Е, то това не е подход в обучението, това е съвсем друго нещо. Вярвам, че говорим за обучението на децата, а не за игнорирането им. Небрежни родители дал Бог. И на глухи, и на чуващи деца. Това е нещо, което не можем да променим. Но има родители, които дават мило и драго, за да помогнат, а им се пречи. Доста по-разбиващо е това за мен лично.
- Публикувана: 19 септ. 2009, 14:46 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2010, 09:49 ч.
Деца с увреден слух-8
А и е голям късмет да случиш на рехабилитатор. За съжаление още има такива /основно извън София/, които като че ли се страхуват да работят с нашите деца. Това не го били учили в науките си навремето.
Аз малко не по темата..
Е по темата е,ама не текущата. Ние предлагаме застраховки на процесорите, но за жалост само на Кохлеар. Вкл. и срещу загуба.
Е по темата е,ама не текущата. Ние предлагаме застраховки на процесорите, но за жалост само на Кохлеар. Вкл. и срещу загуба.
Просто ми е мъчно, защото зная, че е могло да се направи още.
Макар ,че се улавям че искам още и още и не знам къде е предела ...
A относно жестовете като помощно средство ,децата трудно го приемат само като такова ,по-скоро става основно и по-лесно средство за общуване ,мисля че избират или едното или другото,имам примери но не мога да цитирам имена !
Вече 6 години сина ми е с КИ, а преди това 3 години със СА,не познавам дете което има шанс да усвои говор и умело да го съчетава с жестомимика ,ако няма друга възможност да това е метода !
Но в крайна сметка децата са си ваши и решенията ,които взимате за тяхното развитие са също ваши,никой не може да ви забрани да ги обучавате и с жестове ,въпроса е че тук всеки споделя своя личен опит и всеки решава дали да следва модела "проба -грешка " или да си прави изводи на база чужди опити и грешки !
В коя застрахователна компания успяхте да пробиете?
[/quote]
Боби ,как тогава ги правите тия застраховки ,малко по-подробно ако може !?
Едногодишен договор с фирмата, срещу определена сума. Покрива загуба,повреда или инцидент с всеки един от компонентите (кабел, процесор, контролер), но не повече от 1 път за периода. Има и други варианти: само поддръжка, поддръжка определен период от време и накрая нов процесор.
Иначе застрахователите са склонни, но искат фирмата да застрахова всички процесори на пазара, независимо къде и в кого са...
Иначе застрахователите са склонни, но искат фирмата да застрахова всички процесори на пазара, независимо къде и в кого са...
Да разбрах Боби
Жалко за детето ,а такива родители и аз познавам просто те абдикират от проблема като временно си спестяват усилията ,но след време не знаят колко много ще съжаляват и колко са изгубили
Благодаря на BuBiCa и bea ,като майки на по-големи деца в училищна възраст ,че споделиха опита си и изказаха мнение ,защото именно тогава сблъсъка с реалността е най-голям !
Petiak, а относно репликата ти "Ама какво приобщаване към общности и какво самоопределяне??? Аз въобще не говоря, че жестовете ще са полезни на синът ми, за да се приобщи към някаква общност ",аз нямах предвид написаното от теб ,а въобще това витае в темата от доста време а именно въпроса за индентичността и приобщаването!
Не казвам, че тя не го обича, но просто не си дава зор. Това е нейният начин.
Благодаря на BuBiCa и bea ,като майки на по-големи деца в училищна възраст ,че споделиха опита си и изказаха мнение ,защото именно тогава сблъсъка с реалността е най-голям !
Petiak, а относно репликата ти "Ама какво приобщаване към общности и какво самоопределяне??? Аз въобще не говоря, че жестовете ще са полезни на синът ми, за да се приобщи към някаква общност ",аз нямах предвид написаното от теб ,а въобще това витае в темата от доста време а именно въпроса за индентичността и приобщаването!
Люси, благодаря ти. Въпреки, че едва ли току-тъй ще спря да си го мисля...
А за жестовете и твоите наблюдения - познаваш ли дете, което да е имплантирано малко и да е обучавано с този бимодален метод ? Аз много се съмнявам, че тук някой го практикува изобщо, така че по-скоро си мисля, че твоите наблюдения не са от точно такова обучение, за което аз говоря. Питам сериозно, защото ми е интересно. Моите лични наблюдения са за абсолютно идентична рехабилитация при всички деца.
