Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

Ох, обясни го по добре от мен. Друго си е специалист по писане да се изкаже 

Но, не ме убеди достатъчно, че на три годишно дете изяждащо за първи път киви стомаха е подготвен да го поеме. Защото това дете досега не е опитвало не само семките, но и витамин Ц например или минерал Х, или ензим Х или някоя от другите съставки на кивито за които не се сещам. За всичко останало обаче - евала - не се бях замисляла  Спомням си, че когато на около 5 годишна възраст спряхме диетата педито ме предупреди да го захраня внимателно с глутен и казеин, защото стомаха му е позабравил да го обработва и би могъл да развие алергия или нещо такова. Предполагам има медицински основания да ми го каже и не намирам за необходимо да търся потвърждение на думите и, защото е добър лекар. И продължавам да си държа тъпо и упорито на тази теория. За глутена и казеина изобщо не пропагандирам. В нашия точно случай те изобщо не влияят и не са влияли. Не на всички деца тази диета помага - на нас се оказа, че не. Но много помага включването на нови видове храни, изключването на много видове гадости - в това съм убедена. По скоро предполагам, че ДАН лекарите вкарвайки правилни минерали, витамини и ензими и омеги набавят необходимото на тялото и затова то се успокоява - от там и поведението се нормализира.

Но замислям се и друго - пак според мен основния виновник е СИД и колкото и добавки да даваме и колкото и терапевти да вкараме - не оправим ли първоизточника, първопричината, корена на проблема - СИД - тъпчем на едно място. Втълпила съм си, че от СИД е основната причина да се появят симптоми на аутизъм и почти за всеки диагностичен критерии на аутизма намирам СИД обяснение.

Какво мислите за тази ми теория.

И аз мисля така... Не се наемам да обясня какво предизвиква СИД... Нито да дам рецепта за терапия на всяка проява. Но колкото и да се разчепква някакво поведение, все до там стигаме. Поне за моят разбойник всичко се корени в СИД.
Липсата на говор - защото не обработва добре постъпващите звуци и не може да изгради връзката между думи и ситуации, страховете от високо, от стълби, от промяна на положението на тялото - заради вестибуларния апарат, докосването на разни предмети - заради тактилните рецептори...

***
За яденето - защо примерно кивито не е изненада - защото в природата има  унификация. Всичките белтъци са от едни и същи 20 аминокиселини. Всички въглехидрати (без целулозата, която се изхвърля несмляна) се разграждат до глюкоза и фруктоза. Т.е. поемайки храната, ензимите нарязват белтъка на отделните аминокиселини, а самите аминокиселини се използват за строеж на собствените белтъчни молекули. Гениално и практично. Глутенът и казеинът са най-трудно смилаемите протеини, но в здрав организъм и те са източник на хранителни вещества.

Кога чуждият протеин е храна, и кога е проблем?
Ако постъпилите протеини се разградят успешно до основните 20 аминокиселини, това е добре и организмът ги използва за своите строителни нужди. Тогава си изпълняват хранителните функции.
Ако не се разградят напълно, тогава чуждият белтък е алерген, той атакува имунната система.
Бебетата и малките деца не са умалени възрастни, тяхната чревна лигавица е по-нежна, по-пропусклива и ако е подложена на прекалено големи дразнения, се уврежда и пропуска още повече молекули-врагове. С ужас слушам как някои майки се хвалят, че на 4 месеца детето яло боб или кюфтета... Или колко са доволни от някакъв частен лекар, който на двуседмична възраст започва да дава плодови пюрета - сурови, домашно пасирани. 
Начинът да се отгледа здрав стомах е да не се бърза със захранването с всякакви екстри.
А вече укрепнала, нашата храносмилателна система може да се справи с много неща...

И кат сме хванали кивито - вит. С има във всички плодове, плодовите киселини и захари са построени по един и същ начин - което позволява на едни и същи ензими да ги "нарежат" на съставни части и да ги превърнат в източник на енергия. Разликите между един и друг вид захари и киселини е в дължината на въглеродната верига, но активните групи са едни и същи.  Тази унификация на "строителни материали" позволява и на ензимите  да обработват непознати плодове (и не само) без да се "чудят". Ароматните вещества, всичко, което ще намериш в един плод или зеленчук, все е изградено от молекули, които не са изненада за организма.

