По арабски бъбриво да представим себе си красноречиво - 89та полезна

Заемам се с разказването на последния епизод от "сериала", след което одвобожадавам терена на Надето ,Рени и останалите желаещи да споделят с нас своите истории.Шехи, и ти не се спотайвай!Чакаме описание на работата ти в новия хотел, както и на "симпатичната" ти съквартирантка

За да започна разказа си за самия сватбен ден, трябва  да върна за малко лентата назад.Прилежно опакована с нас пътуваше и сватбената ми рокля.Щях да  умра от притеснение, когато съзрях в очите на всички видели я  ясно изразено неодобрение на семплия й вид...В арабския свят на почит са пищните булченски рокли, обшити с пайети и камъчета, снабдени с дълъг шлейф и допълнени с доста кичозни поне според моя вкус аксесоари, а именно - диадеми, обици и т.н..Нагледно можете да видите за какво говоря, ако погледнете снимките В онзи момент шестото чувство ми казваше, че ще се  стигне до избирането на друга рокля и определено не ме излъга Макар да разгледах много рокли, честно казано не харесах никоя..И то не защото съм претенциозна, напротив, но всичките бяха някак прекалено натруфени.Накрая се спрях на една, която беше с една идея по-близка от останалите  до представите ми за нещо по-семпличко.И така, нахлузила въпросната рокля, се отправих към фризьорския салон, където трябваше да ми направят прическата и грима.Там общо взето се повтори същият сценарий.Независимо от неколкократните ми напомняния за едва забележим грим, накрая резултатът беше плачевен.Арабките в ежедневието си ползват тежък грим, какво тогава остава за поводи като този.Опитаха се да ме убедят, че гримът бил едва ли не символичен, ама аз нещо май вярвах на очите си далеч повече, отколкото на техните думи.И явно съм била права, защото след около месец в БГ, всеки гледал видео касетката от тамошната сватба, остана със зяпнала уста при кадрите в близък план! Ама какво да се прави, прежалих се, но споменът за този грим още дълго ще ми държи влага.Тук отоново е време за малка ретроспекция.В арабския свят сватбените тържества се провеждат в огромни зали, построени именно с тази цел.В зависимост от религиозността на младоженците, сватбите във въпросните зали могат да бъдат смесени или разделени.При смесените мъже и жени празнуват заедно, а при разделените има две отделно обособени помещения - едно за младоженеца и мъжете гости и второ за младоженката и гостенките от женски пол.При втория вид сватби, дори и силно религиозни момичета свалят абаята и хиджаба, остават по елегантни,понякога даже предизвикателни тоалети и се впускат във вихъра на танца.При смесените сватби обаче, същите тези момичета остават някак встрани от цялата лудница.В тази връзка, другата булка, т.е моята зълва, по принцип произхожда от доста религиозно семейство и сватбата беше предвидена да бъде от типа с разделянето.Можете да си представите ужаса ми от тази перспектива - на чуждо място, сама, със стотици вперени в мен погледи.Не завишавам цифрата, казвайки стотици, практика е  в арабския свят сватбите да се посещават от много хора... Явно в страха си съм била доста убедителна или пък и някой друг е бил също поддръжник на идеята за смесена сватба, но факт е ,че накрая всички гости бяха на едно място.Тук е мястото да кажа, че богатите софри за по-тесния семеен кръг се редят преди тържеството в залата.Предвид големия брой посетители, в самата зала на всеки присъстващ се поднася само парче торта и натурален сок.Младоженецът наема автобуси за превоз на хората до залата.По пътя,подобно на обичаите навсякъде по света,колите и автобусите от "кортежа" надуват клаксоните, а  останалите участници в движението им пригласят в ответ.
И така стигнахме до залата.Под съпровода на  ударни инструменти и на специфичния звук, който жените издаватт, движейки динамично езика си и държейки дланта си над устата /нарича се загрута, май/, двете двойки тържествено влязохме вътре.Поуспокоих се ,като видях, че уредниците бяха издърпали тежката кадифена завеса, служеща иначе като подвижен разделител на помещението.На  нещо като сцена, в смисъл  по-високо от пода, бяха поставени двете двойки фотьойли, които откровено си приличаха на тронове.Така, че нашите височайши особи просто седнаха в тях и започнаха да се любуват на танците на гостите.Практика е, младоженците да прекарат по-голямата част от празненството седейки и не участвайки в танците.Цялата зала беще обилно украсена с цветя и балони, както и с монтирани  прожектори, които възпроизвеждаха чрез управление от пулта най -разнообразни диско ефекти.От  дясната ми страна беше разположен оркестърът с групата.Сватбите там са съвкупност от дисководещ  и музика на живо.Певците пееха парчета на популярни арабски изпълнители, така че от време на време и аз имах щастието да чуя някой познат акорд.Колкото до танците, преки участници бяхме само в два.При първия, мъжете водени от младоженците, играха така нареченото дъбке-национален танц, който по  движения донякъде се доближава  до нашите хора.При втория танц, блус, се включиха и булките..след което отново се върнахме на троновете..После дойде ред на нещо, което и до ден днешен най не харесвам при провеждането на такива сватбени празненства, а именно парадното окичване на младоженката с  n на брой тежки златни накити и пръстени..Тогава всъщност на дело си обясних настойчивостта на мъжо при закупуването на златото от Турция.От друга страна се зарадвах, тъй като той ми каза, че нещата се ориентират към приключване.Да, ама не съвсем...Ръката ми отече, докато се ръкувам с множеството присъстващи.Добре че част от гостите от мъжки пол, водени от ислямския обичай да не докосват жена, ме пропускаха при поздравителните ръкувания, та имах шанс за отдих.За сметка на мъжката половина, женската обаче беше хипер активна - множество ръкостискания, целувки и неразбрани от мен пожелания Чистосърдечно да си призная, краят на цялата тази лудница ми се губи.Първите ми по-ясни спомени са от времето, когато се прибрахме, изкъпах се и се преоблякох в удобни за мен одежди..
Ми това е, скъпи мами.Ожених се три пъти и сега, ако тръгна да се развеждам, май ще трябва да го сторя цели 9 пъти!

