Пет години без съпруга ми и той без нас???!!!

Първо се оженихте и после решихте да проверите как стои въпроса с визата?! Браво.

Проблемът ви не е някаква рядкост. Ние бяхме разделени година и шест месеца, но знам за случаи с 5-6 години раздяла. Мъжът ти ще идва често, ще се виждате в нета и ще се молите да издържите.

Във американската тема в чужбинския форум пишат много жени, някои чакали много дълго. Ела там.

Не, първо проверихме как стой въпроса, но това не беше причина да решим да не се женим. Знаехме, че толкова години е чакането, когато се оженихме, но това не променя нещата. Твоя съпруг с какъв статут беше, когато се оженихте? Ако е гражданин или с работна виза, процедурата отнема само няколко месеца.

Една година го делеше от гражданството. И после чакахме самото гражданство. Самата виза не отне много, но вече затвориха краткия процес.

Може би ако не се бяхте оженили, ти щеше да можеш да заминеш като студентка или на работа. Или поне на редовни посещения с туристическа виза.

Общо-взето така стоят нещата. Начините за събиране скоро са работна или студентска виза за теб. Иначе можеш да опиташ да влезеш в страната с туристическа виза без да казваш, че сте женени, защото разберат ли може да те върнат на границата. Когато влезеш в страната, веднага променяте статута и подавате документи за зк за теб. Но, проблемът е че за такива зк се чака много време и напуснеш ли страната, няма да те пуснат обратно и се налага да чакаш няколко години без да можеш да отидеш в чужбина. Това всичко е грубо казано, трябва допълнително да се разровите ис нета за информация, но за съжаление така стоят нещата. Няма нужда да се възмущаваш - всички визи предполагат не-имигрантски намерения и затова имат лесни възможности за включване на семейства. ЗК предполага имигрантски намерения и затова по-трудно се включват роднини...

Хиър ти е казала - в американската тема има няколко жени, които са живели разделени със съпрузите си. И аз съм подобен случай, от 1 година сме разделени, ама е по-различна ситуация.

Биз, решението за работна виза ми звучи добре.
Но с туристическата не разбрах - ако подадат документи за зелена карта от там и изтече туристическата виза, тя нелегална ли ще бъде, докато излезе решението за тази зелена карта?
И аз имам приятелка, чийто мъж е в САЩ повече от година и тя иска да замине при него, но иска да е легално.

Ако е подала документи за смяна на статута преди да изтече сегашния, е легална докато й отговорят. Проблемът е, че докато й отговорят ще минат години, през което време не може да излезе от САЩ (тоест, може да излезе, но няма да я пуснат да се върне и ще трябва да стои извън САЩ докато й отговорят). Твоята приятелка ако няма вече туристическа виза в паспорта, ще трябва тепърва да си вади, а документите изрично питат имаш ли роднини в САЩ и на какъв статут са там. Ако каже, че съпругът й е там със з.к. е абсурд да й дадат туристическа виза.

не, няма да е нелегална. влязла е в страната легално с редовна виза, на границата и дават законно право да пребивава определен период в страната. тук напълно легално в границите на този срок си подава документите за зелена карта, дават и законен статут, с който легално живее в страната, но не и дава никакви права да влиза в страната. всичко е законно, но има известни неудобства.

Благодаря, Juturna и миз.
Тя не е ходила в САЩ все още, защото искаше да си завърши образованието първо, за да има диплома.
Сега обаче е решила да се събере с мъжа си и ще кандидатства за виза, но не знаеше каква.
Туристическа не става, щом мъжа й е със зелена карта, правилно ли разбрах?
Или да пробва с туристическа, но да излъже, че няма роднини там? 

ако излъже, вече няма да е законно, нали ?

Миз, Juturna, какво по-точно имате предвид? Как ще остане легална в САЩ? Аз доколкото знам тя не може да смени статут тук, защото съпруга е със зелена карта, т.е. той може да подаде петиция И 130, но не и за смяна на статут. И 485, формата за Adjustment of status, мисля че се подава от ам. граждани. Тя ще трябва да стои тук нелегална, докато той стане гражданин. Не споря, интересно ми е дали има и друг вариант.

eagle, абсолютно си права. Pending or approved  I-130 не дава право за престой в US, нито имигрантски статус. Tрябва да се поддържа non-immigrant status, до когато имаме вече право за I-484/adjustment of status. (и когато има свободни виза номера).

Стискам ви палци и ви желая да преодолеете всички препятствия по пътя си заедно!

Аз не бих могла да чакам някого( мъж) толкова дълго, колкото и да го обичам, затова слава богу имах късмет!

Точно това е проблема, миз 
Че явно няма как да стане съвсем легално без работна виза или студентска 

  Не може да бъде , 5 години!

Съжалявам, че не съм съвсем по темата. Но аз за Испания заминах по графа "събиране на семейство", или както се казва, съпругът ми ме изтегли . В момента съм в Швейцария с него, пак по същата причина, и двете страни улесняват този тип оформяне на документация. А за щатите се оказва, че е точно обратното.

А защо точно със зелена карта не се позволява това "събиране на семейство"? Каква е логиката, обяснено ли е?

Искрено ти съчувствам, знам какво е. 

И един страничен въпрос - говори ли се нещо за падане на визите, нали последно уж "работели по въпроса"? Или ще стане за децата ни, като пораснат? 

За съжаление нищо не е обяснено, имало много дълъг лист с чакащи за зелени карти, а давали само по определен брой на година... затова се чака толкова време. Само дето аз не искам зелена карта, а просто някакъв начин да мога да пребивавам там легално... май и аз ще пробвам със студентска виза, въпреки, че предпочитам да си гледам детето там, а не да ходя на лекции.
А колкото до визите - всички постоянно говорят, че щели всеки момент да паднат, но на мен много не ми се вярва да стане в близките години. 

Само в България се говори за това, скоро няма да стане.

Bec, когато те е "изтеглил" съпругът ти в Испания е бил вече испански гражданин предполагам, а не permanent resident (green card holder) или както и еквивалента според испанското законодателство?!
Добре е да се уточни това, за да не стават недоразумения.

Графа "събиране на семейство": Не знам колко често се случва, но около мен в близкото ми обкръжение има 6 двойки братя и сестри (едните сме аз и брат ми), които печелят зелени карти в последователни години. Сигурно е случайност, не знам... Както и да - лотарията също е вариант - най-несигурният в случая на ади-и-бебе.

А конкретно по темата са отговорили вече - работна или студентска виза. Аз поне не знам за друг по-бърз вариант.

За Испания не знам, но в Германия работещите чужденци (зеленокартовци и др. подобни) със сигурност имат право на жените и децата си, стига да вадят достатъчно пари, за да ги издържат. Събиране на семейството им висок приоритет.
Това ми се струва абсурдно, точно защото са семейство тя да не може да пребивава там Явно такива ценности като семейство и деца не играят голяма роля, важното е да има магарета да работят Че те така обричат голяма част от разделените семейства на провал. Колко двойки могат да изкарат разделени на такива разстояния и накрая, като се съберат, да могат да водят нормален съвместен живот? Аз за себе си не гарантирам....
Ади, успех и дано се нареди нещо. Аз бих опитала със студентска виза

И аз се кокоря от 10 минути  Аз съЩо имам приятелка в съЩото положение, която се разделя и събира с тогваШния си приятел/годеник, сега съпруг безброй пъти, докат накрая се ожениха и за4акаха заветното гражданство, идната година май Ще замине..но одисеята продължи около 6 години

Та, аз като Биба, да кажа, 4е тук неЩата стоят съЩо горе долу така: 4ужденец с легализиран престой в страната, с договор за работа и т.н  може спокойно да "изтегли" семейството си тук   ИзобЩо не става въпрос за гражданство.. става па по линията на : Събиране на семейството... (това, имайки предвид, 4е Ит е царство на бюрократи4ните процедури)
То бива, бива безумия, ма американците са попрекалили тоз път...

Успех и от мен на Ади, съЩо си мисля, 4е студенстката виза е изход..Не е задължително стриктно да следваШ образнованието след това, мисля, 4е и съвсем фиктивно може да се действа

Да, беше вече исп.поданик, но не го споменах, тъй като няма никакво значение - законът е един и за испанци и за чужденци. Най-важното условие е да си легално в страната и да имаш достатъчно средства да си издържаш семейството. И събирането на семейства включва не само съпруг/а и/или деца, но и майка/баща, брат/сестра.

Един куриоз -  един арабин искаше да съди страната защото не му позволили да доведе и двете му жени . Хората му казват, че според исп.закон не може да има повече от една, и закона за изтегляне на семейството важи само за нея. Но не, той има две и си ги иска и двете. Нищо не стана законово разбира се, едната сега живее нелегално в Испания.

Като чета сега и за Германия, знам за Швейцария, предполагам, че и другите евр.страни имат подобно законодателство. 

Не искам да се изкарвам, като супер защитничка на американското имиграционно законодателство, защото донякъде съм потърпевша, но не сте доразбрали - едно е да имаш работна виза, друго е да си със зелена карта - permanent resident. Хората с работни визи, могат да доведат съпрузи и деца и после евентуално цялото семейство имат възможност да кандидатстват за зк чрез работодателя на работещия съпруг, докато са в САЩ. Когато обаче човек има зк, има възможност да покани семейството си, това включва и родителите, да имигрират, но има квоти на година и понеже те се изчерпват много бързо, затова се чака толкова. Ако той беше гражданин, квоти няма и семействата могат да се съберат по-бързо, макар че и тогава се чака по около година, защото процесът е доста тромав.