Съветите за ядене на цели плодове не са случайни - целият плод е жива храна - макромолекулите са в такива пространствени конфигурации, че е най-лесно да бъдат посрещнати и "разфасовани" от ензимите в тялото ни. Всички витамини и минерали са в пъти по-добре усвоими от пресен плод, отколкото от хапче, точно заради това, че се намират свързани с други молекули, в т.нар. хелатни комплекси и така са най-лесни за разпознаване и обработка. Затова и ако ни липсва желязо, ядем богати на желязо храни, а не смучем пирони...
Смачканият на сок плод е нещо съвсем друго - там клетките са разкъсани, структурите са нарушени, едни вещества се окисляват на въздуха, други се разрушават от собствените ензими на растението - биохимично погледнато, молекулите не са същите.


В една книга за храненето ми направи впечатление казаното от един лекар- преразказвам го по смисъл:
"Като студент изучавах първо анатомия и физиология на човека. Възхищавах се от перфектно работещата система - всичко е толкова логично и гениално! А после започнахме да изучаваме болестите, и се питах, кое е това, което кара тази съвършена система да се обърка!?"
И накрая стигаше до извода, че неправилното хранене обърква нещата.

Защото ако ензимите могат да обработят това, което го има в природата, не винаги могат да се справят с постиженията на химията и всякаквите оцветители и "подобрители"...

 Уникално добре обяснено... Благодаря!!!

Плаша се, че ако не запиша биология, никога няма да мога да говоря така за храненето

Аз от няколко дни се каня да пиша за унификацията, обяснението firebird е много добро, като по учебник Ех, ако всички бяхме като по учебник

Защо тогава едни деца имат алегрия към белтъка на кравето мляко и пият специални млека /нямащи нищо общо с аутизма/, защо някои деца имат алегрия към шоколада, кивито, ягодите, други нямат. В детската градина на дъщеря ми имаше дете с изразена алергия към кисело мляко, към прясно и сирене нямаше алергия. Според мен не всичко и при всички хора се преработва по еднакъв начин.

Аз се чудя кое предизвиква СИД и все повече си мисля, че липсата на някой вещества или добавянето им в допустими по-големи дози може да помогне. Но не се наемам нищо да казвам, просто следя информацията свързана и с други заболявания.

Мами, радвам се, че се раздвижихте. Стомашночревните проблеми наистина изглежда са много важни за поведението на нашите деца, които реагират различно на болката и други стомашночревни симптоми, защото ги осъзнават по различен начин от невротипичните деца. Със сигурност за това допринася и фактът, че не могат да ни обяснят какво им е - напълно или отчасти и това ги отчайва. Ще продължа да ви превеждам становищата и се надявам в дискусията да се включат още майки.
Катина,
аз засега ще се задовола с ролята на преводач. Firebird, която вероятно е биохимик, е казала много от това, което бих казала аз.
Що се отнася до т.нар. occupational therapists такива няма в експертната група. Може би поради това, че те са нова медицинска специалност, но са повече парамедици, а екипът е саво от лекари.

Таблица 3 Диагностична оценка на стомашночревните симптоми и нарушения при индивиди с ASD

СИМПТОМ:  НАРУШЕН СЪН
Възможни стомашночревни нарушения: ГЕР (гастроезофагеален рефлукс)
Определение: Данни от родителя/ грижещия се за индивида с ASD
Необходима диагностична оценка: (1) Диагностичен тест с инхибитор на протоновата помпа (2) рН сонда, EGD (езофагогастродуоденоскопия)

СИМПТОМ: Самонараняване, тантруми, агресия, противопоставяне
Възможни стомашночревни нарушения: Запек, ГЕР, гастрит,
чревно възпаление
Определение: Данни от родителя/ грижещия се за индивида с ASD
Диагностична оценка: 
(1) Рентгенография на корема (2) Диагностичен тест с инхибитор на протоновата помпа или PEG 3350; (3) pH сонда, EGD, колоноскопия
[PEG 3350 - полиетилен гликол електролитен разтвор, имащ слабително действие. Съдържа калий, натрий и други минерали, които заместват тези, изхвърляни при изхождането.]
СИМПТОМ: Хронична диария
Възможни стомашночревни нарушения: Нарушена абсорбция, нарушено смилане
Определение: 3 и повече редки изхождания дневно в продължение на над 2 седмици
Диагностична оценка: (1) Анализ на изпражненията за окултна кръв, чревни патогени, яйца/паразити  (Giardia или Cryptosporidium), Clostridium difficile; (2)
PEG 3350 при профузна диария
a possibility; (3) lactose breath test (или определяне на специфичната лактазна активност), EGD, колоноскопия