Но все пак не мога да говоря за цялата страна, а само за това, което съм видяла с очите си.
А за жестовете и твоите наблюдения - познаваш ли дете, което да е имплантирано малко и да е обучавано с този бимодален метод ? Аз много се съмнявам, че тук някой го практикува изобщо, така че по-скоро си мисля, че твоите наблюдения не са от точно такова обучение, за което аз говоря. Питам сериозно, защото ми е интересно. Моите лични наблюдения са за абсолютно идентична рехабилитация при всички деца.
Но все пак не мога да говоря за цялата страна, а само за това, което съм видяла с очите си.
Момичета, днес, но преди три години, беше имплантацията на Венци. Не искам да си спомням какво беше, нито да правя равносметки, искам само и тази година да благодаря на всички, които имаха, и имат, някакво отношение към откриването и решаването на проблемите ни. От личната му лекарка, която първа заподозря нещо нередно на третия му месец, та чак до госпожите в детската градина - благодаря от сърце 
!
!
Само да уточня отново, че не съм имала намерение да уча детето на жестомимична реч, просто исках да използвам няколко думи/жеста, за да може той да изрази най-елементарните неща от които има нужда - че му се спи, яде, пие, боли го, иска нещо си, хубаво, лошо. За мен всяко дете има нужда от комуникация, на 2-3 г. вече остро се усеща, когато тя липсва или както беше в нашия случай е едностранна.
И още, не харесвам обобщенията, това че някой познава деца, които използвали жестове и не проговорили - не означава автоматично, че всички деца, които използват жестове няма да искат да говорят. Всеки човек е индивидуалност, реагира различно, мисли различно, учи различно, обстоятелствата около него са толкова различни, пък и винаги има изключения
И още, не харесвам обобщенията, това че някой познава деца, които използвали жестове и не проговорили - не означава автоматично, че всички деца, които използват жестове няма да искат да говорят. Всеки човек е индивидуалност, реагира различно, мисли различно, учи различно, обстоятелствата около него са толкова различни, пък и винаги има изключения
Здравейте пак , отначало да споделя как вървят нещата при нас. От както тръгна на градина стана много по общителен , свикна много бързо с децата . И хубавото е че вече работи с рехабилитаторката и я слуша много ,преди нещо имахме проблеми и не искаше да я слуша , а сега отива и много е любопитен всеки ден научава нещо ново, опитва свързва 2-3 думички в просто изречение. Знае половината букви от азбуката , знае ги цифрите до 10. Разбира доста от нещата които му казвам. Преди повтаряше много въпросите ,сега се опитва да отговаря. Чуваемоста като сила е добра , чува и много тихи шумове , но нещо много замества буквите , знае много неща но повечето не са изчистени , буквите Т и Д са ни много трудни или не ги чува или е още бебешки говор . Много помни и това ме радва. Като ви чета , започвам да се страхувам за времето когато ще тръгнат на училище. И хубавото е че в градината освен рехабилитаторката имаме и ресурсен и логопед , идва и психолог. И си е масова градина в която имаме 3 имплантирани деца. А колкото до въпросите които е засегнала Лони , да кажа знам че като свали импланта си е глух , но аз си го отглеждам като чуващ, искам да го приемат като чуващ. Предпочитам да общува с чуващи хора или такива които са като него с импланти или слухови апарати . Мисля , че с хора които общуват само жестомимика няма кой знае колко да му помогнат , на моменти жестовете са ни в помощ , даже в ежедневието като си говорим ги ползваме жестовете , не е лошо да се научи . Но по добре възможно по малко жестове , и аз съм виждала роздители когато повече наблягат на жестовете, според мен това не е редно.
Наистина в малък град или в провинцията , нещата стоят по различно и ни е много по трудно.
