Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 16

Здравейте момичета

Отправих запитване за фондация „радост за нашите деца” в темата за трудноговрящите деца но може би трябваше да го направя тук, защото центъра е формиран за деца със СОП.За да не се повтарям копирам части от двата си поста в другата тема :

14.04.2011 г.
получихме днес дългоочакваното обаждане от фондация Радост за нашите деца и честно казано съм обезпокоена и много разстроена. Ето как протече разговора и поясненията защо съм крива и притеснена.

Телефонът звъни към 12:00. Един женски глас се представя че е от фондация Радост и пита дали мога към 14 да съм при тях в центъра за събеседване.  Казвам че ми е невъзможно, като дочувам разочарование в гласа й . Ще каже човек че от 6 месеца по цял ден седя на телефона и чакам да ми се обадят от фондацията за да хукна към тях след два часа. Тези хора не се ли съобразяват че всеки човек си има ангажименти и трудно стават уговорки за след 2 часа. Казвам че ще се опитам да го уредя за утре, но моля телефон на който да се обадя и да повърдя часа, като казвам, че ще стане след като заведа детето на гардина. Жената възкликва - ама той ходи на градина, после пита със социален асистент ли е , отговарям , не - с ресурсен учител. в отговор чувам - аха, ами добре елате утре да договорим терапията. Казваме си довиждане.

подавайки документи във фондацията преди 6 месеца изписах тон бумага за състоянието на детето, приложих една кипа диагнози, характеристики . Освен това във социални грижи със социалния работник попълнихме формуляр от поне 100 въпроса които освен крайно неинформативни като  моето вероизповедание , имаше много такива касаещи подробности за състоянието на детето, дали минава терапия  в момента, и всичко друго - имам чувство до майчиното мляко. Тази госпожа днес ми звучеше като абсолютно неинформирана за основните проблеми на детето да не говорим за подробности -  не знае , не си е направила труда да прочете в документацията получена от социалните , че той е записан с Дг, нито че е с ресурсен. Сякаш детето е някаква брънка в обща верига с крайна цел предполагам   усвояване на  европейски фондове. Говори ми за терапия която да уговаряме  -  ама почакайте госпожо, вие не сте го диагностирали от центъра не знаете от какво има нужда – какви специалисти дали индивидуална  или групова работа.

Изпитах чувство за тотално Де Жа Ву , тъй като преди 6 месеца след месеци надежда и очакване  се разделихме с Карин дом точно заради подобни проблеми – лош мениджмънт, незаинтересованост  , никаква информация за държавното „обслужване „ , агенция за защита на детето” и прочие , което оформяше извода че говорим за работа  не  в името на детето а просто заради пари, програми, други. След днешния разговор се уплаших че надеждите ни за успешна терапия   в фондация „Радост за нашите деца” могат и да не се оправдаят. 


16.04.2011г.
За срещата ми със служителката социален работник от фондация Радост за нашите деца, продължавам да недумявам -  що за маркетинг е това... Социалната започва  от  първата дума  да ме плаши какво ще стане ако пропускаме занятия, връчва ми правилник за работа на фондацията, и ми изброява какви са моите задължения без да спомене  какво се задължават те да осигурят на моето дете, дава ми на едно хвърчащо листче написани някакви часове без да може разбираемо д ами обясни те постоянни ли са или само за диагностирането. Самите часове са такива че са меко казано несъвместими с режима в Дг и на забележката ми че ще е трудно да не кажа невъзможно да го доведа в 15:30 ми обяснява че такъв бил графика. Наложи се няколко пъти да отбележа че детето в градината също има график както и часове с ресурсно подпомагане  и те трябва да съобразят с него. добре че накрая ме разбра какво имам в предвид. Даде ми да се подпиша на един лист на който трябваше аз да изчета че това е договор , който пък беше с дата отпреди 12 дена, както и един списък който трябвало да сеподпише за усвоените ВЕче занаятия  ( ?!) . След това ми спомена че родители на събрания били взели решение да спонсорират клуба с 20 лева всеки месец. имало списък на входа.

