Към майките с по-активни деца

  • 16 852
  • 128
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 735
Здравейте,имам питане как се справяте и въобще как се променят с годините дечицата,които са по-активни,по-чувствителни?Дъщеря ми просто не спира на едно място,почти никога не мога да я гушна,даже като се приспиваме я нося-не може седне,та камо ли да легне.Иначе е много интелигентна,много говори и всичко разбира.Непрекъснато ме питат на 2 и колко е,че толкова говори.В последно време изпада и в истерии като започнем да я преобличаме и да излизаме.Какви ли не сценки и уговоркки и игри не прилагам,но все се стига до рев.Навън много и харесва,после започва истерията,че не мога да я прибера.Вечно тичам след нея и ако не стане нейната започва истерията и търкалянето.Вече и на мен нервите ми са на предела,тъй като няма кой да ми помага и по цял ден сме двете.Отскоро започна и ноктите да си гризе,явно моята нервност се отразява и на нея.Дайте ми някакви съвети,че вече и аз не знам какво да правя и да мисля къде греша!? Sad

# 1
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 408
Като начало спри да си нервна, за да не се отразява на детето ти.
Какво от това като е по-активно и буйно? Децата не се раждат по-калъп...
Моят син беше кротък за момче до около преди половин година. Сега ела и гледай - захитря, белите стават по-големи, силата му също, ината се увеличи. Но се е научил сам, че с викове и крясъци не става на неговата и прилага усмивки, казва "моля", целувки... и пак става това което иска в 50%
И в други теми съм писала, никога не е вървял, само бяга. Ако пусна ръката му на улицата ще е като свободен електрон. Просто аз се нагодих към него и чакам тези моменти на "бяс" да минат  Wink
Споко майче, имаш умно, здраво дете, това е най-важното. Ще порасне и ще си спомняш за тези години с носталгия!

# 2
  • Мнения: 7 424
  И моето дете е много активно.Не можеше дълго да проходи,защото вместо ходенето се опитваше направо да тича.И така....протича на 11 месеца и оттогава само тича(както и аз,де  Laughing )
  Има ги и същите истерии.Никога не може да се задържи на едно място,освен,ако не види нещо безуууумно интересно!
  Определено не е от хипер-активните деца,които имат проблеми с концентрацията.Защото въпреки подвижността и нетърпението си, на 2 години вече знаеше цялата азбука и всички цифри(сега е на 2 и половина).Обожава книжки,"чете" си ги и сам...Обича и много други работи свързани с възприемането на нова информация и обработването й.

  Заради активността му имам доста проблеми с околните.Обвиняват ме,че не го възпитавам правилно.Но аз не знам и не мога да си представя,как да накарам едно толкова активно и свободолюбиво дете,да стои на едно място и със затворена уста,когато го искат другите...
  Ползвам темата,евентуално някой да ми подскаже нещо....Може пък и авторката да има нужда от същите съвети.

# 3
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 408
О, Селма ти ми напомни, е наскоро една позната ми каза, че синът ми е изтърван. Стана ми много болно, още повече, че той не удря никога деца, не отговаря, казва "моля", "балгодаря", поздравява и като цяло е учтив и добър. Просто е много енергичен. чакам да поотрасне малко и тази негова енергия ще насоча към плуване и тенис.

# 4
  • Мнения: 1 749
И аз в клуба.Дъщеря ми е като едно малко шило.Изобщо не стои на едно място.Ако се задържи седнала,то е точно за 5-6 секунди.Всъщност,единствените пъти,в които може да стои на едно място е когато гледа филмче.И то не до края.Просто не я свърта.И аз се изнервям,ноо.....гледам да не се случва много често.

# 5
  • на изток от рая
  • Мнения: 444
Хайде и аз тук. Не само, че е много активен, но и е кавгаджия, постоянно някой му е крив за нещо, налита на бой, обижда. Говоря, говоря, и накрая и аз плясвам  Embarassed
Филмчетата си ги гледа, не е проблем, но тази агресия в него ме плаши. Нито с доброто, нито с лошото мога да му въздействам. Септември може да посетим и специалист, положението е сериозно.  Sad
Ето, и в момента го чувам как се разправя с баба си. Наказан е в спалнята и действа през прозореца...

