споко, хора, не е целина, а кардун,който е разновидност на артишока или самият той, умело цялостно използван, безотпадна технология!
- Публикувана: 9 окт. 2008, 11:55 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2008, 21:22 ч.
По арабски бъбриво да представим себе си красноречиво - 89та полезна
това трябваше да го приема като успокоение но някъкси не успявам, защо веднъж не кажете че мога с него да се разкрасявам например а не само да го готвя
сега да кажа и здрасти, 4е нямах време за пове4е в предишния пост!
сани, манджите са първото, което кара мъжете да мислят съсредото4ено, след това е кексът!а за арабския свят яденето е много съществен момент, затуй не повтаря ядене 2 пъти и ставаш разногледа какво на обяд и какво на ве4еря, 4е за закуска какво да се спретне!
а тези двата зелен4ука са пълни с желязо и дигат хемоглобина, та така с техните проблеми с многото пиене на 4ай и кафе, настойки вси4ко им заминава! много се наглеждат за анемии! пак е за красота и здраве!
наде, давай нататък ти ме върна толкова назад, толкова свидни спомени имам в онези години, просто не е за вярване как се разтъжих за младост и хубавите хора, с които се срещах и разминавах по онова време на любови и драми, трепетни о4аквания на писма и тел. звън! добре,4е съм си изживяла добре времето тогава! не знам при вас как е моми4ета, но има едни 5 г в моя живот, които са равни на 25/30 и после 25 г като то4но 5, ! такова усещане ми създават с колорита си и наситеността!
линда е сериозно болна, днес без да ме птиат в градината са й дали аспирин и на косъм бях да ги дигна на балон, тя дава алергияи едва не умря преди 4 г от същия медикамент! била с темп, ама да ми се оабдят не се сещат да ме питат или да си я взема!
сани, манджите са първото, което кара мъжете да мислят съсредото4ено, след това е кексът!а за арабския свят яденето е много съществен момент, затуй не повтаря ядене 2 пъти и ставаш разногледа какво на обяд и какво на ве4еря, 4е за закуска какво да се спретне!
а тези двата зелен4ука са пълни с желязо и дигат хемоглобина, та така с техните проблеми с многото пиене на 4ай и кафе, настойки вси4ко им заминава! много се наглеждат за анемии! пак е за красота и здраве!
наде, давай нататък ти ме върна толкова назад, толкова свидни спомени имам в онези години, просто не е за вярване как се разтъжих за младост и хубавите хора, с които се срещах и разминавах по онова време на любови и драми, трепетни о4аквания на писма и тел. звън! добре,4е съм си изживяла добре времето тогава! не знам при вас как е моми4ета, но има едни 5 г в моя живот, които са равни на 25/30 и после 25 г като то4но 5, ! такова усещане ми създават с колорита си и наситеността!
линда е сериозно болна, днес без да ме птиат в градината са й дали аспирин и на косъм бях да ги дигна на балон, тя дава алергияи едва не умря преди 4 г от същия медикамент! била с темп, ама да ми се оабдят не се сещат да ме питат или да си я взема!
Магде,мерси,че питаш! 
Бях в София вчера,а днес тичам по задачи.Пък и се измързеливих - много се разписаха момичетата и на мен ми е по-лесно да чета 
Апропо, присъединявам се към почерпката - моят племенник вчера навърши 8г.Да са ни живи и здрави! 
Наде,чакам продължението!
Марси,те пък с аспирина все едно ще свалят температурата
Хайде,дано да оздравее бързо детето и да нямате поводи за притеснение. По отношение на младите и луди години - и аз моите си ги изживях пълноценно,даже повече от пълноценно и не съжалявам за нищо (макар,че ако имам щерка и ги върши същите като мен,ще я окова в къщи ).Не,че сега не се наслаждавам на живота,но е с далеч по-спокойно темпо.
Бях в София вчера,а днес тичам по задачи.Пък и се измързеливих - много се разписаха момичетата и на мен ми е по-лесно да чета Апропо, присъединявам се към почерпката - моят племенник вчера навърши 8г.Да са ни живи и здрави! Наде,чакам продължението!