За БОГА та ние още не сме използвали "услугата ви ' и не знаем  дали ще съм доволна за какво да ви споорирам , нека направим няколко занаятия да видя как си вършите работата да съм много доволна, аз самата ще искам да участвам във спонсорството. а тези натъртвания  ми оставиха неприятен вкус в устата. Едва на изпроводяк ме пита дали отглеждам сама детето си - а на бумагата на бюрото пред нея  пише - детето се отглежда в здрава семейна среда състояща се от 4 члена. Тогава се сети да уточни и дали се обслужва сам.



според вас какво да очаквам

_re_ge , тъкмо се канех да ти пиша в другата тема, но тук си събрала всичко. Аз изживях подобен лек шок, когато детето стана на 4 години и си мислех, че е време да го поемат подпомаганите от държавата структури. Писала съм и преди за нашето посещение в държавният логопедичен център, където една специалистка, авторка и на книги ми каза, че детето трябва да пие лекарства, за да може да работят с него. Сега мога да кажа, че е грешала, но преди 2 години ми се сви сърцето. Че тази образователна система иска да си натъпча детето с лекарства, за да им е по-лесно.

В предишните 2 години си дадох сметка, че съм се срещала с добра логопедка от държавна логопедична детска градина и 2 психоложки, които са началнички на съответните отделения в специализирани училища. Понеже с тях сме се сращали на частни посещения бяха по внимателни, но ми се стори, че и те си работят час да мине друг да дойде, на парче и не усетих да може да се изведе детото до успех.

Има и една разлика между терапия 2-4 години и терапия 4-6 години. При малките деца всички са склонни да изчакват - днес наредило пъзел - викаме "браво", утре казало "му-уу", радваме се.
Но след 4-тата година трябва да има сериозен скок в говора и общуването. Имам позната добра учителка и когато се чудех в каква детска градина да записвам детето и после в какво училище, тя ми каза "да видим до 5,5 години дали ще развие свободен говор и ще преценим за училището" Много са важни годините от 4-6, като чели по-важни и от ранното развитие 2 - 4 години.

Тогава се чудех как да помогна на детето и реших, че изкуствата са нещо дадено ни от Господ преди толкова години и може би те ще помогнат за това ги увеличих. В периода 4-5 години, работехме и със специалисти, когато не е болна. Това са нашите занимания за ранно развитие - http://threetoseven.wordpress.com/2009/10/03/early/ , предполагам, че и във Варна има подобни. Когато децата са малки по-лесно се включват в такива занимания, защото всички еднакво не могат. А вече към 8-9 години има изявени деца и кръжоците стават за надарени. Според мен е важно заниманията да не са в детската градина, ако са на независимо място е един допълнителен критерии как се справя детето. Нашият класически балет много пъти ми е давал увереност, че детето ще успее, въпреки оплакванията на специалистите. Мога да кажа, че към 6,5 години всички тези занимания дадоха резултат.

Този център Радост го гледах по телевизията и ми направи средно впечатление. Аз не бих си водила детето в него, ако са груби или ми дадат неудобен час. Смятам, че трябва да работите поне 2 пъти със специалисти извън градината, за да има външно менине. Като го запишеш и на 1-2 кръжока за малки деца и ти като работиш с него ми се струва, че ще имате успех. Не знам как е по света, но в БГ мисля, че майките имаме голям шанс програмите за детските градини да са достъпни. В книгите на учителя има много добри насоки какво трябва да научат децата и как да им го поднесе учителя. Аз го правех 2 години и тя най-накрая стана обучаема. Пие и доста добавки, писала съм в другата тема, мисля, че и те й помогнаха. Преди няколко дни ми говореше за четните и нечетни числа. Знае да ги казва и пояснява, че четните се делели на 2 еднакви половинки. Това го е научила в градината.

