SUPERNATURAL: Winchester Bros With Guns And Flashlights

Ами чак сега, но може би защото "they put make-up on us (them), those bastards"

Инче, (нали така ти викаме специални поздрави на Радост... за измислицата й Самидийн, много ми хареса

...а аз да препрочета на n-ти път "Сейлъмс Лот". Какви вампири имаше едно време, ехх...  
(Любопитна съм много за житния ти режим. Ще ми го разясниш ли подбродно, когато ти е удобно )

Днес само спам ми се ражда в главата

Розе, цял следобяд чакам подаръка за Мирка   Няма ли да го доставиш, пък тя Мирка ще си го получи като се появи?  

Ми ,такова, добре...  

Малкото кафене беше почти празно. И нищо чудно – по това време на деня всички бяха на работа. Имаше само още двама души на една маса в другия край на помещението.
Но тя беше тук. Беше излязла от офиса заради нуждата да се отдели, да бъде сама, да успокои яда си. Просто така – хвана си палтото и се изнесе. Точка.
Беше влязла в първото кафене, което се изпречи на пътя й. Нямаше нито желание, нито настроение да подбира. Двойно кафе без захар и бейлис – това си беше поръчала с надеждата, че ще успее да уталожи кипналата си кръв.
Разбъркваше черната ароматна напитка рязко, лъжичката потракваше по порцелановата чашка, а мислите се блъскаха в главата й като стадо животни, които искаха да излязат.
Ама че безобразна нахалница се беше оказала колежката й по стая! Да й отмъкне набелязания мъж точно под носа! При това знаейки, че тя го е харесала първа! А и той се беше оказал задник, какво толкова имаше да й харесва на онази? Може би ситно къдравата стърчаща коса? Същински пудел! Или малките присвити очички, приближени като на таралеж? Толкова ли беше сляп?
Тя стисна гневно устни, едва удържайки се да не изръмжи от яд. Отпи бързо глътка от кафето, остави чашата обратно и продължи да разбърква с лъжичката без нужда. Не разбираше как ставаше все така, че хубавите мъже отиваха при други? Огледа се в закаченото на отсрещната стената декоративно огледало. Какво й имаше? Истинска красавица – дълга лъскава коса с червеникав оттенък, плътни устни, изписани като на кукла очи...
Отклони погледа си. Защо й беше да се гледа, знаеше че е красива. При това много. Но защо, защо, защо винаги ставаше така?
Тя потрака с нокти по масичката. Лакирани в наситеночервен цвят, те изглеждаха изключително секси. Кой ли мъж би отказал да ги почувства върху голата си кожа? Е, един всъщност беше отказал. Мухльо. Не знаеше какво е изпуснал. Сега щеше да се лигави с онзи безподобен пудел. Приятно му прекарване, най-много да се научи и той да лае, нищо повече нямаше да получи.
Тя се загледа в металната лъжичка, която държеше. На дръжката имаше гравирано сърце. Ама че гадост! Точно в този момент да й се падне такава лъжичка! Нямаха ли нещо с гравиран пистолет например...
Докато гледаше сърцето усети, че някой се настанява на нейната маса. Вдигна гневно глава с намерението да го разкара. От толкова други свободни маси да се натресе точно при нея!
- Мястото е заето – каза тя, - чакам някого.
Непознатият я изгледа мълчаливо и продължително. Имаше хипнотични сини очи, просто да се удавиш в тях.
- Аз пък знам, че никого не чакате – отвърна той след малко.
Тя се ядоса още повече.
- Дори и така да е, изберете си друга маса.
Устните на непознатият се извиха в нещо като усмивчица. Подигравка ли се четеше в нея? Леле, как щеше да го насоли, само още мъничко да й полазеше по нервите! Беше избрал възможно най-неподходящия ден, за да се прави на интересен. На всичкото отгоре не спираше да я гледа. Това беше дразнещо.
- Нещо интересно ли виждате в мен? – попита тя рязко.