СИМПТОМ:
Напрежение при изхождане, твърди не чести изхождания
Възможни стомашночревни нарушения: запек
Определение: 2 и по-малко твърди изхождания на седмица
Диагностична оценка: 
(1) Рентгенография на корема, за да се види дали няма фекално запушване
impaction; (2) Диагностичен тест PEG 3350

Абдоминален дискомфорт: притискане на корема, държане за корема и плач, проблемно поведение свързано с храненето
Възможни стомашночревни нарушения: запек, ГЕР, възпаление на червата, нарушена абсорбция, нарушено смилане
Определение: 2 и по-малко твърди изхождания на седмица
(1) Диагностичен тест с инхибитор на протоновата помпа или or PEG 3350
(2) Рентгенография на корема; (3) lactose breath test (или определяне на специфичната лактазна активност); (4) pH сонда,
EGD, колоноскопия

Становище 8

Необходимо е да бъдат обучавани хората, грижещи се за индивидите с ASD, както и осигуряващите медицинското им обслужване, как да разпознават типичните и атипичните белези и симптоми на стомашночревните нарушения.

Клиничната изява на стомашночревните нарушения при индивидите с ASD може да бъде различна от тази при хората с типично развитие. Така например поведенческите промени при хората с нарушени комуникационни способности могат да усложнят диагнозата на ГЕР (гастроезофагеален рефлукс). Според някои опитни клиницисти агресивното поведение и самонараняването могат да бъдат главните клинични прояви на ГЕР при хора с ASD, но тези симптоми често се отдават на не медицински причини.

Становище 9

Педиатрите и личните лекари трябва да са наясно за възможното съществуване на
проблеми с храненето при пациентите с ASD. Ако грижещите се за индивиди с ASD се колебаят каква трябва да бъде диетата им, както и когато индивидите с ASD се хранят селективно или са на ограничителна диета, те трябва да се обърнат за оценка на индивидите с ASD от специалист по храненето, който е запознат с необходимата на ASD подкрепа. 

При пациентите с ASD могат да се наблюдават нутриционални дефицити, което не е учудващо, поради тесните хранителни предпочитания на много от тях и/или назначените им диети, считани за терапевтични, които могат да се окажат нутриционално неадекватни. В едно проучване на 36 деца с ASD е установен дефицит на незаменими аминокиселини, свързан с бедна на протеини храна, независимо от това дали децата са били на ограничителна диета или не. Наблюдаваните при тези деца
мнедостътъчно количество на калций и витамин D в храната и дефицитът на желязо, независимо от това дали са били на ограничителна диета или не, се свързва с нарушение в нарастването на костите и нарушения в съня.

Становище 10

Нутриционалната оценка на всеки индивид с ASD от първичното здравеопазване трябва да включва (1) тегло спрямо ръста или BMI, (2) тегло за възрастта, (3) ръст за възрастта и (4) всяко изразено отклонение в скоростта на растежа

Препоръчително е педиатрите рутинно да контролират антропометричните показатели на децата с ASD като част от оценката на състоянието им. Аномалиите в нутриционалния статус (ненаддаване на тегло, недостатъчен растеж) или промените в скоростта на растежа трябва да са сигнал за клинициста за възможен недостатъчен прием на калории, лошо нутриционално качество на диетата или нарушено храносмилане. Всяко дете, чийто растеж причинява загриженост, трябва да бъде консултирано с нутриционалист, за предпочитане такъв, който е запознат с необходимата нутриционална подкрепа на индивидите с ASD.

Освен нутриционалния дефицит, децата с ASD имат склонност към затлъстяване. В едно ретроспективно проучване върху документацията на 3-18 годишни деца с ASD, обхващащо периода от 1992г. до 2003г., 37,5% са били с риск от наднормено тегло и 19% са имали наднормено тегло. В друго проучване (1999-2000) обаче сред деца от 6 до 19 години с типично развитие данните са подобни – 31% и 16%. Но в първото проучване, когато се разгледа групата на 12 до 19 годишните подрастващи с ASD, се оказва, че 80% са с риск и 50% са с наднормено тегло. В същата група 30,9% от децата с типично развитие са били с риск от наднормено тегло и 16,1% са имали действително наднормено тегло.

