Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 17

Мами,
ето още нещо за семантико-прагматичното нарушение под друго по-ново наименование. Тези от вас, за които това представлява интерес, както е за мен, могат да намерят още интересна информация в интернет.

Нарушения на прагматичната реч = семантико-прагматично нарушение

Нарушението на прагматичната реч е (Pragmatic language impairment, PLI)  нарушение в разбирането на  прагматичните области на езика. Този тип нарушение по-рано се наричаше семантико-прагматично нарушение (СПН). Прагматичните нарушения на езика са свързани с аутизма и синдрома на Аспергер, но могат да се наблюдават и при други не аутистични нарушение като ADHD и умствена изостаналост. Хората с такива нарушения имат особени проблеми със семантичния аспект на езика (смисъла на казаното) и неговата прагматика (правилното използване на езика в различни социални ситуации).

История
През 1983г., Rapin и Allen предложиха термина "семантико-прагматично нарушение" за обозначаване на комуникативното поведение на деца, които се отличават с патологична приказливост, ограничен речник и  трудно осъществяване на разговор, необичаен избор на изрази и неуместно разговаряне. Те отнесоха тези случаи гъм групата на децата със специфични семантико-прагматични езикови нарушения и леки аутистични черти. По-късно бе предложен терминът “Нарушения на прагматичната реч”.
Дефиницията на Rapin and Allen бе разширена и уточнена от терапевтите, които включиха в нея трудности в разбиране на смисъла на думите, граматиката, синтаксиса, прозодията*, жестовете или социалния контекст и очния контакт. 

Характеристики
Индивидите с нарушения на прагматичната реч изпитват особени трудности в разбиране на казаното от другите и правилното използване на езика за техните нужди и общуване с околните. Децата с това нарушение често:
•   проговарят късно
•   трудно разбират въпроси
•   трудно правят избор и вземат решения
•   трудно следват разговор или разказвана история. Разговорите им са "извън              темата" или "едностранчиви"
•   трудно извличат главното от един разговор или история и се губят в детайли
•   речта им е разбъркана
•   повтарят думи или фрази
•   имат трудности с глаголните времена
•   имат трудности в произнасянето
•   трудно обясняват или описват събития
•   предпочитат фактите пред историите
•   имат трудности при разбиране на шеги и сатира
•   имат трудности при разбиране на контекст
•   имат трудности при разбиране на идеи
•   имат трудности при разбиране на жестове, разчитане и използване на не вербални комуникации 
•   имат проблеми с невербалните знаци за дистанция с хората
•   трудности при писане
•   трудности при сприятеляване и поддържане на приятелство и взаимоотношения, свързани със закъснялото езиково развитие
•   трудно разбират обидни забележки
•   имат трудности с развиването на организационни умения

Хората с прагматични нарушения на речта често имат някои характеристики, наблюдаващи се при високо когнитивния аутизъм. Могат например да избягват очен контакт, много от тях имат ригидни навици, по-ограничен кръг от интереси от повечето хора, но не толкова, колкото е при синдрома на Аспергер и аутизма (често показват задълбочени познания в своята област), сензорни и хранителни чувствителности, координационни проблеми и такива, свързани с мускулния тонус. Те могат да имат също забележителни способности в области като математика, компютърни науки, география, астрономия, четене, история, спортове, политика или музика.

Клиничен профил
Според Bishop и Norbury (2002), децата със семантико-прагматично нарушение имат  свободен, сложен и ясно артикулиран експресивен говор, но изпитват проблеми с използването му. Характерно за тези деца е, че са бъбриви, но обикновено имат проблеми с разбирането и провеждането на свързан разговор. Вместо да дават насрещни отговори, те се отклоняват и/или проявяват стереотипии и социална несъответност.  Често развиват обсебващи интереси, които обаче не са толкова силни или ексцентрични както при хората със синдром на Аспергер или аутизъм.

Днешното виждане е, че това нарушение е свързано повече с комуникацията и обработването на информацията, отколкото с езика. Децата със семантико-прагматично нарушение например често не могат да схванат основния смисъл или най-забележителното в едно явление. Това ги подтиква към  прекомерно голямо предпочитание на рутинното и “еднаквото” (наблюдаващо се и при аутизма и синдрома на Аспергер), тъй като за тях схващането на всяка нова ситуация изисква големи усилия. Трудностите им са много по-големи в една обстановка, пълна с различни стимули, отколкото при общуване само с един човек.
 
