We see ‘SUPERNATURAL’ everywhere

Позна, но мъничко закъсня

Розе, драсни един поощрителен ред и за Бела, моля те

о, грешката е моя... понеже Импала е повторила снимката, а аз реших, че тогава е задала загадката и не съм видяла предишните коментари... пропуснала съм малко

Фейче, между другото знаех ли, че си разглеждах номерата в телефона и май имам твоя записан

София, нали?

Белс, сега остава и номера й да дадеш, та да си го запишем и ние

Даа, имаш го, бяхме ги разменили за една среща, на която аз не успях да дойда

Слънце, на теб какъв ти е дертът бе, не си ми поискала телефона, не съм ти го дала

Давам новата, ето я:

А, никакъв не е, знам си аз, че мога да разчитам

Чакайте да ви покажа нещо, с което Импала ме застреля наскоро.


Почвам да мисля по новата загадка

Сори , ама ще се включа. 3.05 'Bedtime Stories' - разби ме с този Робърт Плант .

Импалка, ти си

Ох, сърце юнашко не трае. Ще прощавате, че така скоро го пускам, но не издържам 

Ще започваме ли следващия форумен епизод? 

Поредният продължителен полет, поредното летище, поредната блъсканица. Две седмици след като бяха открили Гунгнир бяха напуснали Осло само за да се озоват в....Париж. Боби им се беше обадил да им каже, че ще има среща на европейските ловци в Каркасон, на която било повече от препоръчително да присъстват. И ето ги сега на летище Шарл дьо Гол край лентата за багажа.
Дийн се прозя и се огледа уморено. Имаше нужда от душ и легло. Въпреки това от погледа му не убягваха хубавите женски тела наоколо.
Европейки, помисли си той, съвсем различна работа!
До него Сам говореше по мобилния си телефон. Едва беше дочакъл да слезе от самолета. Дийн се заслуша в разговора.
- ...да, тъкмо кацнахме. Чакаме си багажа...добре пътувахме, не се притеснявай...да, като се настаним в хотела ще ти се обадя...и ти ми липсваш. Целувки...
Дийн се подсмихна. Беше му забавно да гледа как този голям, приличен на Саскуоч мъж се е размекнал така. Дори гласът му звучеше разнежено. Но от друга страна беше много доволен от развитието на нещата. За разлика от него Сам не можеше да оцени предимствата на еднократните неангажиращи авантюри. Той беше различен, обичаше по-дълготрайните и наситени с емоции отношения. Месеци наред беше прекарал в самота и сега връзката му с Хербьорг, започнала като страстно увлечение, се беше превърнала в нещо задълбочено и сериозно. Дийн беше доволен от това. Той знаеше, че брат му има нужда именно от такв тип взаимоотношения и се надяваше всичко да продължи максимално дълго време. За доброто на Сам, разбира се.
Той го погледна с крайчеца на окото си. От много време не го беше виждал такъв – с изпънати рамене и озарено лице. В очите му имаше живот и светлина, а също и една едва доловима мечтателност. Дийн се радваше да види Сам щастлив. Даже много се радваше. И би дал всичко това да продължи колкото се може повече.
Скоро взеха куфарите си, напуснаха сградата на летището и хванаха такси, което ги стовари пред входа на хотела. Щяха да нощуват две вечери в Париж и след това да наемат кола, за да стигнат в Каркасон.
Хотелът, Residence Lord Byron, беше малък и приятен, на две крачки от Шанз Елизе. Имаше чудно малко дворче, потънало в зеленина и с каменна настилка. Стаите бяха невероятно уютни, обзаведени в старинни мебели, не от 18 век, разбира се, но създаващи чудесна атмосфера. Малките диванчета, столове и тоалетни масички с дърворезба бяха напълно различни от мотелите, в които двамата бяха свикнали да отсядат, когато си бяха у дома.
- Слушай сега – каза Дийн докато отключваше стаята си, - ще се изкъпя, ще поспя и привечер излизаме. Става ли? Това е Париж, човече! Париж! – Очите му светнаха, той облиза устни и хлътна през отворената врата.
Сам също искаше да се изкъпе, но най-напред се обади на Хербьорг. Бяха разделени само от няколко часа, но вече му липсваше ужасно. Имаше нужда да я вижда, да я усеща до себе си, да я докосва, да разговарят. Леле, как се беше влюбил! Колко хубаво, че щяха да могат да се виждат по време на престоя му в Европа. „Ще дойда където кажеш” – беше му казала тя, целувайки го за довиждане, „Ще хвана всеки самолет без значение за къде”.
Е, той се надяваше да се срещнат в най-скоро време. По възможност веднага след планираната среща с европейските ловци. Би се радвал да прекарат заедно известно време в Прованс сред цялана романтика на региона.

Ехаа, Франча, oui, oui.

Загадката:

Признавам само пълни и изчерпателни отговори .

Последно кои трябва да бъдат наградени, че нещо поизпуснах нишката 

Стичето и там някъде в нейната награда да вмъкнеш нещо поощряващо за Бела, и Импалка

Да се пробвам със загадката.
Това не е ли онзи епизод, когато Дийн се раздели със Сам (пети сезон)?
И тук на кадъра е сам в колата. Спомням си, че погледна към празното място до него.

Дадено!

На една строителна площадка
се получи интересна схватка:
цял ден там работят три моми,
неуморно шетат още от зори.
Стичето нахлупила е каска,
багер кара тя като каляска,
Бела е захванала лопата –
тя цимента бърка и премята,
със усмивка сдържана Импала
пък умело кара самосвала.
Вечер стана. Трите уморени
свалят своите изцапани премени
и отиват да се мият на чешмата.
Бригадирът си надигна очилата
и доволно устните облиза,
почна да съблича свойта риза
и помощника си тихичко повика
(той поправяше на джипа маховика):
- Виж ги тия трите как се плискат.
Чудя се дали пък ще поискат
във фургона да си чукнем среща?
- О, чудесно, аз ще ги посрещам!
Ще ги учим арматура как се слага,
как основа за строежа се полага,
как се носят каска и ботуши,
бригадирът как е нужно да се слуша.
Щом това научат пък веднага
ще покажем как бетонът стяга...
- На бетона мисля да наблегна...
Струва ми се моят вече стегна...

Сити,
Давай още или изчакай да делиш.

 
Самосвал е второто ми име . Бетонената метафора ...

Розе, 
Страхотна си , обичам те .