Становище 11

Има анекдотични съобщения, че една подгрупа от индивиди с ASD се подобряват от приложението на диети.Необходими са допълнителни данни преди педиатрите и други професионалисти да могат да препоръчват специфични диетични модификации.   
.
Към диетичните модификации като например изключване на млякото поради симптоми на лактозна непоносимост трябва да се подхожда емпирично, подобно на това при останалите деца с такива симптоми. Засега е трудно да се оцени ефективността на специфичните диети, прилагани при пациенти с ASD. За много диетични модификации се твърди, че имат благоприятен ефект, но плацебо ефектът в такива случаи е твърде висок. Малкото проучвания в литературата, посветени на диетичните модификации, са трудни за интерпретиране поради липсата на адекватни контролни групи.

Становище 12

Данните от проучванията не са в подкрепа на използването на безказеинова, безглутенова или комбинирана безказеинова и безглутенова диета (БКБГ)  като основен метод за третиране на индивидите с ASD. 

Малко са проучванията от ефекта на тези диети върху индивидите с ASD. Доколкото ни е известно има само едно публикувано досега двойно сляпо плацебоконтролирано проучване (J Autism Dev Disord. 2006;36(3):413– 420). В това проучване БКБГ е приложена на 15 деца с ASD. След 12 седмици  не е имало никаква промяна в тежестта на симптомите на ASD, комуникативността, социализацията и нивата на пептидите в урината. Въпреки това 9 от родителите, които са били уведомени за резултатите, са решили да продължат с диетата и са съобщили за положителни субективни клинични промени при децата им.
Недостатъци на проучването са малкият брой третирани деца, тяхната хетерогенност, несигурност относно спазването на диетата и липсата на преки наблюдения върху ефекта.
Родителите се нуждаят от информация за да могат да планират приложението на балансирана диета в рамките на ограниченията, налагани от избраната от тях диета.
Трудностите, свързани с прилагането на строга БКБГ диета, изискват допълнителни проучвания за оценка на рисковите фактори и въвеждане на маркери за идентифициране на индивидите, които могат да имат полза от тази диета.
Експертната група подчертава, че родителите трябва да са съгласни с прилагането на обективни критерии, като оценяващите не участват непосредствено в проучването. Досегашните литературни данни не позволяват даване на препоръки относно продължителността на диетичната интервенция, но всеки опит трябва да е с достатъчна продължителност, за да може вариабилността на поведението да не бъде считана за ефект от диетата.

Становище 13

При пациентите с ASD е необходимо снемането на подробна анамнеза, за да се идентифицира евентуална връзка между експозиция на алерген и стомашночревните и/или поведенчески симптоми.   

Счита се, че 25% до 65% от децата в западните общества имат данни за алергична свръхчувствителност, като хранителна алергия имат 6% до 8% от кърмачетата и малките деца и около 4% от подрастващите и възрастните. Приема се, че ситуацията е същата при индивидите с ASD. На таблица 5 са представени симптомите, свързани с имуномедиираните гастроинтестинални хранителни алергии, както и предлаганите диагностични подходи.
Родителите, учителите и други хора, грижещи се за индивидите с ASD, са ценен източник на информация, защото имат възможност да наблюдават връзката между експозицията и отговора.

Аз си мисля, че СИД е вторична изява на нещо по-съществено.
СИД се променя с времето, измества се от друг, но основно нещата не се променят.

Отговорила съм вече - защото чуждите белтъци предизвикват реакцията на имунната система. Но защо при някои хора лигавиците допускат преминаване на чужди молекули, а при други не, не се наемам да отговоря. За малките деца обяснението е, че лигавицата на храносмилателната система е още незряла и не задържа чуждите молекули. Все пак, няма друго животно, което масово да пие мляко от друг животински вид... А кравето мляко е доста неподходящо за бебета, ама пък кравите са ни удобни за лесно отглеждане... Затова и алергията към краве мляко се израства.
Алергията към млечните продукти не винаги е непоносимост към казеина, има деца с лактозна непоносимост - на тях най-често им липсва ензим, или го произвеждат в много малки количества. За тях препоръчват безлактозно соево мляко, или пък капки с ензим лактаза, който разгражда млечната захар (лактоза)
Това са си точно обикновените алергии, при които децата нямат общо с аутистично поведение, а само алергична реакция и толкоз.

У някои хора може да липсва ензим, който разгражда конкретни храни - това вече е генетично предопределено. Но има много хора, страдащи от глутенова непоносимост (цьолиакия), които не проявяват аутистично поведение. Това си е болест, отдавна известна и описана. 

Ако имаше повтаряемост (всички хора с непоносимост към глутен = аутисти), щеше да е по-лесно, но както знаем, няма повторяемост. Аутистите са много различни и диагнозата е събирателно име - при  всяко едно от децата ни може да има доста различни причини за състоянието.

