Монтесори-мнения

  • 171 533
  • 887
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 34
Привет отново,

ще се опитам само да маркирам някои от отговорите на многобройните ви въпроси, защото просто не е възможно да се отговори изчерпателно на всички.

- относно игрите: обикновено ги разделяме на няколко типа в зависимост от целите, които залагаме в тях. По отношение на пространството те са игри навън и такива на закрито. При игрите навън хубавото е, че могат да се включат много участници, което развива комуникативността и кооперативността на детето. От друга страна такива игри предполагат предимно движение, което има някаква цел, а не е само за себе си. Хубаво е за по-малките да се измислят прости игри, които обаче да задържат вниманието им. Както вече споменахме, в тази възраст се усъвършенства грубата моторика, следователно един от акцентите на подобни занимания може да бъде именно това: научете детето да хваща средно голяма топка, която вие или друго дете му подхвърля, после се опитайте да целите кошче (най-добре от металните офис кошчета за боклук, има ги в Джъмбо доста изгодно), подобно на игра на баскетбол. След това може да се опитате да целите кошчето в легнало положение, като търкаляте топката по земята. Следващ етап би бил да си представите, че играете футбол и стреляте във вратата (т.е.- кошчето). Децата обичат да има цел, която да виждат, че могат да постигнат. Затова, преди да предложите някаква игра, преценете правилно възможностите на детето и се съобразете с възрастта му.
Друга игра на открито (която става и за вътре) е играта на кегли. Ако нямате време да ходите да купувате такива, просто съберете 6-7 еднакви празни пластмасови бутилки от минерална вода и ги напълнете с малко пясък, за да са по-стабилни. Направете различни конфигурации и ги целете с топка. Играете на принципа "веднъж аз, веднъж - ти", за да научите детето на търпение и толерантност като изчаква да дойде неговият ред. И помнете: в тези игри важен е не крайният резултат, а радостта от движението. Нека не натоварваме отрано децата с конкуретно поведение, те ще имат достатъчно време да научат това в училище (и дори още в градината). Лично аз смятам, че търсенето на успех на всяка цена и постигането на перфектната цел в ранната детска възраст просто невротизира детето. Нека му спестим това, поне в игрите.
Друга любима игра на открито в топлите летни дни е играта с вода. Вече писах за това в отговора за Седада.
Игрите с пясък също са много полезни, а и са повод за установяване на контакти и решаване на конфликти, които неминуемо възникват в пясъчника. Много деца обичат да пипат пясъка, защото имат нужда от сетивното усещане, което той дава, защото е доста по-различно от всичко останало.  Същевременно има и друг тип деца, които избягват да пипат пясък или да стъпват в него. За тях би било полезно да привикват постепено с това усещане, за да преодолеят тактилната защита. В някои случаи това може и да е важен симптом за сензорна дисфункция. Но това е тема за друга дискусия.
Ако имате кола на 4 колелета, която детето може да кара само, може да му направите "полигон" с препятствия , които да заобикаля, без да ги бута.
Хубава игра е също и ходенето по широк бодюр или греда, при което детето се опитва да пази равновесие. За да мотивирате по-нерешителните, може да сложите в края на бордюра любима играчка която детето трябва да достигне.
В Кауфланд тази седмица има промоция на трамплини. Прекрасен уред за деца от различни възрасти, който можете да ползвате, както навън, така и вътре. Скачането е едно от най-любимите занимания на децата.
Оставям на вашето въображение да измислите още много игри и ще се радвам, ако ги споделите с нас. Две глави мислят по-добре, а двайсет - още по-добре Grinning
Що се отнася до игрите удома - те също са различни видове в зависимост от целите, които искаме да постигнем. Комуникативните игри например, предполагат предварително договаряне на правилата и тяхното спазване. Например, вземете две непрозрачни торбички, ако може ушийте ги от плат, и сложете във всяка от тях по три еднакви неща, които са близки и познати на детето - напр. малки дървени кубчета, елементи от лего и малки шишенца. Преди началото на играта ги покажете на детето и ги назовете. После ги скрийте в торбичките и без да гледате извадете един от тях. Помолете детето да намери същия предмет в своята торбичка без да гледа. Тази игра развива освен комуникативност и чувството за стереогнозис, т.е. разпознаване на форми и големини.
Игрите за развиване на сръчност са друг вид игри, които са много важни за овладяването на  умения, необходими за постигането на самостоятелност в ежедневието - хранене, обличане, събличане, а по-късно и писане.

Хе, аз пак се увлякох.........

