Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема2

Дано! 

Надявам се твоите неразположения скоро да преминат. Определено си е доста гадно. 

Йоанка, пожелавам ти да те споходи спокойствието. Представям си в какво положение си с толкова неясноти. Наистина е неприятно. Хубаво е че още малко остана.  Пък както и да приклюючат нещата се надявам да си добре след това - и физически, и психически! 

Това усещане, което описваш мисля, че е нормално след секцио. Знак за руптура е силна, остра болка в областта (но може да значи и много други неща, като например притиснато дебело черво). На следващото УЗ попитай как е белега, би трябвало да се вижда добре, ако има нещо притеснително.

Една мацка от нашата отчетна е приета в болница тъй като белега на матката и бил много изтанял, почти нямало нищо там и я следят изкъсо, май ще вадят бебето доста рано , в 36седмица.Надявам се това да е много рядко явление.
Иначе аз имам такава остра болка в дясно, там където е дебелото черво, сигурно е притиснато, на моменти е доста силна и остра, но точно белега не ме боли, предполагам, че ако има нещо болката е точно там.

Йоанка, вероятно е от срастванията. Много жени споделят за болка в областта на белега.

Мери Кронк за руптурата:

I have had quite a few women with CS scars on my caseload and while the risk of scar problems is low 1% or less in a spontaneous labour it does exist. This woman's uterus has been compromised. I do a few things in addition to standard care for VBAC women.

1.At around 20+ weeks I am not surprised if the woman complains of stabbing or burning sorts of sharp lower abdominal pains. This is not uncommon and is I think due to breaking down of small adhesions and the consequent leakage of a few drips of serous fluid onto the peritoneum with the resultant pain. I ask the woman to remember the feeling of these pains and explain what I believe to be the cause. One has of course to be sure that one is not missing a urinary tract infection (UTI) or even an appendicitis and I would not hesitate to get a medical opinion if the pain/discomfort was more than very brief.
2.I am not usually too bothered about routine ultrasound scanning as I am unconvinced that it improves outcomes. However as we know that one of the problems can be difficulty with the placenta if it has attached itself to the previous scar, I think a placental localisation scan around 35-36 weeks can be helpful and enable one to anticipate needing to transfer for help if the placenta is reluctant to separate.
3.I take and record the woman's pulse rate during antenatal visits in the last month. This identifies the woman's normal pregnant pulse rate, and as I take the matenal pulse frequently in labour I have a prelabour datum. I have been surprised at just how fast pregnant women's pulses are, 84-96 being not uncommon, whereas in her non pregnant state it might have been 66-80
4.During the last month or so of the pregnancy, I ask the woman to feel her abdomen and get to know how her scar feels. Are there any bits that are lumpy or a bit tender? In addition to having the woman know her scar, I have found that doing this can sometimes lead her to talking about her feelings about the previous CS and help us work through issues. I have cared for a woman who when I suggested that she felt her scar burst into tears and told me she had NEVER done so! We did a lot of work together and she had a lovely home waterbirth.
5.In the labour, which is hopefully spontaneous at term (approx 37-42 weeks), I ask to be called sooner rather than later. In addition to the usual observations I take her pulse every 10 to 15 minutes to establish a baseline and I record it. Depending on what is happening I may or may not stay, but if I feel that labour is established I would stay. I make a nuisance of myself taking her pulse and I increase the frequency of this observation as the labour intensifies. It is not a totally reliable sign but should there be any dehiscence there is often a rapid increase in pulse rate and in my opinion it is worth doing. The mechanism is that any dehiscence or even overstretching of the scar can cause a leak of serum onto the peritoneum causing the surgical shock reaction resulting in an increase in pulse.
6.I ask the woman to prod her scar as she knows best how it feels and tell me if anything gets different from usual. I also ask her to let me know if she has any pain between contractions particularly a pain that feels like the adhesion pains that she might have had at 20 weeks or so.
I believe all these signs and symptoms may identify a scar problem long, long before there would be any deterioration in the fetal heart rate. I know the received wisdom is that the CTG will pick up the fetal distress caused by a ruptured uterus and I know that acute rupture CAN happen but vigilant quiet careful observation of the mother can usually identify potential problems long before the baby is affected. These extra observations I am suggesting are of course in addition to the usual observations of fetal welfare and labour progress that one makes during any labour.