The Game
По повод на безпричинния смях. Едно от обясненията на смеха изобщо е, че е реакция на стрес (всякакъв, стресът може и да е нещо много хубаво и е в основата на живота) и служи за балансиране на емоциите. Някой бил казал, че сапунът е това за тялото, което е смехът за душата.
Защо да подозираме нашите деца, че се смеят не като другите?! Ти като дете не си ли се кикотела до припадък с приятелки? Не ти ли се е случвало да не можеш да спреш да се смееш - ей така, отначало за нещо, а после за нищо?
Аз знам поне за няколко епидемии от смях предимно сред момичета в колежи.
Понякога обаче децата се смеят, за да дразнят, когато виждат, че човекът срещу тях се ядосва. Нашето дете се опита на няколко пъти, но като видя, че не се дразня, престана.
Между другото, смехотерапията е една от най-модерните терапии. Само изпиши в интернет "Laughter therapy" и виж какво ще излезе. Организират се курсове, семинари, пишат се книги и статии и хората се учат как да се заливат от смях.
Смехът е здраве за всичко - бели дробове, сърце, кръвоносни съдове и МОЗЪКА! Приток на кислород и ендорфини! Опитай някога, когато ти се спи, да се разсмееш за нещо от сърце и ще видиш как ще се разсъниш.
Има едно неотдавнашно проучване върху смеха при аутистите, много дискутабилно, но с нещо интересно в него. Пускали безразборно записан смях на деца аутисти и неаутисти (общо 700) на 150 студенти. Оказало се, че харесали повече смеха на аутистите.
В тази връзка, ако ти е интересно изпиши в гугъл  Autistic Laughter? Conor's Laugh Is His Own, It Is NOT An Autistic Laugh. Ще видиш снимки на един татко с 13-годишния му син и неговия коментар за смеха.
Може детето ти да има нужда от този смях, за да аерира мозъка и душата си, още повече, че казваш върви на добре.

Смеха при аутистите е разтегливо понятие.Миналата година ви питах дали децата ви могат да се смеят искрено, защото моето не можеше.Кикоти се тип лигавене, но това не е смях.Изглежда на смях, но не е е.При моето дете смеха е по скоро сензорно разтоварване.Кикоти се, когато е напрегнат, изморен, чувства се не на място.Обикновенно този смях е придружен с неадекватни движения, като тичане, клатене, подскане или размахване на ръцете заедно с цялото тяло наляво надясни.Отстрани изглежда като лигавене, но не е .
Отскоро забелязвам наченки на истински смях, но дълго време прави опити  имитирайки всички видове смях, които чуе.Налучка го донякъде приличния смях, но все още има какво да се желае.

Ако смеха на детето ти е като на моето - аз правя следното.Сензорно натоварване - такова, каквото ми хрумне в момента според мястото, където се намираме.На първа страница на темата има цитат от мой пост в който съм описала част от сензорната ни диета.И естествено давам му нещо да пие за успокоение. Споделяла съм ви какво давам.

Нали бяхме на едно обучение за сензорна интеграция.С две думи там ни стана ясно, че не се лекува СИД и единственното което можем да направим е да им набавяме нуждата от сензорно натоварване с подходящи неща, заменяйки неприемливото държание с приемливо  

     Катина, благодаря.Смехът е точно както го описваш.Ще разгледам материалите на първа страница.Общо взето съм наясно с нещата, но като го чуя ужасно се изнервям.Забелязала съм, че като го прегърна и погаля се успокоява.Ако успея да му отвлека вниманието, спира.
 Искам да попитам и майките с по-големи деца:Успяхте ли да им създадете навици за самостоятелна работа.Аз имам чувството, че за 2 години сме помръднали на сантиметри.Постоянно трябва да му вися на главата.Не иска да учи сам.Ако я карам така имам чувството, че ще завърша още веднъж средното си образование .

Като го прегърнеш или погалиш му набавяш сензорната необходимост с докосване.А забелязала ли си да търси натиск с прегръдката.Мишо когато е изнервен идва да ми каже колко ме обича, защото е забелязал, че тогава го прегръщам и не му обяснявам как ми нарушава личното пространство като постоянно се притиска в нас или ни докосва с външната част на пръстите.Ох, този досег с пръстите ме изкарва извън нерви.Не е болезнено, не е неприятно, но ме изкарва извън нерви  .

Вечер много се бори с баща си, бият се до първа капка кръв или в техния случай докато цапардоса някъде таткото, където го боли и го изгони нанякъде.Помниш ли машината за притискане на Темпъл Грандин.Имам нужда от такава машина  .

Та тези вечерни битки с баща му са начина ни да разтоварим напрежението в него.Хем е емоционален контакт, хем се забавляват и поддържат някаква тъпа мъжка дружба, хем му набавя сензорната нужда от натиск.Помага му също така и четкането с мека четка и пресоването на ставите.Помага му и масажа на стъпалата с китайските дървени търкалца за крака.Ще потърся снимка в интернет на такова да те подсетя.От магазин за левче съм го купувала.