- Виждам много интересни неща – отговори той с противно безгрижен глас.
Тя си пое дълбоко дъх. Последен опит да се държи възпитано и после край!
- Слушайте, днес не ми е до глупости. Най-добре си вървете.
Онзи се усмихна широко. Очите му засияха. Е, хубав беше, призна тя пред себе си. Даже доста. И с тази усмивка...Той продължаваше да я гледа, а тя чувстваше как с всяка изминала секунда гневът я напуска.
- След като не искате да се махнете можем поне да се запознаем. Аз съм Мирка.
С тези думи тя подаде ръка през масата.
Мъжът я хвана внимателно и я задържа в своята. Тя усети топлината на кожата му, която сякаш се просмука в нейната.
- Кастиел – представи се той.
Мирка сбърчи вежди. Що за име беше това? Унгарско? Шведско?
- Май не си тукашен – каза му тя, отпивайки от бейлиса си.
Той поклати глава.
- Не съм.
- От къде си?
- Шамаим.
Ха сега! Това й прозвуча не само странно, но и напълно непознато. Замисли се. Ако попиташе къде се намира, щеше да се изложи и да излезе глупава. Но пък искаше да узнае. Как само щеше да се перчи в офиса – „Запознах се с един хубавец от Шамаим. Покани ме да му гостувам. Много екзотично място, има палми и плажове....”. Реши да подходи малко хитричко, затова попита:
- Какво означава това име?
- „Небеса” – отвърна Кастиел. – На иврит е.
Иврит?! Аха, Израел значи. Нищо, пак си беше екзотично. Онзи противен пудел, който стоеше срещу нея в офиса, положително щеше да се пръсне от яд!
- Защо реши да седнеш при мен?- попита Мирка след мъничко. Това беше наистина странно, тъй като имаше много празни маси.
- Защото те познах.
- Ъъъъм – заекна тя, - познал си ме? Какво искаш да кажеш?
- От сътворението на света те търся. Прочетох душата ти, ти си тази, която искам. Толкова време те чаках...
Мирка стоеше като отстрелян заек. Този дали беше с всичкия си? Да не членуваше в някоя секта? Сътворението на света, прочетена душа....Взря се в очите му. За миг й се стори, че съзира нещо в тях, нещо странно, което не знаеше как да обясни, просто го почувства. По тялото й се разля топлина. Усети как в корема й избухна някакъв сладък взрив и се заизкачва нагоре. Преглътна в опит да запази спокойствие. Реши да му отговори в тон с нещата, които той й беше казал.
- И сега след като ме намери какво мислиш да правиш?
Кастиел се наведе напред и обхвана лицето й с длани, а палците му загалиха бузите й.
- Не мисля да те изпускам. Никога.
Мирка потрепери. Но не от студ. Не и от страх. Приближи лицето си до неговото, гмуркайки се в синия му поглед.
- Аз съм малко лоша, взискателна, непоправима романтичка, на моменти сприхава...
Продължителна целувка прекъсна тирадата й. Краката й омекнаха от сладкия му дъх, от мекотата на устните му, от вкуса им. Добре, че беше седнала иначе като едното нищо щеше да припадне.
- Нямам търпение да опозная лошата, взискателна, романтична и сприхава Мирка – отвърна той шепнешком и я целуна отново.
Всичко наоколо изчезна.
Останаха само те двамата и целувката.

Розичка, УАУ! Невероятно, прекрасно, съвършено и не знам още какво да кажа!

Поклон пред твоя талант!!! Продължавай да пишеш!

Аз мисля, че някой трябва да предупреди Мирка, какво я очаква, за да не припадне по средата на разказа
Розе, вземи напиши една книга, че да те чета по-дълго време  
Страшно ми допада начина ти на писане - много картинно описваш. Например съвсем без проблем си представх Мирка в кафенето, цялата нервност, физиономиите и, докато си мисли за пудела и онзи мухльо от офиса "чух" потропването на лъжицата по порцелановата чаша...Все едно гледам филм.   Страхотно е.

