Великобритания - тема 34 Великденска

ev:) И аз преди бях почнала да ти пиша за такива центрове, но незанех дали съществуват още и го изтрих. Гадно е там, но все пак има лекари и подготвени хора да я гледат. Знам, че сестра ми като се е родила е била няколко месеца в такъв, но и майка ми е била там. Аз също не мога да приема, че не са до нея сега. Ок, да я оставят там, но едва ли са много заети да ходят при нея, явно искат да затворят страницата, преди да са прочели книгата. Хора всякакви, не се ядосвай, ако така ще са по-добре това си е техния избор.  Аватара ти е страшен.
zlatnata tolumba да не използваш само кристалните чаши на свеки за разреждане на бойте 

детето наистиина няма шанс, дори няма и да живее дълго....дори да ходят да я виждат какъв е смисъла да се привързват към нея....понякога макар и за миг се налага да си лишен от чувства и емоции....

Напълно съм съгласна с това, обмислям заминаването от 2 години, чела съм някои неща от форума и нямам големи очаквания, защото съм наясно с много неща. Сестра ми живее в Лондон от 8 години и скоро се върнахме от поредното ни гости там. Но относно училищата тя няма опит и ми се щеше по-компетентно мнение. Още веднъж благодаря на всички.

ev:),

Покрай вашата история за пореден път ме ужасява родната действителност.
Не мога да съдя роднините ти, не ми е работа, те си знаят какво им е..
Но не мога да разбера това отношение на българските лекари.
Чета много в деца с увреждания и там почти всички споделят,
как са ги карали да си оставят децата в специализирани домове.
Това се поощрява, сочи се като единствения вариант.
На семействата, които искат да си гледат децата в къщи,
вместо да им  се окаже вякаква медицинска и друга помощ, гледат с насмешка.
И като сравнявам с нашите деца аутисти тук..колко помощ за родителите,
каква подкрепа във всякакво отношение.
Има си специални указания как да помагаме и подкрепяме родителите.
И всячески се поощрява децата да са при родителите си..
Изобщо не мога да я разбера тази нашата обществена нагласа към увредените.
Разбирам защо и как е било така през 19 век, но сега?!





Аааа, разкри ме 

В днешно време сме егоисти към всичко и всички, но аз не приемам, че и към собственото ми дете мога да съм егоист. Но пак казах, всеки да си прави това, което си намери за добре, аз просто споделям моята гледна точка.

Това много ме разстрои; сори въобще че го пиша, защо не е моя болка/ решение/проблем, но въпреки това ми стана много мъчно да го чуя....

Еv:) много силни прегръдки имаш от мен  Разбирам как се чувстваш ,аз загубих моето бебе в 4 месец точно поради генетично увреждане ,аз трябваше да взема тежкото  решение да го махна макар че според докторите е било въпрос на време да умре само,според тях не е имало шанса да се роди живо. Винаги ще се чувствам убийца без значение че ми казват че не съм ! Мисълта ми е ,че никой не бива и не можем да съдим ,убедена съм че въобще не им е леко на твоите близки  и каквото и да направят никога няма да забравят за детето ,и никога няма да спрат да се обвиняват дори да нямат вина  Хората сме различни и всички бихме реагирали по различен начин в дадената ситуация  Единственото което ти можеш и е хубаво да направиш е да си до тях и да ги подкрепяш независимо че според теб решението не е правилно. Дано ме разбереш правилно , че малко омотано стана ,за което се извинявам   

От два дена карам кола тук , на 2-3 пъти така ме теглеше да си хвана дясната лента на движение....
Яйца не  смятам да боядисвам,даже не съм проверила за боички тук. Хлапетата са в Бг и нещо нямам настроение за празнуване. Слава богу не съм дежурна по празниците и съм си набелязала 2-3 места който да посетя и разгледам - сафари парк, top tree adventure, пък и в Ливърпул не съм била......
Колегите около мен не коментират много-много за сватбата. Не съм сигурна дали ще я гледам по телевизията, по-вероятно да разгледам снимки в нета по-късно.

съгласна съм с гледната точка на всички, уви и аз като Мис Файн не мога да се съглася, че можеш да си егоист към собственото си дете, а в дадения случай е и малко по-сложна ситуацията, но е прекалено лично, за да се обяснявам и точно заради тази лична част, аз съдя дадените хора
но логичната истина е, че докато сам човек не попадне в дадена ситуация, няма правото да съди други хора за постъпките им при подобна като твоята лична ситуация.
само дето като са замесени и чувства, логиката не винаги надделява - както е в моя случай ...
ева_82 много, настина много съжалявам и за твоята загуба, ще ти пиша нещо кратичко на лични по-късничко ... ще се повторя и аз като всеки около теб (предполагам) и ще ти кажа, че не си убийца и не можеш да се обвиняваш за нещо, което не е било в твой контрол. златната толумба за съжаление нагласата ни в България към болни деца (в повечето случаи) е все още доста различна от тукашната и ще им отнеме време на хората да приемат факта, че и децата, който са със специфични медицински състояния (ако мога да се изразя така) са си съвсем нормални, но просто изискват малко повече внимание и търпение отколкото едно здраво дете.