Марси,те пък с аспирина все едно ще свалят температурата
Хайде,дано да оздравее бързо детето и да нямате поводи за притеснение. По отношение на младите и луди години - и аз моите си ги изживях пълноценно,даже повече от пълноценно и не съжалявам за нищо (макар,че ако имам щерка и ги върши същите като мен,ще я окова в къщи ).Не,че сега не се наслаждавам на живота,но е с далеч по-спокойно темпо. 
Здравейте арабелки,
Два дни ме нямаше из форума и ето на, не мога да смогна да ви изчета!
Най-напред да честитя на празнувалите рожден ден и да им пожелая всичко най-хубаво!Също така едно голямо честито и на Светлето по повод раждането на бебока!Да им е жив и здрав и много да ги радва!
Марси,що така скъпа?!При тръгването на градина не ви ли искат нещо като здравна карта или документ, в който да са отразени по-сериозни заболявания и евентуални алергии на детето.Каката при нас в детските години правеше страхотни алергии, т.н. едем на Квинке и се спасявахме единствено и само с биене на урбазон.Този факт обаче едва ли не с главни букви бе написан в здравната й карта, която в началото на всяка учебна година се предава в у-ще.Слава Богу с възрастта нещата се поуталожиха!Но ти вземи и ги прудупреди в тази пуста градина, за да ти е мирна главата!А иначе ви пожелавам скорошно оздравяване!
Къде сте разказвачки мои?!Шехи, Наде - очаквам с нетърпение поредните епизоди!
Шехи дори без бой си признава, че при такава активност от страна на останалите момичета й е по-лесно само да чете...Аааа,не! 
Ми как ще разберем тогава за нрава на "милата" ти съквартирантка и за пикантериите от кухнята на един луксозен хотел?! 
А и като идваш към София,обади се да спретнем някоя срещичка! 
Като заговорих за срещи, не беше ли точно днес денят Х, в който част от Софийските мами щяха да си направят рандеву?Я, малко отчетност по въпроса и приложен снимков материал! 
Гледам има и нови попълнения!На новите момичета от все сърце казвам "Добре дошли"!
Два дни ме нямаше из форума и ето на, не мога да смогна да ви изчета!
Най-напред да честитя на празнувалите рожден ден и да им пожелая всичко най-хубаво!Също така едно голямо честито и на Светлето по повод раждането на бебока!Да им е жив и здрав и много да ги радва!
Марси,що така скъпа?!При тръгването на градина не ви ли искат нещо като здравна карта или документ, в който да са отразени по-сериозни заболявания и евентуални алергии на детето.Каката при нас в детските години правеше страхотни алергии, т.н. едем на Квинке и се спасявахме единствено и само с биене на урбазон.Този факт обаче едва ли не с главни букви бе написан в здравната й карта, която в началото на всяка учебна година се предава в у-ще.Слава Богу с възрастта нещата се поуталожиха!Но ти вземи и ги прудупреди в тази пуста градина, за да ти е мирна главата!
А иначе ви пожелавам скорошно оздравяване!Къде сте разказвачки мои?!Шехи, Наде - очаквам с нетърпение поредните епизоди!
Шехи дори без бой си признава, че при такава активност от страна на останалите момичета й е по-лесно само да чете...Аааа,не! Ми как ще разберем тогава за нрава на "милата" ти съквартирантка и за пикантериите от кухнята на един луксозен хотел?! А и като идваш към София,обади се да спретнем някоя срещичка! Като заговорих за срещи, не беше ли точно днес денят Х, в който част от Софийските мами щяха да си направят рандеву?Я, малко отчетност по въпроса и приложен снимков материал! Гледам има и нови попълнения!На новите момичета от все сърце казвам "Добре дошли"!