Друг проблем на хората с нарушения на прагматичната реч е буквалността при комуникиране.  Това означава, че очевидните, конкретни инструкции се разбират и изпълняват правилно, а не буквални, дори по-прости неща, като шеги, вицове, общо социално бърборене са им трудни и могат да се получат конфузни ситуации.  Лъжата е объркващо понятие за тези деца, тъй като включва познание на това, за какво мисли говорещият, какво възнамерява и какво наистина има предвид извън буквалното интерпретиране. 

Връзка с аутизма
Съществува спор за връзката между семантико-прагматичното нарушение и аутизма, тъй като неговият клиничен профил се наблюдава често при децата с високо функциониращ аутизъм. 

Свързани нарушения
Хиперлексията е подобно, но различно нарушение, при което се наблюдава способност за четене, надхвърляща нормалната в съчетание с по-ниска от обикновената способност за разбиране на разговорната и писмената реч.   

*прозодия - ритъм, ударение и интонация на речта

Констанца, благодаря 

Моят син има СПН, заедно с останалите си диагнози и отдавна се боря с тези симптоми, които са описани. За съжаление факта, че знам наличието на тази диагноза отдавна, не ми помага да се боря с нея. Ако намериш някъде терапии, модели и стъпки за преодоляване на проблемите ще ............ами ще те намеря да те нацелувам най малкото 

Таня,
на мен не ми достигат познания по неврология, психология и психиатрия, за да мога да съдя, доколко се припокриват диагнози като “рецептивно-експресивно нарушение на речта” и “семантико-праматично нарушение”, но ми се струва, че второто е повече оформено като синдром, в който водят езиковите нарушения, а ги съпътстват по-леко изразени аутистични симптоми. За някои мами, това сигурно ще е “не по врат, а по шия”, защото подходите за справяне са едни и същи, но за мен не е точно така. Струва ми се практически важно да търся специфични техники за справяне сега, когато това е водещо при нашето дете..

Катина,
благодаря за сърдечността ти. Интересите ни съвпадат. Не се съмнявай, че ще споделя всичко, което намеря по тези въпроси с теб.

Мами,
ето два интересни линка: (1) Ранно откриване на деца със специфични образователни и възпитателни потребности dete-bg.com/?p=23

(2)  Афазия www.psihologia.net/forum/viewtopic.php?t=677

Материалите третират проблеми с говора.

Констанца, казваш, че сега е важно и това е водещо - това означава ли, че преди не ги е имало тези дефицити?

При моето дете, тези неща винаги ги е имало, но не са били първостепенна грижа, защото се бяхме концентрирали да коригираме други дефицити. но заедно с тях, които са ми били належащи съм имала насоки за справяне и за тези. Например още преди години бях споменала препоръката на д-р Аврамова да опитваме да обясняваме шега и да го учим да разбира шегата. Това тя обясни ще става бавно и трудно, и дори и да започне да подразбира - ще доизгражда доста време това умение.

За избор и взимане на решения - още когато проговаряше се правеха упражнения за взимане на избор. Например - кой пъзел искаш да наредим, или с какъв цвят искаш да оцветяваш, или какво ще избереш да облечеш, или какво ще обуеш - ботушите или сандалите.  За разбирането на жестовете - отдавна се опитваме да ги използваме в ежедневието. Играли сме си на игра, да си залепим устата със скоч и да си говорим без думи. Идеята ми дойде, когато си направих маска на лицето и ми се наложи да му отговоря на някакъв въпрос без да си напукам маската по лицето. Хареса му да общува със знаци, а и по този начин научава жестове, които ще се наложи да използва и разбира в живота.

 Ти за кой от дефицитите търсиш отговор?

