За да започна разказа си за самия сватбен ден, трябва да върна за малко лентата назад.Прилежно опакована с нас пътуваше и сватбената ми рокля.Щях да умра от притеснение, когато съзрях в очите на всички видели я ясно изразено неодобрение на семплия й вид...В арабския свят на почит са пищните булченски рокли, обшити с пайети и камъчета, снабдени с дълъг шлейф и допълнени с доста кичозни поне според моя вкус аксесоари, а именно - диадеми, обици и т.н..Нагледно можете да видите за какво говоря, ако погледнете снимките В онзи момент шестото чувство ми казваше, че ще се стигне до избирането на друга рокля и определено не ме излъга Макар да разгледах много рокли, честно казано не харесах никоя..И то не защото съм претенциозна, напротив, но всичките бяха някак прекалено натруфени.Накрая се спрях на една, която беше с една идея по-близка от останалите до представите ми за нещо по-семпличко.И така, нахлузила въпросната рокля, се отправих към фризьорския салон, където трябваше да ми направят прическата и грима.Там общо взето се повтори същият сценарий.Независимо от неколкократните ми напомняния за едва забележим грим, накрая резултатът беше плачевен.Арабките в ежедневието си ползват тежък грим, какво тогава остава за поводи като този.Опитаха се да ме убедят, че гримът бил едва ли не символичен, ама аз нещо май вярвах на очите си далеч повече, отколкото на техните думи.И явно съм била права, защото след около месец в БГ, всеки гледал видео касетката от тамошната сватба, остана със зяпнала уста при кадрите в близък план! Ама какво да се прави, прежалих се, но споменът за този грим още дълго ще ми държи влага.Тук отоново е време за малка ретроспекция.В арабския свят сватбените тържества се провеждат в огромни зали, построени именно с тази цел.В зависимост от религиозността на младоженците, сватбите във въпросните зали могат да бъдат смесени или разделени.При смесените мъже и жени празнуват заедно, а при разделените има две отделно обособени помещения - едно за младоженеца и мъжете гости и второ за младоженката и гостенките от женски пол.При втория вид сватби, дори и силно религиозни момичета свалят абаята и хиджаба, остават по елегантни,понякога даже предизвикателни тоалети и се впускат във вихъра на танца.При смесените сватби обаче, същите тези момичета остават някак встрани от цялата лудница.В тази връзка, другата булка, т.е моята зълва, по принцип произхожда от доста религиозно семейство и сватбата беше предвидена да бъде от типа с разделянето.Можете да си представите ужаса ми от тази перспектива - на чуждо място, сама, със стотици вперени в мен погледи.Не завишавам цифрата, казвайки стотици, практика е в арабския свят сватбите да се посещават от много хора... Явно в страха си съм била доста убедителна или пък и някой друг е бил също поддръжник на идеята за смесена сватба, но факт е ,че накрая всички гости бяха на едно място.Тук е мястото да кажа, че богатите софри за по-тесния семеен кръг се редят преди тържеството в залата.Предвид големия брой посетители, в самата зала на всеки присъстващ се поднася само парче торта и натурален сок.Младоженецът наема автобуси за превоз на хората до залата.По пътя,подобно на обичаите навсякъде по света,колите и автобусите от "кортежа" надуват клаксоните, а останалите участници в движението им пригласят в ответ.
И така стигнахме до залата.Под съпровода на ударни инструменти и на специфичния звук, който жените издаватт, движейки динамично езика си и държейки дланта си над устата /нарича се загрута, май/, двете двойки тържествено влязохме вътре.Поуспокоих се ,като видях, че уредниците бяха издърпали тежката кадифена завеса, служеща иначе като подвижен разделител на помещението.На нещо като сцена, в смисъл по-високо от пода, бяха поставени двете двойки фотьойли, които откровено си приличаха на тронове.Така, че нашите височайши особи просто седнаха в тях и започнаха да се любуват на танците на гостите.Практика е, младоженците да прекарат по-голямата част от празненството седейки и не участвайки в танците.Цялата зала беще обилно украсена с цветя и балони, както и с монтирани прожектори, които възпроизвеждаха чрез управление от пулта най -разнообразни диско ефекти.От дясната ми страна беше разположен оркестърът с групата.Сватбите там са съвкупност от дисководещ и музика на живо.Певците пееха парчета на популярни арабски изпълнители, така че от време на време и аз имах щастието да чуя някой познат акорд.Колкото до танците, преки участници бяхме само в два.При първия, мъжете водени от младоженците, играха така нареченото дъбке-национален танц, който по движения донякъде се доближава до нашите хора.При втория танц, блус, се включиха и булките..след което отново се върнахме на троновете..После дойде ред на нещо, което и до ден днешен най не харесвам при провеждането на такива сватбени празненства, а именно парадното окичване на младоженката с n на брой тежки златни накити и пръстени..Тогава всъщност на дело си обясних настойчивостта на мъжо при закупуването на златото от Турция.От друга страна се зарадвах, тъй като той ми каза, че нещата се ориентират към приключване.Да, ама не съвсем...Ръката ми отече, докато се ръкувам с множеството присъстващи.Добре че част от гостите от мъжки пол, водени от ислямския обичай да не докосват жена, ме пропускаха при поздравителните ръкувания, та имах шанс за отдих.За сметка на мъжката половина, женската обаче беше хипер активна - множество ръкостискания, целувки и неразбрани от мен пожелания Чистосърдечно да си призная, краят на цялата тази лудница ми се губи.Първите ми по-ясни спомени са от времето, когато се прибрахме, изкъпах се и се преоблякох в удобни за мен одежди..
Ми това е, скъпи мами.Ожених се три пъти и сега, ако тръгна да се развеждам, май ще трябва да го сторя цели 9 пъти!
Дано не съм ви досадила, осъзнавам, че последният ми пост звучи малко а ла сух доклад за арабските сватбени традиции, ма май нещо "писателската " ми дарба накрая се поизпари..