Модните превъплъщения на "застаряващото" поколение

Знам го това. Точно беше 89 или 90 година, когато го видях в един магазин. Беше Бела или Белора или нещо подобно. Реших, че щом се отваря така, ще е много модерно и го взех за подарък на майка. Бях в трети клас и не ми идваше на ум, че най-малкото трябваше да погледна какви цветове червила използва.
А за прическата на Бьорк аз използвах една по-лежерна модификация. Правих само горната половина на косата, долната падаше свободно. Та горната част я правех на едни масурчета като се омотае около себе си един кичур с коса и хвана с  ластик края му към основата. Изглежда много ефектно, а е доста просто. Даже мисля и тези дни да я направя тази прическа.

Моите модни превъплъщения вече са споменати многократно, но ще дам и своят принос с черни еспадрили, които веднага придобиха желания вид като си нарисувах оранжеви точки. Дънки избелени във ваната изпъвах ги, търках ги, много ми беше важно да станат равномерно бели. Друг чифт безобразно нарязани, под тях обувах шарен клин. Имах една леля, която все ме молеше да си зашия дънките, че не било прилично така. Друга любима дреха беше развлаченият пуловер с невероятно дълги ръкави.
 Тупиран бретон, правих си го със захарна вода и като се обърка съотношението на вода:захар побеляваше. Няма да крия, че модата ме привличаше и все нещо си пришивах към панталоните зависеше от тренда, кога разкроени с допълнително шарено парче басма, кога стеснени. Очертавах си устните с тъмнокафяв молив, но по-ужасното е, че беше една идея извън устните и го докарвах на нещо като патица във физиономията.

  това  за о4ертаването  извън устните и аз го правех   ,но по-ужасното  беше  ,4е  о4ната линия я слагах  ,като    нарисужаните картинки на  фараоните  

Зеленото беше гранофорин.    А зелен, син и черен маникюр си правех със съответния цвят сенки за очи, нанесени върху ноктите и отгоре безцветен лак. Това поради липса на лакове в желаните цветове. После се сдобих с черен лак за нокти, голяма радост и гордост беше.

При мен яденето на картоф не подейства нито веднъж.

Аз имах значка "Кво се звериш бе!" 
В първи клас модата беше шушлеков анцуг, лачени обувки върху бели хавлиени чорапки  Но на мен изрично ми беше забранено да ходя с анцуг на училище и аз много се измъчвах.. Сплитах косата си на дребни плитки още докато е влажна и на сутринта бях накъдрена като разплетена кошница В пети клас ме погълна грънч модата и ходех с един огромен пуловер на татко, който ми стигаше до коленете, а отдолу - камуфлажно зелен гащеризон със смъкнати презрамки и хванат с безопасни игли отстрани, за да не ми се смъква.. 
Косата си я боядисвах с червена къна и замятах дългия бретон ей така ама по-висок и по-плосък   По мое време имаше вече гелове 
По-късно в гимназията минах към готик-метълите и носех само черно. Имах един черен суетшърт, който избеля от носене - два пъти го пребоядисвах, накрая толкова се изпокъса по ръкавите, че с мъка се разделих с него. Дълго време носих на врата си голям метален (имитация на сребро и закачен на кожичка) медальон, представляващ пентаграм и череп. Слагах си спирала и черен молив по ръба на клепачите..

Потърсих темата, защото си припомних нещо, не зная някой помни ли?

В някогашните магазини СБХ имаше едни много красиви поли, прави, в кръста леко набрани.Бяха от вълнен плат, който изглеждаше като черга.

Друго, впечатляващо от  тези магазини- имаше дамски пуловери, които в предната си част бяха тъкани.Ама ужасно скъпи, дори не съм си помислила да поискам от родителите си да ми купят такъв.

Помни ли някой и има ли днес някакъв шанс да се намери нещо  подобно ?

 Как се смях докато четох. Аз ходех с тупиран бритон, който толкова беше повдигнат, че изглеждаше като стряха. После дойде друга мода - косата на път и бретона така, ама силно залепен от двете страни. Помня, че много исках косата ми да е ярко червена, но тогава нямаше голям избор на бои, само Престиж и някакви къни. Тогава излезе на Евтерпа една боя в цвят пурпурно червено и аз веднага се намазах с нея. Резултата беше цикламено, като на цигарите Фемина, а аз бях яко почерняла от слънцето и приличах на циганка. Баща ми като ме видя, каза, че ако до час не съм с нормален цвят, ще ме обръсне нула номер. Вечерта бях навън и заваля, представяте си какви розови реки бяха по главата ми и то върху чисто новия ми бял потник с розички. След това исках кичури, ама къде ти пари за фризьор, купих си супра и една приятелка дойде да ме направи. Намокрихме косата леко, намазахме точно 6 кичура - по два от двете страни и два отзад. Като се измих и изсуших щях да припадна - косата ми в корените бяла, а надолу започва да сменя всички нюанси на жълтото, докато стигне до оранжево в краищата. А кичурите ми бяха по три пръста дебели, като двата отзад се сляха и стана едно парче около шест пръста широко. Приличах на пешеходна пътека в главата. Най-странното е, че след 2 дни в училище имаше още 4-5 момичета като мен, демек създала съм нова модна вълна. Ходех с едни червила в цвят нещо средно между кафяво и сиво, един металически цвят, а баща ми казваше, че приличам на болна от сърце. Лаковете също бяха ужасни, минах през периода на турско синьо металик и стигнах до кафяво, почти черно ( за него татко казваше, че все едно съм си бъркала в г..а. Носех супер тесни еластични панталони и бях покачена на едни адски високи обувки с платформа и патешки ток. Бяха боти, но понеже краката ми бяха като ски щеки, бяха ми широки на глезена, а самата аз с моите тогава 39 кг приличах на анорексичка на тая височина. Смешно ми е и как ходехме на училище с анцузи, а нагримирани като за карнавал и накичени кой с каквото има. После излязоха на мода лачените ботуши с чорап, да не ви казвам как краката ми бяха все ледени, а не можех да ги събуя сама, понеже от студа стягаха и нямаха събуване. Много още неща се сещам, ама много дълго стана.

Хихи, и аз така. Съответно, в рамките на деня преминавах през различни метаморфози - от Нефертити рано сутрин, до Алис Купър в по-късните часове.

Ах, умрях си от смях Предпочитам да забравя моята тупирана коса, после метъли рани, скъсани дрехи. Добре, че нямам снимки

Много яка тема!
Като се сетя как ходех:черна пола дълга с цепка до чатала от трико,набрани чорапи и войнишки чепик(полу кубинки),прилепнала черна блуза,косата сплетена на опашки,кърпа на главата, солидно количество спирала,очна линия,очертани устни леко извън контура на места,много тъмно червено червило.Или тупиран бретон напръскан до парализиране с лак,косата намачкана с вода и захар за по-добро накъдряне и отделяне на къдрички.Сега се сещам и за един панталон лекарски от онези белите с многото джобове, един номер по-голям,под който се подаваха доста повдигнати бели дантелени прашки-ужасссс.....,тясна блуза и неизменните 12см.токове на обувките ми с платформи при положение, че съм висока 1.75см.(обикновено стърчах над повечето си приятели,но не ми пукаше).Ех,стари времена.....

A помните ли пухените елеци DAY TIME от магазините на Руен,какъв бой падаше за тях не е истина.