В Хасково го гледат с интерес , усещам питащите погледи,,какво е това което е на главата му ,,. Но в града от който съм аз и където съм израсла ,го гледат като извънземно , някои деца се страхуват да го доближат , и много боли .Питат ме докога ще носи тези апарати . Опитвам се да обесня , даже някои си мислят, че като има проблем със слуха има и с ума. Но никой не иска да се замисля ,че дете което те първа е почнало да говори не може да общува като другите деца. Тук децата също са по невъзпитани викам си ,като започнат да му се подиграват , те първа ще почнат проблемите. Искам да помогна да се интегрира детето. Искам да направим ние майките нещо , но знаете че не винаги можем да дойдем там . Има много неинформирани родители , преди месец дойдоха 2 семейства от близко село , имали деца с увреден слух ,предложили им имплантация , чули са за нас и дошли да ме питат и да видят дали има напредък детето. Обесних им всичко , кзах им че вече чува но за всяко дете е различно . Отидоха си много успокоени . Наистина родителите са много неосведомени и се плашат. Много добре сте измислили това за сайта на Баки и аз съм съгласна да дам координатите си и съм готова да се отзова с каквото мога. Лошото е че не всеки има достъм до компютър , и пак остават доста неосведомени хора . Особено тези които са от малки градове и села, където незнаят за съществуването на импланта.
Нашата реахабилитаторка пък е отпусната от Съюза на глухите но просто нямам думи , тази жена е много всеодайна , опитва се да даде всичко от себе си , за да помогне на децата , беше болна и в болнични но се върна на работа за да не изостанат децата. Същата всеодайност забелязах и у Светла Радоева . Всеки малко или много работи с децата , но друго е да се обучава от специалист. Не може без рехабилитатор , нито пък само да се разчита на работата на учителя .
Наистина в малък град или в провинцията , нещата стоят по различно и ни е много по трудно.
В Хасково го гледат с интерес , усещам питащите погледи,,какво е това което е на главата му ,,. Но в града от който съм аз и където съм израсла ,го гледат като извънземно , някои деца се страхуват да го доближат , и много боли .Питат ме докога ще носи тези апарати . Опитвам се да обесня , даже някои си мислят, че като има проблем със слуха има и с ума. Но никой не иска да се замисля ,че дете което те първа е почнало да говори не може да общува като другите деца. Тук децата също са по невъзпитани викам си ,като започнат да му се подиграват , те първа ще почнат проблемите. Искам да помогна да се интегрира детето. Искам да направим ние майките нещо , но знаете че не винаги можем да дойдем там . Има много неинформирани родители , преди месец дойдоха 2 семейства от близко село , имали деца с увреден слух ,предложили им имплантация , чули са за нас и дошли да ме питат и да видят дали има напредък детето. Обесних им всичко , кзах им че вече чува но за всяко дете е различно . Отидоха си много успокоени . Наистина родителите са много неосведомени и се плашат. Много добре сте измислили това за сайта на Баки и аз съм съгласна да дам координатите си и съм готова да се отзова с каквото мога. Лошото е че не всеки има достъм до компютър , и пак остават доста неосведомени хора . Особено тези които са от малки градове и села, където незнаят за съществуването на импланта.
Нашата реахабилитаторка пък е отпусната от Съюза на глухите но просто нямам думи , тази жена е много всеодайна , опитва се да даде всичко от себе си , за да помогне на децата , беше болна и в болнични но се върна на работа за да не изостанат децата. Същата всеодайност забелязах и у Светла Радоева . Всеки малко или много работи с децата , но друго е да се обучава от специалист. Не може без рехабилитатор , нито пък само да се разчита на работата на учителя .
Пуснах нова тема но незнам дали успях , за първи път ми е 
, хайде в новата темичка : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=480471.0
, хайде в новата темичка : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=480471.0
gyulcem, отговарям ти в тази тема, защото новата най-вероятно ще я изтрият - от известно време дължината на темите е 50 страници.
Аз явно ще трябва на всеки поотделно да обясня какво имам предвид с прословутите жестове.