Понякога, когато баща му не е на кеф за борба само го притиска. Прегръща го като за прегръдка и го стиска с огромна сила.Мишо все казва още по силно, още по силно...стига толкова.Търси си натиска.Попитай го твоя "талибанин" дали иска да го стиснеш по този начин.Ние го попитахме нашия и се оказа, че много му харесва и си иска вече сам.

Когато се борят с баща си даже Мишо получава вече ерекция от кеф.Това с ерекцията вече започва да ме притеснява, защото му се втвърдявала и уголемявала пацата, когато го е срам според него.Като говорел с момиче например и го е срам се уголемявала пацата.Не, че знае какво е срам.Такова нещо не изпитва, и явно го бърка с еротична някаква емоция.Трябва да се консултирам с терапевт за този въпрос  Оказа, се че баща му щом чу за втвърдяването на пацата и разбра, че на него се пада честта да обяснява тези неща се скри в миша хралупа и би отбой говедото  . Понякога се чудя тези бащи за какво са, и без това те са виновни за всичко 

   Васко, от известно време отказва да влиза с друг в банята.Казва, че не иска да го гледат гол.Има някакво усещане за сексуалност и любопитство, защото все се завира в мен, когато се обличам и разпитва за очевидните разлики.
Нуждата от притискане и докосване и аз я усещам, точно както казваш, но понеже , баща му през седмицата не е в Пловдив, цялата му "любов" е насочена към мен и ми идва малко в повече.А ме е и страх с тези постоянни прегръдки да не развие някаква патологична привързаност към мен, тип едипов комплекс.

Това, което говорите за прегръдките ми е странно, аз мислех, че аутистичните деца не искат физически контакт 

Моят син се противи на всякакви прегръдки и целувки.

Нуждата от натиск и притискане, както и нежеланието за физическо докосване не е признак на аутизъм, а на СИД.
СИД имат 99% от лицата с аутизъм, но пък от друга страна може да има лицето СИД, без да има аутизъм.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=108366.msg1948384#msg1948384

Скоро бяхме на едно такова безплатно обучение. Имаше покана в темата за желаещите да участват.

И мен ме е страх да не развие Мишо нездравословна емоционална връзка с мен, заради тези прегръдки. Затова се наложи да обясня нуждата ми, както и на останалите хора от лично пространство.Нали се сещаш, че не само мен напада за прегръдки, когато е напрегнат.Околните ги предизвиква за борба или тичане или ги въвлича в силови игри, които не винаги са им приятни.Прегръдки също    И естествено го избягват.И ако не се научи да контролила тези пориви по някакъв начин очаквам усложняване на социализацията в бъдеще  

Намерих дървената стъргалка за крака ама по евтина беше в левчето

Момичета,
сигурно ви се струва понякога, че ви говоря "бабини девитини" или като стрина Пена или че съм на години зад това, което вие знаете. Сигурно една от причините е, че не искам да ви натоварвам. От време на време ви пращам по някой линк или заглавие, което мисля, че може да ви е интересно. Всеки от нас има със сигурност неща, в които вярва, но не трябва да иска непременно другите да ги приемат. И аз се стремя да не го правя. Аз лично чета научни публикации и сайтова на хора от спектъра. Някои от тях са доста критични по отношение на родителите и ми се струва, че си заслужава да разберем по-детайлно децата си от това, което споделят някои високо функциониращи пораснали хора от спектъра. Не е възможно ние, които не сме от този спектър да разбираме правилно всички техни прояви. Каквито и да са причините за това състояние, едно е пределно ясно - че мозъците ни функционират по различен начин. Трудно ни е да приемем, че не можем да превърнем аутистичните си деца в напълно други, обикновени, "нормални", наречете ги, както искате. Има вече чезспорни доказателства, че при тях функционират много по-добре отколкото при нас темпоралните и окципиталните части (отговарящи за зрителните възприятия) на мозъка, а при нас - фронталните (отговарящи за планирането и вземането на решения).