Извинявам се на всички, които съм разстроила, или натъжила със започнатата тема 
С това искам да я приключа, каквото има да става, ще стане !!! Аз ще продължавам да пиша на лекари, знаейки, че надали ще получа по-различен отговор от досегашните, но (както казах и преди) докато е жива бебка поне един трябва да остане да търси изход от ситуацията.

Велик Ден е след няколко дни и чудеса стават всякакви а и е прекрасна топла английска пролет, на която трябва да се наслаждаваме с ГОЛЕМИ усмивки ние ще пробваме да направим egg hunt в Неделя в градината ни, но все си мисля, че малкия мишок няма да схване идеята

Аз до сега се мъчих да готвя  , но уви моя малък мъж си намери нова игра - днес съм с дълга лятна рокля, той с паяка из кухнята върви след мен, та като се хвана в един момент за тази роклята, вдигна краката във въздуха и се смее като го дърпам след себе си където и да мръдна опитите да го убедя да ме пусне завършиха с намръщени веждички и ахааа да заплаче, но го оставих да си се забавлява докато го тегля и се отказах от готвенето за сега

на всички ви  и много благодаря за подкрепата

И аз много се разстроих от историята на ев...  Минала съм през подобно нещо. Когато дъщеря ми се роди, 10 дена не знаеха дали ще оживее и ни бомбардираха с диагнози - от страшна по-страшна... От това по-гадно нещо няма... изпадаш в шок и не знаеш къде си. Спомням си как си казах 'е, това беше... животът ти свърши'. В болницата имаше едно табло с тежки случаи, които са завършили успешно - снимки преди и сега на децата + благодарствени картички. Седях и го гледах с часове (утре ще взема да пратя и аз). Дано всичко мине по възможно най-лекия и благополучен начин за това семейство. Ев, а ти не спирай да споделяш. В живота има не само хубави неща!  

ева_82  

zlatnata tolumba, 100% съм съгласна с теб! Истината е, че в БГ много трудно се гледат деца с увреждания. Няма нито училища като хората, нито центрове добри, нито помощ, нито улесенения някакви... Специалистите и те повечето не са стока. Завършила съм дефектология в СУ и като знам какви колеги имах, и по какви руски учебници от 65-та ни се преподаваше, и, и, и... абе.. дано се е променило нещо!

Голям кеф последните дни. Така го обичам аз Лондон - слънчев и топъл! Айпода на ушите, шезлонга в градината, и детето в мозес баскета на припек. Дано се задържи по-дълго. Малко ми е неудобно да кърмя в градината, защото съседите ни са мюсулмани и жената ходи забулена, та се крия с един шал... ама миризмата на свински пържоли и кебапчета няма как да им я спестя  

О, даа, чудно е.
Казват, че лятото ще е дъждовно, но тогава ще му мислим и мрънкаме.

На всички пожелавам хубав и приятен на емоции Великден.

I az pojelawam Weseli praznici na wsi4ki!

Njamam kirilica na tozi computer, sorry...

Vodja si zapiski i posle moje da otworim pak temata kade kakwo mu e hubawoto i lo6oto

Ot utre sme na spa v Sandanski

моите яйца са боядисани мислех един козунак да меся, но гостите ми дето трябваше да идват за уйкенда им казали, че ще работят и нашето тате също не можа да се измъкне от работа за 2та дни и ще сме си саминки с дребчо пуста му работа, а се оплакват всички от безработица 

имам 2 неутрални отговора за нашата бебка, т.е. Лондонската клиника, на която писах и ''Майчин Дом'' в София първите искат пълния комплект изследвания правени на детето и по възможност нейни снимки и видео ... уви в Добричката болница в момента не им дават да я видят изобщо и сега малкия ми брат и батко ще ходят с нагласата, че ще се карат с тях, да не говорим пък, че освен епикризата други резултати от изследвания не са им давали изобщо, а за рентгеновите снимки е немислимо как ще ги вземат ... единственото, което са им казали е, че ако ''успеят да поправят мозъка, щяло и сърцето й да се оправи'' ама какво точно имат предвид не са обяснили.
От София пък искат допълнителни изследвания и 2ро мнение от кардиолог, невролог, неонатолог и на пркатика, второ мнение за всичко ... та аз се поокуражих малко

дано всички имате прекрасен уйкенд

ev:) много се радвам,че са ти отговорили от 2 клиники  От както прочетох историята не ме свърта.моля се всичко да има добър край или по-скоро добро начало 

Ave,не съм съгласна,че няма смисъл човек да ходи и да се привързва към детето си независимо какво предричат лекарите.То е плът от плътта ти,забравяш за себе си и се отдаваш не зависимо за кратко или дълго.Майчината любов би трябвало да е безгранична и независища от обстоятелствата.Казвам го с добри чувства 

ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!!!    
Много здраве,щастие и любов да цари в нашите сърца