Дано не съм ви досадила, осъзнавам, че последният ми пост звучи малко а ла сух доклад за  арабските сватбени традиции, ма май нещо "писателската " ми дарба накрая се поизпари..

Теди,няма такова нещо.Умрях си от хилеж с грима и трона ти  Хиляди благодарности,че сподели с нас.Хайде следващите по ред на номерата.Тъкмо ви е дошла музата.Аз съм лесна,обичам да пиша.
Наде,не ме чакай мен,аз съм пълна с истории.А и личната романтична драма приключи.Оттук натам са случки от кухнята на един луксозен хотел....Сещам се,че не съм се и представила подобаващо,както направихте и вие,но го оставям за утре.

моми4ета благодаря ви много за пожелаията към Даяна 

4естито на вси4ки които са имали повод да празуват      

вили страхотни новини за Цвети ,дано скоро да ни зарадваш и с добри новини за теб самата

катенце тук съм  .мислех да за4езна към Хасаке-най накрая да го видя с о4ите си  -ама мъжо не е свободен

добре дошли на новите моми4ета   

снежана не можах да те видя ,но нищо и без това след  теми имаш право на достъп до албума 

теди,спорти много увлекателно разказвате 

моми4ета страхотни булки сте били  ,трябва и аз да се стегна да ка4а някоя булинска-въпреки 4е по старите са ме виждали


рождения ден на дреби мина супер-един отряд деца обикаляха навсякъде-щам дори мястото отвън не им стигна и оърнаха и вси4ко вътре с главата надоло-но какво да се прави-детско парти,големите ще търпят


а след празника аз с 3те ходихме да обикаляме комп.квартал-там са само магазини с техника-бях си забравила кабела на камерата в БГ и ми казаха 4е единственно там мога да намеря такъв-след това миахме и през Хамидие-за незапозатите-това е главния пазар в стария град-където ядохме и сладолед в Багдаш а и си купих и дънкен костюм

амал4е 4естита принцеса-сега ще я 4акаме да се роди,заедно с принца на Снежа
а след малко ще опиша и моята история,4е 4акам гостенка