Изпращам ви нещо за смеха, което е резултат от проучване на Канадския институт по аутизъм:
"Аутистите се смеят толкова, колкото и неаутистите. Единствената разлика е в процента на смеенето с глас. В 97% от “епизодите от смях” аутистите се смеят с глас, докато връстниците им без аутизъм се смеят в 63% с глас и в 47% без глас. Освен това половината от аутистите се смеят единствено с глас.
Причината е, че аутистичните деца се смеят, когато изпитват вътрешно позитивно чувство, а смеенето без глас е повече свързано със социално общуване. "
Счита се, че еволюционно смехът предхожда говора. Хората първо са започнали да се смеят, когато са избягвали дадена опасност за живота си, а по-късно са давали чрез смеха израз на желание за общуване.

Така че, при нашите деца, смеенето без глас е добър признак (дори при гледане на филмче, четене на приказка, закачка),въпреки че смеенето с глас е по-истинско и искрено.

   Констанца, аз нещо не разбрах.Какво разбираш под смях без глас?Само за усмивка ли става въпрос?
    Синът ми се смее много силно, по скоро бих го оприличила на кикот.Когато го питам защо се смее, ми дава някакви негови си обяснения, а аз не виждам нищо смешно.Смее се най-вече вечер преди лягане, но понякога и рано сутрин , още в леглото се започва.

Констанца, откъде тази мнителлонст?  

Катина..тази тема за СИД съм я изпуснала...а се оказа много интересно, защото....ми защото аз цял живот се чудя какво ми има и сега си го видах. СИД. При мен е много по-зле отколокото при сена. През годините съм се блъскала сам сама да се самонаблюдавам за да разбера какво се случва . Стигнах до някои собствени изводи, но не искам да се впускам сега да ги разказвам....но ще кажа само най-важното което разбрах като мой собствен отговор защо ми се е случило това.
С една дума - пределегирани права на ума. В някакъв момент околната ми среда ми се е видяла доста неуютна и умът ми веднага е взел нещата в свои ръце - да ме предвапзва и пр. - да търси и  анализира информация, за да ме води по сигурни пътища.....само, че така ме е опазил, та чак от самата мен ме е скрил...т.е. престанал е да зачита сигналите, които идват от сетивата...вероятно са му се стрували ненадеждни и ...всичко се е опитвал да прави сам и само той да диктува посоката. Резултатът беше един непрекъснат конфликт между ум и тяло.
Това, което тялото искаше умът не даваше...примерно тялото иска да получава сетивни данни от общуване, обаче на умът това му се виждаше опасно и всячески предотвратяваше това...на тялото му се искаше погалване, обаче умът смяташе, че това е опасно и всячески тласкаше към непогалване....и пр. и пр.
  

Катина, аз си мисля, баща му се е изплашил, че не знае как да го обясни на достъпен език за малко момче. Най-вероятно на него никой не му е обяснявал. Иначе около 8-9 години е нормално да започне да има такива усещания. Има една книга "Как се възпитават момчетата", доколкото съм чувала е полезна за случая. Може да има и тема в БГ мама, не е възможно някоя майка да не е имала такива притеснения. Трябва да му обясниш като на друго момче, ако нещо неразбира ще обясните допълнително. Сутринта попаднах на този линк във фейс - и другите деца не разбират какво е срам и т.н., лека полека и в подходящи ситуации ще разбере.


А за смеха - януари бях попаднала на този курс за смях и зрение - http://monikabalayan.com/index.php?page=courses&cid=43 . За смехотерапията има и други източници, имаше и един филм преди време за лекар, който я въведе в детското отделение. Аз четох доста за горният курс и гледах клипове, защото се чудех дали да заведа детето. В анонса се споменава, че е за хипо и хипер сензитивни деца. На мен ми се видя, че ги карат да се смеят без причина и реших да го направя с детето. Интересно ,че около 20 дни я дебнех да се засмее с глас, и преди се е смела и засмивала, но явно не е било много често. И като четяхме една нова книга тя започна да се смее. По това време според мен я нападна грипа. Лекарката й каза веднага да започваме Тамифлу, но и аз и четях по 3 пъти на ден  смешните пасажи и се смеехме заедно. Много леко го изкара, почти не разбрахме за грипа. Най-вероятно е от лекарствата, но може и смеха да е помогнал. И от тогава дебна всеки момент като се смее, даже се смеем заедно. Веднъж мъжа ми беше готов да се скара с нея, че се хили без причина, но набързо му обясних за масажиращите свойства на смеха и той започна да се смее с нея. И тази сутрин се захили с глас 2-3 пъти докато беше в леглото, аз гледам да се включа с нещо смешно към неиният смях. Според мен смеха е притеснителен, когато е например на урок и някое дете започва да се смее без причина. Нашият първи театър беше така - стана тъмно, на сцената се появиха геоите, а тя започна да се смее силно. Беше навършила 3 години и според мен беше необичайно. Не можах да я накарам да спре, излизахме за малко навън и си мислех, че като се върнем ще спре, но стана. И публиката ни изгони.

