Еркан Петеккайа в Öyle Bir Geçer Zaman ki # 6

Здравейте 
Появявам с по изключение в необичайно време, но така се случи - изненадите ме спохождат...Но не за да говорим за мен съм в темата. Новините за челния сблъсак на два плавателни съда, отново ме карат да се замисля какъв е живота на моряка и неговото семейство. Някой ще каже, че по пътищата всеки ден се блъскат коли и жертвите са безброй. Съгласна съм - това е ежедневие за съжаление...Слава Богу, не  е ежедневие да се блъскат кораби сякаш не им е стигнало морето или самолети - малък е небесния простор.....Тогава ужаса е още по-голям, защото нямаш почва под краката си....
В предишната тема беше писано за моряшката професия - тя е не само начин на препитание, но и призвание. От преводите на Кралицата разбирам как Али преживява казаното от доктора, че повече не трябва да пътува......Към този факт като се прибавят и проблемите в живота му........става много сложно. Не ми се мисли какво още ще преживеят всички.....
Но аз искам да разгледам един друг момент. Разговора на Джемиле и Хасефе в таксито когато се връщат от болницата. Изненадва ме многоуважаваната от мен Хасефе ханъм. От мислите й къде ще живеят Али и Каролин /ако съм разбрала правилно/. Оставам с впечатлението, че мама Хасефе вече се е предала. А аз очаквах друго, че майката ще разгадае сигналите, които дава Али. Майката най-добре познава душевното състояние дори и на порасналите си деца. Колкото и да се е променил един човек с годините, в него остава нещо от детството - той става едно голямо дете. И майката никога не забравя как изглежда нейното дете, когато е разочаровано, когато се страхува, когато преживява страдание....Хасефе ханъм, ако се беше вгледала в сина си щеше да открие и изненадата от случая с нощницата, и страднието от тежките й думи за пръстена, болката от думите на доктора може би и разочарованието му от Каролин....И точно в този момент майката може само с думи да обърне посоката в която върви нейния обичан син....Но това тук в този сериал на този етап не се случва.....
Извинавам се за дългия пост.

Здравейте ,момичета !!!
Днес бях първа смяна и тази вечер  ... дано само ми освободят един от уредите за зяпане

БЕЛ, за новата тема !!!

На всички останали за мислите ,снимките и преводите -

ТЕДИ,относно твоите мисли за майка Хасефе и аз се чудя  .Незнам дали се е предала ,но последно
преди да припадне Али беше с Каролин .И може би затова тя така зададе въпроса на Джемиле , а и мисля ,
че и на самата себе си .Сигурно в момента не се е сетила ,или пък не е мислила за удачно да моли
за това Джемиле.Все пак Али изостави Джемиле .Не вярвам да се е предала ...и както казваш ти една майка
познава добре сина си ,но дори и когато му говори ,когато го удари видяхме ,че Али нищо не направи.
А и какво да направи ,той трябваше да изпълни уговорката с Каролин.Това ,че Али поиска прошка от Джемиле ,
според мен не значи ,че ще тръгне в правилна посока ,тоест към Джемиле и ще остави Каролин .Може би по късно ,но
на този етап  не мисля ,че ще стане това .А , и не съм сигурна Али дали ще послуша майка си . Той  сигурно съжалява за стореното  ...незнам...не дават и негови мисли ...

Сега като се върнах отнова назад и препрочетох преразказа на Кралева ,нещо друго ми направи
впечатление . Али не се съгласява да прехвърли къщата на Джемиле ,но ще и прехвърли някакъв друг
имот ,така ли ?? Споменава се едно име Закия .... ... този да не би да продава имота ???
Вие какво мислите ???