Мила Гюлер, хората трябва да имат избор, когато се взима такова важно решение. Аз съм сигурна, че дори при наличието на избор, повечето от нас биха избрали пътя, по който и сега вървят с децата си. Но не бива да ни се отнема изобра, просто не е редно. Децата ни са различни, а и ние сме различни. Поставяме се различни цели и имаме различен подход как да ги постигнем. Ако за теб лично използването на жестове в обучението на детето е вредно, то има хиляди хора по света, които смятат, че така на децата им се помага и по-лесно развиват реч. Не е случайно това, че все повече родители избират така да обучават чуващите си деца. Ако едно дете на годинка може да казва само отделни срички или най-прости думички, децата, които използват жестове могат да изразяват много повече неща. Ето един пример: http://www.youtube.com/watch?v=7gSZfW4gVhI И съвсем не им пречи да говорят. Просто им помага да общуват. Общуването е нещо жизеноважно за социалните същества, каквито сме ние, хората. Ако преди имплантацията и по време на рехабилитацията децата ни имат възможност да трупат речник с жестове, по-късно ще им е по-лесно да проговорят. Вече ще имат представа за това, че предметите си имат названия, ще бъдат изградени в мозъка им връзки, върху които ще им е много по-лесно да надграждат новите си знания, отколкото тепърва да ги изграждат. Но нека повторя отново, за да не се налага пак да го пиша в отделен пост - не е за всеки този подход - зависи от родителя и от детето. Проблемът е в това, че едно време, на нас поне, никой не ни е предложил нищо различно от това, което предлага на всички - общуване само с реч. Не говоря някой да отнема вашият избор, а за това да бъде зачетен и изборът на другите хора, които имат различно виждане по въпроса. Така или иначе за всички, които не искат децата им да се обучават с жестове, нито като основно, нито като помощно средство, е гарантирано, че ще получат това, което искат за децата си. Но какво става с останалите, колкото и малко да са те? Знам, че няма да получа тук отговор на този въпрос, но ще се радвам, ако си го зададете и вие.
Аз явно ще трябва на всеки поотделно да обясня какво имам предвид с прословутите жестове.
Мила Гюлер, хората трябва да имат избор, когато се взима такова важно решение. Аз съм сигурна, че дори при наличието на избор, повечето от нас биха избрали пътя, по който и сега вървят с децата си. Но не бива да ни се отнема изобра, просто не е редно. Децата ни са различни, а и ние сме различни. Поставяме се различни цели и имаме различен подход как да ги постигнем. Ако за теб лично използването на жестове в обучението на детето е вредно, то има хиляди хора по света, които смятат, че така на децата им се помага и по-лесно развиват реч. Не е случайно това, че все повече родители избират така да обучават чуващите си деца. Ако едно дете на годинка може да казва само отделни срички или най-прости думички, децата, които използват жестове могат да изразяват много повече неща. Ето един пример: http://www.youtube.com/watch?v=7gSZfW4gVhI И съвсем не им пречи да говорят. Просто им помага да общуват. Общуването е нещо жизеноважно за социалните същества, каквито сме ние, хората. Ако преди имплантацията и по време на рехабилитацията децата ни имат възможност да трупат речник с жестове, по-късно ще им е по-лесно да проговорят. Вече ще имат представа за това, че предметите си имат названия, ще бъдат изградени в мозъка им връзки, върху които ще им е много по-лесно да надграждат новите си знания, отколкото тепърва да ги изграждат. Но нека повторя отново, за да не се налага пак да го пиша в отделен пост - не е за всеки този подход - зависи от родителя и от детето. Проблемът е в това, че едно време, на нас поне, никой не ни е предложил нищо различно от това, което предлага на всички - общуване само с реч. Не говоря някой да отнема вашият избор, а за това да бъде зачетен и изборът на другите хора, които имат различно виждане по въпроса. Така или иначе за всички, които не искат децата им да се обучават с жестове, нито като основно, нито като помощно средство, е гарантирано, че ще получат това, което искат за децата си. Но какво става с останалите, колкото и малко да са те? Знам, че няма да получа тук отговор на този въпрос, но ще се радвам, ако си го зададете и вие.