Да, Biz, аз съм на ясно, че е така и точно това не разбирам! Разбирам какъв е закона, но не и защо е така направен. Съпругът ми е програмист и там за един ден изкарва парите, който тук е взимал за месец (не преувеличавам). Сега иска да се връща, заради мен и аз много се измъчвам, че ще срина това, което е градил толкова години  Трябва да измисля някакъв начин, с всички възможни средства, да имигрирам в страна, която даже не харесвам... Ако взема студентска виза, ще трябва да ходя на лекции и да взимам изпити, иначе ще ме депортират... А когато говорихме с консулството в БГ, един отвратително невъзпитан (ще се въздържа от епитет) ни каза  "Като иска да си е с жената и детето, да се върне в България, какво прави в САЩ!!!"
Много ми е обидно и преди да кажа нещо грубо, спирам да пиша... 

Ади, на въпросът "защо е така" мога само да ти отговоря с предположение - това е имиграционна политика и тъй като има много хора, които искат да имигрират в САЩ, това е начина, който са намерили да ограничат прилива или по-скоро да го регулират. Иначе всеки, който може веднага ще доведе цялото си семейство. Аз съм голям критик на системата и се надявам скоро да я променят, но за сега ще те посъветвам, да намериш начин да се примириш и да се опиташ да последваш съпруга си по някакъв начин, а не да се ядосваш безсмислено. Съчувствам ти за ситуацията, но нямаш голям избор за съжаление...
За посолството съм съгласна - аз съм говорила само с българи по телефона и са ужасно груби и невъзпитани, просто нямам думи.

A за тези квоти, има ли значение по кое време на годината се подават документите? В смисъл, ако съпругът подаде молба, или там каквото се подава, още първия работен ден на 2009, има ли шанс тя да попадне сред одобрените? Също така, ако не той, а адвокат движи нещата, има ли повече шанс да се забърза процедурата? Питам от любопитство, защото всеки закон има вратичка .

Ади, не искам да прозвучи като упрек, но като сте знаели трудностите след сключването на брак, защо не замина като турист, не си оправи документите там, и не се оженихте в Бг посолство, на място? Или поне, защо не изчака със смяната на фамилията?  Няколко седмици или месеца изчакване нямаше да променят нищо. Съвсем умишлено сте си затворили почти всички врати и сте си усложнили живота, и сега вместо да караш спокойна бременност, ти ще си блъскаш главата да измислиш как да се събереш със съпруга си. Стискам палци скоро да измислите нещо   

Проблемът не е в одобряването на самата петиция. В зависимост от емиграционния обслужващ център (разлика до месеци), петицията ще бъде одобрена, в някакъв срок.

Оттам-натам, обаче лицето се "нарежда" на опашка за свободни виза номера. Отпускат се само по определен брой на година (както и Биз е написала, така се регулира притока на емигранти). За случая на тази тема, мисля, че в момента се разглеждат молби подадени около Дек 2003. (тази дата лесно може да се провери във виза бюлетина).

Време на подаване на петиция (като месеци) /адвокати и други неща нямат значение за минаване напред (изпреварване) в тази опашка. Няма и да се справедливо, защото има хора, които вече са чакали с години.
Минаването напред ще стане или тогава, когато мъжът стане ЮС ситизен - тогава се подава друга молба, защото целия кейс минава вече в друга категория, или по реда в т.нар.опашка.

Това дали тя ще дойде като турист тук, няма да и помогне много, освен за няколкото месеца, в които може да стои тук. Смяната на фамилия също няма никакво отношение в случая.

Това не е изолиран случай. Като се види "беклога" на официалния сайт е ясно колко много хора чакат по тази категория.

Ади_и_бебе, защо те притеснява студентската виза? Да, на лекции ще трябва да ходиш, на присъствие тук се държи, но пък взимането на ам.диплома ще ти отвори много врати.
За мене беше удоволствие да уча в ам.университет. Учила съм и в Бг - - несравнимо е!!!

Учила съм и бременна и с малко дете, но си заслужаваше. Освен това, точно като студентка ще имаш възможност да бъдеш повече с детенцето. (vs. с фуул тайм работа, например)
Към много от колежите и университетите тук има много хубави детски ясли/градини.

Изходи има, стига да решите какво искате да правите по нататък. Връщане в Бг също е решение, но лично на мен не ми се струва разумно, след като съпругът ти вече има з.к. Ще я загуби и ако нещата в Бг не потръгнат, може да съжалява един ден.
Успех, каквото и да решите!

distant, тя дали ще може да вземе студентска виза от БГ посолството, след като вече е омъжена за пърманент резидент? Сигурно не е невъзможно, но това май се явява нещо като един вид червена лампа за служителите, които ще и гледат молбата за виза.
Знаеш ли, дали може тук да дойде с турист. виза и да смени статут на студентска. Аз бях чувала, че нещо напоследък колежите не приемали студенти с турист. визи. Това са само слухове, не знам на практика как стоят нещата.
Най-голямата грешка е, че са сключили брак.
Съгласна съм с distant, че идеята за учене тук изобщо не трябва да те притеснява. Така или иначе, ако си тук с бебето, в началото едва ли ще имаш някакви контакти и горе долу ще се побъркваш, ако трябва да стоиш по цял ден в къщи.
Ходенето на училище за 4-5 часа дневно ще ти е разнообразие. Има много опции за гледане на детето почасово. Също има и ваканции и почивни дни. Не на последно място, адаптацията ти към живота тука, преодоляването на езиковата бариера ще са много по-лесни и бързи, след като ходиш на училище и имаш социални контакти.

eagle, въпросите са много уместни и както винаги, когато става дума, за неща, свързани с "вземане-даване" с американско посолство, еднозначен отговор не може да се даде.

Аз съм изчела сигурно всички емигрантски форуми тук, по този въпрос. Проверявах и в местния ни имигр.офис.Много исках да пътувам, когато бях с F1. Истината е, че не можаха да ми дадат гаранции, че ще получа входна виза от посолството.
От друга страна пък знам (не лично) за случай, когато входна студентска виза е издадена и човекът е тук.

По въпроса за смяна на статус тук - току що се обадих на international affairs на моето уни и ми казаха, че да, това е напълно възможно, не е против закона, но едно от главните неща, които ще се гледат е кога е ехр. дата на И-94. Необходимо е все още да има поне 90 дена, иначе няма да започнат с документите.

Много хора сключват фиктивни бракове и разчитат, че по "събиране на семейства" лесно-лесно ще се уредят. Заради тях сега процедурата е така дълга и усложнена.

Потвърждавам и аз ползите от американска диплома. Плюс, че това ще е чудесен начин да се интегрираш, да се почувстваш удобно с езика. Ако цъфнеш с новородено в нова държава, където познаваш само мъжа си, и цял ден си стоиш вкъщи, чакайки той да се върне и да те изведе с колата, мноооого бързо ще луднеш.

Дистант, като казах за адвокат, нямах предвид изпреварване на хората, а просто, че когато си плащаш на професионалист, нещата вървят по-гладко, защото той много добре познава процедурата, и всичко става по-бързо и лесно, особено когато някой няма нито опит, нито кой знае колко добри познания по езика. Мои приятели направиха така в Лондон, и наистина всичко мина много по-гладко, отколкото първия път, когато тичаха сами. 

А за фамилията - момичето спомена, че има валидна туристическа виза, но в паспорта й със старата фамилия.


 

Както distant вече каза,  възможно е да се дойде тук с туристическа виза и да се смени статут. Само искам да кажа на авторката на темата, че по принцип влизането в САЩ с туристическа виза и подаването след това за смяна на статут се счита за измама. На практика в повечето случаи имиграционните си затварят очите за това, но не винаги. Пиша го, за да си наясно с всички страни на процеса, както и да няма изненади после.
Трябва много добре да проучиш нещата, да прецениш какви рискове си склонна да поемеш и тогава да действаш.
Вес, хубаво е авторката да се консултира с адвокат, макар че, това няма да и помогне относно сроковете. Чакането е едно и също за всички. Много трябва да се внимава и с адвокатите, защото тук е пълно с некадърници и мошеници. На едни познати, които действаха с адвокат им объркаха документите и забавиха чакането с около 5-6 месеца, което не е малко.
На нас пък един се опита да ни завлече с няколко хиляди долара, но после видя, че не сме толкова прости, и бързо, бързо върна парите.

Добър въпрос но както каза Дистант когато става дума за Ам. консулство, нищо при тях не е подчинено на логиката.
Миз,Ютурна бъркате се момичета, когато става въпрос за "резидънт" , няма вариант в който тя да стои тук и да чака . Всъщност те ще си получат отговор дали им е одобрена I-130, но след това не може да остане тук да чака за номер.
 Има подобна възможност при юс ситизен (да се подаде апликейшън за К-1 заедно с петицията, но и това отнемаше време) игълмай го обсъждахме с теб този случай в една тема
Ади_и_бебе какво да ти кажа , аз минах по този път преди 4г и половина. Отне ми 6г от най-хубавите ни моменти заедно, но сега нещата като  чели са по-лесни отколкото преди 10г.