да се представя и аз,а и ка4их малко снимки в албума

казвам се Десислава на 32 години съм,омъжена съм за сириец и живея в Сирия -имам 3 моми4ета-има в подписа ми,омъжена съм от 1995 година-като 4акахме няколко месеца един документ от Сирия ,приех исляма няколко месеца след раждането на голямата ми дъщеря-без всякакъв натиск от страна на мъжо-напротив неговата реакция тогава беше ако ще го правиш заради мен-по добре недей
завърших право-е прехвърлих се задо4но защото с бебе и пътувания към Сирия не става и успях да завърша ,а после и Института за 4уждестранни студенти тук-и то първа по успех-така 4е се оправям и с 2та арабски доста добре 
правихме една сватба-в БГ с оркестър ,хоро и вси4ко необходимо за традиционна бг сватба-майка беше намерила и една 2ка аниматори на сватби-семейство-така 4е самото тържество беше супер-имаше и арабско присъствие и музика
а преди да разкажа за първото си посещение в Сирия да спомена 4е нашите бяха доста против връзката и брака ни,и се успокоиха 4ак когато дойдоха тук за първи пътмайко-ако искаш да доплъниш нещо давай 
знаете какво се говори за Близкия Изток+ не без дъщеря ми,така 4е нямах никаква представа къде отивам-а и мъжо ми беше казал 4е живее на село-без вода ,ток и в малка къщурка и за да отидем до Дамаск трябва да се ка4им на магарета
така в края на март с 7 месе4но бебе заминахме на гости с автобус,пристигнахме през нощта и наистина нямаше ток-за друго не се огледах,бях трупясала от пътя поздравих родата и легнах да спя
когато се събудих на сутринта-ме о4акваше изненада-оказа се 4е за късмет на мъжо предната ве4ер е имало авария и за това не е имало ток ,къщи4ката се оказа с 7 стаи и двор целия с цветя/слабостта на свеки-и голяма радост за хлапетата които после обикаляха дворас паяка и късаха цветята/,и тъй като бяхме забравили 4антата с дрехите на госпожицата в автобуса се наложи да излезем и да и купим нови-селото се оказа на 20 мин от Дамаск с асвалтирани улици,магазини,лекари зъболекари и подобни екстри-а маршруткитъе минаваха на 5 минути и то до полунощ
единствено свеки и свекъра не говориха английски така 4е нямах проблем с общуването
няма да крия у свеки всеки ден имаше гости желаещи да видят новата снаха и вну4ето-за голяма гордост на свеки-гарджето е бяло и със светли о4и ,първото такова защото след нея се появиха и други пък и е записана на нея ,за облеклото не съм имала проблеми нито тогава нито сега-жените около нас ходеха обле4ени с манта аз бях първата която въведе модата на панталоните и сега това е напълно нормално явление

  Здравейте момичета,хайде и аз да се представя набързо.Аз съм Магдалена,но всички ме наричат Магда,родена съм през април 1971г. в София.Омъжена съм за ливанец.През декември 1997г. беше религьозния ни брак,а през юли 1998 г. сватбата и подписването в съвета в София.Имам три момчета,големия Махмуд е роден през април 99г.,средния Мохамед е род. през юни 2001г.,а най-малкия Ясин е роден през април 2006г.