Общото, изглежда, е СИД, обаче... интересното е, че не винаги СИД значи аутизъм.
Обсъждайки с различни хора състоянието на детето, чувам от неочаквани места за СИД - само че в по-леки форми и хората са се приспособили да живеят с някаква хипер- или хипосензитивност.
Излиза, че има и преходни състояния - а нашите деца са някаква по-крайна и тежка форма.

Причината за СИД... Ако можех ей така да я открия... Ех

В нервната система се изграждат различни връзки между невроните.
Ще си послужа с цитат от виц, защото много добре описва това, което искам да кажа:
Неврохирургът казал - "Рязал съм много мозъци, но не съм видял ни един акъл"

"Акълът" е нещото, което е необяснимо. Защо различните хора мислят различно?
Когато се решава някакъв проблем често пъти идеята се ражда от нещо дребно и на пръв поглед нямащо връзка - (в криминалните филми много добре илюстрират процесът на търсене и решаване на проблем) Добре, защо да кажем 10 човека гледат и само един вижда?

Ние гледаме с очи, но виждаме с мозъка... Очите регистрират всичко, а мозъкът пресява инфото.
Затова и в една и съща ситуация един човек вижда едно, а друг - друго. Програмирани сме да търсим лице, очи, но дали винаги е така... Защо аутистите избягват очния контакт... ???
Същото е и за звуците. За мен цял един оркестър се слива в обща шумотевица, но диригентът може да отличи, ако втора цигулка свири четвърт тон по-ниско.
Защо едни го могат, а други - не?
Защо когато се решава задача, един намира едно решение, друг- друго, а някои - никакво, или грешно решение?

Цялото мислене - защо при едни е гъвкаво и креативно, защо пишат стихове и съчиняват романи, други правят технически открития,  а трети имат затруднения да напишат дори картичка от морето?

Слух, наблюдателност - може да се развият - и пътят за това е с много работа и тренировки. Т.е. с много слушане на музика се научаваме да разпознаваме отделните инструменти. С много взиране в пейзажа се научаваме да виждаме животните, дори когато са се маскирали със защитната си окраска.

Затова и ми се струва, че по-разумният път е с тренировка на сетивата.
Но да се научи някой да мисли - това значи много провокации, много търсене и много знание.

Гледам детето и си мисля един куп неща. Понякога ми се струва, че отговорът е пред очите ми, а аз не го виждам. Понякога пишейки, се сещам за неща, които са ми бягали. А от тазвечершното ми излияние ме човърка въпросът - ако човешките същества са програмирани по рождение да търсят с поглед лице и очи - защо аутистите ги избягват...???

Не съм, прост зоолог съм Но биохимия съм учила, да

Firebird,
Изключително силно съм впечатлена от последните ти поустинги. Мисля, че си надграждала много над образованието, което си получила и вероятно това има голяма връзка с необходимостта и желанието ти да разбереш какво му има на детето ти и как би могла да му помогнеш. Познавам доста биолози, тъй като покойният ми съпруг бе доцент биолог, но не съм се впечатлявала кой знае колко от разговорите си с тях.
Мами, изкушавам се да се включа с някакъв коментар за алергиите и СИД, но сега мисля, че е по-важно да завърша превода. Дано ви е полезен. Въпреки че много от нещата изглеждат познати и като че ли разбиращи се от само себе си, все пак заслужва да се замислим. На мен лично тя ми помогна да систематизирам някои неща в главата си и да търся по-нататък обяснения и решения. Все пак, тази група от експерти е прегледала и обсъдила всички научни публикации по стомашночревните нарушения при лицата от спектъра. В интерес на истината, попаднах на статията чрез д-р Кригсман, който се позовава на нея в сайта си. Но както предполагам, че ще усетите и вие, няма пълно покритие на техните и неговите становища.

Пожелавам на всички майки с ученици, а и на самите ученици успешен старт в новата учебна година. Дано напредват в учението и общуването с другите деца.

Становище 14

При обсъждането с пациентите/грижещите се за тях е от полза да бъдат използвани стандартизирани дефиниции за страничните реакции към храните. Тези дефиниции трябва да бъдат използвани и в проучванията върху страничните реакции към храните у индивидите с ASD.