След, закуската...Осман, рисува! Джемиле прибира масата а, Хасефе ханъм....се облича! Качва се...Джемиле, тя й говори:
Хасефе: Аз, отивам в болницата, Джемиле...при Али!
Джемиле: Ти, си знаеш...майко!
Хасефе: И ...ти, да беше, да дойдеше с мен.....
Джемиле: Майко, малко ми е трудно, това.......става, трудно за мен.....да го правя, вече...виждаш!
Хасефе: Знам, знам го.....но, и аз ....оповавам се на теб, разчитам на теб....затова е! Не ме оставяй, сама в това....не става ли, не може ли? Виж, какво ми дойде на главата, а?
Джемиле: Майко....какво да правя с Осман, какво ще стане с него...къде ще остане?
Осман: ..../чуваше, разговора....малкия, става и идва при, тях/..и мене, заведи ме...при татко, мамо! Ако ме види, може да му стане....по-добре, да му подейства....добре!
Хасефе: Ох, Осман...правилно, казва......момчето ми, ако го види Али, така би се ...зарадвал!
В училището Айлин и Инджи се срещат, поздравяват се....тя, пита:
Инджи: Няма ли го Мете, днес.....не дойде ли на училище, че не го видях...
Айлин: Не, не дойде..няма го!
Инджи: Защо?
Айлин: Незнам, май не се чувства добре, като болен е...
Инджи: Не каза ли...нищо!
Айлин: Не, не казва...не каза!
Инджи: Въобще ли, нищо......не споделя?
Айлин: Въобще, не иска.........
Инджи: Добре, както и да е........
Айлин, гледа след тези въпроси, които й зададе...Инджи! Замисля се....дали, заподозря, че Инджи ...би могла да е причината, за ......"болестта".... на Мете!
Джемиле, носи поднос....и влиза, при Мете...оставя го, обажда му се: Мете.....?
Мете: Хм...
Джемиле: Виж, донесох ти, нещо....да хапнеш, хайде...стани, да ядеш..!
Мете: Не искам, нямам желание..
Джемиле: Синко, на училище....няма ли да ходиш?
Мете: Не, няма...болен съм!
Джемиле: Какво ти е?
Мете: Нищо ми няма....
Джемиле: Нищо ти няма, но си болен...
Мете: Хм, да!
Джемиле: Виж, оставих го...подноса, тук......като огладнееш, за да хапнеш! Аз, с баба ти...отивам в болницата......при баща ти! И Осман, ще дойде ...ще го взема, с нас!
Мете: На баща ми, на него ......какво му е станало?
Джемиле: Баща ти......получи сърдечна криза, прекара.....това, лежи в болницата!
Мете се изправя в леглото, отначало......учуден и притеснен, за новината свързана с баща си..но, после се отпуска и се завива, презглава...когато майка му, вече излиза от стаята!
Берин, с чадър....понеже, вали....отива при Ахмет! Звъни и Амина й отваря, посреща я с "Добре дошла"! Оглежда, след нея.......за по-сигурно и влиза, изчаква я да се събуе и обуе....чехлите, домашните! Берин, влиза и се усмихва, Ахмет....също е радостен, изненадан от посещението...възкликва:
Ахмет: Бериииин...?
Берин: .../прегръщат се, силно/...предишният ни разговор, остана...недовършен, затова ...дойдох, да го продължим и довършим! Щяхме да говорим ...за някои неща....за теб, за мен.....за.....
Ахмет: Така ли, беше?
Берин: Да, така...../усмихва се/.
Амина, известно време ги наблюдаваше, отначало......особено при първата прегръдка! После, излезе......тои поглед, не беше ......много позитивен, но ще разберем.......по-късно! А, полицията..........идваше, вече! Две, коли.....влизат! "Никой, да не мърда...останете на място, вдигнете ...ръцете!"...всички, са изненадани....Берин, малко уплашена......даже, този техен разговор......май, все ще си седи...недовършен! "Вдигни ги....!" - карат се на Ахмет! ...и това отново, подсеща и връща, Берин..........към действителността и  проблема, който в момента......имаха!
Болницата, Кемал и Нерима са дошли......тя е донесла, някои неща за Каролин.....и й говори:
Нериман: Сега, какво.....и така, тръгваш..набързо и толкова спешно, така ли? Ако, знаех, че наистина днес ще тръгваш, бих ти взела повече дрехи, за из път....но незнаех и затова, само някоя нощница и бельо...друго, не съм...!
Каролин: Не се притеснявай, аз ...ще се върна, достатъчно е......ще си дойда, ще се прибера .....вкъщи, у вас......много скоро! Там, нали във вашата къща, дето сега е и нашата...нали?
Нериман: Така, де.......ще се върнеш, в нашата къща....правилно!../усмихва й се/.
Санитаря: Ще ви заведа, Али бей......на преглед, за изследванията......
Каролин: И, аз ...сега, тръгвам! Като се върна, ще се видим...нали?../целува, Али/..ще си по-добре, отпреди...ще видиш, ще оздравееш.......не се притеснявай!
Отвеждат, го Али.....тя, се обръща към Нериман и продължава:
Каролин: Али, днес...го отведете, вземете го вкъщи.....доктора, каза....че може да си ходи, във къщата ще си почине, добре......по-добре ще му е там......по-спокойно!
Кемал: Ние, ще се погрижим......за останалото, не се тревожи, каквото е нужно...ще направим!
Каролин: Ах, закъснявам...вече, трябва да вървя.....
Нериман: Каролинджим....
Каролин: Хайде, бай....бог да ни е на помощ, с негова помощ....добре гледайте, Али!
Нериман: "Бай, с негова помощ, божията......добре гледайте,  Али!"..целувка, целувка..../Повтаря го/...къде ще го гледам...Али, аз ..бе? Беля на главата си, взех...на ти, сега! Болногледачка ли съм, аз..бе?
Кемал, гледа като...попарен, реакцията...неочакваната, на Нериман, след...като се затвори вратата и останаха...сами!
Полицията, продължаваше .....проверката! Обърнали ги с гръб, към стената.....правеха, паспортна проверка! Ахмет, пита ги какво точно търсят, какво искат...от тях! Търсим.....бегълци, терористи...комунисти, къщата ви била.....гнездо, за такива.....особи! Няма, такова нещо.......заблудили са ви, грешите.....казват му, да млъква.....ще почакаме, ще проверим....не бързаме.....и продължават! Бутайки, Берин я питат...за имената й, същото за Ахмет.....и да му потърсят......документите,той сам казва ...къде са! В палтото му, вътрешния...джоб!
Разговора на Кемал и Нериман......
Нериман: Кемал, аз тази Каролин....притеснява ме, вече...
Кемал: И, аз имам..какво да добавя, но първо ти......кажи!
Нериман: Вчера......обадиха й се, някой я потърси.....тук, в болницата! Говориха, чух ги.....разговора им, вече с когото е говорила, личеше си......много, я изплаши! "Как, ме намери.....и какво искаш от мен?"- такива ги, питаше......
Кемал: Като се чухме, вчера с теб, след това ме потърси.....един мъж! Търсеше нея, Каролин....сигурно, с него е говорила, от Холандия се обаждал, каза..........Екбер се казвам, каза......да, каза го на турски....говореше! Трябва да говоря с Каролин, каза........много е важно, каза...и аз, казах му, че е в болницата....демек, намерил я........разбрал е телефона, тук и я потърсил........говорили са!
Нериман: Кой, ще е този...човек?
Кемал: Незнам.....
Нериман: От Холандия я търси, на турски говори.......и Каролин от този човек, се страхува!
Кемал: Страхува ли се, наистина ли?
Нериман: Ами, разбира се......уплаши се, я! Разбирам ги аз, тези работи.....веднага се разбра, гласът й потрепера, после...краката й, преплитаха се.....на връщане, походката й се .....промени, от притеснение!
Кемал: Хм....
Нериман: После...попитах я, аз....нея! От банката се обаждали, каза......от Холандия, било......за приключване на нещо си, че сроковете ...минавали, затова ...се обадили, лъжи...излъга ме, има друга работа......тука, в тези нейни работи...има и друго, Кемал!
Кемал: ../умислен, но съгласен/.
Нериман: Наистина, Кемал...плаши ме, тази Каролин....не я искам, вече в дома си.....не бих я пуснал, отново! Така и не разбрахме каква е, не се разбра...крадла ли е не е ли, каква е.....не става, ясно! Не, не......майчице, не я искам.....решила съм го, не желая да се връща....в дома ми!
Кемал: Нериман, прибрахме я ...вече, веднъж.....не можем, сега да се отмятаме!
Нериман: А, Кемал.....като сме я прибрали, да не сме я осиновили я.....нали уж, трудни дни...бяха за тях, за добро беше, я.........трудно им, беше помогнахме....но, сега е друго.........промениха се, много неща.......край, не я искам...в къщата си, повече!

