Български език

хоп!добра идея!

Е, има кой да ни учи на турси, но не и  на родни я ни език ли?Аз ще се възползвам, ако има кой да ни учи .

Хубава идея!
Тъй като никой не се е наел да ни учи, защо пък да не караме по взаимоучителната метода:
да посочваме грешки, които сме забелязали, често срещаме или такива, които много ни дразнят, а после да обясним правилото.
Аз се дразня, когато видя неправилно членуване на думите от мъжки род. Ето едно просто правило - пълен член "-ът" или "-ят" се поставя само на подлога, затова, ако думата може да бъде заменена с местоимението "той", трябва да бъде с пълен член.
Напр. в изречението "УчителЯТ коригира грешката." заменяме подлога с той /Той коригира грешката/, следователно членуваме с "-ът". В изречението "Грешката е коригирана от учителя" думата "учителя" не може да се замени с "той", следователно поставяме краткия член "-я".

И на мен темата ми харесва и ще се включа! 

1.При членуването на съществителни имена от ж.р., който завършват на т, се пише тт: пролет - пролетта, плът - плътта, радост - радостта.

2. Прилагателни имена, които в м.р. ед.ч. окончават на -нен, при изпускане на е се пише двойно н, напр.:временен - временна, временно, временни;военен - военна, военни, военният.

Толкова много правила знам - за променливото я, за правописа на сложни думи - слято и полуслято писане, за пренасяне на срички, за препинателните знаци - . ? ! , :" скоби, многоточие, за езикови съкращения, за употребата на главни букви и т.н.
Ако има интерес към темата ще се включвам.

Има, има, давайте с уроците!Аз съм зле и с препинателните знаци .

Мен лично много ме дразни, когато видя някоя дума в множествено число, завършваща на
"й"   
НЯМА думи, които в множествено число завършват на -й!  
Най-често срещаните грешки са на  думи от женски род, които в единствено число завършват на -ия(трапезария-трапезариЙ, парфюмерия-парфюмерий и тем подобни).
Щом в единствено число завършва на -я, в множествено завършва на  -и!
Примери:
трапезария - трапезариИ
телевизия - телевизиИ
парфюмерия - парфюмериИ
калория - калориИ

Ако думата в единствено число си завършва на -и, просто заменяме това "и" с "й".

 

ЕДИТ:
Слагаме запетая:
   - когато отделяме еднородните думи в изречение, или по-просто казано, когато изреждаме:
Купих от магазинА хляб, сол, захар и брашно.
Пешо, Жоро, Стоян и Иван си играят на двора.

    - когато имаме двойни съюзи(ту-ту, или-или, или-дали)
Слънцето ту се скриваше, ту пак се показваше.
Или ще дойде, или няма да дойде.

    - пред съюзите защото, а, но, че, ама, ала, пък
Митко няма да излиза, защото е болен.
Той каза, че във Виена било страхотно.
Важна е вътрешната, а не външната красота.

    - когато имаме обръщение:
         ~ в началото на изречението запетая се пише след името на човека:
Иво, ела за малко.
         ~ когато името на дадения човек е някъде по средата на изречението, запетая има и пред него, и след него:
Моля те, Иво, ела за малко!



Ако се сетя, ще допълвам 

Започвам тогава. Като начало- въпросителната частица ЛИ се пише отделно.


Защо си отделила члена? Непълен, както и пълен член, на съществителни и прилагателни имена в БЕ винаги се пишат слято! Това е някакво "модерно" изписване, което направо ме тушира 

Включвам се в темата,за да я следя и да помагам при нужда,макар да признавам,че съм позабравила доста правила.Все пак мога да обясня елементарни грешки и правилното им изписване.
Голямо впечатление ми прави напоследък използването на грешните думи:
ПреДценя вместо правилното преценя
преценЯМ вместо правилносто преценявам
пазарЯ,вместо правилното пазарувам

Особено ми е непонятно откъде дойде масовата грешка с използването на Й,не само при наличие на две И в думата:
някоЙ -в мн.ч.,вместо правилното накои в мн.ч.
коЙ -в мн.ч.,вместо правилното кои в мн.ч.
коЙто в мн.ч.,вместо правилното коИто в мн.ч.

Пример:

Взех подаръците,коЙто ми даде майка ти.-грешно
Взех подаръците,които ми даде майка ти.-вярно

Някой съфорумки са доста нетактични-грешно.
Някои съфорумки са доста нетактични.-вярно

Ей това и аз недоумявам откъде го излюпиха  И се започна едно масово употребяване на тези "думи"...

И аз ще се включа в тази тема. 

Хайде и аз ще се притека на помощ.

Кратък урок по граматика:
-----------------------------------------------------------

Употреба на главни букви

Главни букви се пишат в следните случаи:

1. В началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие /или след тире/.

2. В собствени имена:

• в имена на лица, в презимена и в прякори.

• в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.

• в думите Изток, Запад, Север, Юг, когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.

• в имена на небесни тела като астрономически понятия.

• в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.

Забележки:

o Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи /т. 2 и 5/ се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание.

o Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник.

o Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа.

• с главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.

Забележка:

o Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.

• титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.

3. В прилагателни, образувани от собствени имена, главна буква се пише в следните случаи:

• в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.

• относителни прилагателни на –ски /-шки/, обраузвани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.

4. С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.


Правила за писане на препинателни знаци

1. След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.

2. Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.

3. “Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч

4. “Тирето” се пише без интервал при писане на сложни /съставни/ думи /например физико-математически/ и при степенуване /например: по-голям, най-голям/.

5. Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
6. Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.

Препинателни знаци:

1. Точка

• Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения.
Например :
Кажи си името. Не бързай толкова.

• След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.

• За дати е възприето следното означение: 8. II. 1994 г. - с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г. – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г., 226 стр., § 15 и др.

• Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата:
напр. = например, ед. ч. = единствено число и мн. др. – много други.

2. Въпросителна

• Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения.
Например:
Какво е това? Сън? Истина? Кошмар? – Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?

• След подчинено въпросително изречение /косвен въпрос/ не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително.
Например:
Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.

• В заглавия обикновено не се пише въпросителна /”За какво се борим”/. Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише /”За какво се борим?”/.

3. Удивителна

• Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения.
Например:
Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!

• Също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства: Браво! – Братя мили!

4. Запетая

• В рамките на простото изречение запетая се употребява:
- За отделяне на еднородни части помежду им.

o При изреждане.

Забележка:

Не се пише запетая при еднократно употребен съюз "и", "или".

o При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: "а", "но", "обаче", "пък", "ама", "ами", "ала".
Например:
Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.

o При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – "и", "или – или", "нито – нито", "ту – ту" и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз /но не и в самото начало/.
Например:
Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.

o При еднородни части, свързани със съюзи "както - така" и
"колкото – толкова", се пише запетая само пред втория съюз.
Например:
Колкото по-бързо, толкова по-добре.

o За отделяне на повтарящи се думи помежду им.

- За отделяне на вметнати /в най-общ смисъл/ думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

o Обръщения и междуметия:
Благодаря ви, братя мили, за честта. Братя мили, благодаря ви за честта. Благодаря ви за честта, братя мили.

o Вметнати изрази /предимно глаголни/ като:
"разбира се", "да кажем", "надявам се", "мисля", "изглежда", "струва ми се", "тъй да се каже", "напротив", "обратно", "от една страна".
Например:
Ти, разбира се, няма да допуснеш това. – Това, мисля, е достатъчно.

Забележка:

Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като "обаче", "наистина", "може би", "следователно", "по такъв начин", "като че ли", "сякаш", "навярно", "вероятно", "очевидно" в случаи като следнитте:
Той обаче не изпълни обещанието си. – Ти например какво ще кажеш?
Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая:
Той искаше да дойде, обаче се разболя.

- За отделяне на особените части на изречението.
o а/ Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изреченаието, например:
По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.

o Думи и изрази, пред които стоят съюзи както "и", и "то" и други подобни / с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението/, се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение:
Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.
Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него:
Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.

o Еднородни части, свързани с обяснителен съюз "или", "т. е.", "сиреч" се обособяват.
Например:
След два дена, т. е. в неделя, ще продължим.

Забележка:

Пред съюзите "и", "или" се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.

- За отделяне на частиците "да" и "не", употребени самостойно в изречението, например:
Да, вярно е. Не, не е вярно.

• В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.

o Пред просто изречение, което започва без съюз, например: Който не работи, не трябва да яде.

o Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като "но", "а", "обаче", "ала", "то", "пък", "ако", "ето защо", "затова", "че", "или", "понеже", "защото", "като че /ли/", "сякаш" и др.

Забележка:

В изречения, които съдържат повторителни съюзи "и – и", "или – или", "ту – ту" или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение,
Например:
Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.

o Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като "който", "какъвто", "чийто", "когото", "където", "колкото" или др.,
Например:
Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.

Забележки:

o При сложни съюзи като "само че", "ето че", "в случай че", "макар да", "при все че" или др. запетаята се пише пред първата им съставна част.
Например:
Планът е добър, само че трябва да го изпълним.

o Наречия "тъй", пред съюза "че", както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях.
Например:
Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.

o Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението.
Например:
Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.

o Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая.
Например:
Мисълта, че ще замине, го радваше.

Забележка:

Когато подчиненото изречение със съюз "да" пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края,
Например:
Мисълта да замине веднага не го напускаше.

o Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва "да" се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.

• Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:

o Пред съюза "и", употребен еднократно.

Забележки:

o Пред съюза "и" може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията.
Например:
Оставете на мира хората, и те имат човешки права. – Идете там, и ще се уверите с очите си.

o Пред съюза "и" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.
Например:
Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.

o Пред съюза "и" не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения.
Например:
Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно. – Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.

o Пред съюза "да", употребен еднократно.
Например:
Вън се зачу да свири хармоника.

Забележка:

o Съподчинени изречения, които започват със съюза "да", се отделят помежду си със запетая.
Например:
Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.

o При повтаряне на съюза "да" в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая.
Например:
Исках да го помоля да ми услужи.

o Пред съюза "да" се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи.
Например:
Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.

o При сложни съюзи за "да", "без да", "преди да" и др., запетая се пише пред предлога, например:
Отиде си, без да каже нищо.

o Когато съюзът "да" не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая.
Например:
Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.

В случая е редно да бъде "които" - съгласуване на к-думичката с допълнението 
Относно правилото - сетих се и за думичката "пустош" (съществително, женски род), на която съм виждала толкова странни варианти на правопис и членуване  - правилното е "пустошта" (а не постушта, пустушта, пустоща, пустощта... и разни други особени комбинации  )

Когато отричаме някакво действие, "не" се пише отделно от глагола.
Примери:
не знам
не казвам
не говоря
не мисля
не чета

Пише се слята, когато става въпрос примерно за деепричастия.
Пример:
незнаейки
немислейки

Отнася се и за другите видове причастия:
недолюбен
неразбиращ
недоразвит