 Има вариант ако още не сте подали I-130 да дойдеш с валидната туристическа виза тук. Смяната на фамилията не проблем , ще ти издадат от консулството документ че става въпрос за едно и също лице.След това се записваш към някой колеж и сменяш на Ф1. НО, ако вече сте пуснали петицията , при опит да влезеш в страната има вероятност да те върнат .
Другия вариант те вече са ти казали момичетата- кандидатстваш за Ф1 от България.
 Плюса на дипломата няма нужда да го споменавам- то си е ясно,но така или иначе ,единствената възможност да стоиш тук 5 г легално ,е училището.

Аз на времето не успях да взема Ф1- пробвах 2 пъти. Тогава ми искаха да покажа че имам парите за туишъна за първата година( 25 000$ тогава ни бяха непосилна сума). Спонсорите хич не бяха вървежни пред  консула тогава (сега не знам)

Няма да се отчайваш, трудно е знам -да си сама , да си бремена , да гледаш дете , да чакаш.... но изход винаги има. Пробвай да вземеш студентска виза а дойдеш ли тук все ще намериш начин да се справите.  :hug

Съгласна съм, Биз.
Звъннах веднъж да питам нещо вместо една приятелка и ми говориха с тон, сякаш ми се карат.
Или са инструктирани да се държат така, или ... не знам 

Вес, аз бях там с туристическа виза, която още важи. Говорихме с много адвокати, но всички са категорични, че където и да сключим брак - дали в САЩ или в България, процедурата е една - 5 години чакане в България. Така че, ако се бяхме оженили там, единствено щяхме да лишим близките си от радостта да са с нас на сватбата и нищо повече. А колкото до фамилията - все още съм със старите документи (сватбата беше преди 10 дни), още мога да отида в САЩ, но това нищо няма да промени. Имам право на още 2 месеца престой там като турист, след което трябва да се върна. Но предполагам всички мами ще се съгласят, че в 14-та седмица би било много глупаво да отида на 12000 км., където не съм осигурена и нямам лекар.
Обмислили сме наистина всички варианти с моя мъж, преди да направим каквото и да е, но просто положението е това. Сега ще пускам за томболата, а другата година ще кандидатствам в някой колеж...
Само имам един въпрос, понеже с това наистина не съм на ясно - трябва ли да чакам другата година, за да подам документи за есенния семестър или мога да кандидатствам още сега?
И дали можете да ми кажете официалния сайт за томболата за зелена карта, понеже в пространството, както знаете, има хиляди и не мога да се ориентирам кой е "истинския"
Много ви благодаря за подкрепата и за ценните съвети и информация! Наистина много... 

Ади, странно ми е, че адвокатите не са ви казали, че бракът ще е пречка за получаването на визи след това. Както и да е, те разбират повече от мен.
Другото, което ми направи впечатление е, че пишеш, че имаш право на още два месеца престой в САЩ. Да не би визата да ти изтича след два месеца? Ако е така, това означава, че в рамките на тези два месеца, имаш право да влезеш пак в страната. Престоят го определят на летището. Най-много 6 месеца - т.е. искам да ти кажа, че може да влезеш и, ако ти разрешат да останеш тук дори 6 месеца.

eagle ние не сме питали адвокатите как ще получа по-лесно виза - ако сключим или не брак, а ги попитахме какъв е варианта, след като сключим брак, най-бързо да дойда в САЩ. Ние искахме да се оженим, защото дори и да нямахме брак, пак не мога да имигрирам. Да, можех да идвам с туристическата виза, но едва ли тогава щяха да издадат виза и на детето, да идва с мен.
А колкото до текущата ми виза - тя изтича март 2009, едногодишна ми дадоха. Имам още 2 месеца, може и 3 (мисля, че законът е 6 месеца престой за една година), защото след като ми я дадоха ходих в САЩ 2 пъти по за месец-два.
А за студентската виза - дали сам омъжена или не, няма значение. Единствено би имало, ако подадем петицията (защото след това вече нямам право на други визи, докато тече процедурата), но ние мислим да не я подаваме. Процедурата трае 5 години и ни блокира през това време всички възможности, а след 4 години той взима ам. паспорт, където вече няма квоти...

Това включва ли времето на чакане на паспорта? Нали знаеш, че и за паспорта се чака минимум 6 месеца, да не дава господ и още?

Ади положението наистина не е "розово" в момента. Предполагам и малкото човече не е влизало в плановете ( да не ме разбереш неправилно, и ние бяхме така   ).
Можеш да си изискаш документи от колежа винаги, те ще ти кажат какви са им сроковете и изискванията( всеки колеж си е индивидуален). Но вземайки Ф1 ти можеш да заминеш , а бебето?
 Най - подходящия вариант е да се опиташ да вземеш Ф1 сега ( дали ще ти дадат бремена е малко трудно да се отговори), или просто да влезеш в щатите в началото на 2009( докато ти е валидна визата) и да смениш на Ф1 (докато бебето се роди ). За осигуряването зависи в кой щат е съпруга ти ( и град също така). Има различни щатски програми за бременни, може да потърсите информация. Така и 3-мата ще можете да сте заедно.
 Знам че звучи объркано, но лесен изход няма.

При нас когато детето се роди през 2001 мъжа ми имаше още 2г и половина да стане ситизен. През това време той беше 6м. в Бг 6м. в Америка, но работата му го позволяваше( понеже си е селфимплойд).
 Лошото сега е ,че петициите И-130 дори когато вече си ситизен не могат да се подават в България ( освен ако не е живял последните 6м. ). От Бг нещата ставаха за 3 седмици, а сега се чака почти година за да ти издадат номера. Но това е твърде далеч във времето 5-6 г са много време, дотогава никой не знае какво ново ще "измислят".

Честно казано ( не е съвет а лично мнение), аз бих тръгнала бремена (макар и в 6м.), и след това да се направи опит да се смени на Ф1.
 Успех с каквото и да решите.       
www.dvlottery.state.gov

Aди_и_бебе, ето го истинския сайт http://www.dvlottery.state.gov/

Когато му дойде времето, ще бъде активиран и ще има повече неща там.

По въпроса за кандидатстването - това е въпрос за учебното заведение, в което мислиш да учиш. Трябва да си наясно първо кога им започват регистрациите за съответните семестри, но най вече трябва да се свържеш с интернешънъл афеърс или каквото там му се казва (при отделните колежи и университети е различно) и те най-вече ще ти кажат какви са сроковете за всичко, което те интересува. Имай предвид, че нещата не стават бързо, на мене първо ми забавиха, после загубиха документите и вместо есенен семестър, започнах да уча чак пролетен.

Друго: - не е задължително да нямаш здравна застраховка, но това също е въпрос за унито. По закон интернешънъл стюдънтс трябва да имат такава. Има и много хубави сайтове онлайн, които предлагат много хубави застраховки за инт.студенти.

Ако си тук преди това, а от прочетеното виждам, че можеш, във вашия случай най-добре ще е да родиш тук. Ще ти реши много проблеми.

Подкрепям distant  и raya_usa. Като човек чакал - бременна и след това, в БГ, ако сега трябва да избирам, ще съм радикална и ще опитам да дойда в САЩ възможно най-бързо и след това ще родя тук. Това не е толкова заради самия зор да съм в САЩ, а заради това, че е много трудно да сте разделени точно тези години от живота ви. Също така, ако съпругът ти не може да пътува често е още по-кофти. Гадното е не толкова, че той е в чужбина, където и да е, а самия факт, че ти и детето не можете да отидете при него за кратко, за празници и т.н. Преживява се, да, но не смятам, че някой има правото да ми отнема тези моменти.
Не искам да ти давам съвети, защото може да са грешни и да доведат до неприятности. Вие си решавате. Всеки случай, ако решиш да идваш, действайте бързо и не губете време. По-добре сега, докато не си в напреднала бременност. Не си длъжна да казваш никъде, че си бременна.
Това с турист. виза пак не го разбрах. Преди, времето за пребиваване в САЩ се определяше тук на летището, не знам ти за какво говориш.

Понастоящем - паспорта - минимум 6 месеца, петицията и другите патаклами с посолството още минимум 9 месеца. Така, че и след гражданството нещата не стават веднага.
Да се надяваме, че в бъдеще ще се промени скоростта на процедурата.

Това, колко ще ми е престоя се определя на летището, но по закон (пак казвам - доколкото знам) имаш право на 6 месеца в годината... обяснявам: когато отидох първия път с валидна една година виза ми сложиха печат, че трябва да напусна страната точно на същата дата след 6 месеца. Тогава останах точно месец и се прибрах в БГ, понеже идваше сесията ми. След месец престой заминах пак за САЩ, където на летището вече ми сложиха печат за точно същата дата, но след 5 месеца...
А колкото до заминаването ми сега - аз мога да отида, но до месец след сватбата (това е средата на октомври) трябва да си сменя документите за самоличност, понеже съм с нова фамилия. Другия проблем е, че визата ми изтича точно, когато ми е термина (валидна е до края на март 2009). И дори и да замина началото на 2009, за да мога да родя там, след това какво? Оставам нелегално след раждането, понеже визата ми е изтекла, или се прибирам в БГ? Знам, че така детето ми ще вземе гражданство, но моя статут няма как да го променим, докато ми изтече визата и ще трябва да съм нелегална...