Катина, да ти кажа, работим с детето “холистично”, както е модерно да се казва сега. Баща му си има разбирания и методики, които прилага – нали все пак е педагог, чете много и ходи на 3-4 семинара?! Аз се старая да му въздействам, общувайки с него – поправям го, когато произнася нещо погрешно, въвличам го в диалог, задавам въпроси за харесване и нехаресване, за добро и лошо, за категории, към които принадлежат нещата, играем интерактивни игри и т.н. Преборили сме се с много неща, включително такива, за които не знаехме на какво се дължат. Мисля, споменах на няколко пъти, че той имаше диагноза ДЦП и едва на 4 години му бе сложена диагноза “ГРР”. Започна да чете преди да проговори добре и разбира се, първоначално четеше без много да разбира. Стараем се да не се занимава прекалено с безсмислени неща, както например миналата година с календара, който знаеше наизуст.
И все пак, може би сред най-големите приоритети е осмислянето на видяното и чутото. Той гледа много детски филми, играе виртуозно на компютърни игри и непрекъснато разиграва сценки, но не всичко, което казва разбира. Казва ми например: “Това ще спре жалките ти опити!” казва го с чувство и хъс, но не го разбира докрай, въпреки че го казва, когато е сърдит. Пълен е с клишета, но все по-често ги използва съвсем намясто.
Това не са нови неща, но след изчезването на повечето от аутистичните прояви, дойде време за тях.

Тоест търсиш начин да се справите с отложената ехолалия?

Ако не знаеш, това разиграване на сценки и използване на реплики от филми по, и не по прадназначение е отложена ехолалия. И предполагам си я има отдавна, но сега личи повече. Нали "играем в един филм" - дето се вика 

Констанца, не бях разбрала с каква цел търсиш,  мислех, че си правиш теоретична статистика.

Ето едно кратко обяснение на Разстройство в рецептивната реч .
 Ако мислиш, че ще ти е полезно, какво прави последната ни логопедка за тези проблеми. Тя е университетски препоравател, в управителният съвет е на професионалната им организация и може би по някакъв начин такъв е стила, който преподава и учи и другите логопеди. Или това са супер хитри нейни открития:
- Упражнения от книгите "Азбука на мисленето", за изпита в Горна Баня
- Упражнения от книжкта Моливко Логика
- Разговор по картинки, от рода на кое с кое си прилича, думи противоположности
- за домашни да обясняваме професиите , кое в какво се готви и т.н.
- Упражнения за пръстите на ръцете
- оцветяване на картинки, като държи детето да оцветява много добре, без празни полета и излизане, /според мен е важно за концентрацията/

В допълнение към комплектите за първи клас има интересни неща, ние през лятото работехме по тетрадка към читанка Пчелица. Там има малки текстове и подходящи въпроси дали децата са разбрали текста. Сега имат едно помагало от Буквара към Читанката и там има много интересни примери - да се съставят сложни изречения по схеми, упражнения, намерете правилната дума и т.н.

За тази ехолалия най-добре е да се спрат игрите или филмите от където ги чува, или да се използват разнообразни филми, със сцени от живота, за да научи повече неща. И не виждам чак толкова лошо, напрмер дъщеря ми като се ядоса ми казва "Ти пък коя си, от къде се взе" /думи от аудиодиска Лукчо/, но е хубаво, че ги използва по предназначение. Убедена съм, че учим езика и фразеологично, помним цели фрази и предназначението им.

Сетих се за Румелка. Сега виждам, че е изчезнала от нета, вероятно пак нещо с авторските права........Някой успя ли навремето да я дръпне и запази?  Ако има такъв - моля да ми я прати на мейла. Спомням си, че в нея имаше и за първи и за втори клас упражнения. Имаше и математика и български. Много съм загубена - виках си рано ни е да я правим, като стане първи, втори клас - тогава......те ми сега. Защо не я дръпнах, когато я имаше  

Констанца, при нас много помага връщането на въпроса. Например, когато ти каже репликата  “Това ще спре жалките ти опити!”, ти го попитай - Какво значи това, което казваш, не го разбирам. При следващо ползване на репликата промени въпроса например. Какво означава жалки опити, при следваща реплика, пак попитай нещо от сорта - какво ще спре, или защо ми казваш това, или какво означава жалки, а опити, или обясни ми защо ми казваш това, къде го чу, кой го казва, а ти защо го казваш.
Това ги сепва и започват да осмислят казаното.

Редактирам се:Намерих я Румелката, дръпнала съм я - понякога е хубаво да си Плюшкин - който прояви интерес му я пращам.

