Делфина: за писмото, което си написала. Хубаво е,е си изкарала това, което си била насъбрала. Но все още усещам агресия, липса на вяра, че Господ поднася за всеки най-доброто,от което има нужда душата му. Да, много хора губят децата си, или се грижа за болните си такива, но аз не смятам,че това е наказание. В повечето случаи тези души (децата) са се нагърбили с това тежко бреме ( да изживет един такъв живот), за да дадат на любимите си души-родителите си това, от което имат нужда за израстването си. И оплаквайки съдбата си, с днешните си мисли програмираме утрешните си действия и съдба. Трудно е , но трябва да се научим да посрещаме тези уроци с любов и благодарност, с вяра,че всичко,което ни се случва е за наше добро и че ние сме си го избрали до голяма степен.