"Искам да я попитам - защо ме е изоставила?"

ами аз мога да ти кажа като вече малко порансала защото съм на 21 г.че по мой личен опит понеже аз сум осниновна и когато разбрах това от хора не от родителите ми бх на 14
и моя свят се срина така че си избързала понеже след този факт докато го асимилира могат да минат години понеже сега е ок положението но като влезе в побертета тотално ще я истървеш.Понеже аз бях в тази въсраст до тогава споделях всичко на майка си,но от страшния ден вече не я чувствах така както по рано съм я чувствал аспрях да споделям абе почнахме даже дасе караме абе лошо си стаана.Имаи търпение и не я претискай много ако разбере че няма смисъл да търси тази жена ще е добре защотот аз съм искала знам информация за нея но не бих искала да я потърся а сега съм на 21 и вече аз съм мама.Нашия истински тати не го е виждал изведнъж реши че не иска да е с мен като бях в 9 тия месец бременна и не дойде да признае малкия понеже щял да плащал издръшка.Както и да е пак няма да му се моля,си намерих нов мъж който обича малкия страшно много и на сина ми не бих казала кой и какъв е баща му от чиста негова гордост щото ако разбере действително какъв боклук е баща му и които и да е няма да му стане добре.но ако разбере сам бих му казала на подходяща възраст като е на 18 г.а той да си преценя тогава защото ще е достатъчно разумен мисля

Интересна тема, сега осъзнах напълно какво е коствало на моята майка щастието да съм и дъщеря , което само увеличава любовта ми към нея.
Била съм осиновена на 13 дни. Не са ме подготвяли, не са ми говорили, за „момента на истината” и да са не ме е впечатлило, че да го запомня. Казаха ми че съм осиновена когато бях в 2-ри / 3-ти клас, приятелка от блока сподели какво е чула от баща си и така. Отидох и попитах майка дали е вярно, поговорихме, обясни ми, имах рожден ден, гости, торта, игри с децата и някак си всичко мина между другото. Не ми направи кой знае какво впечатление – не бях малка, но все пак бях дете. Говорили сме и говорим понякога за това че съм осиновена. Нямам спомен родителите ми да са повдигали темата, винаги аз започвах първа. В началото, беше по скоро проява на любопитство от моя страна - Защо, от къде са ме взели, защо ме е оставила тази жена, т.н.  Като пораснеш се променят и въпросите - дали помни че е родила дете, дали има семейство, други деца, дали иска да знае нещо за мен, дали съжалява за постъпката си, защо не се е борила за мен? И най важния е искам ли да знам отговорите? Осъзнаваш, че може да се разочароваш.
И сега след повече от 15 години продължавам да мисля, да си задавам въпроси, и всеки път си припомням, че имам прекрасни родители, имала съм чудесно детство, дом, топлина, нежност, разбирани, подкрепа, обичта на близките си. Може би ако срещна тези хора, ще им благодаря че са ми дали възможността да имам моето семейство.

Добро утро на всички.От два дни чета споделеното от вас в темата и си мисля,че съм късметлийка.Синът ми е вече на 10г.-осиновихме го на 6месеца,а на 6год. му казахме.Предпочетох да го направим ние,а не някоя амбициозна учителка.Сигурно знаете как е малките градчета...Наистина е много трудно да кажеш-"Аз съм твоя майка ,но не съм те родила аз."Повод за признанието ни стана една от кампаниите за деца без родители...Резултатът беше-"Аз толкова ли съм лош,че моята майка не ме е искала?"Ужас!!! КАК ДА ОТГОВОРИШ?И се започна-моето ангелче се превърна в демонче.всяко излизане за работа беше кошмар-"Ти кога ще се върниш?Може ли да те чакам на спирката?Какво ще ми донесеш от работа?Дай ми още една целувка!"За известно време беше игнорилал баща си изцяло-защо така и не разбрах.Започнахме с разговорите ,че не знаем защо бм го е оставила,може би е била болна,/в опитите си да забременея доста разклатих здравето си/ нямала е парички,нямало е кой да и помага,нямала е работа, къща."ТИ ЗАЩО НЕ Я ПОПИТА? Отговорих ,че в момента в който с баща му сме го видяли,толкова сме го обикнали ,че за нас няма значение кой го е родил,как баща му искаше да го завие в якето си и веднага да го вземе в къщи....и още и още...Заедо разглеждахме снимки от изписването му ,разказвахме му как каките/имаме 4 племеници/се караха коя да го държи коя да му даде шишето,как баба му го пазеше и гледаше докато спи и го наричаше"Мой златен гълъбе" и "Малкото ми боженце"....Всячески се стараем да показваме обичта си ...но и да го накараме да разбере,че това не значи автоматично да задоволим всяко "искам".Че той не е по-различен от другите деца ,в класа например, и има своите задължения.Сега празнуваме два рожденни дни-10.10 и 10.04.-деня на раждането му и деня в който се появи в дома ни...истинското щастие...надеждата...грижите...безсънните нощи... смеха,радоста от малките победи над себе си ,другите ,училището...БЛАГОДАРЯ ВИ !ИМАХ НУЖДА ДА СПОДЕЛЯ ВСИЧКО ТОВА...