Танче, намерих "Азбука на мисленето" в торент - тракер Арена. Много са добри  

Още веднъж редактирам   Румелка е само за математика 

Таня,
Не съм сигурна, дали разбрах правилно какво имаш предвид под “теоретична статистика”. Първоначалното ми намерение да пусна материала за семантично-прагматичното нарушение бе малко инфо за мамите, а после тръгна разговорът с Катина. Благодаря за литературните източници от логопедката. Ние също имаме много различни развиващи книжки, а и нашият татко е направил вече 10-ина тематични албума с картинки от интернет и текстове, съставени от него: професии, сезони, уреди, транспортни средства и т.н.
Катина,
Разиграването на сценките има ехолаличен елемент, но и доста творчество, защото се правят различни комбинации от истории и се раздават роли. Например аз съм желето “Боб”, татко е “Съли” и т.н. Менят се модите. В момента сме мисля на  чудовищата и се обличат четири различни костюма – черен, сив, зелен и червен, а момчето  е “Гигантинчо”.
Чудех се дали ще е интересно за по-новите мами да им пусна нещо оптимистично за ехолалията. Ще го направя и ще се заема с други мои задачи – да не узурпирам прекалено форума

Какво е ехолалията?

   Ехолалията е механично повтаряне на произнесени от друг човек думи веднага след произнасянето им или известно време след това. Тя се основава на способността да бъде запаметена и репродуцирана последователност от звукови сигнали.
   Няма единство по отношение на целта на това явление. Счита се обаче, че то изпълнява няколко функции, включително поддържане на разговор, общуване, самоуспокояване и репетиране на говор. Тази тенденция да се повтарят цели фрази, без да бъдат анализирани, може да се запази и с израстването, дори, когато вече има говор.
   Много хора с аутизъм развиват говор, но за съжаление не всички деца с аутизъм развиват функционална реч. Най-честите аномалии на речта при тях са ехолалията, не традиционна употреба на думите, произнасяне на думи с необикновена интонация,  височина или артикулиране. Ехолалия има приблизително при 85% от децата с аутизъм, които развиват говор. Но дори, когато придобият по-сложна реч, за хората с аутизъм са типични по-слабите умения за водене на разговор.  Те често имат затруднения в разбирането и на невербални знаци, каквито са жестовете и  лицевият израз. Много от тях обаче се научават да общуват чрез карти с картинки, компютри, знаци и т.н. 
   Един от белезите на аутизма е забавянето или липсата на развитие на говор.  Много деца с аутизъм се водят първоначално за оценка именно поради загрижеността на родителите си от закъсняването на говора. Развитието на правилна и гъвкава реч преди пет годишна възраст е единственият прогностичен белег за позитивно развитие на състоянието. Децата с аутизъм имат по-често ехолалия от всички останали деца, вкл. такива с други проблеми в развитието.

Непосредствена ехолалия

   Непосредствената ехолалия е като “почукване” върху краткосрочната слухова памет на човека. Някога тази форма на ехолалия бе дефинирана като безсмислено повтаряне на една или няколко думи, произнесени току що от друг човек. Изследователите са установили ясни доказателства, че непосредствената ехолалия често се използва за насочена комуникация. Дете, което отговаря на въпроса, “Искаш ли кексче?” с “Искаш ли кексче?” може да иска, а може и да не иска кексче. Това е озадачаващият свят на непосредствената ехолалия за родителя или учителя. 
   Непосредствената ехолалия може да се използва без никаква цел, но за отделния човек може да има и съвсем определена цел. Тя може да се използва  за започване или поддържане на взаимодействие. Доброто познаване на човека е ключът за разбиране на специфичната употреба на непосредствената ехолалия. Тези от хората с аутизъм, които говорят, често използват езика по необичаен начин. Някои изглежда са неспособни да комбинират думите в смислени изречения. Други повтарят една и съща фраза, независимо от ситуацията или произнасят само отделни думи. 

Отложена ехолалия

   Отложената ехолалия се дефинира като повтаряне на фрази с известно закъснение или след време.  Хората с аутизъм повтарят  TV реклами, любими фрази от филми или забележки, отправени им от родителя. Отложената ехолалия “почуква” върху дългосрочната слухова памет и поради това може би представлява различен феномен от непосредствената ехолалия. Тъй като може да включва рецитиране на дълги текстове, тя често се счита за белег на почти гениален интелект. Това може да е така и да не е така.
   Отложената ехолалия може да бъде или да не бъде интерактивна и да се използва без никаква цел или със специфична цел.  Ключ за разбирането й е познаването на ежедневното поведение на индивида и неговите говорни особености. 

