Добре дошли на всички нови мами. 
За съжаление не от хубаво пишем в този форум,но пък е хубаво че го има.
За съжаление не от хубаво пишем в този форум,но пък е хубаво че го има.
- Публикувана: 7 фев. 2005, 13:08 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2021, 22:02 ч.
.:.ХАЙДЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ***РОЖДЕНИ ДНИ.:.
zdraveite kazvam se stela i sam maika na edno mn krasivo mom4entse koeto na 18 08 6te navar6i 3 god.do predi 2 mesetsa dori ne znaex za tozi forum.april mesets malkia be6e na kra4ka ot splitane na 4ervata togava otkriha iproblema s babreka ima hidronefroza na babreka raz6iren piku4en kanal iv momenta 4akame da ni opredeliat data za operatsia nai lo6oto ot vsi4ko e 4e malkia e samo s edin babrek.izviniavam se 4e ne pi6a na bg no ne sam sviknala.sa6to ne sam zapoznata i mn s bg med termeni ot mn god zivej v 4uzbina zasluzava li si da dodem v bg na lekar;blagodaria na vsi4kicad
Здрасти Стела! Это темата, в която пишат родители
на деца с проблеми от таковяа естество - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=264831.280
Те могат да ти отговорят компетентно на въпросите за лечението у нас.
Ако се регистрираш, ще ти бъде по-лесно. Ако започнеш да пишеш на кирилица,
бързо ще свикнеш.
на деца с проблеми от таковяа естество - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=264831.280
Те могат да ти отговорят компетентно на въпросите за лечението у нас.
Ако се регистрираш, ще ти бъде по-лесно. Ако започнеш да пишеш на кирилица,
бързо ще свикнеш.
Здравейте, аз се казвам Златина- 08.10.1974г. и имам две прекрасни дечица Яна- 10.02.1999г. и Христо (Ицко)- 03.11.2003г.
Ицко е с диагноза Хиперактивност с дефицит на концентрация.През април месец тази година разбрахме за състоянието му.Той не можеше да говори. Сега посещаваме спец. педагог и имаме доста голям напредък
Ицко е с диагноза Хиперактивност с дефицит на концентрация.През април месец тази година разбрахме за състоянието му.Той не можеше да говори. Сега посещаваме спец. педагог и имаме доста голям напредък
Привет на всички.Казвам се Албена-13.04.1975,от Русе.Маика съм на прекрасно момиченце-Людмила-24.01.1999.Още в родилния дом ме 'зарадваха',че детето ми е с еквиноварисна деформация на двете крачета и че пъпната връв е била увита около пръсчетата на лявата ръчичка,поради което показалеца се е развил само до половината,а безименния е без нокът.Сега е 9годишна госпожица,крачетата след лечение с гипсчета и няколко операции са добре.Но ни остава ГОЛЕМИЯТ проблем с пръсчетата на рачичката.Не спирам да търся информация какво би могло да се направи,но за сега без резултатно.Надявам се да я намеря в този прекрасен форум.
Здравейте Виза,благодаря за информацията.Преди 5год.ходихме в Горна Баня,но и там ни казаха,че трябва да се поставят машинки на пръстите,които удължават костите.Лечението е много дълго,болезнено и не знаем какъв ще е крайният резултат.Крачетата вече са сравнително добре,въпреки че и двете са оперирани.Операциите сме ги правили в Университетска болница'Света Анна'-София при проф.Кожухаров.Той ни предложи същото лечение за пръстчетата,но за сега изчакваме,търсим и питаме,и най-вече се надяваме.Но до кога?Всичко хубаво и на вас.Поздрави.
....Той ни предложи същото лечение за пръстчетата,но за сега изчакваме,търсим и питаме,и най-вече се надяваме.Но до кога?Всичко хубаво и на вас.Поздрави.
Здравей, Албена! Моят син е на 11г., с подобна на вашата аномалия.
И на нас ни предложиха същото, ние също се отказахме. Ако ти предложат присаждане на фаланга от пръст на крака, имай предвид че минахме през това и резултатът е незадоволителен. Дано се намери някакъв друг начин за корекция, всеки ден се надявам да чуя(прочета) нещо по въпроса....
Здравей СтелиЯни,преди седмица говорих с един от най-добрите ортопеди в Русе,който постоянно е на симпозиуми по света.Той ми каза ,че преди дни е бил в Швейцария и там са представяни протези на пръсти,които на 100 % са като истински.Не знаеше какви са цените,но има адреси и телефони .Обясни ми че е най-добре да се изчака до 18години,за да спре разтежа на пръстите и тогава да се поръчат протези.Ако науча нещо друго,непременно ще ти пиша.Поздрави.