Ади визата е входен документ, тя не ти определя престоя в Щатите. Иначе си права- да имаш право на 6м на година престой в САЩ , НО на календарна. Така че евентуално влизайки в началото на януари 2009 , пак ще ти бият печат за 6м. престой.
 През това време ще имаш възможноста да се ориентираш и да си подадеш документите в колеж.
Знам че си мислиш че ще ти е трудно с малко бебе , но уви лесен вариянт няма.
 Ти казваш че не искаш съпруга ти да си идва заради теб , и че ще се опиташ  да вземеш Ф1 след като се роди бебето, но така то остава в Бг.От собствен опит мога да ти кажа колко много му липсваше на моя съпруг детето,как през последната година когато вече чакаше да стане ситизен си идва 4 пъти ( за рождения и ден , за празниците), само за да не пропуска тези  моменти заедно ( а когато детето е малко искаш да си там , да видиш всичко - първите крачки , първото зъбче , първите думи...)
 
Имате 4г докато има право да подава за ситизен - както знаеш най добрия случай е 6м за да стане , после поне 9м, за да ви излезе номера . Но средно отнема по 1 г , а да не говорим че има случаи в които  хора чакат да  станат ситизен по 3г( и аз не знаех че има такива случаи , но уви има). Когато човек стои и пресмята винаги пресмята "в най-добрия случай" колко още време има , а колко ще отнеме вече е късмет. ( моят съпруг взе паспорт точно за 1г).

Може би ще се повторя с предишния си коментар , но 5г са много дълъг период от време . Нокой не знае до тогава как биха могли да се променят имигрантските закони на САЩ - към по -добро или по-лошо.
 Разговаряйте и преценете най-подходящия вариан за вас.   

Дори и да се наложи да се прибереш след раждането след това ако успееш да вземеш студентска виза ще можеш поне без проблем да вземеш и детето със себе си, като американски гражданин, а не да се чудиш как да го вземеш или как да го оставиш. Така си мисля аз де, не че имам някаква представа от американските закони
Още веднъж успех.

Погледнах само последните съобщения. Ади, съжалявам за ситуацията. Понякога животът, обаче, има начин да се подрежда сам, така както трябва.

Само бих казала, че ако идваш тука бременна и искаш да раждаш в Щатите, направи всичко възможно да имаш застраховка. И без усложнения е скъпо. Тестовете и прегледите са многобройни, особено в напреднала бременност. Ако се наложи С-секция (никой не може да предвиди), само това струваше около $25,000, зависи от щат и болница. 

Дори да имаш застраховка, знам, че много обстетришънс (лекарите работещи с бременни) са най-жестоко ударените от вълната седебни дела която вилнее тука срещу лекари и от няколко години са много, много предпазливи и не искат да поемат рискове. В някои щати това е много силно изразено. С други думи, може и да откажат да те поемат като пациент в напреднала бременност защото ги е страх, че си голям рисков фактор, със или без застраховка. 

  Ако нямаш застраховка и не можеш да си позволиш да плащаш за лекар, е просто рисковано за първа бременност.  Най-важно би било в момента твоето здраве и здравето на детето.  Да, можеш да родиш и без прегледи, и без тестове, в Имърджънси Руум на конвоя, но не знам дали така искаш да родиш първото си дете. 

 Може ли таткото да вземе "лийв ов ебсънс" за няколко месеца и да дойде в България когато ти раждаш? В някои компании биха му дали и "патърнити лийв."  Зависи от размера на компанията, първите 6 седмици са платени.   Познавам няколко татковци тука, които направиха точно това. Компаниите не ги интересува дали си американски гражданин или не когато става дума за това и къде ще бъде докато е в патърнити лийв. Струва си да проучи.  

От легална гледна точка, не виждам предимства от това да родиш в Щатите.  Това, че твоето дете е Американски гражданин, не дава никакви привилегии на тебе.  Не виждам и много предимства да седиш тука нелегална!  Това ще ти проточи и със сигурност усложни нещата дори съпругът ти е да е Американски гражданин когато дойде време да минеш по легалните канали.

Пожелавам ти успех и най-вече здрава и спокойна бременност! 

raya_usa, какви са тези максимум 6 месеца на година за туристическите визи? Ако имаш официална информация, моля те, прати линк. Питам, защото моя близка, която има многократна турист. виза беше вече 6 месеца тази година тук и сега декември мисли пак да идва. По това, което казваш, означава, че няма да я пуснат да влезе.
Ади, както писах вече, за такъв закон не знам - право на 6 месеца. Трябва да знаеш, че може и да не те пуснат изобщо да влезеш в САЩ, независимо, че предните пъти си стояла по-малко от 6 месеца. Аз доколкото знам, всяко влизане си е отделно. Може и  две седмици престой да ти дадат, може и два месеца, а може и изобщо да не те пуснат. Честите идвания в САЩ с туристическа виза, в рамките на кратки периоди, пораждат съмнение. Естествено, твоя е инициативата да ги убедиш, че влизаш само с намерения на турист. Аз на туристическа виза много не бих разчитала.

Игъл опитах се да открия линк,но нещо не откривам за момента. Но най-лесния вариант да се потвърди е да се обадиш на имиграционните( на 1-8000 номера им) и да питаш . Така ще бъдеш напълно сигурна.
 Влизането с Б-2 не е проблем докато се спазва "легалния престой" и докато няма други нарушения ( със закона). За честото пътуване -щом визата е за "многократно влизане", не биха отказали на никой да влезе без основателна причина ( тероризъм , пресрочен престой , невалидна виза и т.н..)

Пикси спомена за застраховките и за разходите по раждането. Аз ще допълня само че всичко си зависи от щата , града, болницата. "Раждане на конвоя" за мен е силно казано.
 Всеки щат има програми за бременни , като най-разпростанената е WIC. Дори за "краварски" щат като Мисури и за село като нашето, обслужването в болницата  е в пъти над-коя да е в България ( раждала съм и там и тук, или по-точно със Секцио ).
 
 Аз лично имам застраховка , но тя не включваше "бременност"(не бяхме планирали 2ро дете). Видеозона (който се прави максимум 4 пъти при нормална бременност) ми струваше 480$. След като си пациент да даден ОБ лекар прегледите си влизаха ( поне при мен) към цената която се заплаща за самото раждане. Аз лично си плащах всеки видеозон, кръвните изследвания, и 2500$ за секциото. В болницата престоя зависи от това колко дни се стои  и какво е раждането( нормално или секцио). При мен лично за 2 дни престой ми струваше 6000$.Всяка болница предлага различни "пакети" за плащане при хора без застраховка.
Както казах всичко си зависи  то града , щата , болницата. Но всичката тази информация може да се намери. При една нормално развиваща се бременност -нещата не биха изглеждали толкова сложни

В случая всеки избира това което е най-добро за него и семейството. Вие преценявате какви са възможните варианти за това да бъдете заедно през следващите 5г .

Аз бих гледала на раждането и на имиграционния проблем като 2 различни неща. Където и да роди, това не и решава проблема и той трябва да бъде разрешен по друг начин--със студентска виза или не...

На таткото му се полага ФМЛА по закон. Зависи от размера на компанията, но да провери. Пари се изкарват, дори и да не му платят отпуска напълно. Докато дойде тя време да роди, докато той  изкара известно време с тях, тя може да си урежда другите документи за университет.

Ако Ади беше моя близка приятелка или сестра, не бих я посъветвала да роди тука без застраховка. Да си събира парите момичето за училищни такси, че и те не са евтини дори в селата вече.

Рая, $2,500 е бил твоят ко-пей за с-секция, нали, след като застраховката е платила другата сума?

В нашата болница, преди застраховка: $1000 за спинална анестезия, $15,000 за операция,  $5,000 само за престоя в болницата за 4 дни. Това е само за с-секция и са консервативни числа. Тука не влизат докторските визити, сонограми, кръвни и други тестове.   Не влизат прегледите на майката след като детето се роди. Не влизат и визите на педиатър в болницата, както и сметките за детски прегледи след това.

Ади, много неприятна ситуация. Струва ми се, че щеше да е доста по-лесно, ако не бяхте сключвали брак.
При нас е същата ситуация-той е в САЩ със зелена карта, аз дойдох на студентска бригада ( Джей 1 виза) преди месец си подадох документи за смяна на статута към студенстски. Мога да остана в страната легално докато не ми дадат отговор дали ще ми сменят статута, което като гледам ще им отнеме доста време...но ние не сме се женили, съответно нямах никакви проблеми с взимане на неемигрантска виза и злизане в страната...а ти може и да имаш.Наистина туристическата виза ти дава право на престой до 6 месеца за календарна година. Можеш още на 1 януари догодина да влезнеш в страната и ще имаш право на още 6 месеца, през които можеш да си задвижиш нещата за смяна на статута към студентски, но проучи как стоят нещата при положение, че ще се опитваш да сменяш от туристически статут-доколкото знам това е малко проблемно. Другия ти вариант е работна виза, познавам двйка мъжът тук със ЗК съпругата му в Бг с 3 отказа за визи и накрая и дадоха работна 
Аз на твое място бих рискувала да замина в ранна бременност, като дойдеш тук имаш по-голям шанс да намериш начин да останеш легално  .
Ако ли не, нека съпругът ти да се прибере и да се опита да си намери работа на работна виза, така ще може да те издърпа.
Относно студентските визи мисля, че има виза Ф2 за дипедънтс на Ф1, така че дори и да кандидатстваш за университет от Бг след като си родила, ще можеш да вземеш бебето на Ф2, но все пак си проучи нещата защото не съм сигурна 

 Хмм..Честно казано, за мен някой трябва да е напълно нътс, за да се откаже доброволно от зелената си карта (която може и да е придобита с години и години чакане), да се върне в България, за да кандидатства отново за работна виза, крайната цел на която е отново зелена карта.    