Здравните специалисти могат да намалят възможностите за неправилно разбиране от страна на пациентите и техните семейства, ако определят още в самото начало на оценката термините, които ще бъдат използвани и направят преглед на различните типове странични реакции към храни.  По този начин те ще очертаят рамката на дискусията относно това, дали се касае за алергия към храни, някаква друга странична реакция към храни или нещо друго, несвързано с приемането на храни. 
В разработената логична схема за категоризиране на реакциите, предизвиквани от храни според техния механизъм, общият термин за всяка неприятна реакция, възникваща в резултат на поглъщане на храна е “странична реакция към храна”. Страничните реакции към храни могат да бъдат токсични и нетоксични. При токсичните реакции симптомите се причиняват от токсин, синтезиран от дадена храна или някакъв организъм или от субстанция, с която е замърсена храната. Въпреки че чувствителността към различните токсини може да варира от човек до човек, характерната за всеки токсин реакция се проявява на практика при всички, погълнали достатъчно храна, съдържаща този токсин.   
Нетоксичните реакции се подразделят на хранителна непоносимост и хранителна алергия в зависимост от това, дали първичната причина за реакцията е имунната система.
Реакции, в които не участва имунната система, се категоризират като хранителна непоносимост. Това са метаболитни, фармакологични и идиосинкратични реакции.
По-голяма вероятност от развитие на метаболитни реакции към храни имат индивидите, които страдат от недохранване или някакво заболяване, приемат определени медикаменти или имат наследствено метаболитно нарушение. Фармакологични хранителни реакции могат да се проявят след приемане на храни, съдържащи някакви фармакологично активни съставки.
Идиосинкратичните реакции приличат на алергичните реакции към храни, но не са опосредствени от имунната система, а са резултат от количествено абнормен отговор към някаква храна или хранителна добавка. Те нямат връзка с фармакологичното или физиологичното въздействие на храната.
“Хранителна алергия” е термин, използван за обозначаване на нетоксични реакции към храни, опосредствени (медиирани) от имунната система. Те се подразделят на такива, медиирани от имуноглобулин Е (IgE), не - IgE медиирани и комбинация от двата механизма. Нарушенията, причинени от IgE медиираните реакции са типични за стомашночревния тракт, кожата и респираторния тракт, като могат да бъдат самостоятелни или комбинирани.
Стомашночревната анафилаксия се проявява с присвиващи коремни болки, гадене и повръщане, настъпващи минути след поглъщането на определена храна и често се придружава от кожни или респираторни симптоми.
IgE-медиираните кожни симптоми включват кожна уртикария, ангиоедема, генерализиран сърбеж и зачервяване, докато респираторните нарушения, свързани с
IgE-медиирани реакции към храни включват остър риноконюнктивит и бронхоспазъм с остро начало.
Най-тежката форма на IgE-медиирана алергична реакция към храна е анафилаксията, включваща няколко органни системи.
Не-IgE-медиираните алергични реакции към храни могат да са клетъчно медиирани Примери за такива реакции, включващи стомашночревния тракт са синдромите, причинявани от хранителни протеини като ентероколит, проктоколит и ентеропатия.
Тези нарушения се наблюдават главно при кърмачета и малки деца и се проявяват с повръщане, присвиващи болки в корема, диария и от време на време кръв в изпражненията. Цьолиакията, която е резултат от свръхчувствителност към глиадин (намиращ се в зърната на житото, ръжта и ечемика) е друг пример на не-IgE-медиирана стомашночревна реакция към храна. Dermatitis herpetiformis и контактният дерматит са примери за кожна реакция към храни от не-IgE медииран тип.
Смесените IgE и клетъчномедиирани алергични реакции към храни се демонстрират като еозинофилни стомашночревни нарушения: еозинофилен езофагит и алергичен еозинофилен гастроентерит, както и с други не стомашночревни прояви като атопичен дерматит или астма.
При пациентите с ASD трябва да се отчита вероятността от отвращение към някои храни. Отвращението може да се дължи на предходно вредно въздействие след приемането на някоя определена храна.  Отвращението към тази храна може впоследствие да обхване по-широк кръг от храни. АКО НАПРИМЕР ЕДНО ДЕТЕ С ASD СЕ Е ПОЧУВСТВАЛО НЕДОБРЕ, СЛЕД КАТО Е ЯЛО ДОМАТ, ТО МОЖЕ ВПОСЛЕДСТВИЕ ДА ОТБЯГВА ВСИЧКИ ЧЕРВЕНИ ХРАНИ. Този аспект на непоносимост към храни често се пропуска при търсенето на индивидуалния отказ от специфични храни при децата с ASD.