marsy
то значи мойто не е арабин
тай готви и не яде ако някой друг му сготви дори и майка му чешит бе ко да ви кажа аз затова съм много скарана с кухнята
а иначе не е претенциозен докато не се изяде едно ядене не се готви второ, харам е да се хвърля
а за кексовете друг път ще коментирам хахаха
то значи мойто не е арабин
тай готви и не яде ако някой друг му сготви дори и майка му чешит бе ко да ви кажа аз затова съм много скарана с кухнята
а иначе не е претенциозен докато не се изяде едно ядене не се готви второ, харам е да се хвърля
а за кексовете друг път ще коментирам хахаха 
mmm3 честит рожден ден на племенника ти и мерси за вкусната тортичка. Добре, че е голяма та да има за всички
Ако сте родени днес
Личната ви година е 6-ица. Очаквайте печалби придобивки и вероятност за бебе. Шестицата е числото на любовта, на Венера на хармонията в природата. Често в такава година едно си отива, за да дойде друго по- голямо и по-добро. Няма да минете без избор, некачествените връзки се разпадат. Вроятно е да уредите нова работа тук или в чужбина. Предстои една година на самота, изолация и липса на приятели. Прекарайте я добре, работете, за да дочакате още повече придобивки и късмет през 2010 г.
Родените днес притежават шесто чувство, телепатични и интуитивни заложби. Ще бъдат винаги на точното място в точното време. Всичко ще им се отдава с блясък. Ще имат приятна трапчинка или бенка. Това са и хора на суетата, на купона и бляскавите изяви. Понякога ще ги обхваща мелонхолия и безпричинна тъга, бъдете до тях в такива моменти и ги щадете
Сани ние ще се нагласим на масата и ще чакаме майсториците да ни сложат своите вкусни манджички... Споко! 
Марси в следващия постинг ще пусна продължението. Дълга е историята, ма такава ми се падна на мене от баницата на живота
Надявам се Линда скоро да се оправи и да успокои майчиното ти сърчице То аспирина едва ли ще помогне ама няма да навреди, хората работят по системата от преди първата световна война 
Ако сте родени днес
Личната ви година е 6-ица. Очаквайте печалби придобивки и вероятност за бебе. Шестицата е числото на любовта, на Венера на хармонията в природата. Често в такава година едно си отива, за да дойде друго по- голямо и по-добро. Няма да минете без избор, некачествените връзки се разпадат. Вроятно е да уредите нова работа тук или в чужбина. Предстои една година на самота, изолация и липса на приятели. Прекарайте я добре, работете, за да дочакате още повече придобивки и късмет през 2010 г.
Родените днес притежават шесто чувство, телепатични и интуитивни заложби. Ще бъдат винаги на точното място в точното време. Всичко ще им се отдава с блясък. Ще имат приятна трапчинка или бенка. Това са и хора на суетата, на купона и бляскавите изяви. Понякога ще ги обхваща мелонхолия и безпричинна тъга, бъдете до тях в такива моменти и ги щадете
Сани ние ще се нагласим на масата и ще чакаме майсториците да ни сложат своите вкусни манджички...
Споко! Марси в следващия постинг ще пусна продължението. Дълга е историята, ма такава ми се падна на мене от баницата на живота
Надявам се Линда скоро да се оправи и да успокои майчиното ти сърчице
То аспирина едва ли ще помогне ама няма да навреди, хората работят по системата от преди първата световна война
Начало:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337238.60
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337238.new;topicseen#new
Така изминаха няколко години от живота ми, в които се залъгвах, че децата и разбирателството могат да ми дадат едно щастливо семейство. За съжаление, не винаги е така и един ден просто се разделихме. Няколко месеца след това реших да пиша на моето хабиби, само да му поискам извинение за глупавата си постъпка и да разбера дали е добре, женен ли е, има ли деца като мене. Написах адреса му по памет и когато след по-малко от месец намерих писъмце от него в пощата си не можех да повярвам. Момчето приключваше висшето си образование в кувейтския университет и скоро щеше да бъде инженер. Всичките му сестри бяха щастливо женени освен най-малката, която познавах лично от 1979. Тука ще вмъкна, че баща му беше починал през 1975, тоест 4 години преди да се срещне с мен и беше оставил майка му сама жена с 6 дъщери и само един син едва 12 годишен. За тези от вас, които са живели в арабските страни е ясно колко трудно е било за всички и каква отговорност му се е наложило на него да поеме още почти дете. Тук не става дума за пари, а за други семейни и човешки отговорности.
Разменихме си няколко писма и войната дойде без да пита...всички знаете за войната в залива. Изпращах писмо след писмо, но без отговор. Някои се връщаха с надпис няма такова лице, други вероятно потуваха някъде в неизвестното. След войната получих писмо от 2 филипинки, които ми пишеха, че живеят на този адрес, но там няма такъв човек.