ето това е смс-ът който всички чакаме

Розе,
ти си толкова талантлива, че дори не мога да го опиша с думи...

всеки път надминаваш себе си...

 

Ако някога решиш да издадеш книга, ще ти помогна каквото мога...
Предлага се доброволно, на брат ми така помогнах и той си има вече роман... така че това не е просто празно предложение

говоря съвсем сериозно

само недей сега да ми скромничиш

великите писатели трябва само да казват "благодаря, знам"...

Права си. Стига да е истина (а не номер за свалка ). Да е като истината на Кас.

Роза, превъзходно, wow
страхотно пишеш,
а пък Мирка е щастливка,
и лиричната героиня, и истинската Мирка

Розе, Мирка сигурно ще е на седмото небе като го прочете  Разказът ти ме подсети за късметчето, което ми се падна вчера в едно кафене - "Всички ние сме ангели с по едно крило. За да може да летим, трябва да се прегърнем"

Радвам се, че ви е харесало разказчето. Много хубави неща сте ми написали, благодаря ви 
Надявам се и Мирка да го хареса 

Цял ден търча по студа и сега си идвам и влизам и прочитам и смях се, и си поплаках даже. Толкова ме развълнува. РОЗЕ ТИ СИ ЧЪК-НАИСТИНА!Oткъде иначе ще знаеш, че любимото ми питие е Бейлис? Че винаги като съм ядосана обичам да се мушкам в странни кафета и да стоя сама, това  като съм се карала с Васко съм го правила поне 1000 пъти!!! А за "Аз съм малко лоша, взискателна, непоправима романтичка, на моменти сприхава..." това съм аз. Просто не е истина, направо почваш да ме съмняваш Розе, честно!   Разказът е уникален, красив, мечта, която се сбъдва само в моето си АУ. Прекрасно е! Чувствам се толкова специална и поласкана. Много, много благодаря! Дано нямаш нищо против да го сложа в моето блогче, просто е прекрасно и искам да го имам в моя си рай . Четох го 3 пъти и пак отивам Ех Кастиел, ех сини очи, ех Бейлис, ехххххх, отивам си в Рая.  
Наистина ли Шамаим на иврит е небеса? Много ми хареса. Как успяваш да съчетаеш интересните факти, с красотата, с любов, с хумор, с от всичко по малко!  

ПП-"Мъжът я хвана внимателно и я задържа в своята. Тя усети топлината на кожата му, която сякаш се просмука в нейната.
- Кастиел – представи се той." -умирам....
"Кастиел се наведе напред и обхвана лицето й с длани, а палците му загалиха бузите й.
- Не мисля да те изпускам. Никога. "....прекрасно е   отивам да си рева от кеф!   

налиииииии???? 

       ииииии кошница накрая , моля, Розе    Само не разбрах Кас беше ли по шлифер в кафенето  Мирка? Чък?   Много вдъхновяващо четиво! Прототипът на лирическата героиня да почерпи при следващ удобен случай

Галке, страхотно късметче ти се е паднало. Аз по Нова година получчих с кафето едно, което много ме докосна, а и  беше в особен момент - Не си мислете, че Господ не  отговаря на молбите ви. Просто понякога отговорът му е "Не"    Та няма случайни работи, така да се каже  

Изи, ще споделя аз за Житния режим, но нека да го изкарам докрай    правя го по препоръките от темата в Мама-та

Не дочаках отговора на Розето и видях в гугъл - наистина Шамаим е небеса, направо полудях!

http://strongsnumbers.com/hebrew/8064.htm

Люска то си е за черпене да ти кажа, голяма чест ми оказа Розето. Ама как няма да черпя, аз съм вече с ангел, д-то ми се удари в 7мото небе/ буквално/ от кеф!   Вече съм "голяма работа", ако някой има нужда от възкресение, някакви дела с Рая, да се обръща към мен   , аз ще предавам на Кас  

ПП-Люска, Чък ще ти каже за шлифера, ама дали е с него или без него, кой ти гледа, ти потъваш в сините очи и край!