Clairette, от къде го знаеш това правило за максимум 6 месеца на година? Имиграционните твърдят, че няма такова нещо (въпреки, че тези които отговарят на линията им, не винаги дават вярна информация). Аз знам, че може да се стои максимум една година с туристическа виза. Моите източници са: http://www.uscis.gov/propub/ProPubVAP.jsp?dockey=eba18ccef25b2aa6fdb6cf68504acb72

Title 8 - Code of Federal Regulations Sec. 214.2(b) Visitors:

(1) General. Any B-1 visitor for business or B-2 visitor for pleasure may be admitted for not more than one year and may be granted extensions of temporary stay in increments of not more than six months each, except that alien members of a religious denomination coming temporarily and solely to do missionary work in behalf of a religious denomination may be granted extensions of not more than one year each, provided that such work does not involve the selling of articles or the solicitation or acceptance of do nations. Those B-1 and B-2 visitors admitted pursuant to the waiver provided at § 212.1(e) of this chapter may be admitted to and stay on Guam for a period not to exceed fifteen days and are not eligible for extensions of stay. (Paragraph (b)(1) revised 1/1/94; 58 FR 69210)


(2) Minimum six month admissions. Any B - 2 visitor who is found otherwise admissible and is issued a Form I - 94, will be admitted for a minimum period of six months, regardless of whether less time is requested, provided, that any required passport is valid as specified in section 212(a)(26) of the Act. Exceptions to the minimum six month admission may be made only in individual cases upon the specific approval of the district director for good cause.


Това да не е нещо ново. Преди две - три години, имаше българи, които идваха, получаваха 6 месеца престой и после пускаха за удължаване и оставаха още 6 месеца. Също така, някои, след изтичането на 6-те месеца, ходеха до Канада и се връщаха, като така им удряха печат за още 6 месеца. Пиши, ако имаш официално инфо.
Пожелавам ти успех с твоите документи. Ще ти удължат престоя, няма страшно. Дано стане по-бързо.

За мен пък е още по-"нътс" да живеят разделени 5-6 години, още повече, че има и детенце в картинката   . Съжалявам, но за мен една ЗК не си струва такава жертва  

Да Игъл  права си за продължването на престоя, виж за това не се бях сетила  . Обаче има право само на 2 продължавания за максимум престой година и половина общо от влизането в страната и доколкото ми е известно в момента вече тази процедура е доста трудна- в смисъл такъв че има много откази  . В нейния случай ( визата и изтича март 2009) варианта отиване до Канда и влизане е неприложим, тъй като ще и е изтекла визата  . Абе много кофти работа 

Благодаря ти за пожеланието, дано наистина ми удължат статута, макар че в тази тема прочетох едно мнение, че трябва да се задвижи процедурата максимум до 90 дни преди изтичане на визата, а при мен беше 30 дена...дано не ми направят проблем за това  . Но като гледам с кава скорост ги придвижват документите ( за 1 месец обработват 1 седмица) може и да съм завършила докато ми отговорят  или да е взел гражданство.

И аз не намирам особена логика. Също не се знае изобщо, предвид сегашната икономическа ситуация в САЩ, накъде ще се насочи политиката за работни визи и спонсорирането за зелени карти от работодатели.

Pixie, не съм съгласна, че това къде ще роди няма значение. Ако семейството планира да живее тук още дълги години, ЮС гражданството на бебето ще им спести много време, пари и проблеми (по визи, пътувания и други). Плюс, едно е винаги да можеш да си вземеш детето, когато пожелаеш, а ако детето е с туристическа или депендант виза към майката, то то е 'вързано' за нея.
А, дори и при вариант, че семейството пожелае да се завърне в Бг, не се губи възможността за детето да дойде един ден в тази страна, ако пожелае. Всичко се случва. Та дори и детето да иска да дойде да учи тук един ден, има голямо значение дали те таксуват като местен или интернешънъл студент.

Друго важно нещо е, че е в пъти по-лесно да вземеш Ф1, без да имаш депендантс, за които трябва да се доказват налични средства.

За раждането пък си мисля - тя, ако е тук със законен статус, няма ли да има право на здравната застраховка на мъжа си?

Ади_и_бебе, не знам какво плануваш да учиш тук, но ако е мастер, може да се опиташ да си намериш университет с тюишън уейвър. (не искам да се давам много за пример, защото съм STEM специалност и при нас е по-различно, но съм дала символични суми за тукашния ми мастер, университета покри всичко. Това го пиша, само за идея, ако и ти си с подобна специалност)

Ако изобщо пиша в тази тема, то е защото съм в същата ситуация, имаме и дете и през всичките тези години съм била тук. Жертви много е имало, но не са били свързани с такъв вид раздяла.

Изход има, трябва само да има и малко амбиция, воля, увереност, че точно това искаш.

Не визирам случаите, когато посолството е отказало входна виза, въпреки че Н1 е виза с двоен интент и почти не се е чуло такава, поне в последните години, да е отказана.

Clairette, вярно е, че сега е много по-трудно да се удължават турист. визи. Това, което написах, както и ходенето до Канада, изобщо да не се приема като съвет. Просто дадох пример, как беше преди със сроковете за пребиваване на турист. виза. Аз не бих рискувала, както и не рискувах навремето с тези варианти.
Pixie, по принцип и аз не съм привърженик на идеята да се идва и да се ражда тук с целта детето да е американски гражданин. В случая на Ади обаче, има предимства. Дистант е писала за тях. При положение, че имат намерение да остават тук дългосрочно. Спестяват се административни процедури, време и пари. На нас ни излезе около 1000 долара +, документите на детето. Не знам дали съм писала за моя случай, но ние доста пострадахме от това, че реших да карам по правилата и да не заобикалям законите. В никакъв случай не агитирам Ади да идва тук. Всеки случай си е отделен и всеки си има различни приоритети. Също така, процедурите все нещо се променят и това, което пишем днес като правилно, може да не важи догодина.Нещата трябва да се проучат и премислят много добре.

Пикси Не това си бяха цените които си платих. Нямам "матернити" кавъридж, за това не искаха и цент да платят. Както казах аз съм далеч от големия град тук си е просто Lake of the Ozarks ,MO.
Но съгласи се от болница до болница всичко е различно , просто вдигаш телефона , обаждаш се питаш за това какви пакети предлагат ( в билинг депармента) и така с 2-3 докато се намери подходяща.

Идеята ми НЕ е да убеждавам Ади да тръгне и да роди тук, далеч съм от това , просто като човек минал по нейния път знам какво е да си все от другата страна на "терминала" на летището , знам какво е мъжа ти да го няма , да бъдеш бременна 8м сама , да не е там когато детето ти проговори , когато се усмихва да първи път и когато се прибира от щатите да се дърпа и да го гледа подозрително и още  много други ( може за някой това да са не значими неща,но за мен бяха моменти които именно "имиграционната система "  ни отне). Затова и казах да си обмислят нещата внимателно, да решат кое в случая е най-подходящо за тях.
 Имат поне 5 дълги години пред тях и единствения и вариант да остане е да вземе Ф1 и да учи. Това може да стане от БГ , може да стане и със смяна на статута от туристическа виза.
 Има виза Ф-2 за дипендънт(не знаех ), но до колко е възможно да се вземе от Бг ( те Ф-1 отказват , а за Ф-2 не знам ).

Игъл това с престоя го четох някъде , просто днес не мога да го открия. Да има право на максимум 2 по 6м удължаване, но смисъл няма , ако така или иначе Ади иска да сменя на Ф-1. Колежи и учебни заведения има колкото му се иска на човек- таксите са различни- може да запише и колеж за 2000-3000$ на семестър може и такъв който е 20 000$
Клеър не знам струва ли си ЗК или не - аз и съпруга ми бяхме разделени точно 6г ( 2.5 като гаджета , останалото време като семейство с дете). За нас си струваше - това което сме постигнали тук ( в името на децата) никога не  бихме имали възможността да направим в Бг. Колкото  и трудни да са нещата в момента ( аз също не съм голям фен на щатите ), уви България има много още да наваксва.

Ама вие изобщо не предвиждате възможност, в която бащата да може да застрахова Ади от работата си и тя да роди на тази застраховка. Предполагам, че работи достатъчно добра работа със застраховка, след като е имал работна виза и сега е взел и зк. Аз също мисля, че ако тя намери начин да дойде на Ф1, за да вземе детето, ще бъде сложно, ако детето не е американски гражданин. Така че ще е най-добре да отиде В САЩ и да си роди, хем да отиде на място и да избере университет и да говори с хората там, да види условията. И после да се върне в Бг да вземе Ф1 и да си дойдат заедно с детето.