Здравейте , казвам се Мария и съм майка на Калоян - роден на 01.10.2007 . Без проблемно по време на райдането с прокарвяване в 3- тия месец. около 2-рия месец аз забелязах , че почти не рита с лявото краче. Попитах личната лекарка , която ми отговори , че аз съм " луда майка манячка , която само търси какво да намери в детето си......нищо му няма" . Аз се ядеосах и смених личната лекарка , защото не йелаеше да приеме , че детето ми има проблем. След посещение при невролози , детска клиника ..... след фонтанелна ехография /която излезе абсолютно чиста/ ни поставиха диагноза ДЦП . По ТЕЛК също сме с тази диагноза , но споре лекуващият ни невролог точната диагноза за момента е ДЦП - слаба спастична диплегия на долни крайници , засилена в лявата страна. Казвам за сега защото има съмнения за миотония , но не може да се докаже все още , заради възраста.
Синът ми вече опитва да ходи сам , спастичноста се усеща все по рядко /има моменти в които се засилва/ пием си лекарствата и всеки месец посещаваме ВМи Пловдив за рехабилитация и парафинови апликации / на които благодаря много много за сегашното състояние на сина ми / И така се борим заедно с диагнозата усмихваме се много и се радваме едни на друуги и най - вече на нашето хубаво слънчице.
Синът ми вече опитва да ходи сам , спастичноста се усеща все по рядко /има моменти в които се засилва/ пием си лекарствата и всеки месец посещаваме ВМи Пловдив за рехабилитация и парафинови апликации / на които благодаря много много за сегашното състояние на сина ми / И така се борим заедно с диагнозата усмихваме се много и се радваме едни на друуги и най - вече на нашето хубаво слънчице.
Здравейте мили мами! 
Нека да се преставя и аз ..... Отне ми много време докато свикна с мисълта, че детето ми е болно и затова не съм писала в тази тема.
Аз се казвам Стефания и съм майка на бебе Евтим, който е с работна диагноза муколипидоза. През Септември ще ходим в Германия за да се провери работната диагноза и се моля
да не се потвърди. Моето малко съкровище се роди с деформации на краката и ръцете. Когато за първи път го видях плаках безутешно много време, но после се мобилизирах и потърсих помощ. Лутах се сама в търсене на лекари почти една година. Така намерих добра ортопедична клиника в Германия където почти оправиха безоперативно краката на бебко, а сега ще ходим в друга клиника за да поставят диагноза.
Въпреки, че детко е вече на една година, изглежда колкото 5 месечно бебе. Все още не може да седи, но в следствие на физиотерапията на Мими Петрова (БОГ да я поживи), е едно много жизнено и весело дете.
Радвам се, че ви има и мога да споделя с вас мъката си!
Нека да се преставя и аз ..... Отне ми много време докато свикна с мисълта, че детето ми е болно и затова не съм писала в тази тема.
Аз се казвам Стефания и съм майка на бебе Евтим, който е с работна диагноза муколипидоза. През Септември ще ходим в Германия за да се провери работната диагноза и се моля
да не се потвърди. Моето малко съкровище се роди с деформации на краката и ръцете. Когато за първи път го видях плаках безутешно много време, но после се мобилизирах и потърсих помощ. Лутах се сама в търсене на лекари почти една година. Така намерих добра ортопедична клиника в Германия където почти оправиха безоперативно краката на бебко, а сега ще ходим в друга клиника за да поставят диагноза. Въпреки, че детко е вече на една година, изглежда колкото 5 месечно бебе. Все още не може да седи, но в следствие на физиотерапията на Мими Петрова (БОГ да я поживи), е едно много жизнено и весело дете.
Радвам се, че ви има и мога да споделя с вас мъката си!
Привет и от мен ! Аз съм Светослава и съм майка на Борислав, който е на 3г. и 7м с нарушение на говорният апарат, то си има и мед. термин, но ми звучи сякаш на чужд език. Забелязах, че синът ми има проблеми с говора още миналата година, но изчаках да навърши три, за да започнем срещи с логопед и всякакви специалисти.Да си призная честно , понякога ми се плаче когато гледам другите деца в градинките как говорят , правят цели изречения и всичко си им е наред, но не се отчайвам.Случвало ми се е когато синът ми нещо говори , а то не се разбира съвсем да ме гледат околните някак странно и тогава аз се усмихвам и му казвам"кажи го на български, маме", а хората около мен се стъписват и често казват"а, ама той говори чужд език!"
Това беше просто пример от живота с някой , който наричат "различен", но някой , който е като всички нас.Според мен околните трудно приемат тези, които са с нещо по-различни от самите тях, но никой не е застрахован.Аз намирам начин да излизам от ситуации, които биха наранили детето ми, като тази с чуждият език защото да си различен не означава , че не разбираш кога някой те обича и кога не.
Това беше просто пример от живота с някой , който наричат "различен", но някой , който е като всички нас.Според мен околните трудно приемат тези, които са с нещо по-различни от самите тях, но никой не е застрахован.Аз намирам начин да излизам от ситуации, които биха наранили детето ми, като тази с чуждият език защото да си различен не означава , че не разбираш кога някой те обича и кога не.