Здравейте мили дами, прочетох почти всичко изписано в последната тема. Искам да споделя с вас и моята история: Преди две години и половина родих малкото ми момченце. Два месеца след раждането се наложи да ми направят спешна коремна операция заради сраствания на червата. Изживях болката от раждането, но тя е позитивна болка, в смисъл че е за нещо хубаво. Не искам да описвам болката от операцията след това. Възстанових се много трудно, детенце не искаше да го кърмя въпреки моите усилия и желание, а началото толкова добре тръгна всичко...изпаднах в депресия, заради белега ( беше огромен ), но времето лекува.
От началото на годината обаче започнаха проблемите ми със яйчника. Откриха ми киста, която въпреки лечението не се маха. Вчера бях на преглед и лекарката ми каза, че трябва да се направи оперативна лапароскопия. Препоръча ми Попов във Вита. Толкова много ме е страх, имам чувството, че имам и други проблеми и операцията ще се усложни, просто докато пиша и очите ми се пълнят със сълзи. Много съм притеснена, а не искам да тревожа близките си.
От началото на годината обаче започнаха проблемите ми със яйчника. Откриха ми киста, която въпреки лечението не се маха. Вчера бях на преглед и лекарката ми каза, че трябва да се направи оперативна лапароскопия. Препоръча ми Попов във Вита. Толкова много ме е страх, имам чувството, че имам и други проблеми и операцията ще се усложни, просто докато пиша и очите ми се пълнят със сълзи. Много съм притеснена, а не искам да тревожа близките си.