ШЕСТА НАЦИОНАЛНА НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКА
КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
НА ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ
19 – 20 МАРТ 2010
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ЦАР БОРИС ІІІ”
ул. “Клокотница” 29
СОФИЯ
С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА “СЕНТИЛИОН” ООД
ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТВИТЕЛ НА ФИРМА MED-EL – АВСТРИЯ –
СВЕТОВЕН ЛИДЕР В ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЪЛНАТА ГАМА СЛУХОВИ ИМПЛАНТАТИ
ПЕТЪК, 19.03.2010
08:30 – 09:00 Регистрация и настаняване на участниците
09:00 – 09:30 Откриване на конференцията и приветствия
09:30 – 09:50 Предоперативна и ранна следоперативна работа със семействата на деца с кохлеарна
имплантация - реални очаквания - Христина Славкова, Румяна Петкова - слухо-речени
рехабилитатори, ССУ с ДГ за ДУС - гр. София, МБАЛ „Царица Йоанна" - гр. София
09:50 – 10:00 Групата за деца с кохлеарни имплантни системи към детската градина за деца с увреден
слух на 5 години - Нели Неделчева - учител ДГ към ССУ за ДУС - гр. София
10:00 – 10:10 Обучение, възпитание и слухово-речева рехабилитация на деца с кохлеарни имплантни
системи в специалната детска градина - Севина Хаджийска -учител ДГ към ССУ за ДУС -
гр. София
10:10 – 10:20 Звуковата култура на речта на деца с увреден слух - Гергана Николова - учител-
рехабилитатор ДГ към ССУ за ДУС - гр. София
10:20 – 10:30 Светла радоева-???????????
10:30 – 11:00 ДИСКУСИЯ
11:00 – 11:30 КАФЕ ПАУЗА
11:30 – 11:45 Представяне на случаи за обучение на деца с кохлеарни имплантати - Гордана Пеевска,
Весна Диновска - рехабилитатори - Завод за рехабилитация на деца с намален слух „Кочо
Рацин" - гр. Битола, РМакедония
11:45 – 12:00 Рехабилитация на деца с кохлеарни имплантатни системи - автори Предраг Павлович,
Снежана Царапич и Гордана Живкович - учители-рехабилитатори в Специалното училище
за деца с увреден слух „Бубан" - гр. Ниш, Република Сърбия
12:00 – 12:10 Училищната готовност на децата с увреден слух в условията на специалното училище -
Петя Андреева - учител на 1 клас ССУ за ДУС, гр. София
12:10 – 12:25 Неда Балканска - ????????????
12:25 – 13:00 ДИСКУСИЯ
13:00 – 14:00 ОБЯД
14:00 – 14:15 Презентация на фирма СЕНТИЛИОН ООД
14:15 – 14:30 Презентация на фирма МЕБОС
14:30 – 15:00 Представяне на лекари от МБАЛ „Царица Йоанна”
15:00 – 15:30 ДИСКУСИЯ
15:30 – 16:00 КАФЕ ПАУЗА
16:00 – 16:10 Правилният избор при обучение на деца с увреден слух като предпоставка за успешното им
развитие - Ива Евстатиева, Наталия Георгиева - кабинет за рехабилитация на слуха и
говора към ССУ за ДУС - гр. София
16:10 – 16:20 Ученически неволи и как да се борим с тях - Христина Славкова, Румяна Петкова -слухо-
речени рехабилитатори, ССУ с ДГ за ДУС - гр. София, МБАЛ „Царица Йоанна" - гр.
София
16:20 – 16:30 Интегриране на деца с увреден слух с кохлеарни имплантни системи в детската градина -
Невена Михайлова -слухо-речев рехабилитатор, 13-то ТГДГ „Ябълкова градина" -гр.
София
16:30 – 16:40 Родителите на деца с кохлеарна имплантация - активни участници в рехабилитационни
процес в предучилищна възраст - Ваня Нейчева - слухо-речев рехабилитатор - кабинет за
рехабилитация на слуха и говора към ССУ за ДУС - гр. София
16:40 – 16:50 Професионално образование - учебен процес и реализация на учениците от горен курс в
ССУ с ДГ за ДУС - инж. Красимира Чаушева, инж. Атанаска Калинова ССУ за ДУС, гр.