Като сте почнали да разказвате за вашите запознанства и сватби сега ще разкажа и моята.Със моят бъдещ съпруг ме запозна един колега със който работихме заедно.В самото начало не съм си и представяла,че ще имаме нещо общо пък за брак да не говорим.Това стана в далечната 1994г.Той много искаше да има нещо между нас но аз все отказвах и така мина една година след това и аз незнам как но работата стана.Толкова го заобичах,че чак не е за вярване.Аз която се кълнях,че не искам да имам нищо общо с него но какво да се прави съдба.И така неусетно минаха 5 години.През това цялото време и дума не можеше да става да кажа на моето семейство те бяха изключително строги.Всичко беше пълна тайна само го бях запознала с мойта сестра.Докато един прекрасен ден разбирам,че моят хубостник е с изтекал срок на пребиваване и не го оправил и една прекрасна вечер го спряла полиция за проверка той с нередовни документи и те го арестували и изпратили в дом за временно настаняване на чужденци преди екстрадация.Започнаха се оттогава мъките каде лине сам опитала и нищо държаха го там 3 месеца и после го екстрадираха в Пакистан.Аз всеки ден ходех там с торбите с храна и цигари и какво ли не защото там им даваха свинско а моят мъж не яде.Свиждането беше до 5 аз работя на другия край на София до 4.30 ужас бях уредила да си трагвам в 4.15 чакаме такси отпред и към Дружба затвора.Така станаха тогава обстоятелствата,че майка ми разбра всичко не можех да скрия.Аз се бях уговаряла с охраната да ходя вечер за да мъ нося повече неща е без право да го виждам вечер но поне взимаха торбите.Един прекрасен ден той беше екстрадиран за пакистан.Аз го приех много зле.Реших,че заминавам там.Точно в това време този район беше опасен за ходене заради конфликтите с Индия но аз не се разубедих.Майка ми каза,че само през трупа и ще отида там обаче любов какво да се прави.От 10 месеца бяхме разделени.Тъй като в българия няма пакистанско посолство трябваше да отида до румъния за виза и така един прекрасен ден казах на майка ми че ще спя в една приятелка и тръгнах през ноща с една приятелка и един познат който с колата си ни закара до Букурещ взех 3 месечна виза от посолството и след това се прибрах в българия.След това си купих билета купих си куфари стегнах багажа купих подараци за родата разбира се тези неща седяха в една приятелка.Дойде денят в който трябваше да замина беше понеделник само сестра ми знаеше че заминавам на нея дадох едно писмо за майка ми вътре пишеше че заминавам все пак да не ме издирват с полиция и да ме знаят къде съм.А като имате впредвид че преди не съм била такава много бях изпълнителна слушах родителите прибирах се навреме.За първи път през живота си се качих на самолет стигнах в турция там имах транзит 7 часа.бях си взела мобилния беше с роуминг гледам майка ми звъни аз не смея да вдигна,че незнам какво да кажа.След транзита се качих на следващия самолет към карачи.след 7 часа полет пристигнах в пакистан моят мъж ме 4акаше там и след това още един самолет до неговия град лахор защото директно до лахор няма полети само до карачи а между двата града разстоянието е 2000километра.Хванахме следващият полет и кацнахме в лахор.Първото ми впечатление беше страшната жега аз никога не сам живяла на такава жега така се наложи,че в пакистан седях в трите най-горещи месеца.Сега ще побликувам това че да не вземе да се изтрие и след това продължавам.

Магда, наистина жалко за Ирак. Всичките ми познати, които са били там са с много добри впечатления от хората.

Рени, и твоята история е една сага....Чакам продължението с нетърпение.

Продължавам моят мъж има още 3 братя и 5 сестри голямо семейство 9 деца.Пристигнахме ние с него в Лахор качихме се на едно такси и право в къщи.А на мен ми беше толкова притеснено ужас.Стигнахме ние там посрещнаха ме поздравих и аз като деси и отидох да спя.Когато се събудих те бяха сготвили направили и седнах ме да ядем.Моят мъж отиде до пазара и купи пет различни плата като всеки се състои както писа Рейн от три 4асти за блуза за панталон и за шал.Сестрата на моят мъж седна веднага да ми ги шие не е за вярване но с една малка шевна машина ръчна ми ги уши на другия ден бяха готови.Моят мъж беше водил голяма борба с тях те бяха против този брак пък и той е най големият син още по лошо.Още от самото начало ми направи впечатление тяхното гостоприемство.Не ми даваха нищо да правя по цял ден седях без да върша нищо.беше хубаво че на моят мъж сестрите разбираха английски та се оправях с комуникацията.Друго впечатление също ми направи че в Пакистан на всяко ядене се готви нова манджа там каквото е останало от предното ядене не се яде,също хляб се меси преди всяко ядене и се прави стар хляб от предно ядене никога не се яде.Когато се сервира яденето първо се чака аз какво ще си избера и после те.постоянно там се пие черен чай с мляко като англичаните аз го обожавам.Точно в този момент там беше дошла едната му сестра от Германия с петте си деца на почивка та и с нея се запознах.Много бързо влязох в ритъм моят мъж все си ходеше на ляво на дясно та сама се оправях с разговорите.Нарисуваха ми ръцете с менди абе беше весело.На другият ден звъннах на майка ми тя жената се беше побъркала.Но нали до последно не ме пускаше и аз се принудих да стигна до там да тръгна без да знае.честно казано не ме беше страх да тръгна не мислех че ще ме задържи там и няма да ме пусне да си тръгна нищо че бях гледала и аз не без дъщеря ми.сега ще побликувам и това че да не се изтрие ох историята е дълга но пак ще пиша особено колко трудно ме омъжиха в българското посолство с нашите скапани закони.