Ехолалични стереотипи

   Обикновеният стереотип на човека с аутизъм е, че той или тя живее в собствен свят.  Ехолалията е един от тези, лесно установими симптоми, които са така странно различни от това, което наричаме “нормално”.  Но, когато се вгледаме в комуникативната природа на тяхната ехолалия, стереотипът започва да губи правдоподобността си.  Хората с аутизъм взаимодействат и комуникират, но по различни начини от нашите. Повечето деца използват ехолалията като нормален начин за усвояване на езика.  Те “бъблят” ритмично, с което всъщност имитират нашия език. По-късно те копират звуците, думите и евентуално фрази и изречения, чути от възрастните и ги използват във специфичен, репетативен контекст. 

Gestalt език

Формата “gestalt” на езика се описва като организирани цялости, представляващи нещо повече от сумата от отделните им съставки. Усвояването на езика в неговата форма “gestalt” означава езикът да се научи повече на блокове, отколкото да се научи смисъла на отделните звукове или думи. Например “мама” добива значението  “мама” поради включване на целия опит на индивида: мириса на мама, къщата, където живее мама, очертанията на мама, гласа на мама и т.н.   Някога ехолалията бе считана за неуместно поведение при хората с аутизъм, което трябва да се елиминира. Днес обаче изследователите виждат в нея  РАЗВОЕН ФЕНОМЕН, ВЪЗНИКВАЩ ПРИ НОРМАЛНОТО КОГНИТИВНО И ЛИНГВИСТИЧНО СЪЗРЯВАНЕ.   
   Някои изследователи считат, че езикът при аутистите се появява на стадии, но тези стадии не са истински маркери на достиженията, а по-скоро ни помагат да видим  прогреса от ехолалично учене към употреба на езика. Придобиването на език “Gestalt” не се развива просто така при аутистите. Той не е “short cut” към езика Придобиването на език “Gestalt” става чрез мислене “gestalt” или информационна обработка “gestalt”. Един начин да се опише този процес е мисленето в картини. Хората с аутизъм мислят и учат различно. Именно в това е причината за развитие на ехолалията.
   Хората с аутизъм могат да имат много способности като прекрасна механична памет за зрителна и слухова информация и перфекционизъм при изпълнението на задачи, изискващи визуална пространствена оценка.

 Разбиране на ехолалията

    Ехолалията не е нещо, което е вероятно ние да сме засилили у детето с аутизъм. Счита се, че с най-голяма вероятност тя е специална компенсация за аутистичните деца. Тя им дава възможност да си отбелязват наистина какво казват другите.  Много деца с аутизъм стават истински експерти не само по отношение на съдържанието на казаното от другите, но и на гласа, интонацията и маниера на изричането му.   Стойността на ехолалията за аутиста е, че той си създава резерв от информация, с която после си служи, когато си припомня събитието.   
   Наличието на ехолалия в действително е ПОЛОЖИТЕЛЕН ЗНАК при хората с аутизъм. Тя е важен ПРЕДВЕСТНИК за бъдещото развитие на езика. Установено е, че деца, които са имали ехолалия, по-късно развиват добър говор, независимо от това дали са получили или не интензивно “езиково” обучение. Ехолалията е една от фазите на нормалното развитие на езика. Продължителната ехолалия показва, че индивидът с аутизъм е “зациклил” за известно време на едно ниво от развитието на езика, но ще го преодолее и ще развие по-нормален говор. Деца, които са били някога “неми” и след това са развили добра реч, неминуемо са минали през стадия на ехолалия
   Въпреки ползата от ехолалията за аутистичното дете, тя може да е пречка за неговото социално взаимодействие и обучението му. Поради това повечето изследователи акцентират върху подпомагане на аутистичните деца за преминаване към по-креативна форма на езика. Ехолалията е функционална стъпало в когнитивното и езиково развитие на аутистичното дете, но може да бъде дразнеща за самите тях, семействата и учителите им. 

Забравих да ви кажа за други упражнения за разбирането на речта. Логопедката ни беше казала, че едни от най-важните са гатанките. И в учебниците за първи клас има добри гатанки, разбираеми от съвремените деца. Единствената друга добра книга с гатанки, на която попаднах, беше на Тома Бинчев. На тази книга бях залепила с непрозрачно всички картинки, за да не види картинката, а да мисли за отговора. Показвах картинката като награда.

