Мъж под чехъл

Питах моят, той между похъркванията отговори: Ако някога му кажа, че вместо да пие бира с приятели и да гледа мач на любимият Арсенал, трябва да го завлека на гости у някоя от моите (луди) приятелки, ще ме хвърли обратно в бурното море на живота.

Е може ли такива работи?

Сега сериозно- да държиш някого в позиция на зависимост говори за проблеми, и то сериозни.
Достатъчно самочувствие имам да го пусна на свобода

Когато боцовете на домашните му пантофи сочат входната врата, демек - той е на гости, за малко и ако сгафи - прав му път.
Имаме един такъв познат, живее със съпругата си и детето в къщата на тъстовете си (те се изнесоха де, защото дотогава беше освен под чехъл и заврян), тя (жена му) яко си го командори и все това се чува у тях. Ама и той си живее един такъв тихичък. Но не и когато е сам навън, например сме излезли на кафе. Тогава е баш-бабаит - аз на тях, аз на нея и т.н.

Не се имам за мъж под чехъл. Алелуя!

А кога е така - най-общо, когато няма свобода. На мнения, на действия, на харчене на средства, че даже на обличане. На вземане на решения от всякакъв характер. Под чехъл е, когато трбва по някакъв начин тайно да правиш това, което ти харесва. Когато заделяш тайни фондове, за да си купиш това, което искаш. Когато ти се налагат на волята. Когато се оттегляш нацупен и наскърбен. Когато си казваш "е, тоя път не стана, но другия ще й дам да разбере" - за хиляден път, знаейки, че следвашия път ще е същото. За случаите, когато те и побийват, вече не си просто под чехъл. (Разбира се, всички тия неща важат и в двете посоки)

За твоите отговори:
- нито жена ми ми създава проблеми да се виждам с когото искам, нито аз на нея.
- решения за доста неща вземаме заедно, като не бих казал, че някой "побеждава" по-често. Общо взето побеждава по-разумното, хехе.
- същото важи и за отлгеждането и въпитанието на сина ни - в случаите, когато не сме на едно мнение, няма налагане, а разсъждаване по гледните точки и пак като предишното.
- често с жена ми задно пием биричка с приятели, както и по време на мачове и други спортни ТВ предавания.
- хм, това последното (шефка) мисля да е чудесна предпоставка за подчехляването на мъжкото войнство. Слава Богу, не съм в такава ситуация.

Имаме един приятел, който за много неща не беше под чехъл. Обаче имаше интересен (пази, Боже) проблем. И двамата работят, но жена му си харчи своята заплата само за себе си, а му се сърдеше, че не ходели на разни по-скъпи места или че не могла да си купи еди-какво-си, защото той не получавал достаъчно...

Аз се радвам, че с жена ми сме на един акъл за много неща, в това число и тв-спортовете, както казах, защото те в много случаи са проблем. Аз го нямам - наздраве Е, добре, в събота/неделя  невинаги имам нейният ентусиазъм за поголовно почистване вкъщи, особено по отношение на моето участие в него, но човек тр.д. прави и компромиси, хехе. Но без да прекалява с тях.

Всичко е възможно. Понякога от страни се вижда по-добре, а друг път сам си знаеш най-добре.

"- когато няма свободата да се вижда с приятели толкова често, колкото преди връзката си с жената"
Така казано е в реда на нещата. Той вече няма цялото време само за себе си и няма толкова свобода. Много от времето и парите са вече общи, а също така, идват общи приятели.

Сещам се за различни видове "мъж под чехъл". Бих го казал така
- Когато той не може да планира срещите с неговите приятели. Преди да обещае, звъни у дома и пита - може ли, кога може.
Нормално е той да попита жена си (може да е забравил, че през почивните дни...), но не е нормално да я пита винаги. Не е нормално винаги и всичко да зависи от жена му: тя да се налага, а той постояно да няма идея за бъдещите планове - защото те се планират от жена му или тя ги променя често.
Не е нормално, никога да не става обратното - жена му има идея и му се обажда по телефона, а той: тъкмо мислих да ти звънна, защото преди 5 минути се уговорихме с колегите да ходим за риба.

- когато почти винаги трябва да се обади и да промени уговорката, да измисля причини и извинения, защото истинските причини не са за пред хората. Например тя е много капризна - "Точно утре ли? Утре искам на ресторант" (следват няколко сълзи). Друга причина: тя командва - връщаш се, казваш й, а тя отговаря: "Утре не може! Утре съм обещала да ходим при мама".

"- когато в почивните дни ходи на гости у приятелки на жена си, вместо на по бира с приятели"
Мисля, че това е евентуален сигнал и белег. Какви са причините за почти всички отменени или несъстояли се срещи с негови приятели? Тези причини винаги ли са нейните родители, нейните капризи, нейните приятелки и приятели, нейни (спонтанни) желания за ресторан, пазар, ремонт и т.н.

"- когато се съобразява всеки път с мнението на жена си"
Така казано е в реда на нещата. Всеки път се съ-образява с нея, но не всеки път се пре-образява според нейното мнение.

"- ако имат деца жената да диктува как да се възпитават и той да няма мнение по въпроса"
Няма лошо жената да диктува много неща. Той на работа, а тя по цял ден у дома с децата... вероятно прочела много повече за възпитанието.
Така казано, че той няма мнение по този въпрос е лошо и се простира дори извън тази тема. Може би, той няма мнение, защото не е имало причина и нужда да си изгради мнение: да играе с децата, да се вгледа, да види лоши навици, да се досети за думата "възпитание" - обяснавам го така, не като за малоумни, а защото мъжете мислят логически и последователно.
При раждането на малкия, аз се чувствах момче и батко. И леко се стреснах когато го осъзнах. После много бързо и естествено се промени отношението ми.

"- да работи при жена си, тя му е шефка"
За мен, това е последният критерий - по-сложен, по-объркан. Трябва други признаци да има, преди да се погледне това.

Май много насериозно приех темата.

Да попитам - как се чувства жена, когато съпругът й се вижда с приятели толкова често, както преди брака, няма време за семейството, няма задължения да помага вкъщи - преди брака го е правила мама.
Не е мъж под чехъл, но жината......?

Не сте длъжни да отговаряте-
Не развивайте теорията за носенето на парите вкъщи - работя повеме от съпруга си.....

Най-важно е как се чувстваш ти ... тези които обикновено правят такива подмятания са ергени. Поне аз задавам контра въпроса:
" Аз съм глава на семейство, гледам си жената и детето ... ти какво повече си постигнал" и в повечето случаи въпроса приключва


Във връзката м/у 2-ма задължително има много компромиси, въпроса е да не са само от едната страна. Никога не е същото като "ергенлъка"

Кумът на сватбата каза златното правило за щастлив брак "Права си скъпа"


Тук си под чехъл

и тук


Това е твърдение от 19 век. Но пък вечер жената може да е палавата секретарка

Така като гледам чуждите отговори - твоите примерни доста влияят...

Но по темата:

Аз съм мъж под чехъл, с малки разлики:
1. то е ясно, просто нямам толкова време... А това, че тя се цупи като се виждам със старите си приятели(и аз се съобразявам с това), предполагам, че се брои...
2. за времето, през което сме заедно, до момента съм сготвил( ) ориз със зеленчуци два или три пъти... А аз ОБОЖАВАМ ориз със зеленчуци... За щастие нея я бива с мусаката  
3. все още нямаме деца...
4. в почивните дни ходим на гости по-често при нейните родители отколкото при моите респ. отколкото се виждам с моите приятели...
5. не работим заедно...

Така че изводът е да, аз съм мъж под чехъл.  

Но това, предполагам, се дължи на факта, че съм много отстъпчив...

 

Xekc,  не си под чехъл бре! Просто ти отстъпваш , а вярвай, че и тя отстъпва. Номера е мир да има - за това сте се "взели" 
Аз пък винаги съм се чудела - жениш се и после се почва с чехлите.

По темата -  ако мъжа до мен не се съобразява с мен, няма как да очаква и аз да се съобразявам с него .

Я,каква весела тема!

Мъж под  чехъл в моите представи е някой,който не знае защо се е оженил,а ако е осъзнал,че вече има съпруга и деца- не знае какво да ги прави.Евентуално пита приятелите си,когато се събират на бира....