Там жена сама не пускаха да излиза сама навън та като излизах все беше с някоя от сетрите.То по принцип на мене не ми се излизаше защото навън беше неописуема жега може би към 50 градуса.Първото нещо което харесах там беше храната невероятна почти всичко което готвеха ми харесваше само едно беше че ядат изключително много люто навън 50 градуса а те сготвили толкова люто но аз като гостенка реших,че ще ям на равно с тях люто.Всеки ден минаваше покрай вратата един продавач на царевица обожавах я там я пе4ат на жар със подправки невероятна беше те знаеха че като мине продавача за мен задалжително.За да си намеря занимавка реших да се науча като тях да бродирам и успях от магазина се купува плат пак от три части едноцветен носиш го да ти сложат печат върху него каква картинка искаш купуваш подходящите конци които задулжително са примерно ако ти е зелен самия конец почва от най светлото на зеленото докато стигне до най тъмното и бродерията става невероятна така си уших три ризи и панталони лично бродирани от мене разбира се с тяхна помощ за да стане по бързо в самата бродерия се зашиваха едни стъкълца и ставаше много хубаво.Това е второто нещо което ми хареса там дрехите.После ходих ме и до пазара за да купим по хубави платове за да ги дадем за машинно бродиране но то става пак с помоща на човека който го прави самата машина е като нашите обикновенните обаче тои си знае как да я върти и как да и слага мънистата и всичко останало.Направи ми впечатление че само мъже продават на пазара и само мъже бродират там жената почти не работи това е обида за мъжа ако тя тръгне на работа и така като се заприбирах за българия се прибрах с над 20 шалвар камиз.Единия от тях пък ми е рисуван ръчно с бои които при пране не падат от едната сестра на моят мъж.Страхотен е.Дойде денят в който тръгнах към столицата Исламабад в българското посолство за да ни женят.Отидохме да питаме какви документи ни трябват посланика и жена му ни приеха  лично.Искаха един куп документи и ние се върнахме за да ги приготвим аз бях приготвила мойте от българия.Разгледах ме столицата и обратно в лахор.Аз по принцип съм пушачка но там пушех само в къщи защото изклучено жена да пуши навън.В къщата само аз пушех но те нищо не казваха даже като ми свършеха цигарите веднага се намираше кой да отиде да купи.Моят мъж също пуши но там само навън в къщи не да не го видят роднините.Друго нещо ми е направило впечатление там като излизахме да се разхожда ме навън с сестра му нямаш право да говориш с мъж минавала съм на сантиметри от моят мъж или някой от братята му но не все едно не се познава ме но какво да се прави обичай които аз бях длъжна да спазвам.И така дойде второто ходене до посолството защото жената на посланика ни беше предупредила че ако подпишем в Лахор а не в посолството брака няма да бъде признат.Отива ме ние пак бием път 500 километра страшна жега и там и тази жената на посланика ми заявява че медицинското не ми било в ред трябвало да бъде като в българия трябвало пакистанското външно министерство да ми го завери а те не заверяват медицински връщаме се правим ново медицинско пак давам кръв отива ме до външно не става такива неща не заверяват.Отива ме пак до посолството онази пак не го приема пак се връщаме после пак ново медицинско този път правено в исламабад в болница която обслужва всички посолства и пак там онази пак казва не става.Аз като се ядосах и казвам е как така толкова пъти ни връщате знаете ли откъде идваме а тя вика добре щя наруша закона сега като дойде мъжът ми ще ви ожени с това медицинско пък каквото ще да става.Дойде посланика с двама свидетели единия беше приятел на моят мъж който дойде че преди това водих ме братята му ама тая все ни връща се а те хората на работа и така другият свидетел ни стана шофиора на посланика абе ужас и така мина мойта сватба.мюсулмански брак още не съм правила защото тогава с мъжът ми нямахме толкова доходи за пакистанска сватба а пък скромно не искахме да бъде та сега с сватбата на брат му и нашата.Сега ще публикувам и това че да не се изтрие