Какво ми мина през главата тогава аз си знам...
Живота си продължи до зимата на 1995. На 31 декември получавам бележка в пощата си за спешна пратка от чужбина от Ин Тайм Куриер. Обадих им се и те ми дадоха около час време да отида да си взема това, което е за мене тъй като затварят...все пак Нова година е... Взех такси и хоп там. Помислих, си че е от мои приятели от Канада и сами разбирате каква беше изненадата, когато виждам "Кувейт".... Тогава получих най-красивата и най-скъпата новогодишна картичка в живота си. Моята стара и нова любов ми изпращаше своите най-топли пожелания за една нова и щастлива година. Веднага след празниците му писах като му изпратих телефона си, но отново мълчание... Реших, че има вече семейство, деца и се опитвах да се примиря че това е края...
През 1997 бях нагласила новогодишна картичка да му изпратя хей така като на приятел, но не намерих смелост да я изпратя. След това си бях направила едни страхотни студийни снимки и реших да му изпратя една с надпис "Do you remember me?" но и това писмо се размотаваше в чантата ми докато един ден по-малката ми дъщеря ми вика, няма ли най-сетне да го изпратиш това писмо. Всичките ми деца знаят историята на тази любов...Тогава и оставих пари да отиде и да го пусне на пощата тъй като аз работех по цял ден
И така след седмици време дойде поредното писъмце. Сега съм си спокойна когато разказвам всичко това, но тогава бях много много щастлива. Оказа се, че аз глупавата жена съм му пратила телефон в който освен международния код съм сложила и 0 пред кода на града и той звънял, звънял но тъй като нищо не ставало си помислил, че аз може би имам друг живот. И така се започна една луда кореспонденция, телефонни разговори, колети. Бях щастлива и се чувствах отново обичана. Започнахме да планираме и нашата среща. Предложението му беше това да стане в Египет, тъй като нещата с визите затам бяха най-лесни.
На 6 март 1998 ако не ме лъже паметта вече имах билет "бизнес класа" за полет София - Кайро. Пристигайки на летището се оказа, че ще пътувам с правителствената делегация на тогавашния министър на икономиката Евгени Бакърджиев. Всичко беше като на сън, качването в самолета (пътувах за първи път) бизнесмените насядали около мене и само един египтянин, който бързо зае място до прозореца,тъй като аз от страх нищо не исках да виждам. Мъжът беше много любезен и през цялото време ми разказваше за жена си, която била унгарка, но живеела в Египет със семейството му, а той работел в Щатите и транзит минавал през България. (колко много изгубихме от закриването на арабските дестинации )
Аз от своя страна не изпусках от поглед "големите клечки", защото ми беше интересно за мен простосмъртната да попадна в такава компания.
На летището беше голяма омотвация докато разбера от къде да си взема багажа, какво да правя...но излизайки попаднах сред една огромна тълпа чакащи хора. Ошашавих се, погледа ми търсеше ли търсеше докато намерих най-чаровната усмивка на света и най-блестящите очи... отново след почти 20 години...
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337238.60
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=337238.new;topicseen#new
Така изминаха няколко години от живота ми, в които се залъгвах, че децата и разбирателството могат да ми дадат едно щастливо семейство. За съжаление, не винаги е така и един ден просто се разделихме. Няколко месеца след това реших да пиша на моето хабиби, само да му поискам извинение за глупавата си постъпка и да разбера дали е добре, женен ли е, има ли деца като мене. Написах адреса му по памет и когато след по-малко от месец намерих писъмце от него в пощата си не можех да повярвам. Момчето приключваше висшето си образование в кувейтския университет и скоро щеше да бъде инженер. Всичките му сестри бяха щастливо женени освен най-малката, която познавах лично от 1979. Тука ще вмъкна, че баща му беше починал през 1975, тоест 4 години преди да се срещне с мен и беше оставил майка му сама жена с 6 дъщери и само един син едва 12 годишен. За тези от вас, които са живели в арабските страни е ясно колко трудно е било за всички и каква отговорност му се е наложило на него да поеме още почти дете. Тук не става дума за пари, а за други семейни и човешки отговорности.