Привет.........Све, да правилно си разбрала! Али, не иска да прехвърли къщата, но няма претенции да живеят там, Джемиле и децата......обещава й друг имот, който ще й прехвърли ...с натурален акт за собственост, а пояснението е ....дето, онзи Зекия е желаел, по едно време да го закупи....това го, вмъква заради...Хасефе ханъм, за да разбере тя....за кой имот, говорят! Нищо и на никого, няма да продават...просто, пояснение.....правя!

Хайдееееее ...........тук съм .
Тенкс , Кралева !!! 

Лошо....много лошо.....
Сърцето ми се къса.....

Мъжка постъпка на Али!!!! Браво. Така може да постъпи само един истински мъж, а не като д....ьо да хленчи, да се моли и да търси съжаление.
Айлин - евала на това момиче. Сърцето й е пълно с обич. Дано и да получи такава в живота.
Мъчно ми е само за Осман и за Хасефе ханъм. Те страдат истински.
Няма значение какво се е случило в живота на Джемиле и Али. Той направи и невъзможното за да излезе тя от затвора. Сега защо ходи да го търси....само не ми казвайте, че от любов. Човек когато обича обича винаги и завинаги. Не може недораслите й син и дъщеря да се разпореждат със съдби. Поведението на Мете в училище е....
Не зная още защо Али ще крещи на Джемиле и ще я разтърси хванал я за яката, но няма да я съжаля. Тя е посяла ветрове сега да жъне бури.

Гледах сцената - и тя не му остана длъжна. Може би имаха нужда от това всеки да си каже какво мисли. Само не разбрах как завърши тази сцена.

Много се извинявам, но ако някой иска да каже какво се случи когато Джемиле държеше ножа и влезе рибаря. Тази вечер при мен имаше голямо прекъсване. Но утре ще го гледам пак.