Честит първи учебен ден на всички нас. Тази година ще сме по спокойни, децата ще са по спокойни, всичко ще е наред. Ще се гордеем с тях. За тези, които сега тръгват....................всичко ще е наред  . Надявам се на това, вярвам го и по наричам. Късмет и успех.

Успешна и спорна учебна година и от нас!
Ето моя първокласник -
http://www.facebook.com/editphoto.php?aid=2106415&id=1175632 … ype=1&theater

    Честита нова учебна година.Дано всички пожелания на Катина се сбъднат и се заредим с оптимизма й.
     Като видях на Кифла снимките се сетих, че преди две години Васко категорично отказваше да влезе в класната стая, но като видя че госпожата раздава хляб и мед, бързо , бързо си седна на чина .
     Днес пак трудно влезна в училищния двор.Шумът и многото деца го стресират, друг е въпросът, че бил преценил, че ще става чистач и две години учене са достатъчно.
     Не знам за него, но  и аз се стресирах като му видях учебника по "Човек и общество".От утре ще му мислим.

Мами,
Не знам доколко ви е интересна и полезна тази статия, тъй като не коментирате, но остана още малко и ще ви доизпратя превода, пък след това може да я изтрия, за да не заема място.

Становище 15

При пациенти с ASD е необходимо снемане на подробна анамнеза (алергични заболявания, диети и семейна анамнеза) и извършването на внимателен преглед, за да се идентифицират евентуални съпътстващи алергии. 

Задълбочената анамнеза и обстойният преглед са важен източник на информация за клинициста, провеждащ оценка на индивида с ASD за евентуални съпътстващи алергии.
Наличието на данни за алергии при родителите и други деца в семейството увеличава вероятността за наличие на алергия при децата с ASD. Типичният модел на алергична свръхчувствителност, често наричан “атопичен ход”, започва със сенсибилизиране към хранителни алергени и/или екзема през първите 2 години от живота, последвано от сенсибилизиране към дихателни алергени, манифестиращо се с алергичен ринит, свръхчувствителност към животински  кожни клетки и/или астма, свързана с определен алерген. Много деца израстват с възрастта IgE-медиираните реакции към храни като например мляко, яйца, соя и зърна, но при повечето индивиди с алергия към фъстъци, дървесни ядки, риба и ракообразни, алергията се запазва. 
Не-IgE-медиираните реакции към храни като например алергичният проктоколит и ентероколитът, дължащ се на алергия към протеини се преодоляват през първите няколко години от живота, но цьолиакията е пожизнена. 
Комбинираните IgE- и не-IgE-медиираните алергични реакции към храни, каквито са еозинофилният езофагит и еозинофилният гастроентерит често продължават с години, като симптомите им могат временно да затихват и изчезват.
При по-големите деца, представяни за алергична оценка, вероятността за наличие на алергичен колит, който е не-IgE-медиирано състояние, е малка. Типично развиващите се деца често го израстват докъм 3-4 годишна възраст.
Според някои експерти израстването на едно не-IgE-медиирано състояние при индивиди с ASD може да е забавено, което вероятно се дължало на непълното му откриване в по-малката възраст, но засега няма факти, които да подкрепят това твърдение.
Поради честотата на алергичните заболявания и това, че е възможно атипично протичане или трудно описание от страна на индивидите с ASD, важно е грижещите се за тях хора да търсят активно белези за алергия. При съмнение за алергично заболяване се постъпва както при пациентите без ASD - провежда се подходящо тестиране (напр. кожни тестове, определяне нивата на алерген специфичните IgE, елиминиращи диети, хранителна провокация) и стомашночревна оценка (включително лабораторно тестване и ендоскопия, ако има индикации)

Становище 16

Включването на специалисти (алерголози, гастроентеролози, диетолози и хранителни терапевти) в здравните грижи за индивидите с ASD може да е от голяма полза за тях.

При неусложнени стомашночревни нарушения, каквито са запекът или ГЕР, педиатрите и личните лекари могат да се справят и сами. Тези пациенти, които не се подобряват от проведеното лечение, трябва да се консултират от гастроентеролог.
Същото се отнася за алергичните заболявания. Включването на алерголог се препоръчва при наличие на множествена алергия или алергично заболяване, представляващо трудност за педиатъра или личния лекар.
Работата с диетолог е от полза, тъй като пациентите с ASD често имат специфични хранителни предпочитания и ограничена диета или са на добавки, които трябва да бъдат критично оценени от нутриционална гледна точка. 
Трябва да се направи консултация с хранителен терапевт, когато има нарушения или трудности при храненето.