Ученето не е толкова сложно, обикновено има минимум от кредити, които трябва да се вземат на семестър и далеч не е непоносимо, дори би направило престоя на Ади приятен и би ѝ дало възможност да се запознае с други хора.

Ади, в голяма каша сте се забъркали. Ако се беше сетила да зададеш същите тези въпроси преди да се ожените, ситуацията нямаше да е такава. Иска ми се и аз да имаше къде да попитам като се забърках в подобна на твоята каша, но уви, тогава тъкмо навлизаше интернет в БГ и нямаше форуми дори.
От тази гледна точка сега си в по-изгодна позиция, можеш да намериш информация за почти всичко.
Аз за разлика от всички останали бих те посъветвала да намериш друг начин да влезеш в страната, а не като студент. Кандидатстването ти няма да е 2+2=4 освен ако си нямаш спестени няколко десетки хиляди долара в банката, да си платиш образованието. Има си изпити, има си срокове, ти ще кандидатстваш за стипендия най-вероятно, а шанса да ти дадат Ф1 за мен е нищожен. Всичките пари, нерви и усилия, които ще пръснеш, за да ти се подиграят в посолството за мен лично не си струват.
Не си приказвам просто така, имам 6 години зад гърба си без съпруга си, 3 отказа за визи и още и още..
Изключително недалновиден ход да сключите брак! Никак не си права, че нещата щели да бъдат същите! Ако нямаше брак с бащата ти щеше да кандидатстваш като самостоятелна единица. Кой те знае, че той е бащата и че е със зелена карта? Никой не може да го докаже. Докато сега не можеш да си представиш колко е лесно да се разбере, че ти си омъжена, бащата е в САЩ и съответно е на зелена карта.
Сериозно ли някой от вас все още си мисли, че името ( моминското) има значение? Проверката отнема секунди! В посолството не пасат трева и дори могат да получат повече информация, отколкото си представяте.
Това разбира се не пречи въпреки тази цялата информация решенията им да са все така неадекватни.
Преди да избързваш да кандидатстваш за каквато виза ти падне, трябва хубаво да седнеш и да си помислиш каква точно ще ти е ползата и вредата от това ти решение. Кандидатстваш ли един път за един вид виза и откажат ли ти, може да нямаш втори шанс да те пуснат за същата категория!
Не си гори пътеките с прибързани решения! Както вече виждаш от първа ръка, това никога не води до нищо положително!
Не казваш ти как си с английския, каква професия имаш, може пък да има друг вариант, специализация, работа.
Аз лично ако бях в твоята ситуация ( след като съм преминала през това, което описах) бих си прибрала мъжа и бихме кандидатствали ЗАЕДНО като семейство на друго място. Държави за имиграция бол, мъжа ти е с хубава работа, навсякъде ще го вземат. И Канада, и Австралия имат по-добра имиграционна политика.
Говориш за заплатата на мъжа си... Повярвай ми, пари се печелят и губят! Други неща НИКОГА не се връщат.
Не те агитирам да оставате в БГ, но намерете път заедно навън. Сключването ви на брак не е ли било именно това? Да искате да покажете на света, че искате да сте заедно на пук на всичко и всички? Ами бъдете тогава! Щом като желанието ви да сте заедно е било над всякакъв разум и логика, плюйте на логиката, съберете се и от там поемайте накъдето.

Благодаря ви момичета за времето, което ми отделихте да ми пишете толкова дълги постове.
Няма да карам по имена, ще обобщя това, което искам да кажа.
Ние бяхме пределно наясно какви ще бъдат обстоятелствата, преди да се оженим. Мъжа ми говори с адвокати в САЩ, рови се цели нощи в и-нет. Просто за нас ценности като БРАК и СЕМЕЙСТВО (съжалявам, ако звуча банално, но го мисля) са много по-важни от имиграционната политика на САЩ! Дори и 15 години да беше листата с чакащи, пак щях да се омъжа.
Предлагате ми да имигрираме в друга държава, но за съпруга ми причината да отиде в САЩ преди няколко години не е била да се махне от БГ, а да поработи навън, да направи пари и да се върне. В момента в САЩ е постигнал страшно много, а и братята му със семействата си са там, работят заедно (всички са заминали първоначално с работни визи) и просто е немислимо и нелогично да се откаже и да започне тепърва да се доказва в друга държава.
А аз имам новини от преди няколко часа - понеже е програмист и може да прави това от където и да е, днес (ваше време вчера) му позволиха да работи един месец от фирмата и един месец от България!!!!    Просто не мога да повярвам какъв късмет...
Аз смятам въпреки всичко да си пусна документи за томболата, да кандидатствам за студентска виза, а вече ако не ни провърви и в двете ще караме така (месец на месец) година-две, пък после ще решаваме.
Знам, че това не е перфектния вариант, че ще се съсипе от път, че все пак ще изпусне някой важни за нас моменти, но мисля, че всеки на нашето място би се радвал на тази алтернатива!
А колкото до студентството - пари имаме в банкова сметка колкото да ми плати и цялото образование, така че от гледна точка на това сме подсигурени. Английски знам, но както се изрази етърва ми за нейния английски - от улицата    сега се записвам на курс, за да го видя и от официалната му старана и смятам до няколко месеца да запълня и тази дупка...
Това е момичета, имаше една много красива песен преди мноооого години - "пътища много, но любов само една!"  Искахме да се оженим и го направихме, от тук нататък ще се борим за щастието ни и дано имаме късмета да съберем семейството си!
Още веднъж -   

Adi, дано да ви се наредят нещата така, както искате и да сте щастливи с това, което искате, защото това са 2 различни неща.
Сега ти се струва лесно месец за месец, но като дойде и детето нещата не са съвсем така. Аз лично ако трябваше да мина отново по този път бих избрала съвсем друга пътека, от дистанцията на времето ти го казвам. След като съпругът ти е толкова добър програмист и с опита, който е натрупал, препоръките и т.н. няма абсолютно никакъв проблем да си намери работа и на друго място. Както сама си видяла, често се случва да работят от вкъщи, пък било то и в друга държава. Моят мъж също е програмист и сме минали от там.  Още повече, ти казваш, че той никога не е имал намерение да се установява в САЩ. Защо тогава да минавате през този ад и да си тормозите и детето? Затова ти казвам, внимателно си помисли над решенията, които вземаш, защото те след себе си винаги влачат + и - .
Както беше приказката, внимавай какво си пожелаваш, че да не вземе да се случи.
Вие си преценявате и ще си вземете крайното решение разбира се, аз само те съветвам като човек минал от там. Все пак ти казваш, че брак и семейство са по-важи за вас от имиграционната политика на САЩ. Тогава защо просто не се съберете заедно, вместо да се тормозите? Не е за парите, не е за перспективите, защото мъжът ти ще има добри перспективи и на друго място. Не виждам съответствие м/у двете решения.  Бракът и семейството не са само подписът, който слагаш в Общината все пак.
Както и да е, пожелавам ви от цялото си сърце всичко да се нареди и да не се разделяте!

Ама как месец тук, месец там?! А как ще додрапа до гражданство такa?

Замислете се и за неща като дали ще плащате наем за място, на което той ще живее само временно, как ще се грижи за колата и прочие. Не е толкова лесно.

Потвърждавам казаното от Тандури. Мой близък приятел програмира за MySQL от дома си в София. Плащането е супер, престиж има, колегите са от цял свят. Тренингите, конференциите и прочие също са по цял свят. И често получава предложения за работа в САЩ. За един добър програмист възможностите са много.

Тъкмо това щях да пиша, но Hear Again ме е изпреварила. Имаше някакви изисквания за срок на пребиваване в САЩ, за да можеш да кандидатстваш за гражданство. Не знам какви бяха. Можете да си ги проверите. Ставам досадна с писането тук, но да не сте изненадани после.
Никой тук не те е съветвал на всяка цена да идваш в САЩ. Темата беше как да сте заедно със съпруга ти.
Успех, каквото и да решите.

