3-phenyl-3-(o-tolyloxy)-propylamine hydrochloride и има молекулна маса 291.82. Неговата разтворимост във вода е 27.8мг./мл. Атомоксетина е бяло твърдо вещество, което съществува като гранулирана пудра вътре в капсула заедно с прежелатинизирано нишесте и диметикон. Капуслата съдържа желатин и содиум лаурил сулфат, FD&C Blue No. 2, синтетичен жълт железен оксид, титаниум диоксид, червен железен оксид, безвредно черно мастило и следи от други неактивни съставки.




Стратера първоначално е било предвиждано да бъде нов антидепресант; обаче в клиничните изпитвания не е била доказана такава полза. Тъй като норепинефрина се счита, че играе роля при ADHD, Стратера е бил тестван и последващо одобрен за лечение на ADHD.

Странични ефекти

Най-често срещания страничен ефект при възрастни е сънливост. Това може да бъде противодействано при някои пациенти с прости мерки като чаша кафе или упражнения за дишане. Но при други се наблюдава изтощение кратко време след приема и пациента може да спи до 10 и повече часа. Някои пациенти твърдят , че се чувстват замаяни, с виене на свят  като второстепенен страничен ефект, заедно със сънливостта.За да се намалят тези странични ефекти, които могат да пречат на дневната работа, учене и пр., часа за приемане на дозата е понякога променян на точно преди лягане.Тъй като Стратера е с продължително действие  не спира да действа изведнъж. / тук не съм сигурна/.  Леки халюцинации може да се усетят при високи дози /300мг/.

Друг много често срещан храносмилателен дискомфорт са киселините в стомаха. Най-често срещания страничен ефект при деца и възрастни / със/след сънливостта при възрастни/ е разстроен стомах, спорадични прилошавания и внезапно повръщане. Тенденцията лекарството да намалява апетита може да доведе до проблем, затова взимането на лекарството на празен стомах обикновено не се окуражва. Консумирането на млечни произведения може да доведе до по-нататъшни разстройства.

Значително малцинство/ това малко не се връзва, предполагам, че става въпрос за най-голямата група от най-малките при научните изпитвания/ от възрастните мъже- пациенти  , взимащи Стратера страдат от някои странични ефекти със сексуален характер, включително еректилна дисфункция, ретроградна еякулация, болезнен оргазъм, и разделяне във времето на оргазма и еякулацията като еякулацията става до 10 или повече секунди преди или след оргазма.
Два потвърдени случая на чернодробна увреда са били съобщени от Ели Лили и Компания при приблизително 2 милиона написани рецепти. И в двата случая след спиране на атомоксетина, чернодробната функция при пациентите се връща в нормата.


Неблагоприятни ефекти при спиране на лекарството

Централната нервна система се адаптира към присъствието на психоактивни лекарства. Такава адаптация обикновено кара неврорецепторите да се приспособят и да компенсират острото фармакологично действие на лекарството. This adaptation theory also explains why withdrawal symptoms and signs can occur on the discontinuation of such medications as clearance of drug can occur at a rate faster than the brain can readjust to the absence of medication. / Някой , който знае английски и е медицински грамотен може да помогне/ От тук , фармакодинамичните и фармакокинетичните фактори допринасят за риск от синдром  на отказването /тук може би става въпрос за абстинентен синдром/


Психиатрични реакции

През Септември 2005г., беше установено, че Стратера повишава риска от самоубийствени мисли при деца и младежи.  Един опит и 5 случая на сиуцидни мисли са докладвани от 1357 пациенти взимащи Стратера , докато нито един случай не е докладван при контролната група взимаща Плацебо. Комисията  за лекарства и храни изиска на всички лекарства антидепресанти да бъдат сложени оградени с черно етикети, които да предупреждават, че лекарството може да доведе до увеличаване риска от склонност към самоубийство при деца и младежи. Затова Стратера носи такова предупреждение. За по-малко от 3 години 10 988 неблагоприятни психиатрични реакции са били докладвани на Ели Лили и Компания за лекарството за хиперактивност Стратера, според Британската  Агенция за регулация на лекарствата и здравните продукти.

Възможности за злоупотреба


До днес , възможностите за злоупотреба със Стратера не са били изчерпателно проучени. Двете проучвания , които са били извършени предполагат, че при атомоксетина  има нисък до умерен риск за злоупотреба, тъй като има дълъг период на титрация / има се предвид, че може да няма ефект върху потребителя, освен ако не се взима редовно с дни/  и не предизвиква силен стимулиращ ефект като повечето лекарства за ADHD / които са обикновено допамин reuptake инхибитори/. Маймуните не приемат сами Атомоксетин при тестваните дози. / В смисъл, че не си го вземат сами при избор, т.е.ако могат да избират между атомокситен и кокаин например. /. Въпреки това, плъхове, гълъби и маймуни обучени да различават кокаин и метамфетамин от физиологичен разтвор показват, че атомоксетина предизвиква ефекти неразличими от ефекта на малки дози кокаин или метамфетамин, но в никакъв случай като високи дози кокаин. Не са били провеждани проучвания за предпочитания към Атомоксетин.