А за математиката - аз вярвах, че не може дете да разбира математическите задачи и да не разбира езика или да няма логика. Много задачи сме решавали, поне 5-6 книжки, които са преходни между предучилищната и първи клас. Предните години също сме решавали поне по 2 Математики, например на Просвета и Приятели, или на Моливко. Сега ползваме  един сборник за първи клас, част от задачите са много добри словесни - например "Една кокошка на 1 крак тежи 5 кг., колко ще тежи на 2 крака."
или друга "Вяра поканила няколко приятелки на гости, всички деца /и Вяра/ изпили по една чаша сок. На масата останали 4 празни чаши. Колко са били всички деца? Колко са гостите на Вяра"?
Дъщеря ми се справя добре, дава резултата, а съм сигурна, че някой специалисти работят по същият метод.

Леко да споделя добрата новина, че дъщеря ми се справя доста добре в училище, в първите дни малко ревеше като се скара госпожата на децата или има някаква задача, в която не е уверена. В началото на годината госпожата ни раздаде един въпросник, "от какво се изнервя детето, от какво му е трудно, как се успокоява, с какво се гордеете в детето и т.н.  Аз бях написала, че шума я натоварва, виковете, караниците, но бях написала и добрите й страни, и че имаме очаквания да получи максимум знания в училище. И госпожата я възприема като много чувствително дете. А с материала се справя много добре - пише добре, вчера имаше едно "Отлично!" на новата пасана в клас буква, често има усмихнати печати, знае много добре математика. Госпожата каза, че е много добре подготвена с материала и няма никакви проблеми. С децата също започна да се опознава.  Дано и за напред да е така!

Таня,
Не знам дали имате вече уточнена диагноза и не настоявам да пишеш каква е, но ако твоето момиченце не е от аутистичния спектър, мозъкът му работи различно от тези на нашите дечица. Неотдавна гледах ЕЕГ данни на департамента по неврофизика на Харвардския университет за хора с различни състояния и заболявания – дислексия, епилепсия, щизофрения, аутизъм и др. по един нов метод, наречен ВЕАМ (Brain Electric Activity Mapping). Всички симптоми, изброени в преводния материал за СПН, са обяснени с различното функциониране на мозъка на аутистите – различна активност на мозъчните дялове и структури от тази на невротипичните хора. Така че, има общи обучителни подходи при различните състояния, но има и неща, които са трудно постижими или непостижими при аутистите. В никакъв случай не съм песимистично настроена по отношение на това, какво могат да постигнат аутистичните деца при правилно насочено обучение, но съм убедена в това, което казва в сайта си един високо когнитивен аутист, завършил висше образование и живеещ самостоятелно, че един аутист никога не може да се превърне в не аутист. Техният интелект е паралелен на нашия и има предимства, които ние не разбираме и не приемаме, но които със сигурност ще им осигурят надмощие в едно не толкова далечно бъдеще. А ние, просто трябва да им помогнем да се приспособят към този свят, който е все още наш.

констанца, дъщеря ми не е с аутизъм, но много често беше бъркана или насочвана от специалисти и учители в периода до 5 години, че евентуално има генерализирано разстройство. И мен донякъде ме занимава въпроса, доколко диагнозата "генерализирано разстройство в развитието" се слага обективно.

Иначе съм съгласна ,че има класически аутизъм и това е сериозно състояние, даже много често с дълбоки дефицити. Но си мисля дали има грешни диагнози особено във възрастта преди 5 години тук В БГ, как е по света не знам. А ако му е сложена такава диагноза, детето няма излизане от нея. И това понякога пречи на истински тежките случаи.

констанца, на мен ми е интересно дали внука ти може да разбира гатанки? Защото аз се бях вкопчила в тези гатанки и от 5 годишна възраст ги измислям в по-лека форма. Например играта питам пет годишното дете "Мисля си... за едно животно с дълги уши и обича моркови, кое е то?" Сега съм много доволна, че се научи да познава и други гатанки. А логопедката каза, че първи сигурен белег за разбиране или не на езика са гатанките.

И още нещо от тази тема съм научила много полезни неща за раното развитие на детето, по времето когато децата ни бяха малки.  Тук се е споделяло с години така - "аз правя това..., нашата специалистка ми каза това..., пие онова по препоръка на трети и т.н. ... " Ясно е, че състоянието е нелечимо, но малките стъпки и споделена информация помагат. Все пак не навсякъде по света трупат само теоретични статии / и те са важни/, но конкретно за майките може би е по-важна терапията и реалната работа.