Хубава нова седмица

Роси

Последна редакция: пн, 22 юни 2009, 10:09 от rossi962

# 151
  • Мнения: 34
.... и накратко за музикалното обучение в Монтесори педагогиката.

В комплекта с класически Монтесори материали има набор от камбанки, които впрочем са много красиви и атрактивни за децата. Чрез тях се провежда началното музикално обучение. В по-късен етап се въвеждат нотите и нотните линии, които са върху дървени дъски, зелени на цвят с черни линии и подвижни ноти (като пулове за табла), така че да могат да се подреждат различни прости мелодии или да се учат нотите.
Има и едно упражнение, което се нарича "ходене по линия", при което се свири на пиано и децата следват темпото на музиката, ходейки то една елипса, очертана на пода. Темпото непрекъснато се променя, правят се внезапни паузи и т.н.
Много Монтесори градини в Германия са оборудвани и ползват инструментите на Орф за музициране. Много често се използва китара или блокфлейта от учителя за акомпанимент на песнички или просто за презентиране на мелодията.
Също така в ранната възраст на децата се предлагат песнички, които са свързани с игра на пръстите на ръцете, изразяване на съдържанието на текста с цялото тяло и др.п.

Чрез Орф инструментите могат да се направят различни музикалвни проекти - например "Навън има буря и вали дъжд".

Това е, което се сещам на прима виста за музикалното обучение в Монтесори системата.
Дано Ви върши някаква работа.

Роси

# 152
  • Мнения: 34
Седада,

това с филмчетата ми е до болка познато, но аз съм на особено мнение по въпроса. Защото гледането на филмчета постепенно води до пристрастяване, както е случаят при вас, а това лишава детето от възможност, малко или много, да установява личен контакт с реални хора, да решава реални житейски ситуации, да трупа реален сетивен опит, да говори, да комуникира. Малките деца са особено податливи на различни послания, и с риска да се повторя за кой ли път, ще напомня, че според Монтесори, а и според съвременната неврофизиология, детският мозък е особено пластичен и поема всякаква информация, без да може да я раздели на полезна и вредна, и както казва Монтесори,"той е като гъба, която поема всичко". А много от "фимчетата" са с агресивно съдържание, като в някои случаи то се поднася индиректнто, но го има. Вчера, беше неделя сутрин, превключих на няколко от бг каналите и всички анимации в часа на детето, бяха със стрелба и преследване. Според мен това е бавно и сигурно зомбиране, особено що се отнася до рекламите по тв. Бояна Ламбер има интересни постове на тази тема и аз напълно съм съгласна с нея.
От друга страна гледането на филмчета кара човешкия мозък да работи с намален капацитет, тъй като той трябва да възприема само едноизмерна информация. Изследвания в САЩ показват, че работата на компютър, прекаленото гледане на изображения върху екран изобщо, блокират оптималното функциониране и едновременното обработване на постъпващата информация от двете мозъчни полукълба. На прост език казано, човек полека-лека затъпява.
Напълно наясно съм с факта, че като курдисаме детето пред телевизора, имаме най-сетне известно време спокойствие и можем да си отдъхнем. Въпросът обаче е каква цена плащаме за това.
Това е мнението ми по въпроса за "фимчетата".
Дано не ви струва много краен.

Роси

# 153
  • Мнения: 34
относно темата за наказанието.


Тя е пряко свързана с разбирането за свободата и дисциплината според Монтесори философията.
Монтесори поставя акцента върху правото на свободния избор.  Това означава, че се зачита личността и правата на детето.
В Монтесори групата се дава свобода на децата да се развиват според собствените си потребности като всяко дете се учи само да взима решения. В групата, обаче, се настоява да се спазват определени правила и ред:  ред в отношенията, ред в пространството и ред във времето.
Детето учи най-добре, водено от собствената си вътрешна потребност от учене и преживявайки собствения си опит (когато прави нещата правилно или когато греши) затова
при Монтесори няма награди или наказания за добре свършена работа или за допусната грешка.  Там децата не се съревновават – няма добри и лоши, защото всеки има своите силни и слаби страни. Важно е да научим децата да поемат отговорност за себе си, за собствената си работа, както и за избора на партньори в работата.
Един от основните принципи в Монтесори е „моето лично пространство свършва там, където започва личното пространство на някой друг”. Трябва да насърчаваме децата да се съобразяват едно с друго и да се договарят, когато искат да навлязат в нечие чуждо пространство. „Мога ли да работя/играя с теб? може ли да взема твоята играчка, искаш ли да работиш/играеш с мен? Може ли да седна да се храня с теб?” Особено важно е да ги научим да търсят за помощ, или да предлагат помощ, както и да  научим децата да приемат и отрицателен отговор: „не, не искам да играя/работя с теб.”
Решаване на конфликти между децата. Когато децата се възпитават в среда, в която се поставят свобода в логични граници, те получават възможност да се развиват. Разбира се, когато се дава свобода, неминуемо е да възникват и конфликти. Според Монтесори конфликтите са една от възможностите за учене. Много често възрастните се опитват да избегнат такива ситуации като отклоняват вниманието децата с нещо друго или просто повишават глас, за да решат проблема.
Какво можем да научим от такива „неудобни ситуации”?
- да правим избор, но и да поемаме отговорност за избора си, както и да понесем последствията от избора (задаваме въпроса как можеш да решиш този проблем?).
- да се научим да разбираме нуждите на останалите
- да се научим да казваме какво чувстваме чрез думи, а не чрез действия (ритане, блъскане и др.п.)
- да се научим да виждаме нещата и с очите на другия (неговата гледна точка)
- да търсим и намираме решение/я
- да се учим от грешките си
Постепенно  децата сами започват да решават възникналите между тях конфликти.
В Монтесори групите чрез правилното направляване процеса за решаване на конфликти, децата стават отговорни за постъпките си и се научават да уважават околните. 