# 6
  • Мнения: 7 424
наскоро една позната ми каза, че синът ми е изтърван.
  О,да....Точно това чувам от някои.... Confused
   Но и аз,като теб,се радвам,на многото хубави прояви на своето детенце.И той не се бие(макар че го правят повечето неговите връстници и връстнички),много е любвеобилен(гали децата и възрастните,гушка ги,радва им се ей така без причина),не трепери на "неговите" играчки,много е весел и артистичен.....
   Познавам и други деца,които от постоянното тормозене по повод дреболии:дръж се прилично!не сядай пода!не се цапай!стой мирен!мълчи! и т.н.....,са се озлобили или някак се затворили в себе си.
   Искам детето ми да расте със самочувствие,а не мразещо себе(както и околните) за това,че има петно върху панталонките или е писнало някъде на официално тържество,или ми е казало нещо с по-различен тон,от този,който съм очаквала.
   Не искам да спирам любознателността му и да укротявам темперамента му,за да го направя по-удобно за всички.
   Но пък и искам някак да може да се вписва в този свят,в който живеем,и в нормите му.
   Как обаче да го направя...... Thinking Thinking Thinking ?????

# 7
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 408
Търпение майка, здрави нерви и много говорене, без повишаване на тон (е, понякога се налага и наказание, но има и извинение).
Иначе как майките ще остареем? Честно казано, предпочитам будно, активно дете, пред такова което се носи по течението и няма мнение. Защото ако сега прекърша детето си, някой ден то ще се влияе от всеки - лоша компания в училище, на улицата... Искам да му създам норми , да знае кое е лошо и добро, но не и цял живот да го направлявам. Това става с времето.
Сега чувам, че играе в банята... стоя тук и чакам да се опари на водата. Ще се опари и ще разбере, че там повече не се пипа. Ако отида и се скарам, накажа или кресна, след 2 мин. пак ще е там.

# 8
  • Мнения: 22 513
Хайде и аз тук да се запиша. ))))
Дъщеря ми също е много активна, рядко се спира на едно място (макар че и това се случва понякога). В повечето случаи се гоним по улиците, изобщо не и пука че примерно ние сме на 200-300м и ни няма покрай нея.
За обличането за излизане при нас е подобно положението. Започваме да се гоним в стаите, писъци, дърпане, накрая може да се стигне и до рев. После като излезем няма проблеми.
Говори много, но това може само да ме радва (за разлика от наши приятелчета връстници, на които с ченгел 2думи не можеш да измъкнеш).
На моменти се ядосвам и нервирам, защото докато успеем да се оправим и излезем минават поне 20мин. Но ако започна да викам положението става още по-зле.
Тоест въпроса е човек да е по-спокоен и да успява да овладее нервите си. С тих тон и обяснение нещата са по-добре. )

# 9
  • Мнения: 7 424
Честно казано, предпочитам будно, активно дете, пред такова което се носи по течението и няма мнение.
  Точно така! Peace
   Преди малко ,една майка ми говореше,какво лошо впечатление й направи моят син с това,че се търкаляше по пода и как се обаждаше на водещата на едно тържество,взимаше вниманието на всички(липса на скромност),смееше се силно,ставаше от масата,когато си искаше и т.н..
   Та се чудех,дали да й кажа,че ми направи впечатление,че порасналата й "добре възпитаната" дъщеря,някога много темпераментно дете,сега расте абсолютно апатично създание,без свое мнение,без никаква активност,без никакви цели,отговарящо на повечето въпроси "Не знам.....",не умеещо и не смеещо да започва и да води разговори с други хора..... Tired
   Нищо не казах,разбира се.Просто не е моя работа.
   Но защо ли някои хора си мислят,че са възпитали добре детето си,тогава,когато всъщност са точно,както ти казваш, прекършили естествената му същност..... ooooh!

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Хоп и аз в отбора. Моята дъщеря си е вече на 7, но си е будна, изобретатела късаща ми нервите честичко.