При нас ситуацията е следната:едно дете,като почти цялата бременност изкарах сама,раждах сама и до третия месец го гледах сама.Това се случи преди 2 години и малко повече.През това време успях да натрупам 2 отказа за туристическа и един за бизнес виза.Моят приятел също е със зелена карта,но ние плануваме да се женим, когато някоооооой ден ми дадат виза и ще го направим в САЩ.Зареди се с голямо търпение,но пък може и да имаш късмет и при вас нещата да се уредят лесно.
Аз не съм се отказала и мисля и премислям какви ли не варианти.........даже не ми се говори за тях
Важното е лубовта да е жива ние даже планираме още едно бебе  до година 
Успех

eagle в никакъв случай не ставаш досадна! Много съм щастлива, че имаше толкова хора, които ми обърнаха внимание и благодаря на всеки един от вас с цялото си сърце!
Hear Again квартирата, всички разходи около нея, храната, пътните и всичко, от което може да има нужда един човек в САЩ, му се поема от фирмата. Отделно на това взима заплата, която (не преувеличавам) е точно 10 пъти по-висока от средната годишна заплата за САЩ. Той се е борил от идването си в САЩ до сега да се докаже, за да получава тези пари, които едва ли ще му дават в която и да е държава. Няма смисъл да се мести точно сега. Започна за тази фирма преди няколко месеца, а вече почти имаме почти събрани пари за апартамент, при положение, че сме с доста широки пръсти и си позволяваме буквално, каквото си поискаме... Мисля, че няма разумен човек на тази земя (освен милионерите и свещениците, може би), който би се отказал от такива пари. Затова ви казах, че ще действаме един месец тук, един там и ако нямам късмет със студентската виза и томболата, след година-две ще се прибере.
По принцип, за да вземеш гражданство, трябва да си по 6 месеца в годината в САЩ, а той ще бъде. Остават му 4 години до гражданството, но, колкото и да не ми се иска (защото може да съжаляваме след години), ако не успея да отида при него, след година две ще се прибере той. За нас наистина семейството е на първо място, затова и сме разделени в момента, за да можем да осигурим на децата си жилище, щастливо детство и най-важното - спокойни родители, които не се карат за всяка похарчена стотинка...
Аз ще направя всичко възможно да взема виза, съветите ви бяха безценни за мен!  
Valcheto много прегръдки и кураж от мен! Ако искш ми пиши на лични, може да сме си от полза една на друга, може и да се видим, ако сме близо една до друга! Целувки за смелостта за първото и планирането на второ дете 
Отново се извинявам за дългия пост. За край ето нещо за визите, което казаха преди няколко минути по новините: Посланик Лъчезар Петков: Най-рано 2011 г. може да отпаднат визите за САЩ
http://www.btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=118957
  

Ади, вие си знаете най-добрия вариант за вас и щом си щастлива и това те устройва-ок, но си проучете много добре нещата и на вземайте импулсивни решения, за да не съжалявате  Нещата за съжаление изобщо не са толкова прости колкото изглеждат

Валчето, при вас поне няма брак...само не мога да разбера каква е причината да ти отказват толкова пъти визи  Нали не си им казала в посолството, че приятелят ти и баща на детето е там...то всъщност детето вероятно е си е припознато от него, затова сигурно не те пускат 

Adi 6м на година но ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ. Варианта 1м тук 1м в Бг няма да ви в полза. Ние бяхме именно така .Имаш ли по малко от 6м на година( продължителен престой) годината ти се "губи"

Честно казано при вас нещата са още "пресни" така да се каже , но времето ще покаже и на двама ви колко е трудно едно младо семейство да бъде разделено по този начин.
 На мен лично ми се струва че ти се страхуваш ( не е упрек) да предприемеш риска да отидеш в щатите и от там да задействаш смяната на статута си на Ф-1. При една нормална бременност , всичко ще е наред   , още повече че няма да си сама(каза че семействата на братята му са там). Знам какво е човек да се чувства несигурен и да си задава въпроса " а ще мога ли да се справя", но Ади, ти имаш предимството да имаш все още валидна виза.
 Никой не знае какво ще ни донесе следващия месец или следващата година- дали ще бъде по-лесно или по-трудно да си оправиш имиграционните проблеми.

За  работата на съпруга ти те разбирам напълно - аз лично пак бих минала по същия път , но не бих го накарала да се върне в Бг. Всичко за което се бори човек е в името на едно по-добро бъдеще за децата ( пари се правят вярно е , но е трудно да положиш "основите" ).

Успех Ади, повечето които се включихме да коментираме тук сме минали по твоя път. Надявам се да не приемеш някои неща от написаното като "упрек" , просто споделяме трудния път по който сме минали  

Щом мъжът ти получава към половин милион и фактически няма разходи, можеш да направиш инвестиция и да получиш зелена карта като инвеститор. Май минимумът беше милион, ама това за вас не е много.

Така е, да си проверят добре, четейки и между редовете. Мисля, че имаше разлика между това да си запазиш зелената карта и това да се квалифицираш за гражданство. Може и да си пазиш картата, но да не отговаряш на сроковете за гражданство след 5 години.

Вярно е и това, че което не става с пари, става с много пари. Има я и тази възможност.

Ади, не можах да изЧета всиЧко, но май и няма нужда. След последните ти постове съм доста объркана. От една страна за вас семейството е най-голямата ценност, т.е. официалния брак, но от друга страна парите са над всиЧко. До такава степен Че би оставила мъжа си да гледа детето си от разстояние, а детето си на практика да расте без баща. Тук са ти дали толкова много съвети и от това което проЧетох не мисля Че е невъзможно да заминеш и да родиш там. Ти разбира се си знаеш най-добре, но явно наЧини има. А след като финансово сте толкова добре обезпеЧени, не би трябвало да е проблем да си платиш раждането дори и ако нямаш застраховка. От какво всъщност се страхуваш?
А колкото до парите... ще мине време и ще разбереш (може би) Че това не е най-важното. Хубаво е да ги има, но сами по себе си не са достатъЧни за да си щастлива. Ние обмисляме някакви варианти, при които би ни се наложило да живеем разделени за няколко месеца и то не на такива разстояния и въпреки това се страхувам как ще понесе детето тази раздяла. За години не ми иска дори и да си помислям, особено ако има и други варианти.

Вяра, подписвам се под всяка твоя дума!
Ади...извинявай, но за теб в момента малко " всичко каквото хвърчи се яде". Аз съм писала и преди за това как моето дете понесе раздялата ( при това не толкова дълготрайна) и какви последствия имаше за детето ми и НИКОГА, НИКОГА не бих могла да оправдая подобно решение, при положение, че има и друг избор!
Аз не бях разбрала, че ти дори имаш валидна виза, мислех, че искаш сега да кандидатстваш с моминското си име. Ако е така, въобще не се замисляй, ами направо си хващай багажа и заминавай там! Смяната на статут ще ти е най-лесната работа, особено след като можеш да си позволиш да си платиш образованието си!


Ади, а ти защо въобще се прибра от САЩ като си разбрала, че си бременна там?

Момичета, това за инвеститора не го знаех, но при всички положения няма милион! Ако имаше, не би седял и секунда повече в САЩ. На тази висока заплата е от 6 месеца, до тогава си е работел пак по специалността, но за доста по-малко пари и не е спестил почти нищо. Плащането на раждането там не е проблем, проблемът е, че визата им изтича точно тогава, когато ми е терминът, така че ако родя там, ще трябва да остана след това нелегално. Мъжът ми говори с адвокати, които му казаха, че гражданството на детето не помага за моя статут.
Не заминавам, понеже ме е страх дали наистина ще успея да уредя смяната на статута от там. Всичко звучи прекрасно, но все пак си е рисковано да тръгна бременна, без да знам дали ще мога да направя нещо там. А колкото до това, че няма да може да вземе гражданство, ако е един месец тук, един там - това вече не е толкова важно. Много исках да не се прибира заради мен, но така или иначе това май ще стане и едва ли ще устиска още 4 години, само заради гражданството. Ако успея да си извадя студентска виза или спечеля от томболата - може и да останем и още 5-10 години в САЩ, но ако не успея, ще посъбере пари и след 1-2 години ще си дойде.
Въпреки, че май вече много не ми вярвате (след като намесих парите), но семейството наистина е на първо място за нас и детето ми няма да расте без баща. Най-много това да стане за година, след като се роди, като през половината време от тази година ще е с баща си.
Вие не бихте ли постъпили като мен? Или бихте посъветвали съпруга ви да се върне в БГ за 2000лв. заплата, когато там ги изкарва за няколко часа? Бъдете честни, моля...
И все пак темата ми беше как да успея да се добера за тази "прекрасна" страна без никаква социална политика... Много от съветите ви ми бяха полезни и ако трябва и 10000 пъти ще ви кажа - Благодаря   

Ади, противоречиш си по разни точки.

Лично аз щях да мисля сериозно преди да забременея ей така, като нямам ясни приоритети, пари ли ще са или семейство. Не ми я ясно какво точно е подхванал мъжа ти в САЩ, но ако е велик програмист, няма да има проблем да работи от дома си в София за американска или международна компания, печелейки по техни стандарти.

Adi, след толкова изписани страници със съвети ти това ли извади от контекста, че единствената ти алтернатива е или да си седи там, или да се върне в БГ за постоянно?!   Просто оставам безмълвна...
Пишеш, че мъжа ти е с 10 пъти по-висока заплата от средната ( около 50 000 по данни от 2007), което си е точно половин милион. Инвестиция може да се направи и с по-малко от милион, която да ти даде гражданство.
Ти така и не ми отговори на въпроса защо се върна в БГ като си разбрала, че си бременна в САЩ?
Детето ти няма да е без баща само 1 година и това ти се вижда малко? Нали той щеше да се прибира след 2?   Много късмет ти пожелавам с тези ти разсъждения, защото определено ще ти трябва, като ти дойде на главата.  
За какво всъщност пусна тази тема? За да се повайкаме заедно? Ами съжалявам тогава, че се включихме всички с предложения как да си решиш проблема. Щом на теб в тази ситуация ти харесва и не желаеш да направиш нищо, за да се промени,какво точно очакваше от нас?! Да викаме дружно колко са гадни американците?!