Това, разбира се, не изчерпвра темата, но маркира основните точки, които могат да станат материал за размисъл

# 154
  • Мнения: 34
и последно - относно градината в Бъкстон, където имах удоволствието да работя.

Няма да се повтарям, защото вече отговорих на този вапрос в предните си постове. Само бих казала, че е място, където аз лично веднага бих дала детето си и бих била спокойна за него, защото знам, че ще е щастливо там Grinning. Мисля, че това е достатъчно!!!

# 155
  • Пловдив
  • Мнения: 1 952
Pocи, много благодаря за споделената информация!  Hug
Все повече се убеждавам, че философията на този метод е много близка това, което всяка една майка желае за детето си.
Никак не звучи трудно, но и никак не е лесно Wink
Много ми харесаха някои неща, като например - Да не се търси успех на всяка цена Simple Smile  Peace

# 156
  • Бургас
  • Мнения: 6 587
роси,когато детето направи нещо нередно,в Монтесори заведенията как му се обяснява/показва,че е сгрешило,че това,което е направило не е хубаво?малко тъпо звучи така поставен въпросът,ама в няколко реда няма как иначе да бъде зададен Simple Smile
питам,защото аз не одобрявам наказанията(не и по начина,по който те се прилагат в България-прав в ъгъла с вдигнати ръце,затворен в тъмна стая,ошамерен набързо и т.н.)
аз лично оставям детето само в стаята(не на тъмно) за няколко минути,когато много е прекалило.обяснявам,че това,което е направило не е хубаво или е направо лошо,обяснявам и защо.в повечето случаи вече ме разбира.
и в краен случай го лишавам от нещо хубаво или любимо-зависи от провинението.например-държал се е лошо-няма да отидем на любимата му площадка...или нещо такова.
много майки чета ,че са твърди привърженички на наказанията(в други теми,не в тази).
аз не ги отричам,но не искам да ги използвам като основен "възпитателен метод"...според мен,всяко наказание възпитава страх,а не нещо добро.искам детето ми да ме слуша,защото знае,че това е добро и правилно,а не от страх да не бъде наказано...искам да има вътрешен самоконтрол,а мисля че той не се изгражда с наказания...
вие какво мислите по този въпрос?

# 157
Роси, благодаря за информацията. Ще потърся да почета повече за музиката. Всичко добро!

# 158
  • Мнения: 9 615
Здравейте!  Hug  От скоро чета темата , всичко в нея ме грабна ,за съжаление не мога да ползвам Монтесори каза,но се замислям за някои от техниките,които да приложа аз у дома.
 Имам един въпрос - малко по-нагоре  беше повдигнат въпроса за говоренето на чужд език от майката- как точно се отразява на детето?
Аз говоря с моите само на български, но разбира се, навън с хората  говоря на португалски.Интересна ми е реакцията на децата и какво точно е интерпретирането й.
Моите моми слушат много съсредоточено ,не откъсват поглед от събеседника ми, или гледат мен в устата.По  принцип са много диви, но чуят ли португалски-спират и замръзват.
Техният опит с езика не е много- гледат сутрин специална детска програма по около 15минути, а на обед с мен-новините.
Гледаме се сами вкъщи,живеем извън града,нямаме никакви съседи, рядко имат контакт с  други хора.
Всъщност,те и на  български не са проговорили още.
Ще се радвам да прочета мнението на Роси.   bouquet