   Но защо ли някои хора си мислят,че са възпитали добре детето си,тогава,когато всъщност са точно,както ти казваш, прекършили естествената му същност..... ooooh!
Има такива хора. Тези хора понякога им се иска и техните деца да са по контакти, по будни, да имат собственно мнение и не да се носят по течението. И същите тези хора са склонни да обвиняват будните деца, че подтискат техните. Еми сами са си ги моделирали децата  такива. Моята дъщеря често беше обвинявана от една майка, че е невъзпитана и незнам си каква. Прекъснах контакта и нещата си дойдоха на място. Така отървах детето и от контакт с моето невъзпитано дете..  Щом като тя не знаеше какво да направи аз и помогнах. Но това реши проблема и с едно дете а ще има и други такива приятелчета по нататък с тях как ли ще се процедира....Ако моята дъщеря имаше проблем в игрите със всички деца щях да се замисля къде е голямата грешка, но тя няма проблеми в игрите дори и с неознати деца. Човек трябва да тъси грешките и в себе си не само в другите. Аз също имам грешки при възпитанието на детето си, но чета, уча се и пробвам. Иначе не става. Не си мисля, че съм възпитала прекрасно дететето си. Имам много работа по възпитанието, но смея да твърдя, че детето ми е много по щастливо когато го оставя да се наиграе и после заедно обсъдим грешките му отколкото да направлявам постоянно поведението по време на игра и то пред другите деца или родители(става въпрос за 7 годишно дете).

# 11
  • Мнения: 22 513
Селма, ivben, имам пред очите си 2точно такива деца, за каквито говорите. Не мога да кажа точно кротки, но някак си изгубили интерес към детските неща, към щуротиите, белите, пакостите.
Едното е момченце, само преди година тичаше и не се спираше, правеше абсолютно всичко. Сега на 3г. стои основно до майка си, не говори, почти неконтактно е. Буквално се чудя какво става с това дете.
Другото е момиченце, колкото дъщеря ми (с 2месеца по-голямо), положението е същото. Не мърда от майка си и баща си, само гледа и това е.

Не мога да причиня това на детето си, само за да кажа, че било възпитано. За мен това не е възпитание, а започва да граничи с тормоз.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
Mirama, за какви щуротии, бели и пакости говориш. За тези майки това е недопустимо Naughty Затова хората са казали за всеки влак си има пътници.

# 13
  • София
  • Мнения: 9 891
Мира,а ти по какво съдиш,че това е "причинено" от родителите.
Малката ми дъщеря също е живо и палаво дете,но е имала точно такива периоди на неконтактност,продължили месеци наред.Определено не е била в нас с баща и причината.
Границата между всичко това,което обсъждате,според мен е много много тънка.И е трудно да се достигне и поддържа състояние,при което детето хем да е жизнено,весело,игриво,но и разбрано,способно хем да мисли и действа самостоятелно,хем да знае кога енужно да спре.Трудно е ,поне за мен,да постигна това.Но се стремя.
Мими е имала 3 или 4 пъти,в които се е тръшкала за нещо.На пет години е.Е,определено това,което видях,когато се тръшна за една играчка в Пумпелина ,не беше представата ми за възпитано петгодишно дете.Е,и тя го разбра. GrinningПо добрия начин,само с думи и наказание.

# 14
  • Мнения: 22 513
Валенцето, познаваме се с родителите и на двете деца много добре. Знам донякъде какви са им методите на възпитание, отношението към детето и това което може и не може да се прави от едно дете. Отделно всеки път когато се видим и излизаме заедно виждам как самите те се държат с децата си. Основно от това е породено мнението ми, че причината е в родителите, а не в детето.
Имам и приятелка с момченце колкото Калина, което е изключително кротко и то също стои при майка си. С тях сме постоянно заедно и със сигурност тук не е майката причината за това държание. Просто детето от малко си е такова.
Мога да направя разлика поне за близки хора, кога детето е свито, срамежливо и т.н., и кога това поведение се определя от родителите.

Общи условия

Активация на акаунт