Да уточня, не е необходимо мъжът ти да взима милион годишно, за да се направи инвестиция. След като от половин година е на "тази висока заплата", която е "10 пъти над средната за САЩ"... ЕДИТ: Грешката в сметката е моя. и всички разходи са му покрити, все пак може да направите инвестиция.

И да разсея митовете за "скъпото образование" тук. Зависи какво следва човек, но има толкова много начини да се финансира едно следване, че не мисля, че това трябва въобще да се обсъжда. Пример мога да дам с едно от най-скъпите следвания в САЩ (по медицина), в сравнително скъп частен универиситет (NYU). Информацията ми е от административен служител, който познавам. Само 11% от студентите в момента плащат за обучението си. Всички други са със стипендии или работят към медицинския факултет. Убедена съм, че тези 11% просто не са се напънали да си потърсят стипендия или каквото там, защото родителите им имат достатъчно пари.
MA по психология в същия университет е 3700 на семестър. Вчера говорих с Бари Коен, директора на програмата там по други въпроси, но между другото стана дума и за следното: Ако си МА студент имаш възможност да си тийчинг асистант, за което ти плащат 3000 на семестър. Зает си 2ч/седмично с училище, 4-5ч самоподготовка и 2ч работиш за тях. Това са 10ч седмично с бонус. Един ден! Останалите 4 може да работиш на друго място и да имаш 2 почивни. Сметката излиза, ако си я направиш правилно.

По въпроса за това кое е елиджибъл за гражданство, може да погледнете тук http://www.uscis.gov/files/article/M-476.pdf и по на кратко тук http://www.uscis.gov/files/nativedocuments/M-685.pdf
Трябва да живееш повече от 6 месеца годишно на куп в САЩ и да имаш добро (каквото и да означава това) обяснение защо живееш другата половина от годината навън.

Ади, извинявай, че съм остра, но страната (САЩ) Е прекрасна в зависимост от местоположението на гроздето според лисицата. А колкото до социалната политика, въпреки че има хора, които я плюят, аз лично смятам, че е доста по-добра и ефективна от тази на която и да е европейска държава. Наложи ми се да възползвам от бенефитите, които предлага социалната политика и останах учудена колко много вратички има да се оправи човек. Стига да четеш и питаш.

Дете нямаме, но се борим за това, но с или без, НИКОГА не бихме разделили семейството си. Говорили сме много пъти по този въпрос и двамата сме на едно мнение, че хляб и сол (образно казано) с любимия е за предпочитане пред мед и масло един без друг.
Но живота си е ваш, вие решавате кое е най-добре за вас, вие си поставяте приоритетите. 

Tandoori, и аз си мислех, че темата е да се напишат идеи за събиране на семейството. Дано им се подредят нещата на хората.
Може да си сигурна, че томовете, които изписахме ще са полезни за други, които четат или ще търсят информация. Не, че форумите винаги са коректен източник, но поне да се има някаква обща представа за процеса - какво да се прави и какво не. Пък от там нататък всеки да си търси официална информация и консултации - такива има в изобилие.

След като се спомена факторът пари и всички скочихте срещу мен. Предполагам, че всички, които са имигрирали в САЩ са отишли малко или много заради това. 100 пъти ви казах, че съветите ви ми бяха изключително полезни (някои даже много повече от разговора с адвоката), но вие май четете само каквото ви се иска. Ще направя всичко възможно да отида при мъжа си, но ако не успея, той ще се прибере след 1-2 години.
Hear Again аз точно това казах - че ще си работи от дома си в Пловдив за същите пари по половин година, но ще трябва и половин да е там. А колкото до забременяването - Бяха ми казали, че ще е много трудно, че имам хормонални проблеми, че започват да ми се образуват ракови клетки... затова спряхме да се пазим. Надявах се да забременея, но не вярвах! Господ реши това чудо да стане още от първия път! И за мен няма нищо по-хубаво на този свят, че успях да забременея "ей така", както ти се изрази.
Tandoori не знам какво си чела, но аз казах, че ще направя всичко възможно (благодарение на вашите съвети, вече знам какво е то), за да отида при него, но ако не успея, той ще се прибере. Също така бях казала, че той не е в САЩ с цел имиграция постоянна, а просто да събере пари и да се върне в България. И двамата смятаме, че би било прекрасно да си изчака паспорта, но ако няма начин да го дочакаме заедно там, няма да остава. И се върнахме, когато разбрах, че съм бременна, защото там бях с туристическа виза, защото имах бъбречни кризи и бях много уплашена! А и когато разбрах, че съм бременна, още нямахме брак. Бяхме го планували за края на годината. Върнах се, за да подготвя сватбата на мечтите си.
cubbit не знам как сметна, че има милион за половин година... според теб колко е средната заплата за САЩ? По твоите изчисления се пада 200 000 годишно, а моя мъж да взима 2 000 000  дай боже всекиму... А и не забравяйте, че заплатите се казват бруто, върху което има 30% федерален данък и от 0% до 10% (мисля че) щатски...
Не мога да разбера защо изведнъж ме нападнахте и ми стана много обидно. Въпреки това ви благодаря за ценните съвети, които ще са ми от полза. Надявам се все по-малко жени да имат нужда от съветите в тази тема, да се събират със семействата си и да няма разделени дори и за месец. Все пак, ако някой има нужда, вашата помощ беше безценна.

Извинявайте, ако съм засегнала някой!
Успех на всички 

Ади, чудесно е че парите не са проблем - отиваш в САЩ, уреждаш си по най-бърз начин Ф1 статут, започваш да учиш, раждаш там и сте заедно. Единственият проблем е, че най-добре ще бъде да не се връщаш в България през това време, докато той не стане гражданин, т.е. 5 г. без пътуване в чужбина, но и това се издържа.

Ади, нещо си ми неясна, но както и да е.


Никой не ти е скочил, след като си отворила дума за пари. 10 пъти над средната заплата означава 50 000 (средна, примерно) по 10 = 500 000 = половин милион. "Скочиха", ако мога да го нарека скачане, заради странната математика, която имаш, а не заради парите на мъжа ти. И да, всички, щат не щат, знаят и са чували за данъците, щатски и федерални.

10 човека 3 дни умуват как да те докарат тук и накрая пак стана една сложна усуканица......
Пожелавам ти най-спокойната бременност, най-здравото бебе и най-правилния подход за справяне със ситуацията!

Ади, от четири страници ни убеждаваш, че семейството е най-важното, но изведнъж ни заливаш с подробности за банковата си сметка и ни обясняваш, че все пак на първо място са парите и не ти е проблем мъжът ти да се разкарва насам-натам в първите години на първото ви дете в името на някакви големи суми. Лицемерно е. Да не говорим пък за нещата, които приемаш за даденост (никой не би седял за 2000 лева, всички са отишли в САЩ за парите).


Не си ме разбрала. Може да си намери друга работа, която се работи цяла година от дома. Пътуването е 2-3 пъти годишно. Няма да е първият български програмист, който печели американска заплата от някое кюше в Долно нанагорнище.

Ади, никой не е злонамерен към теб. Искам да ти кажа, че в твоя случай парите не са най-важните. За съветите, които изписахме се иска се склонност за поемане на риск (премерен), както и - да цитирам Дистант от един нейн пост: "Изход има, трябва само да има и малко амбиция, воля, увереност, че точно това искаш."
Много любов, спокойна бременност и здраве. Другите работи ще се наредят.
Нали знаеш поговорката за успокоение - "Всяко зло за добро".

не съм искала да говоря за банковата му сметка. Ако исках, щях да започна с това от първата тема. До преди няколко месеца работеше за точно толкова, колкото е средната заплата. просто казах, че в момента имаше страхотен късмет и едва ли ще си намери друга такава работа, затова е най-разумно да не се мести дори и в друг щат в момента, а какво оставало в друга държава, защото пиленцето не каца 2 пъти.
Още веднъж ви се извинявам и ви благодаря. Ще направя всичко по силите си да отида при него и ако успея, вие ще сте хората, на които го дължа.
eagle амбиция и воля имам, но увереност винаги ми е липсвала. Страх ме е, нещата се развиха прекалено бързо. Просто днес бях страшно щастлива от новината "месец на месец" и може би затова ви се е сторило, че нямам ясна позиция. Просто с тази новина нещата малко или много се промениха.
Не исках да ви засегна, наистина...

Ади, грешно ти е предположението. За щастие има емигранти не по финансови причини. Има неща като мечти, идеали, по-добри условия за работа, разбирай кариера, което не винаги е свързано с пари... За шансове говорим, които по една или друга причина в Европа или другаде, не са възможни. Както и да е... няма какво да се впускам в подробности.

Между другото, според официалните статистики, средният инкъм на семейна единица (хаусхолд) е $50,000. Това не означава средната заплата на човек, която е около $25,000.  Не че има значение.

Любов и щастие на всички

Кюбит е права, и аз съм примера за това. В България всъщност живеех по-добре, така че не става въпрос за финансови или икономически причини. Но, живота не винаги се развива по начина, по който на нас ни се иска. Успех, и дано се съберете скоро.

ами аз го направих. всъщност не, не съм го карала, решихме го заедно. защото не сме сключвали брак и раждали дете(в последствие деца), за да живеем разделени. впоследствие се появи възможност да заминем заедно. ако не се беше появила, щяхме да сме заедно в бг.