Бракът не е състезание кой е по-по-най.Ангажиментите се променят,времето лети все по-бързо и ако двама души не намерят баланс в съчетаването на належащото и приятното за вършене,нито един от тях няма да се чувства пълноценен и удовлетворен.
Аз живея на 3000 км от майка ми и я виждам 2 пъти в годината за по 2-3 дни.Но имам приятелка,която още в петък вечер се стоварва при майка си с цялото домочадие.Като я попитах дали не й е по-приятно да си останат у дома с мъжа й, тя ми каза:"Абе,да останем,ама ако останем трябва да готвя.Като сме при майка ми не се налага аз да готвя и поне тогава си почивам от тигани и тенджери и миене на чинии."
Беше ми смешно,но като гледам доста жени,които в събота излизат сприятелки на ресторант преди това трябва да приготвят вечеря за тези,дето ще останат у дома да вечерят и така да си организират домакинството,че липсата на мама да не се усети от децата ,поне.
Интересно ми е колко мъже се замислят дали има напазарувано у дома за децата и жената,ако излизат някъде с приятели, а жените им по някаква причина не могат да излязат на пазар /децата спят,да речем,болни са или времето е лошо/?


П.С.Моят мъж готви в почивните дни.Разпределили сме си някои задължения в зависимост от това кой колко добре се справя и колко му е приятно.Той мрази да глади-аз обожавам.Аз мразя на мия чинии-на него не му е проблем.Мен ме болят ръцете ако нося тежко,затова той прави по-големите покупки.За сметка на това мрази да кълца зеленчуци на дребно-само аз правя салати у дома.


Ако детето е заспало може да ходи където пожелае.Но ако някой у дома би усетил липсата му не излиза.Синът ми не си ляга да спи,ако и двамата не сме му казали "Лека нощ".


Може да изглежда,че имам мъж под чехъл-няма проблем.Нека изглежда.За мен е важно,че семейството ми е щастливо и всеки един в него  живее удовлетворен.

Много е старомодно това определение "под чехъл". Отживелица е от времето, когато беше задължително мъжът да е глава на семейството, да взема основните решения, да изкарва повече пари и т.п.
Ми след като сме равноправни жени и мъже, значи няма значение кой е "отгоре" (аха, и в този смисъл). Въпросът трябва да се погледне от друга гледна точка - дали е допустимо въобще единият съпруг да командва другия - както си посочил, дали може да се вижда с приятели, например. И въобще проблемите че единия "няма дума по въпроса" или "няма свободата да прави нещо" са на съвсем друго ниво от тази архаична идея за под и над чехъла. 
Нормално е единият съпруг да е водещ в отношенията и да взима решения. Не е нормално обаче, другият да забравя въобще че е личност. В този смисъл, няма нищо лошо в нито едно от изброените от теб неща. Ами ако на съпругът му харесва да е така и го прави от уважение към по-буйната си половинка, не бих го определила че е "под чехъл". По-скоро са хармонично семейство, пък тяхна си работа как я постигат хармонията.

С моята приятелка не живеем заедно.Правим си компромиси.Въпреки ,че тя като ми прави някои компромиси и, й става гадно,но поне се опитва ,аз да не разбирам.
Иначе бащата унас готви много добре направо цар.
Майка и тя готви хубаво ,но друго си е нашия да сготви.
Често с баща ми се базикаме, когато си говорим 2мата и казва:
-"Виж от 30 години съвместен живот с майка ти кво стана...Опада ми косата,растата ми цици
и готвя" "Жив Г**
Иначе бащата да чисти
Мие чиниий
Поправя апартамента и така.
Майка основно почиства с моя помощ, понякога готви,ходи на работа,пере ни(най-важното),апартамента и дрехите  ни са чисти:)
Много сме доволни от мамчето , и мамчето е доволна от нас

В къщи "под чехли" няма. Заедно си решаваме въпросите, но всеки си има свободата.
Той твърди, че имал нужда от "организиране", което било моя задача. Пък аз обичам да "организирам" и така. /да уточня, че "организиране" е едно, а "командорене" друго/

..абе всеки много малко или много повече е под чехъл. Аз се имам за много маалко под чехъл, но ме дразнят приятели, които са МНОГО под чехъл, обаче когато са без половинките и пред слушатели - е нема такива мачовци....и като звънне телефона - цър, цър.... важи и за пред клавиатурата.. .

 Епитетите с които ги наричам директно в такъв случай са чехълче, еуглена, плазмодии и т.н. а когато някой много изпадне, от чехълче му се късат пагоните (ресните) и е понижен в най-долна амеба  Все пак и на "чехълството" трябва да има градация, например:

Най висше: ЧЕХЪЛ
после :  чехълче
най-нисше: амеба
за амеба + заврян зет: още не съм измислил : дайте предложения