И така минаха 3 месеца и аз трябваше да си тръгна защото майка ми си беше внушила че не ме пускат да си тръгна.Дойде времето да тръгвам преди заминаването ги бях накарала ръцете и краката да ми нарисуват с къна три дни ги повтаряха рисунките за да държат повече.Като тръгнах да заминавам ми казаха че докато са живи няма да ме забравят.Пак трябваше да сменям три самолета докато се прибера в българия.Моят мъж остана да си чака визата посланика като причина беше писал сватбено пътешествие за да не му откажат.Аз с брата на моят мъж защото той никога не се беше возил на самолет и искаше да види какво е тръгнахме до саседния град там той ме изпрати и аз потеглих за турция.като стигнах на нашето летище се оказа че само моят багаж изчезнал та се прибрах без багаж.получих го на другия ден отворен куфар и някой неща липсваха.майка ми като видя тази кана на рацете ми лошо и стана на летището помислила че ще ми седи вечно.А аз така бях нарисувана много и отгоре на ръката и отдолу като във филмите.Бях направила видео със камерата та мойте роднини го гледаха.След два месеца дойде и моят мъж и тръгнахме да мъ правим временно пребиваване в паспортното казаха че документа за брака трябва да се занесе в съвета за да ми го издадат в българският вариант ина4е няма временно тези в съвета като казаха не го признаваме и хайде всичко отначало времето лети визата изтича звъня на посланика той вика как не го признават аз хора съм женил на средата на морето и пак са го признавали отивам във външно правят искане за други документи да дойдаат от пакистан от посолството и пак не не го признават всеки ден  ходя до столична община онази ми вика нов брак аз казавам няма време за нов брак визата изтича не мога да я продължа докато му дойдат документите ще свърши срока и точно когато се бях отчаяла моят мъж решава да отиде пак до съвета с документа от пакистан от посолството който ни дадоха при сключване на брака там попада на друга служителка която му казва елате след половин час ще е готово бях бясна два месеца ходене по мъките на посланика му беше писнало от мене и на тези от външно и столична община даже ги бях лъгала че съм бременна и пак казаха че нищо не може да се направи а той попада на друга служителка която му го прави законно без даване на подкупи егати законите ама това е българия.ох много писах отивам да лягам с това за сега приключва и моята история.

леле рени ти надмина спорти  ,през какво сте минали за да сте заедно,сега дано и проблема на Катя да се разреши 

Леле, какви сме ги вършили всички в името на любовта и как сме тревожили родителите си....

Рени и ние в момента сме на средата на някаква подобна история с документите, при нас е много объркано, защото подписахме брак в Пакистна, но аз подписах в качестворо си на британски гражданин, а не на български....а сега искам да регистрирам брака в България, а бе много е сложно, дано д аима щастлив край...

Между другото тези 8 месеца дето ги изкарах в Пакистан, нашите не знаеха че съм там. Ние си пишем имайли почти всеки дне и аз се преструвах че пиша от Лондон, от време на време им звънях и така. Майка ми болест щеше да я хване ако знаеше,щеше да си внуши и тя, че не ме пуска и т.н . Освен това заминахме малко след убийството на Беназир Бхуто, а и докато бяхме там станаха доста пукотевици, и реших в името на спокойствието на майка ми да не си признавам къде съм...Сега като се прибрах в БГ и разказах всичко накуп, трябваха и два дена да асимилира разказите ми, плюс главоболие още 2 дни, но ми каза добре съм постъпила, че не съм и казала....

Сега едно по-скучно отклонение, смятам да ви занимая с нещо по-злободневно тъй като някой ме попита за системата за избелване за зъби.

Това е за домашно избелване, не от тези дето се нагряват с лампи при заболекаря. Слагаш си едни силиконови ченета пълни с избелващо вещество и седиш по 1 час в продължение на 10 дни. Чух добри отзиви, да видим...

Ако някой се интересува казва се Tres White Supreme, струва 69 лева, както споменах. В момента съм се издокарала с първото чене, след 10 дни ще ви докладвам за резултата.

Момичета изчетох ви с удоволствие
Деска ама и товя мъж едно чувство за хумор има.... голям майтапчия е Разказвай още и честито за костюмчето, пусни една снимка да видим последните моди
Рени корава българка си да минеш през всичко това, и както някои ще си помислят само заради един пакистанец, като че ли българите са се свършили. И именно заради всичко това едно голямо  дано дълго време да се радвате на любовта си и да имате колкото деца искате Чакам и продължението
Аз ще съм кратичка сега защото след малко почва профилактика на тока и ще ни включат чак в 16.30
Лек ден на всички...

  Добро утро момичета,къде сте всички днес?