Mary Cronk June 2005

•serum - fluid from tissues in the body
•peritoneum - the membrane lining the abdominal cavity
•surgical shock - you may know surgical shock as the condition that first aiders are taught to look out for if someone has had an injury such as a severe cut or burn - other symptoms including pale face, cold clammy skin, fast or shallow breathing, etc. may be difficult to detect in a labouring woman
•CTG - Cardiotocography - electronic fetal monitoring

Преди малко се връщам от ФМ. реших да се възползвам от ситуацията и да чуя още едно лекарско мнение за нормално след секцио.  Ама що ли си правя труда...
Защо съм искала да поема такъв риск. Не било невъзможно, но... било оправдано само ако искам да омам повече от 4 деца. Той бил работил в Либия и там това се случвало защото се очаквало от жените да раждат по 10-14 деца, което за тяхните стандарти оправдавало риска  А при нас... колко му е да се намерил някой лекар, който да се навие, само и само да си привлече сигурен пациент, а в последния момент щял да го извърти, че има сериозни медицински показания за ресекцио. Или другата възможност била за някой от ВМИ, които се чудели какви изследвания и проучвания да на правят, от които да вземат пари, та единствената им цел е да си извлекат статистиката за вероятност от руптура, а не да си опазят здравето на пациентите 
Ами.. това е в общи линии. Искаше ми се да си го споделя.
И да ви питам като по-вещи... Ще цитирам част от постинга си в отчетната
Аз май не се притесних от това ако се води за скъсяване, а се позарадвах, че този път може и да имам признаци на раждане, надявам се да е когато си му дойде времето 

Аз още чакам, вчера с леко зацапване, днес също болки, вечер по-силни, през по голяма част от времето и пак чакам. 
 Йоана, аз сега имам вечер като легна на дясно, силна болка едно към едно с болката след секцио, не ползвах обезболяващи, нямах системи след операцията, силна, остра, но поносима, та сега като се получи и се замислих, усещането е все едно те боли яйчника, но доста по-осезаемо е. След като почетох пак, се успокоих.
 Милуш ми казва да не втренчвам в това чакане, ами опитвам, аз и имам с какво да запълвам времето, но не мога съвсем, толкова е желано че всеки симптом ми е: " хайде почна" 
 Мари успех   

Съпруга ми, току що предложи да светим с фенерчето, че да се примамел от светлината в края на тунела   

Д., болката в "яйчника" е от опънатите връзки на матката. Бебока доста е натежал сигурно.
Аз те планирам за утре!   (сори, нищо не съм сънувала, просто някакво мъгляво предчувствие, ама да знаеш, че съм на линия, ако потрябвам)

Бенита, след като родих Божидар ходих при един доктор в София за консултация. Исках второ мнение дали всичко е наред след секциото и дали мога да опитам нормално раждане. Възлагах големи надежди на него (бях писала даже в темата тогава май). да, ама не... Като четох, даже за миг си помислих, че и ти си ходила при същия доктор, после видях, че си от Пловдив.   И той така, бил в Либия и същите глупости ми надрънка. Аз обаче го застрелях с информацията, че искам поне 5 деца и той повече нищо не посмя да каже. Добре, че замина пак там!  

Гадни, мързеливи страхливци са повечето български доктори.
Аз съм много любопитна доктора, който ми води ЖК каква бомба ще ми хвърли като вляза в деветия месец и стане въпрос за раждането (ако въобще стане въпрос). До сега и двамата дума не сме обелили, ама да видим. Интересно ми е.

Иначе за най-голяма достоверност за дължината/дебелината на шийката трябва да се гледа с вагинален ехограф.

Зози, благодаря за това материалче. Много полезно. Аз не го прочетох цялото, но го копнах да го дам на мъжа ми да чете, то на него ще му трябва евентуално.

Благодаря на всички за информацията за болките в областта на белега, вчера не ме е боляло, пък и така или иначе си бяха кратки не много силни болки, едва ли е нещо сериозно. Утре на УЗД ще питам дали може да се определи поне донякъде състоянието на белега, макар че моята гинеколожка каза, че не можело. Но изглежда така или иначе такива слаби болки не може да се свързани със сериозен проблем. Пък дали ме болят яйчниците, червата или пикочния мехур, абсурд да мога сама да определя Е да речем че за ячйцниците може да успея да разбера, ако болката е подобна на цикъл.

Зoзи, аз разгледах тази статия, има я и като линк на 1ва страничка. На първо прочитане ми се стори че се отнася само за самото раждане и не се отнася до мен, но след твоя пост я прочетох по-внимателно и се поуспокоих.  


Това звучи много неприятно, дано всичко е наред с бебето и майката. Някой знае ли дали това се случва често? Знам, че може да се получи руптура и без да раждаш, но май беше много нисък рискът.

А за 4те деца... какви ли не аргументи се чуват само и само да ни убедят, че секциото е идеалното решение... Не мога да си обясня защо ние четем, а лекарите не. Или четат, но някак избирателно. За съжаление не обичам да споря и да се конфронтирам с тях, предпочитам да разчитам на тях и да им се доверявам, имам лекари в семейството и ми е много тягостно цялото положение.