Разменихме си няколко писма и войната дойде без да пита...всички знаете за войната в залива. Изпращах писмо след писмо, но без отговор. Някои се връщаха с надпис няма такова лице, други вероятно потуваха някъде в неизвестното. След войната получих писмо от 2 филипинки, които ми пишеха, че живеят на този адрес, но там няма такъв човек.
Какво ми мина през главата тогава аз си знам...
Живота си продължи до зимата на 1995. На 31 декември получавам бележка в пощата си за спешна пратка от чужбина от Ин Тайм Куриер. Обадих им се и те ми дадоха около час време да отида да си взема това, което е за мене тъй като затварят...все пак Нова година е... Взех такси и хоп там. Помислих, си че е от мои приятели от Канада и сами разбирате каква беше изненадата, когато виждам "Кувейт".... Тогава получих най-красивата и най-скъпата новогодишна картичка в живота си. Моята стара и нова любов ми изпращаше своите най-топли пожелания за една нова и щастлива година. Веднага след празниците му писах като му изпратих телефона си, но отново мълчание... Реших, че има вече семейство, деца и се опитвах да се примиря че това е края...
През 1997 бях нагласила новогодишна картичка да му изпратя хей така като на приятел, но не намерих смелост да я изпратя. След това си бях направила едни страхотни студийни снимки и реших да му изпратя една с надпис "Do you remember me?" но и това писмо се размотаваше в чантата ми докато един ден по-малката ми дъщеря ми вика, няма ли най-сетне да го изпратиш това писмо. Всичките ми деца знаят историята на тази любов...Тогава и оставих пари да отиде и да го пусне на пощата
тъй като аз работех по цял денИ така след седмици време дойде поредното писъмце. Сега съм си спокойна когато разказвам всичко това, но тогава бях много много щастлива. Оказа се, че аз глупавата жена съм му пратила телефон в който освен международния код съм сложила и 0 пред кода на града и той звънял, звънял но тъй като нищо не ставало си помислил, че аз може би имам друг живот. И така се започна една луда кореспонденция, телефонни разговори, колети. Бях щастлива и се чувствах отново обичана. Започнахме да планираме и нашата среща. Предложението му беше това да стане в Египет, тъй като нещата с визите затам бяха най-лесни.
На 6 март 1998 ако не ме лъже паметта вече имах билет "бизнес класа" за полет София - Кайро. Пристигайки на летището се оказа, че ще пътувам с правителствената делегация на тогавашния министър на икономиката Евгени Бакърджиев. Всичко беше като на сън, качването в самолета (пътувах за първи път) бизнесмените насядали около мене и само един египтянин, който бързо зае място до прозореца,тъй като аз от страх нищо не исках да виждам. Мъжът беше много любезен и през цялото време ми разказваше за жена си, която била унгарка, но живеела в Египет със семейството му, а той работел в Щатите и транзит минавал през България. (колко много изгубихме от закриването на арабските дестинации
)Аз от своя страна не изпусках от поглед "големите клечки", защото ми беше интересно за мен простосмъртната да попадна в такава компания.
На летището беше голяма омотвация докато разбера от къде да си взема багажа, какво да правя...но излизайки попаднах сред една огромна тълпа чакащи хора. Ошашавих се, погледа ми търсеше ли търсеше докато намерих най-чаровната усмивка на света и най-блестящите очи... отново след почти 20 години...
Nadia Jasem
тръпки ме побиха от историята ти очаквам с нетърпение продължението и знам че ще чета така както сега със затаен дъх
черпя всички с едно парче на любимеца ми
http://www.vbox7.com/play:b806913f
тръпки ме побиха от историята ти очаквам с нетърпение продължението и знам че ще чета така както сега със затаен дъх
черпя всички с едно парче на любимеца ми
http://www.vbox7.com/play:b806913f
Здравейте и от мен!
Марси, дано се оправя Линда! Скакъв акъл са и дали аспирин, то на него си пише да не се дава на деца под 12г.
Олди, да ви е жив и здрав рожденника!
Наде, благодаря, че споделяш с нас!
Теди, срещата се отложи. Надявам се за друг ден тази седмица, че другата заминавам.