# 159
  • Мнения: 34
Относно темата за наказването Cry

всички знаем, че децата са различни, а това значи, че няма и еднотипна рецепта за решаване на проблемите. Така е и с наказанието. Но хубавото в Монтесори системата е, че това е една от малкото педагогики, която няма за цел да пречупи волята на детето. Напротив, тя е може би единствената, която му дава толкова много свобода в разумни граници. Разбира се, тук и дума не може да става за наказание, но става дума за поемане на отговорност. Това не се постига лесно, защото изисква установяване на някакви правила, които никога не се променят, и тяхното постоянно спазване. На детето кратко и ясно се обяснява какво не е добре да се прави и ЗАЩО. Напр. "ако искаш тази играчка, кажи дай. Когато удряш Иван, него го боли. Той не може да разбере какво искаш от него" "Ако теб те ударят, ще ти бъде ли хубаво/приятно?". Знам, че това няма да проработи веднага, но това е единствената рамка, която действа, без да бъде авторитарна и груба. Въпросът е да се удържи фронтът и веднъж поставените изисквания да се спазват без изключения. Редът в отношенията е много важен за детето и от нас зависи как ще го формираме. Никога не бива да забравяме, че децата имат вродено чувство за ред, ние сме тези, които го объркваме.

Относно "столче/стая за размисъл", това е краен вариант, който работи, само ако се налага да извадите детето от контекста на конфликтна ситуация, в която то не вижда никакъв възможен изход, а и не чува вашите доводи. Много е важно, обаче, да останете с него и да поговорите защо се налага да действате така. И винаги го правете с много любов, гневът само издава нашето безсилие и децата веднага го усещат.

Знам, че това не изчерпва темата, но все пак дава идея за размисъл.

Хубава вечер

Роси Party

# 160
  • Бургас
  • Мнения: 6 587
много ви благодаря!    bouquet

Последна редакция: вт, 23 юни 2009, 21:51 от mon4i

# 161
  • Мнения: 262
Роси,
Развам се, че се включвата с такива дълги постове, ще си отбележа за игрите на открито, аз нещо нямам фантазия ли, опит ли или умът ми просто е другаде... Чакам с нетърпение да заминем, съвсем наближи... и дано се справям по-добре с малкото котараче!

Смятате ли, че е подходящо с една смяна на обстановката да се подходи радикално по въпроса с филмите, да се заяви - "Няма филми тука, просто няма! Останаха в София!" Но май няма да се справя, защото той много добре помни, че май месец имаше филми там...
Само да кажа, че ние нямаме телевизор, той не гледа също и детски анимации, става въпрос за филмите на Baby Einstain, те са без "насилие", но пак ми се струва прекалено... пристрастяването към филма, където всичко се движи, за сметка на книжките например!

А за сядането да гледа сам, ми той за пръв път тея дни е седнал "сам" да гледа, без да прави и друго междувременно, аз даже го оцених като успех в задържането на вниманието му. Не, не си защитавам филмите, напротив, ако не се безпокоях, нямаше да го поставям като въпрос и съм напълно съгласна с Роси, колкото и стряскащо да го е написала, факт е, че си е така.

За наказанията нещо не разбирам, при нас липсват напълно... То и затова са такива писъчета, щом не се угоди, следва изкуствено зареваване, но напоследък всичко го обръщаме на майтап, почва да се осъзнава господинът...!

За чуждия език - една приятелка ми е казвала как като малка майка й й говорела на немски и тя всичко разбирала, но някакъв лекар бил казал да престане, че да не се обърква детето и сега приятелката не може да се начуди с какъв акъл майка й е послушала тоя лекар! И съжалява за пропуснатата възможност да е научила немския по такъв безболезнен начин!

# 162
  • Мнения: 262
Dimitriana,
Само да кажа, че харесвам начина по който си гледате момиченцето! Направо развивам лека завист към такива "умеещи" майки...!

За състраданието - Сашето например в момента осъзнава какво е да "боли", посочва различните си болки по тялото и според мен, ако се казва на детето, че и мама я боли, и котето го боли, и... го боли - това е начина да се научи на състрадание, съучастие!

# 163
  • Мнения: 34
Sedada,

аз лично бих използвала промяната в ситуацията, за да обясня, че тук (на почивката) няма филмче, но ще има други интересни неща. Опитайте Wink

И успех

# 164
  • до една звездичка
  • Мнения: 1 889
Ще се запиша, за да ви чета.
Темата е много полезна и приятна.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт