Медитация и пранаяма

А какво представлява това заземяване?
Мен все още ми е много трудно да се отърва от всякакви мисли и за това имам чувството, че не успявам истински да медитирам. А пък и после вместо да съм изпълнена с енергия и т.н., аз съм една сънлива........

Аз също все още трудно изключвам мислите си в много случаи, но разбирам кога съм успяла, по лекотата и тонуса който имам като ефект след това... За заземяването не мога да дам компетентен отговор, теорията определено ми куца, за мен са важни усещанията, енергиите които чувствам. Аз примерно много време имах страх от медитация, въпреки че вече се занимавах с йога тогава и не се и опитвах да медитирам. После без да забеляжа кога е станало дори видях, че страхът и съпротивата ми са паднали. Сега като си помисля я ако в някой период с мозъка си осъзная че се отделям от тялото си и аз мисля че ще се изплаша. Та мисълта ми е че човек си чувства вътрешно за какво е подготвен и за какво не е... Не се насилвайте за нищо което естествено не приемате - основен принцип...
Намасте.

Заземяването представлява свързване със Земята и аз поне ползвам няколко различни начина за Заземяване. Първия е посредством построяване на енергиен канал който минава през гръбначния стълб и стига до центъра на Земята. По така построения канал може да тече енергия както от мен към Земята така и от Земята към мен. Енергията я визуализирам понякога в червен цвят.

Друг метод за Заземяване е да се правят физически упражнения - тичане, фитнес, плуване, йога (най-вече асани които подкрепят развитието на първа чакра като например позата "Дърво"). Много практикуващи медитация се заземяват с физически упражнения. При мен този метод помага доста.

Трети метод е да се хапват по-тежки храни - например храни от животински произход. Особено ако човек се чувства по-отнесен, нестабилен и тн след практиките, яденето на "силни" храни може да помогне.

Дано е била полезна информацията.

а моят не-научен ,но  проверен метод за замемяване в последната седмица е ...работа!
както в смисъл на физически труд,така и в общия смисъл на заетост
най-добре ми се отразява обаче, работенето в градината -директен допир със земята 

Сега сериозно
исках да питам нещо...технически,кога ви се е случвало да медитирате спонтанно?и случвало ли ви се е ?
ситуацията се повтаря вече няколко пъти-приспивам децата ,едната все се гушка,и общо взето на ръце се приспиваме  ..та ,не знам дали от очакването да се заема с моята почивка-малко четене,после медитация...дали поради друга причина...в тъмното,докато приспивам детето,се случва да се запътя към безбрежието на необятността...,случва се за секунди,или минута  -не знам точно    ,но е без мое участие,ей така ,без да се приготвям,без да дишам...дано съм обяснила добре!

Mamagemelar  мoeто още по-непрофесионално обяснение... Може би много се изморвяш и понеже вече си усвоила сладостта на разтоварването и презареждането с медитация в това уютно, полусънно състояние отплаваш...  
Явно при теб се получава по-естествено, на мен май няма шанс спонтанно да ми се случи... 

  не поставяй ограничения пред себе си 

  Приема се... 

 

Mamagemelar, на твоя въпрос, случвало ми се е спонтанно да премина в подобно състояние, но много зависи колко наситени са практиките. Ако практикувам по-дълго време и по-редовно, тогава по-вероятно да стане. Моята медитация е с наблюдаване на мислите и емоциите, така че ми се е случвало през деня примерно да почна автоматично да се наблюдавам и тогава изпадам в подобно на медитиране състояние. Веднъж ми се случи по време на релаксация водена от йога учител, и това досега беше на-силното усещане, но бяхме в група повече хора. Има значение и енергията на много хора събрани на едно място предполагам.


  това е много вярно.

И аз преди имах между другото страх да медитирам. Незнам защо. Но любопитството надделя.

И аз при вас! 
Интересуват ме техниките за дишане и се надявам тук да мога да набера необходимите знания!

Ето я книгата, която дава много инфо за дишането:

http://truden.com/download-file-105.html

Аз я имам и на хартия. Даже тези дни ме беше яд, че не е при мен, обаче в съседна тема намерих линк-а. Само ще копирам част от нещата за пълното йогистко дишане. От страница 11 нататък са:

"Йогите разделят дишането на четири основни метода, а именно:
1. Високо дишане;
2. Средно дишане;
3. Ниско дишане;
4. Пълно йогистко дишане.

...

