ето още нещо за семантико-прагматичното нарушение под друго по-ново наименование. Тези от вас, за които това представлява интерес, както е за мен, могат да намерят още интересна информация в интернет.
Нарушения на прагматичната реч = семантико-прагматично нарушение
Нарушението на прагматичната реч е (Pragmatic language impairment, PLI) нарушение в разбирането на прагматичните области на езика. Този тип нарушение по-рано се наричаше семантико-прагматично нарушение (СПН). Прагматичните нарушения на езика са свързани с аутизма и синдрома на Аспергер, но могат да се наблюдават и при други не аутистични нарушение като ADHD и умствена изостаналост. Хората с такива нарушения имат особени проблеми със семантичния аспект на езика (смисъла на казаното) и неговата прагматика (правилното използване на езика в различни социални ситуации).
История
През 1983г., Rapin и Allen предложиха термина "семантико-прагматично нарушение" за обозначаване на комуникативното поведение на деца, които се отличават с патологична приказливост, ограничен речник и трудно осъществяване на разговор, необичаен избор на изрази и неуместно разговаряне. Те отнесоха тези случаи гъм групата на децата със специфични семантико-прагматични езикови нарушения и леки аутистични черти. По-късно бе предложен терминът “Нарушения на прагматичната реч”.
Дефиницията на Rapin and Allen бе разширена и уточнена от терапевтите, които включиха в нея трудности в разбиране на смисъла на думите, граматиката, синтаксиса, прозодията*, жестовете или социалния контекст и очния контакт.
Характеристики
Индивидите с нарушения на прагматичната реч изпитват особени трудности в разбиране на казаното от другите и правилното използване на езика за техните нужди и общуване с околните. Децата с това нарушение често:
• проговарят късно
• трудно разбират въпроси
• трудно правят избор и вземат решения
• трудно следват разговор или разказвана история. Разговорите им са "извън темата" или "едностранчиви"
• трудно извличат главното от един разговор или история и се губят в детайли
• речта им е разбъркана
• повтарят думи или фрази
• имат трудности с глаголните времена
• имат трудности в произнасянето
• трудно обясняват или описват събития
• предпочитат фактите пред историите
• имат трудности при разбиране на шеги и сатира
• имат трудности при разбиране на контекст
• имат трудности при разбиране на идеи
• имат трудности при разбиране на жестове, разчитане и използване на не вербални комуникации
• имат проблеми с невербалните знаци за дистанция с хората
• трудности при писане
• трудности при сприятеляване и поддържане на приятелство и взаимоотношения, свързани със закъснялото езиково развитие
• трудно разбират обидни забележки
• имат трудности с развиването на организационни умения
Хората с прагматични нарушения на речта често имат някои характеристики, наблюдаващи се при високо когнитивния аутизъм. Могат например да избягват очен контакт, много от тях имат ригидни навици, по-ограничен кръг от интереси от повечето хора, но не толкова, колкото е при синдрома на Аспергер и аутизма (често показват задълбочени познания в своята област), сензорни и хранителни чувствителности, координационни проблеми и такива, свързани с мускулния тонус. Те могат да имат също забележителни способности в области като математика, компютърни науки, география, астрономия, четене, история, спортове, политика или музика.
Клиничен профил
Според Bishop и Norbury (2002), децата със семантико-прагматично нарушение имат свободен, сложен и ясно артикулиран експресивен говор, но изпитват проблеми с използването му. Характерно за тези деца е, че са бъбриви, но обикновено имат проблеми с разбирането и провеждането на свързан разговор. Вместо да дават насрещни отговори, те се отклоняват и/или проявяват стереотипии и социална несъответност. Често развиват обсебващи интереси, които обаче не са толкова силни или ексцентрични както при хората със синдром на Аспергер или аутизъм.
Днешното виждане е, че това нарушение е свързано повече с комуникацията и обработването на информацията, отколкото с езика. Децата със семантико-прагматично нарушение например често не могат да схванат основния смисъл или най-забележителното в едно явление. Това ги подтиква към прекомерно голямо предпочитание на рутинното и “еднаквото” (наблюдаващо се и при аутизма и синдрома на Аспергер), тъй като за тях схващането на всяка нова ситуация изисква големи усилия. Трудностите им са много по-големи в една обстановка, пълна с различни стимули, отколкото при общуване само с един човек.
Друг проблем на хората с нарушения на прагматичната реч е буквалността при комуникиране. Това означава, че очевидните, конкретни инструкции се разбират и изпълняват правилно, а не буквални, дори по-прости неща, като шеги, вицове, общо социално бърборене са им трудни и могат да се получат конфузни ситуации. Лъжата е объркващо понятие за тези деца, тъй като включва познание на това, за какво мисли говорещият, какво възнамерява и какво наистина има предвид извън буквалното интерпретиране.
Връзка с аутизма
Съществува спор за връзката между семантико-прагматичното нарушение и аутизма, тъй като неговият клиничен профил се наблюдава често при децата с високо функциониращ аутизъм.
Свързани нарушения
Хиперлексията е подобно, но различно нарушение, при което се наблюдава способност за четене, надхвърляща нормалната в съчетание с по-ниска от обикновената способност за разбиране на разговорната и писмената реч.
*прозодия - ритъм, ударение и интонация на речта