Литературен клуб - XI

За банда съм гласувала, обаче огледалата що щат в литературния?

Коригирам се и се извинявам. Избързах с говоренето, преди да съм видяла коя е темата.
Не било огледала, а таланти.

Радоста за почитателите на скандинавската литература:

http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=12089

Аз не съм много запозната с литературата от "онзи край", но каквото ми е попадало все ми е харесало. Ако някой може да сподели за автори и книги с по няколко думи, моля да го направи сега. 

Дадох си гласа за "Литературния"...

В последните две седмици съм на вълна Ан Тайлър. Много я обичам тази писателка! По неповторим начин пише за ежедневието- многоизмерно, в дълбочина, ненатрапчиво и деликатно. Героите й са някак съвсем обикновени, не възвишени, не особено морални...всъщност като се замисля, тя не се занимава с морални оценки. Изчетох на Киндъла една след друга "Celestial Navigation", "Tin Can Tree" (доста по-ранни) и съвсем новата "The Beginner`s Goodbye". Първите две много ми харесаха, особено "Celestial Navigation"; третата е малко по-различна, по-близка до типа съвременна литература, която се пише сега. Написах едно доста критично ревю в Goodreads, но може би прибързах и трябва да почакам впечатленията да се уталожат.

От наскоро издадените мога да похваля "Къщата на халифа" на Тахир Шах- завладяващо четиво за адаптацията на едно английско семейство в Казабланка. Направо останах без дъх от безконечните перипетии с местните суеверия и гоненето на зли духове. Много динамично повествование с хубаво послание за предубежденията и бариерите вътре в нас.

"Сред злачни пасбища"- Анне Рагде.  Бях решила да мина без нея, но не устоях на изкушението да разбера как ще свърши всичко. Прочитането й само затвърди мнението ми, че първата беше най-добра, но поне краят задоволи любопитството ми.

"Разломи"- Нанси Хюстън. Историята на четири поколения, жертви на Холокоста, представена по необичаен начин- отзад-напред. Чак накрая се размотава нишката. Доста ми хареса. Единствено 1-2 неща, представени като исторически факти, ми се сториха все пак художествена измислица.

"География на блаженството"- Ерик Уайнър. Приятен и бих казала, повърхностен пътепис с интригуваща тематика. Има интересни факти относно разбирането за щастие на отделните нации. Последните глави бяха доста оскъдни и попретупани. Като цяло, не лошо четиво- повече за развлечение, отколкото подтик за сериозно мислене.

"Трънски разкази"- Петър Делчев. Изчетох много възторжени мнения за тази книжка, вкл. и от хора, чиито литературни вкусове съвпадат с моите, но не останах като тях впечатлена и потресена. Винаги съм нащрек за умишлено търсен ефект на драматизъм, трагедия, в случай- типично българско черногледство. След "Забравени от небето" на Екатерина Томова не можаха да ми въздействат така силно.

Гласувах за банда.
Обаче не съм запозната с талантите на съфорумките.

Чудесна инициатива! Напомня ми на панорамите примерно на кинорежисьори или актьори едно време, т.е. - тематично и целенасочено.

Все още не мога да дам много препоръки за скандинавска литература, но досега и аз каквото норвежко съм прочела, все съм положително изненадана. Вече съм писала няколко пъти за: „Годината на дивия заек” Арто Паасилина, „Мистерии” Кнут Хамсун, „Берлинските тополи” Анне Рагде.

Аз харесвам скан.литература. Жалко, че събитието е в София - бех отишла.
Иначе горещо препоръчвам Едвард Хуем - "Историята на майка и татко" и Торни Линдгрен -"Пътят на змията".

Благодаря за мненията, момичета, ще разгледам тези автори.

Пускам нататък "Отива една жена при лекаря". Има ли желаещи?!?

Някой няма ли да пусне нова тема?

Аз дочетох Габрила, карамфил и канела.
Като цяло мога да кажа, че стилът на Амаду ми допада. Но книгата за мен си остана някак недовършена. Толкова много страници писане и накрая финалът - никакъв.
Обаче бих опитала с друг роман на Амаду. Но да мине малко време.

Нова тема