Пълното йогистко дишане включва всички положителни моменти на високото дишане, средното дишане и долното дишане, като заедно с това отстранява недостатъците на всяко от тях. То включва в действие целия дихателен апарат, всяка част на белите дробове, всяка алвеола, всеки дихателен мускул. На този дихателен метод реагира целият дихателен организъм и с минимален разход на енергия се постигат максимални резултати. Гръдната кухина се разширява до нормалните си размери във всички посоки и всяка част от дихателния механизъм върши своята естествена работа и функции.
...

Пълното йогистко дишане е фундаменталното дишане в цялата Наука за дишането на йогите и ученикът трябва да се запознае много добре с него, да го овладее перфектно, преди да се надява да постигне някакви резултати от другите форми на дишане, които се споменават и представят в тази книга. Не трябва да се задоволява с половинчатото му усвояване, а да се заеме усърдно с него, докато то се превърне в неговия естествен начин на дишане. За тази цел ще са необходими работа, време и усилия, но без тях нищо никога не може да се постигне."

Има и упражнения описващи как се прави дишането - това на страница 14 

http://bg-ayp.dir.bg/45.htm

Снощи като си легнах (тогава ми е единственото време само за мен ) се пробвах да медитирам, а и легналата поза ми е най- удобна за медитация. Моментите, в които не мислех за нищо бяха малко и за секунди, постоянно ми изникваха някакви мисли в главата, но по- странното е, че когато не мислех пред очите ми се появяваше някаква огромна табуретка, поставена пред един голям прозорец, от който влизаше страшно силна светлина, но нямаше никой на табуретката.....и това всеки път, когато се задълбоча в медитацията, но щом някаква мисъл нахлуе в главата ми и картината изчезваше.

Открих нещо полезно, като техника за заземяване :

"Усещане за Земя

Ето една приятна техника за връщане към Земята и нейната нежна стабилност.
Предназначена е за всички, които:

са твърде често в облаците
често се препъват и губят почва под краката си
все не могат да си завържат достатъчно добре връзките на обувките, че да не се отвържат веднага
болят ги ходилата, колянните стави и всички останали възможни части в долната половина на тялото
и не на последно място - имат миризливи крака

Теорeтична част


Урок 1: Човекът е като дърво, ще рече - краката му са неговата връзка със Земята или с други думи - корените му.
*Ако сте от горепосочената група - ще трябва да приемете болезнената истина, че сте загубили тая връзка някъде по трасето (на вашия досегашен живот).


Урок 2: Земята е основата на живота - макар и твърде материална и не тъй привлекателна като облаците - без нея не може да има ни облаци, ни някой, който да ги гледа. Така че не е зле да я приемете и да се отпуснете в нейната стабилна твърдост.


Урок 3: Да обичаш Земята, значи да обичаш своята материална същност - една доста съществена част от човека, без която той няма как да реализира замисъла на другата - нематериалната част.

Упражнение
(за отпускане в любящата прегръдка на Земята)

Сега тук е хубаво да имаме един уютен зелен хълм, на който да се излежаваме и залез пред очите, за да може най-добре да направим това упражнение.
Ако под ръка ви са само седмия етаж на панелен блок и смразяващ студ в ушите, пак нямате грижи, всичко е постижимо при наличие на желание.

Изходно положение: ходилата здраво стъпили на земята (най-лесно в легнало положение завити през глава с юргана).
Езотерична същност на упражнението, без която просто не може (Минавам на ти, ще ме прощавате): Представяш си как от центъра на ходилата ти излизат силни корени, които стигат (с разклонения или не) до центъра на Земята.
Отпускаш се максимално в леглото, сякаш самата Земя те прегръща през зимните чаршафи и се опитва да те сгрее с любовта си. Корените стават все по-силни и по-големи, центърът на Земята се приближава по-близо, така че да можеш да стигнеш по-лесно до него. Колкото повече се взираш в този център усещаш как по корените, които го свързват с теб, започва да тече благодатна сила към ходилата ти. Тя се влива постепенно в краката ти и в цялото ти тяло, докато не почустваш как се загряват чаршафите под теб и как цялото напрежение и болка се разтваря в тази топлина.
Можеш да си стоиш така, колкото ти душа иска.
Не се изненадвай, ако ти загреят ходилата дето и вълнените чорапи не може ги стопли."

Сега като четох отговора на Дани Аврамова ми хрумна, че може би и 9. КЛЕМАТИС от есенциите на Бах би могло да е полезно за заземяване.