Днес ходихме да вземем сирийските визи за мен и малкия.
По този повод искам да информирам майките, женени за сирийци, които още не са си регистрирали децата в Сирия, за това какви документи им трябват: 1. акт за раждане на детето; 2. акт за граждански брак; 3. акт за раждане на майката; 4. кръщелно свидетелство, ако майката е християнка(ако е мюсюлманка, предполагам съответния документ от мюфтийството);5. медицинско за майката(това за щастие може да се направи и в Сирия)
Всичките тия документи трябва да са преведени, легализирани и заверени в посолството.
Ние имаме готови първите два. Имам и кръщелно, добре че реших да се кръстя 98г. Че ако го нямах, трябваше спешно да тичам до някоя софийска църква. Мъкаааа...
С акта за раждане ударихме на камък, щото ми трябва дубликат, пък аз съм раждана в Оряхово. Значи трябва да се ходи до там. То не е сложна работа, ама миналата седмица продадохме колата. Та сега ще търся кой да ме кара до там, че обществения транспорт до Оряхово е голяма мистификация, много е сложно да отидеш и да се върнеш за един ден.
Иначе община Оряхово е образцова община, има даже сайт в интернет с описание на услуги и цени. Ще ми издадат за 3 часа дубликата, ако успея да се добера дотам.
А какво общо има медицинското състояние на майката със записването на детето, си е една голяма мистерия за мен. Но мисля да не си мъча главицата, важни държавни разпоредби са това, какво ли разбирам аз...
Айде чао засега!Отивам да чета разписания на влакове и автобуси.
Марси, дано се оправя Линда! Скакъв акъл са и дали аспирин, то на него си пише да не се дава на деца под 12г.
Олди, да ви е жив и здрав рожденника!
Наде, благодаря, че споделяш с нас!
Теди, срещата се отложи. Надявам се за друг ден тази седмица, че другата заминавам.
Днес ходихме да вземем сирийските визи за мен и малкия.
По този повод искам да информирам майките, женени за сирийци, които още не са си регистрирали децата в Сирия, за това какви документи им трябват: 1. акт за раждане на детето; 2. акт за граждански брак; 3. акт за раждане на майката; 4. кръщелно свидетелство, ако майката е християнка(ако е мюсюлманка, предполагам съответния документ от мюфтийството);5. медицинско за майката(това за щастие може да се направи и в Сирия)
Всичките тия документи трябва да са преведени, легализирани и заверени в посолството.
Ние имаме готови първите два. Имам и кръщелно, добре че реших да се кръстя 98г. Че ако го нямах, трябваше спешно да тичам до някоя софийска църква. Мъкаааа...
С акта за раждане ударихме на камък, щото ми трябва дубликат, пък аз съм раждана в Оряхово. Значи трябва да се ходи до там. То не е сложна работа, ама миналата седмица продадохме колата. Та сега ще търся кой да ме кара до там, че обществения транспорт до Оряхово е голяма мистификация, много е сложно да отидеш и да се върнеш за един ден.
Иначе община Оряхово е образцова община, има даже сайт в интернет с описание на услуги и цени. Ще ми издадат за 3 часа дубликата, ако успея да се добера дотам.
А какво общо има медицинското състояние на майката със записването на детето, си е една голяма мистерия за мен. Но мисля да не си мъча главицата, важни държавни разпоредби са това, какво ли разбирам аз...
Айде чао засега!
Отивам да чета разписания на влакове и автобуси.
Магде Да ти е жив и здрав племеника Още не сме тръгнали на детска ... ох градината, болна тема, отново, Теди още от сега започва да плаче, всеки ден ми говори че като го заведа там щял да остане без майка , щял да се разболее, пак щели да го нападнат лелички и госпожи....... 
добре че Йоанка поне има желание, тя пък днес ми каза че щяла там малко да поплаче с него че нали и е брат и трябвало да му прави компания в плаченето аз като реша да ги давам ще ти се обадя да пием кафе сутринта.
Наде ама верно знаеш как да ни държиш в напрежение чакам следващата част
Марси какви са тези учителки бе , не се ли сещат първо да се обадят
Да оздравява бързо Линда 
Ани как си ? Разгледах ти новите снимки в албума , мерси отново за тунизийската разходка, чудни снимки
Спорти да е жив и здрав и твоят племенник И ние вчера имахме рожденник , баща ми , на предишният ден пък свекър ми имаше р. ден
Катето с гъбките къде изчезна ?