И моето дете обича да го прегръщам, специалистите биха казали, че са сензорни тактилни стимулации. А като я видя, че е изморена я водя на спалнята, четем 10 мин. прегърнати книга, 5 мин. е погалвам и тя става отпочинала. Не знам как е при момчетата, според мен е като при момичетата - аз много обичах майка ми да ме прегръща, до 14-15 години я карах да го прави, обичах и да се боря с баща ми, той ми беше направил и боксова круша. И после дълги години спомените за тези прегръдки ми помагаха. Според мен децата стават независими с уменията си, а не като ги държим настрана - е то е като спирала - умения, отделяне.

Гледах материалите от обучението за сензорната интеграция и ми направи впечатление, че авторката казва "Това, че децата ги дразни шума, светлината или че имат нужда от друг стимул, не значи, че са с умствени проблеми" цитирам по памет.

The Game
Ами достатъчни са ти няколко часа да понаблюдаваш хората около себе си и да се опиташ сама да се засмееш без глас. Това е не само усмивка. Е, част от този смях е куртоазен, подобно на това как се целуват някои хора "социално", допирайки бузите си и лекичко мляскайки с устни.

Мами,
когато едно дете иска да се къпе само, в повечето случаи, подобно на опита да излъже, е добре. Добре е и когато му правят впечатление различията между половете. Това е за мен стъпка към нашия свят, към който искаме да приобщим децата си. Иначе това, че му ставало нещо на, как го казахте "пацата", това много често е чисто рефлекторно (има го и у бебетата) и не е повод за сериозни разговори. Може би е по-добре да се посъветвате с наблюдаващите децата ви психолози дали е време за подобни разговори. Те могат да имат много объркващ ефект.

Не съм специалист, но виждам кога се смее без причина, а от сензорна необходимост детето ми.Смее се много и е постоянно ухилен с причина.Позитивен е и добронамерен, но има смях, който е без причина и точно него коментирам тук.Все пак търся решение на проблемите ни в тази тема, а не съм тук да споделям ежедневието ни.Има граници на всичко.Има си време през което детето да е бебе, после малчуган, после тинейджър.Когато детето е готово преминава от бебе в малко дете, и това става с наша помощ.Не бива да му позволявам дълго време да се гушка с майка си, въпреки, че ми е много приятно, защото не искам мамино детенце.Искам да успея да го пусна да порасне.Не ми тежи да го обгрижвам и обличам, но трябва да намеря сили да го оставя да порасне, да спре да се държи като бебе.С този смях и пърхащо поведение прилича на сладък 4 годишен посерко с външен вид на 10 годишен лонгор 

Констанца, аз те разбрах. Имаш съвсем добри намерения и това се усеща.Не те приемаме като мрънкаща баба, а напротив - чета те с интерес.Винаги си ми от полза - за себе си говоря поне.
Но пък знам, че ти не си виждала много деца от спектъра и ти е трудно да приемеш, че са различни и едно с едно няма еднакви. Аз боря конкретни проблеми точно с моето дете, които имат и още две три деца от тази тема.Останалите деца си имат други проблеми, които моето дете и такива като него нямат .Тези наши коментари не се отнасят за всички аутисти, а за конкретен проблем свързан с отглеждането на аутисти. Например моето дете е с хиперлексия, както и още две три деца.По голямата част от децата са с дислексия. Обсъждаме и проблеми на хиперлексията и на дислексията.Моето дете е хипосензитивен, както и голяма част от децата тук, но много голяма част от децата са хиперсензитивни.Обсъждаме и на едните и на другитете.
За смеха, разбрах те, много е полезен, много хубаво е да накараме аутистите да се смеят, да започнат да разбират шегата, да се радват, да са щастливи, но ставаше въпрос за друг вид смях.Аз мога да направя разлика между двата смяха, вероятно повечето родители правят такава.Разбира се, ако имат подобен проблем.

Благодаря за линковете - много са полезни разбира се