Аз написах конкретни стъпки, дадени ни от логопед за справяне с "разстройство в разбирането на речта", състояние съпътстващо част от високофункционалните аутисти. Дали ще намери някой полза за себе си, или ще реши, че детето му е твърде различно е въпрос на избор.

Поздрави на всички     

 Таня, много се радвам за детето, а и за теб.Постигнахте толкова много.чудесно е че сте попаднали на заинтересувана учителка.
 Аз да ви попитам, успявате ли да обясните абстрактни понятия на децата.Като смъртта например.Ето ви един трагикомичен разговор от вчера.Васко ме пита:
    - Мамо , вие с тати като отидете на небето, каква ще правим с двете коли?
     -Ще останат едната за теб , другата за сестра ти.
     - Ами добре, не се притеснявай ние ще си купим винетки.

Констанца, изобщо няма значение каква диагноза има един или друг от децата ни. Няма значение дори каква е диагнозата, а наистина начините за решаване на конкретни проблеми. Благодаря ти, че ни припомни терминологиите за различните диагнози, ако ги бях забравила щях да си ги припомня, но наистина по важното е да търсим подходи за преодоляване на конкретни проблеми.
Това за отложената ехолалия. Съветвам те да търсиш начин да я преодолявате колкото се може по бързо. Да, ехолалията е естествен етап от проговарянето, но децата с аутизъм могат цял живот да си общуват ехолалично и никога да не я преодолеят. Изобщо не минава с времето, а дали ще остане или не с ехолалия аутиста, зависи от това -  доколко е работено за преодоляването и.

Таня страхотна идея за гатанките. Благодаря. Отдавна търся такива задачки като с гостенчетата на детето. Кой е сборника, на Просвета ли е?
Разбрах, че мнението на специалистите по аутизъм е, че аутистите нямат проблеми с математиката. За съжаление с останалите предмети не е така. Таня аз осъзнавам каква генерална грешка допуснах като оставих Мишо на самотек лятото и не отворих дори един учебник за втори клас да видя какво ни чака. Просто не е истина каква разлика има с първи клас. Подсети ме като свърши Мишо училище да ти дам учебниците му и помагалата по бълг. и читанка за втори клас за да видиш какво ще ви чака вас догодина и да я подготвиш предварително. Тоест да имаш представа какво да развиваш и на какво да наблегнеш. Аз ще помоля за същото някой третокласник лятото да си изчисти помагалата в нас  

The Game, искам да ти пратя един файл. Може ли някакъв мейл да ми дадеш на лични.

Таня, нямам наблюдения доколко обективно се слага у нас диагнозата “ГРР”, но от това, което чета за САЩ и други страни,  разбирам, че има доста критики по отношение на слагането на диагнози PDD и PDD-NOS и че от общия “кюп” вече се отделят някои по-специфични синдроми. Това продиктува интереса ми и към СПН и хиперлексията като състояния с по-изразени други характеристики и по-слаби “класически” аутистични симптоми. Едвали обаче са много специалистите у нас, особено психиатрите, които имат мотивация да се занимават с детайлно разшифроване на тази “екзотика”. От една страна, са доста натоварени, а от друга те не се занимават с лечение на аутизма (и не вярват, че е възможно). Аз също не вярвам, че е възможно или необходимо излекуване. Вярвам, че може да се получи сполучлива адаптация и един ден – някаква заместителна терапия по отношение на дефицит на вещество, свързано със социалните умения.

Разбира се, понастоящем обучителните подходи са сходни за целия спектър и аз чета с интерес споделеното от майките. Мога да кажа, че съм имала не малка полза от обучителните материали препоръчани от теб, Катина и други майки. А по отношение на “теоретичните статии”, признавам, че малко се увлякох с публикуването на преводи във форума. Те обаче не са чиста теория, а са извлечени от опита на добри специалисти и на мен лично ми служат като постамент, на който се чувствам стабилно стъпила и като жалони по пътя.

По отношение на гатанките – да, опитваме и момчето бележи успехи. Едва ли ще постигнем много обаче с басните, въпреки че започна да разбира и по малко от шега и ирония.