София
16:50 – 17:10 Деца с увреден слух в масово училище – интеграционен модел във Виена, Австрия –
Михаела Велисарис – Виена, Австрия
17:10 – 17:20 Ролята на музикалните стимулации в рехабилитационни процес при деца с увреден слух -
Светла Тодинова - учител по музикални стимулации ССУ за ДУС, гр. София
17:20 – 17:50 ДИСКУСИЯ
18:30 – 20:00 ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ
СЪБОТА, 20.03.2010
09:30 – 09:40 Танцовата терапия като средство за повлияване върху психомоторното развитие на децата
от подготвителен клас - Костадинка Йорданова, Камелия Трифонова -учители в ССУ за
ДУС, гр. София
09:40 – 09:50 Нина Антова
09:50 – 10:00 Доц. Попзлатева
10:00 – 10:10 Европейско езиково портфолио за глухи /оценка на четене, говорене и разбиране на децата
с увреден слух/ - Славина Лозанова
10:10 – 10:20 Представители от Гърция
10:20 – 10:30 Представители от Албания
10:30 – 11:00 ДИСКУСИЯ
11:00 – 11:30 КАФЕ ПАУЗА
11:30 – 11:40 Как психолога на училището за ДУС може да бъде полезен на деца и родители -_Радостина
Момчева - психолог към ССУ за ДУС, гр. София
11:40 – 11:50 Психологически особености на децата с увреден слух преди и след кохлеарната
имплантация - Маргарита Зарева - слухо-речев рехабилитатор ССУ за ДУС, гр. София
11:50 – 12:00 Кохлеарна имплантация при тинейджъри - Христина Славкова, Румяна Петкова -слухо-
речени рехабилитатори, ССУ с ДГ за ДУС - гр. София, МБАЛ „Царица Йоанна" - гр.
София
12:00 – 12:10 Кохлеарната имплантация - информираност и очаквания на родителите на деца с увреден
слух - гл.ас. д-р Анна Трошева - Асенова, СУ „Св. Кл. Охридски", ФГПП, гр. София
12:10 – 12:30 Нормативна база в помощ на децата с увреден слух
12:30 - 13:00 ДИСКУСИЯ
КОНФЕРЕНЦИЯ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ
НА ДЕЦА С УВРЕДЕН СЛУХ
19 – 20 МАРТ 2010
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ЦАР БОРИС ІІІ”
ул. “Клокотница” 29
СОФИЯ
С ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА “СЕНТИЛИОН” ООД
ОФИЦИАЛЕН ПРЕДСТВИТЕЛ НА ФИРМА MED-EL – АВСТРИЯ –
СВЕТОВЕН ЛИДЕР В ПРОИЗВОДСТВОТО НА ПЪЛНАТА ГАМА СЛУХОВИ ИМПЛАНТАТИ
ПЕТЪК, 19.03.2010
08:30 – 09:00 Регистрация и настаняване на участниците
09:00 – 09:30 Откриване на конференцията и приветствия
09:30 – 09:50 Предоперативна и ранна следоперативна работа със семействата на деца с кохлеарна
имплантация - реални очаквания - Христина Славкова, Румяна Петкова - слухо-речени
рехабилитатори, ССУ с ДГ за ДУС - гр. София, МБАЛ „Царица Йоанна" - гр. София
09:50 – 10:00 Групата за деца с кохлеарни имплантни системи към детската градина за деца с увреден
слух на 5 години - Нели Неделчева - учител ДГ към ССУ за ДУС - гр. София
10:00 – 10:10 Обучение, възпитание и слухово-речева рехабилитация на деца с кохлеарни имплантни
системи в специалната детска градина - Севина Хаджийска -учител ДГ към ССУ за ДУС -
гр. София
10:10 – 10:20 Звуковата култура на речта на деца с увреден слух - Гергана Николова - учител-
рехабилитатор ДГ към ССУ за ДУС - гр. София
10:20 – 10:30 Светла радоева-???????????
10:30 – 11:00 ДИСКУСИЯ
11:00 – 11:30 КАФЕ ПАУЗА
11:30 – 11:45 Представяне на случаи за обучение на деца с кохлеарни имплантати - Гордана Пеевска,
Весна Диновска - рехабилитатори - Завод за рехабилитация на деца с намален слух „Кочо
Рацин" - гр. Битола, РМакедония
11:45 – 12:00 Рехабилитация на деца с кохлеарни имплантатни системи - автори Предраг Павлович,
Снежана Царапич и Гордана Живкович - учители-рехабилитатори в Специалното училище
за деца с увреден слух „Бубан" - гр. Ниш, Република Сърбия
12:00 – 12:10 Училищната готовност на децата с увреден слух в условията на специалното училище -
Петя Андреева - учител на 1 клас ССУ за ДУС, гр. София
12:10 – 12:25 Неда Балканска - ????????????