Още не сме тръгнали на детска ... ох градината, болна тема, отново, Теди още от сега започва да плаче, всеки ден ми говори че като го заведа там щял да остане без майка , щял да се разболее, пак щели да го нападнат лелички и госпожи....... добре че Йоанка поне има желание, тя пък днес ми каза че щяла там малко да поплаче с него че нали и е брат и трябвало да му прави компания в плаченето аз като реша да ги давам ще ти се обадя да пием кафе сутринта.Наде ама верно знаеш как да ни държиш в напрежение
чакам следващата част Марси какви са тези учителки бе , не се ли сещат първо да се обадят
Да оздравява бързо Линда Ани как си ? Разгледах ти новите снимки в албума , мерси отново за тунизийската разходка, чудни снимки
Спорти да е жив и здрав и твоят племенник
И ние вчера имахме рожденник , баща ми , на предишният ден пък свекър ми имаше р. ден Катето с гъбките къде изчезна ?
Добър вечер момичета!
Невена Благодаря ти много за полезната информация....добре, че ми каза за тези съставки. Лилито също ме беше предупредила за черната къна и за това сегашната я направих с натурална, че ме беше страх да рискувам, но следващия път ще видя дали ги съдържа тези вещества. А за махлаба не го знам въобще. А и за готвенето правилно предположи..вкъщи не готвя аз, а най-често мама. 
А махлаба дали ще мога да го намеря тука?
Няма защо да се обидя... и на мен въобще не ми харесва турския начин...то не е рисунка, а направо намацотване.
И аз предпочитам по фините и увъртаните с цветенца, листчета...и др. 
А тези кюрдските десени са много интересни наистина, но сякаш много шаренеят. На мен лично мн не ми харесва толкова шарено, но ми харесва примерно ..имаше едно в черна къна и сини цветчета и някъде също с брокати. Това с броката как ли го правят ми е чудно.
Вени
Много е трогателна историята ти...днес като я прочетах останах в сълзи. Предполагам колко трудно ти е било, когато си не можела да комуникираш с него дълго време. Направо си е една приказка историята ти. Като я чета направо сякаш я изживявам аз. А и това, че нещата започват в Зл. пясъци и обстановката горе-долу ми е добре позната, колкото и да са променени мн неща от тогава до днес. Съжаляваш ли днес за нещо...казваш ли си да бях направила така..щеше да е така? Питаш ли се често .. ако беше така...ако беше така...? Ако ти задавам прекалено лични въпроси може и да не ми отговориш ще уважава това. Благодаря ти, че споделяш с нас!
Найра, татлъм! Питах за танците още чакам отговор за часа. Непременно ще те информирам. И с мен може да дойде още една приятелка/колежка. 
Невена Благодаря ти много за полезната информация....добре, че ми каза за тези съставки. Лилито също ме беше предупредила за черната къна и за това сегашната я направих с натурална, че ме беше страх да рискувам, но следващия път ще видя дали ги съдържа тези вещества.
А за махлаба не го знам въобще. А и за готвенето правилно предположи..вкъщи не готвя аз, а най-често мама. А махлаба дали ще мога да го намеря тука? Няма защо да се обидя... и на мен въобще не ми харесва турския начин...то не е рисунка, а направо намацотване.
И аз предпочитам по фините и увъртаните с цветенца, листчета...и др. А тези кюрдските десени са много интересни наистина, но сякаш много шаренеят. На мен лично мн не ми харесва толкова шарено, но ми харесва примерно ..имаше едно в черна къна и сини цветчета и някъде също с брокати.
Това с броката как ли го правят ми е чудно. Вени
Много е трогателна историята ти...днес като я прочетах останах в сълзи. Предполагам колко трудно ти е било, когато си не можела да комуникираш с него дълго време. Направо си е една приказка историята ти. Като я чета направо сякаш я изживявам аз. А и това, че нещата започват в Зл. пясъци и обстановката горе-долу ми е добре позната, колкото и да са променени мн неща от тогава до днес. Съжаляваш ли днес за нещо...казваш ли си да бях направила така..щеше да е така? Питаш ли се често .. ако беше така...ако беше така...? Ако ти задавам прекалено лични въпроси може и да не ми отговориш ще уважава това. Благодаря ти, че споделяш с нас! Найра, татлъм!