Становище 17

Има съобщения за имунологични отклонения при индивиди с ASD, но не е доказана пряка причинноследствена връзка между нарушената имунна функция и ASD.

Има проучвания, навеждащи на мисълта, че имунният отговор може да повлияе върху неврологичното развитие и че значителни имунологични отклонения могат да играят ключова патогенетична роля при някои индивиди с ASD. Обещаващи са две проучвателни линии: (1) нарушена регулация в продукцията на цитокините и (2) ефект на майчини автоантитела по време на ранното неврологично развитие.

Изследователи от голям брой лаборатории описват възпалителни промени в червата на индивиди с ASD. Няколко проучвания предполагат, че активирането на циркулиращите лимфоцити и моноцити може да доведе до нарушена продукция на цитокини.
Някои изследователи изказват предположение, че повишените периферни нива на цитокините въздействат директно върху централната нервна система (ц.н.с.) или могат да отключат ц.н.с.-медииран възпалителен отговор посредством глиалните клетки. Тези въздействия на свой ред могат да засегнат неврологичното развитие или да предизвикат директно аутистично поведение.
Други изследователи са наблюдавали повишено продуциране на цитокини в плазмата или ц.н.с. от самата имунна система.   
Има съобщения за по-голяма честота на автоимунните нарушения в семействата на индивиди с ASD. Тези наблюдения, както и доказването на антимозъчни антитела в някои случаи, предполагат, че автоантителата към ц.н.с. могат да бъдат свързани в някои случаи с невробиологията на ASD.
Доказано е, че имунозащитните майчини IgG антитела и автоантителата, реагиращи със собствените протеини на фетуса, преминават през плацентата. В едно наскорошно проучване е наблюдавана реактивност на човешки фетален мозъчен протеин (но не и на мозъчен протеин на възрастни) с антитела на 7 от 61 (11.5%) майки на деца с ASD. Не е наблюдавана такава реактивност нито при майки на невротипични деца, нито при майки на деца с други проблеми на развитието.  Същите изследователи са провели проучване сред същото население, вземайки проби по време на бременността. Те са наблюдавали реактивност на майчините антитела към фетален мозъчен протеин само при майки на деца с ранно начало на ASD.  Засега обаче това са само хипотези.

Становище 18

Ролята на имунните отговори в патогенезата на стомашночревните нарушения при индивиди с ASD изисква допълнителни проучвания. 

Стомашночревният тракт представлява най-големият имунен орган на тялото, съдържащ до 80% от Ig-продуциращите клетки на тялото. Имунохистохимични и флоуцитометрични изследвания при деца с ASD показват постоянно изразена панентерална инфилтрация на чревната лигавица с лимфоцити и еозинофили. 
Torrente и сътр. предполагат наличие на автоимунен компонент във възпалителния отговор. Техните проучвания говорят за наличие на хроничен възпалителен процес при някои индивиди с ASD и съпътстващи стомашночревни нарушения, характеризиращи се с хиперплазия на лимфните възли, ентероколит и инфилтрация на чревната лигавица на целия чревен тракт с имунни клетки. Тези наблюдения трябва да бъдат считани за предварителни и се нуждаят от допълнителни проучвания.

Становище 19

Ролята на чревната микрофлора в патогенезата на стомашночревните нарушения при индивидите с ASD не е напълно изяснена.

Микробиологичната екосистема на червата е сложна и недобре проучена, но вероятно играе значителна роля както за здравето, така и за болестите.  Малко са обаче изследователите, които са се опитали да изучат критично връзката между чревната микрофлора и ASD. По-нататъшните проучвания трябва да използват молекулярни подходи, насочени към идентифициране и количествено определяне на микробните видове. Ако бъде установена такава връзка, това може да доведе до нови методи за лечение.
Трябва да се подчертае, че при пациентите с ASD  не се препоръчва антибиотична и противогъбична терапия. Преди да започнат каквото и да е третиране за промяна на чревната флора клиницистите трябва да разполагат с резултат от културелно изследване на дуоденален аспират или фекална проба.

Сакън, недей да триеш 

Тези ти преводи ще бъдат сложени като линкове на първа страница в следващата тема. Аз умишлено не ги чета за момента, защото не съм добре здравословно и не съм в кондиция да ги осмисля. Поне на мен ще са ми много полезни - тези, които прочетох досега ми отговориха на много въпроси и провокираха други. Нека да обмисля още малко и ще формулирам мислите си за коментар. Благодаря също и на адаша за прекрасната лекция, която ни изнесе   . На теб благодарих ли, ако не правя го