Мама, татко и аз
Свръхактивното дете


Свръхактивните (хиперактивните) деца създават много грижи на родителите и на учителите си, но в най-голяма степен страдат самите те. Особено им е трудно днес, когато се изискват повече знания и умения от всеки млад човек, както и способност да се поддържат активни социални контакти.
През ранното детство е нещо обичайно да се наблюдава колко много малки деца са в постоянно движение, как тяхното внимание не се задържа за дълго върху различни предмети и дейности. Това е нормална възрастова особеност. Пораствайки обаче, сред децата се открояват и такива, за които по-категорично може да се твърди, че имат т.нар. синдром на двигателна свръхактивност и дефицит на вниманието. Този синдром се среща сред всички деца по света. Според проучванията той е разпространен сред 3 до 10% от децата в предучилищна възраст. В България – сред 12%. Момчетата по-често са жертва на това поведение.
Децата, при които е изявен синдромът, имат две характерни особености проблеми с вниманието; повишена двигателна активност (хиперактивност), съчетана с импулсивност на реакциите (без задръжки).
Такива деца не умеят да се концентрират по-дълго върху някоя дейност или игра и рядко я довършват докрай. Външните дразнители лесно отвличат вниманието им. Когато обаче нещо ги забавлява и не трябва да влагат особени усилия (телевизионно предаване, компютърна игра), бързо се укротяват. Обичайно за тях е да са непрекъснато в движение, да приказват, без да млъкват. Тези деца не могат да се заседят дълго на едно място, бързо стават. Такива прояви пречат на другите, защото има ситуации, които налагат да се седи мирно и тихо. Поради своята постоянна забързаност, неспособност да се укротят свръхактивните деца са подложени на рискове, защото не могат да се предпазват. Така те често стават жертва на травми и всякакви инциденти. Отношенията им с връстниците и възрастните са много затруднени. Когато разговаря с друг, такова дете няма търпение да изслуша докрай събеседника си, прекъсва го, още не чуло въпроса, бърза да отговори. А като всички други деца и то иска да играе с връстници, но или ще блъсне някого, без да иска, или няма да има търпение да спазва правилата на играта. Това настройва другите срещу него – не само навън, но и у дома. Като съзнава, че не може да се въздържа от своите нежелани прояви, такова дете дълбоко се измъчва и страда
Околните пък постоянно го осмиват, укоряват, наказват и отхвърлят. В резултат свръхактивното дете лесно се озлобява – то се защитава чрез агресия, с предизвикателно поведение. Някои пък затаяват болката в себе си, заживяват в изолация. Дори и да са с добри умствени възможности, страдащите от това разстройство имат затруднения в обучението и обикновено не могат да постигнат големи успехи. Особено им пречи това, че не могат да се концентрират, лесно се разсейват...
Диагнозата която ще определи дали едно дете е свръхактивно и при него има дефицит на вниманието, не може да се постави преди навършването на 3-годишната възраст. Така е, защото в ранните години много деца са изключително подвижни, емоционални, лесно възбудими. С времето обаче те се променят и съзряват. При част от тях тези черти са по-изразени и е възможно по-късно да се разпознае описаният синдром. Неговите характерни белези съвсем ясно се очертават в края на предучилищната възраст (към 7 год.). А трудностите започват да се задълбочават в училище – в клас, по време на час...
Важно е да се открият причините за такова поведение. Преди всичко особена роля играе наследствеността. Тя е доказана при наблюденията на различни семейства и на еднояйчни близнаци. Поне при 1/3 от случаите са установени някои от описаните особености и при родителите, макар и не толкова категорично изразени.
Установено е, че увреждащи фактори могат да въздействат и през бременността и да окажат неблагоприятни последици върху мозъка на развиващия се плод. Особено отрицателна е ролята на тютюнопушенето и пристрастяването към наркотици от бъдещите майки. Често децата им се оказват свръхактивни, трудно се концентрират, появяват се и други усложнения в живота им, ако средата им остане същата.
Смята се (доказано е чрез изследвания), че чрез пороците на бременната се засягат онези зони в мозъка на бебето, от които зависят нормалната активност на индивида, неговата способност да контролира своето поведение и да си налага задръжки.