Д, успех и леко раждане и от мен
Моя френски док, веднага след секциото ми даде зелена светлина, каза ми, че няма проблеми за вагинално раждане, стига бременността да е 6месеца след секциото, много се зарадвах тогава
На ФМ тук, нали и на мен ми казаха, какво вагинално с този изтънял белег на матката, но съм сигурна , че го казват на всички това

Да, може би белега се приема за изтънял при всички случаи
Като ми задаваше въпроса  защо - по-скоро ЗАЩО, аз отвърнах... ми за тръпката. И се изблещи, за чия тръпка, за моята да рискувам или за тази на доктора?!? Нещо не ми схвана идеята, защото ме прати да ходя на казино като искам тръпка  Недоумяват ли, че природата е заложила един процес да се извърши по-точно определен начин, а другото е компромис. Нещо започна да ми обяснява, че онова нещо което се случвало на жените след определена възраст - да се изпускат при най-малко усилие, при мен нямало да се случи, защото съм била секцио.

Д., ако предчуствието на Нощни очи е вярно, стискам палци 

Какви ги говори тоя доктор? Жените дето не са раждали и те започват "да се изпускат след определена възраст и при най-малко усилие"  , това може и да се дължи на "Възрастта", а не на едно или друго раждане. Да не говорим, че с всяко ресекцио излагат живота и здравето на майката на все по-голям риск. И това се прави в името на съмнителното "по-лесно и безопасно за бебето".  
Кое е по-безопасно за едно бебе? Да го извадят неподготвено още за самостоятелен живот и да го принудят да се бори за оцеляването си дни и седмици преди то да е узряло за това. Полуупоени и недорасли тези бебенца не само не могат да засучат и се хранят нормално, но често се нуждаят и от подаване на кислород и др. болнични интервенции, всяка от които с последствия за здравето на детето в бъдеще. Защо ми се струват груба манипулация на "информираното съгласие" такива изказвания? Майките не биват информирани, те не знаят на какво всъщност се съгласяват.

Ето например тази майчица, която се беше "объркала" да пише тук преди първо селцио. Тя не знае какво е нормално раждане, какво е за нея, а не по чужди разкази и може би никога няма да научи. Не знае, че освен вредата за себеси /последствията от коремната операзия ще си ги носицял живот/, нанася вреда и на бебето си. Не и е казано, че ако в процеса на нормално раждане се стигне до родоразрешение чрез секцио, шансовете на бебето са много по-добри от директното планирано секцио.

D&D&D, стискам палци! Всичко ще бъде наред! Аз пък имам усещането, че ти ще си "нашето" успешно вагинално раждане, толкова дълго чакано в темичката ни!      

benitta, ти при кой беше на фетална? В темата ни съм пропуснала.   Аз съм при Томова на 29.12 и дума не смятам да обелвам за белега. Явно е безсмислено. Най-много някой страх да ми загнезди, за който още не съм се досетила!  

spasdidi, аз съм в Пловдив. Бях при Даскалов, доста прехвален доктор. Ама защо не искаш да питаш? Аз мисля да ги питам всички, до които ще имам някакъв досег. Едва ли, когато питаш подготвена за отговора ще успеят да ти насадят страхове. По-скоро аз малко сгреших като зададох въпроса и таткото беше свидетел. По-скоро се опасявам от неговата реакция. Той лесно би се наплашил от такива изказвания и ще ми пили до последно да не поемам рискове. От друга страна той е свикнал всякаква отговорност по здравословни въпроси да си я нося аз... Още не сме разговаряли по въпроса. След прегледа като че ли се стараеше да не зачеква темата 

На мен ми е интересно какво се случва ако след трето секцио, се появи непалнирано бебе?!? В семейство, което не отказва такива подаръци от съдбата. Ако само 3 пъти могат да режат, а матката е вече крайно нестабилна?!? Не е ли по добрия вариант да се търси щадене на матката при първа следваща възможнст?!?

Това за изпускането... не съм се захванала още да го проучвам как и защо се случва. Знам само, че майка ми се оплаква понякога, че и се случва, а тя не е престаряла. Може би има логично обяснение и за това 

D&D&D, да знаеш, че всеки ден си мисля за теб, много се вълнувам и стискам палци скоро да ни разказваш за успешното си домашно раждане! 

ladyV, добре дошла!  Леко бременеене, дано скоро гаденето отмине и да можеш да се зарадваш истински на очакването на най-прекрасното събитие в живота на една жена! Мисля, че имаш страхотен късмет с лекарката, при която си попаднала, така че смело напред! А курсът за дули звучи много интересно и ще ми бъде любопитно да споделиш, когато имаш време и си във форма.

benitta, ти си знаеш - сменяй доктора, докато е време (а като гледам, при теб време има много). Разбирам те за страховете на таткото. Едно от най-големите ми притеснения винаги е било какво ще правя, ако моят мъж не ме подкрепя и смята, че излагам на риск живота си и този на бебето, и изведнъж нещо се обърка и страховете му се окажат основателни (в най-черни краски). Слава Богу, той ме подкрепя, което ми дава увереност, че всичко ще бъде наред (а защо да не е?). Така че като намериш правилния лекар - пак с таткото за ръчичка, за да е информиран и спокоен. 

Като стана въпрос, след операцията анестезиоложката ме пита ще имаме ли още деца, пък аз не се усетих тогава да питам защо пита  явно нещо имаше предвид.