12:25 – 13:00 ДИСКУСИЯ
13:00 – 14:00 ОБЯД
14:00 – 14:15 Презентация на фирма СЕНТИЛИОН ООД
14:15 – 14:30 Презентация на фирма МЕБОС
14:30 – 15:00 Представяне на лекари от МБАЛ „Царица Йоанна”
15:00 – 15:30 ДИСКУСИЯ
15:30 – 16:00 КАФЕ ПАУЗА
16:00 – 16:10 Правилният избор при обучение на деца с увреден слух като предпоставка за успешното им
развитие - Ива Евстатиева, Наталия Георгиева - кабинет за рехабилитация на слуха и
говора към ССУ за ДУС - гр. София
16:10 – 16:20 Ученически неволи и как да се борим с тях - Христина Славкова, Румяна Петкова -слухо-
речени рехабилитатори, ССУ с ДГ за ДУС - гр. София, МБАЛ „Царица Йоанна" - гр.
София
16:20 – 16:30 Интегриране на деца с увреден слух с кохлеарни имплантни системи в детската градина -
Невена Михайлова -слухо-речев рехабилитатор, 13-то ТГДГ „Ябълкова градина" -гр.
София
16:30 – 16:40 Родителите на деца с кохлеарна имплантация - активни участници в рехабилитационни
процес в предучилищна възраст - Ваня Нейчева - слухо-речев рехабилитатор - кабинет за
рехабилитация на слуха и говора към ССУ за ДУС - гр. София
16:40 – 16:50 Професионално образование - учебен процес и реализация на учениците от горен курс в
ССУ с ДГ за ДУС - инж. Красимира Чаушева, инж. Атанаска Калинова ССУ за ДУС, гр.
София
16:50 – 17:10 Деца с увреден слух в масово училище – интеграционен модел във Виена, Австрия –
Михаела Велисарис – Виена, Австрия
17:10 – 17:20 Ролята на музикалните стимулации в рехабилитационни процес при деца с увреден слух -
Светла Тодинова - учител по музикални стимулации ССУ за ДУС, гр. София
17:20 – 17:50 ДИСКУСИЯ
18:30 – 20:00 ПРАЗНИЧЕН КОНЦЕРТ
СЪБОТА, 20.03.2010
09:30 – 09:40 Танцовата терапия като средство за повлияване върху психомоторното развитие на децата
от подготвителен клас - Костадинка Йорданова, Камелия Трифонова -учители в ССУ за
ДУС, гр. София
09:40 – 09:50 Нина Антова
09:50 – 10:00 Доц. Попзлатева
10:00 – 10:10 Европейско езиково портфолио за глухи /оценка на четене, говорене и разбиране на децата
с увреден слух/ - Славина Лозанова
10:10 – 10:20 Представители от Гърция
10:20 – 10:30 Представители от Албания
10:30 – 11:00 ДИСКУСИЯ
11:00 – 11:30 КАФЕ ПАУЗА
11:30 – 11:40 Как психолога на училището за ДУС може да бъде полезен на деца и родители -_Радостина
Момчева - психолог към ССУ за ДУС, гр. София
11:40 – 11:50 Психологически особености на децата с увреден слух преди и след кохлеарната
имплантация - Маргарита Зарева - слухо-речев рехабилитатор ССУ за ДУС, гр. София
11:50 – 12:00 Кохлеарна имплантация при тинейджъри - Христина Славкова, Румяна Петкова -слухо-
речени рехабилитатори, ССУ с ДГ за ДУС - гр. София, МБАЛ „Царица Йоанна" - гр.
София
12:00 – 12:10 Кохлеарната имплантация - информираност и очаквания на родителите на деца с увреден
слух - гл.ас. д-р Анна Трошева - Асенова, СУ „Св. Кл. Охридски", ФГПП, гр. София
12:10 – 12:30 Нормативна база в помощ на децата с увреден слух
12:30 - 13:00 ДИСКУСИЯ