Прогнозата при свръхактивните деца не е песимистична. След време около половината от тях повишават самоконтрола си, стремят се да постигат някаква цел, приспособяват се към тези, които ги заобикалят. В по-зряла възраст се срещат някои напълно преодолими черти – това, с което се заемат, бързо им омръзва, стремят се към все по-нови и вълнуващи емоции, настроението им лесно се променя, проявяват прекалено афектирани изблици или бъбривост... При много млади хора тези особености пречат да реализират докрай своите амбиции и да изявяват реалните си възможности. В по-тежките случаи те се отдават само на удоволствия. Пътят към тях ги отвежда до наркомания, кражби, конфликти и измами. Средата допълнително може да изиграе своята негативна роля.
Как може да помогнете ако детето ви е свръхактивно? Няма да ви е лесно с такова дете. От вас се изисква да имате воля и много сили. Обичайните възпитателни методи – убеждаване, порицание и заплахи, не водят до успех. Често майките и бащите губят контрол – крещят, бият детето или му се подиграват. В тази ситуация преди всичко страда то, но не са пощадени и останалите членове на семейството. Ето две изповеди. Детето: “Постоянно ми натякват, че съм по-лош от другите, гонят ме от класа. Вкъщи за всяко счупено нещо или безредие винаги съм виновен само аз. А брат ми и сестра ми си играят без мен, не ме искат, нищо не споделят с мен. Уж съм у дома, но се чувствам чужд човек...” Бащата: “Постоянно повтарям на моя син да не се катери по леглата с обувки, да не прави нетактични забележки по адрес на гостите ни или на непознати (“Ти си много дебела!”). Той не може да се въздържа и често си взема от магазина всякакви неща, които му харесват, въпреки че вече никак не е малък. Срещите с учителките му от детската градина са изтезание и за нас с майка му, и за тях.” За да се преодолеят проблемите, са нужни комплексни мерки
Въздейства се в няколко посоки.
Чрез медикаменти. Това са т.нар. стимуланти. Те обаче не се препоръчват при деца под 5–6-годишна възраст, защото понякога водят до нежелани странични ефекти. Поради това отговорността за вида, дозата и срока на приемането на тези медикаменти се поема и се контролира от лекар специалист.
Подготовка и обучение на възрастните – родители или учители. Нужни са ви знания и умения как да се справяте с проблемите на хиперактивното дете. Като сте наясно, че то не може дълго да издържа умствено и психично натоварване, добре е често да му осигурявате условия за релаксация. Да прави паузи – т.нар. тайм аут, краткотрайно прекъсване. Не бива едновременно да му възлагате много и разнообразни задачи. Такова дете е особено чувствително към поощренията – хвалете го за всеки успех, макар и минимален. Може да прилагате и наказания, но не в драстична форма – например може да лишите детето от някои получени преди това привилегии. Основната цел е постепенно то да се научи на самоконтрол и да е наясно как да се държи и да общува по приемлив за околните начин. Това ще стане, ако откривате и развивате силните страни на детето. Вие – родителите на свръхактивното дете, също имате нужда от помощ. Как да преодолявате стресовите изживявания, чувството си за вина, нетолерантното понякога отношение към собственото ви дете? Много полезно е формирането на групи за поддръжка, в които се събират семейства на такива деца, обменят опит и информация помежду си, оказват си взаимно подкрепа. Много известни и преуспели личности са страдали от синдрома на хиперактивността – Моцарт, Едисон, Елвис Пресли, Джак Никълсън, Робин Уилямс... Въпреки това са постигнали върха в своята професия. Д-р Маргарита Поппандова

Речник за любознателни

Импулсивност
Това е склонността към бързо реагиране под влияние на емоционален импулс – без налагане на задръжки, когато това е нужно. Импулсивността е нормална реактивна особеност през ранното детство, израз на психична и неврологична незрялост.

Избирателно внимание
Такова внимание е присъщо на хиперактивните деца. Те се съсредоточават изборно – само по отношение на занимания, които са им интересни и приятни. Например гледане на интригуващо анимационно филмче, конструиране, когато им хрумне нещо, без да следват точен образец или указание. Вниманието им обаче се изчерпва бързо, ако трябва да извършват дейности, които изискват усилия на мисълта, следване на определен план или правила.

Тайм аут
С този термин англоезичните специалисти обозначават определена педагогична мярка. Когато детето е свръхвъзбудено, препоръчва се за кратък период то да се постави на тихо и спокойно място, без да бъде обезпокоявано. Осигурява му се малка почивка, за да се успокои или да си отдъхне от натоварването.