Питах за танците още чакам отговор за часа. Непременно ще те информирам. И с мен може да дойде още една приятелка/колежка.
здравейте момичета!
срам ме е че от три дена чета и все не мога да дочета всичко. а и толкова нерви изхабих тия дни, че направо ми иде да се пръсна. бях доста припряна, избухлива и не ме свъртше на едно място. та и затова не ми и остана време да дочета всичко.едва сега почнах да се поуспокоявам и да възвръщам душевния мир.
та и аз да се преставя- казвам се Елисавета, на 30 години. от доста години- 12 живея във варна. студентските ми години преминаха тук, беше страхотно, завърших Банково дело.и по настоящем съм банкерка в майчинство, която май вече почна да се замисля за връщане на работа. женена съм от почти 2 години, но преди това имахме връзка 8 години. мъжът ми е с 1 година по голям от мен, и се запознахме когато бяхме студенти- всъщност запозна ни тогавашното ми гадже. при такава дълга връзка все не ни оставаше време да спретнем и сватба, но като забременях се мобилиразхме на бързо. като се замисля май трябваше по-рано да я направим ,защото аз хич не се чувствах комфортно впредвид положението ми. бях доста притеснена и не се отпуснах да се повеселя и аз. публикувала съм малко снимки от нея, но за съжаление са ми малко снимките на тоя компютър. а сега си имаме дъщеря на 1 г. и 4 м. доста бурно дете е, но е голяма веселба в къщи. така неусетно порасна, че не мога да повярвам как мина цяла година.
аз почнах да влизам в бг мама основно за да чета инфо за отглеждането на бебето. постепенно взех да открадвам и по малко време за странични теми и това беше темата, която така ме заплени, че си останах тук. нямам приятели и познати араби, но пък бях очарована от всички ви и така вече няколко месеца, мисля че от пролетта почнах да чета.
Наде- развълнувана съм от твоя разказ и както съм се разчувствала тия дни си поплаках малко.
това е за сега от мен! ако остане още малко време ще допълня.
срам ме е че от три дена чета и все не мога да дочета всичко. а и толкова нерви изхабих тия дни, че направо ми иде да се пръсна. бях доста припряна, избухлива и не ме свъртше на едно място. та и затова не ми и остана време да дочета всичко.едва сега почнах да се поуспокоявам и да възвръщам душевния мир.
та и аз да се преставя- казвам се Елисавета, на 30 години. от доста години- 12 живея във варна. студентските ми години преминаха тук, беше страхотно, завърших Банково дело.и по настоящем съм банкерка в майчинство, която май вече почна да се замисля за връщане на работа. женена съм от почти 2 години, но преди това имахме връзка 8 години. мъжът ми е с 1 година по голям от мен, и се запознахме когато бяхме студенти- всъщност запозна ни тогавашното ми гадже
. при такава дълга връзка все не ни оставаше време да спретнем и сватба, но като забременях се мобилиразхме на бързо. като се замисля май трябваше по-рано да я направим ,защото аз хич не се чувствах комфортно впредвид положението ми. бях доста притеснена и не се отпуснах да се повеселя и аз. публикувала съм малко снимки от нея, но за съжаление са ми малко снимките на тоя компютър. а сега си имаме дъщеря на 1 г. и 4 м. доста бурно дете е, но е голяма веселба в къщи. така неусетно порасна, че не мога да повярвам как мина цяла година.аз почнах да влизам в бг мама основно за да чета инфо за отглеждането на бебето. постепенно взех да открадвам и по малко време за странични теми и това беше темата, която така ме заплени, че си останах тук. нямам приятели и познати араби, но пък бях очарована от всички ви
и така вече няколко месеца, мисля че от пролетта почнах да чета.Наде- развълнувана съм от твоя разказ и както съм се разчувствала тия дни си поплаках малко.
това е за сега от мен! ако остане още малко време ще допълня.
