Литературен клуб - XI

„Исках да направя нещо повече, по-значимо... Ала все още бях напълно отчаян. Знаех какво ме дърпа назад. Бях твърде скован и се страхувах да покажа чувствата си – отдавнашен проблем и слабост, съсипала живота ми. Не можех да ги преодолея. Затварях се в себе си и се защитавах, сякаш се намирах в опасност от нещо, което не разбирах и не познавах. Искаше ми се да се отпусна, да бъда уязвим и да вложа сърцето и душата си в платното , но не можех да го направя. Ала имах желание да опитам...”

"Мирабел непрекъснато споделя спомените и виденията си, както правеше преди. Те не се отличават много от онова, което виждам, с изключение на объркването на местата. Или може би започвам да виждам като нея и нейните представи изместват действителността пред очите ми. Не ме е грижа.
Боята сякаш се лее. Спирам само за да изстискам нови цветове върху палитрата. Откривам, че рисувам с много повече боя, по-бързо, знам какво да правя и не изпитвам онзи страх от грешки, който ме обсебваше преди. Нещо у мен се промени. Чувствам се все по-малко контролиран от Мирабел. Спогаждам се повече с нея и двамата работим като един екип."

"През нощта, когато тя идва при мен, музиката е още с нас. Сливаме се в едно, носим се в собствения си ритъм, изтръгваме мелодии от телата си, вдигаме ръце в кресчендо и се милваме така, както пръстите галят клавишите, докато усещаме взаимно вибрациите си."

„Стегнатите егоистични окови, които ме държаха затворен в егото ми и ме изолираха, са скъсани завинаги. Сега се чувствам неразривна част от света. Не се боря и не се съпротивлявам, само съм част от него. И както казваше Мирабел, до известна степен съм по-невинен.”

„... Изгубих известна част от уважението си към очевидното....
Всеки художник, който наистина открие изкуството си, стига до този момент. А поради слепотата си, Мирабел го знаеше също. В музиката си тя се занимаваше със звуците, а не с видимото -  написаните ноти, което пречи на повечето изпълнители. Когато слушаше говор, Мирабел чуваше само звуци със значение, а не заместителите на писмената реч. За нея това беше единственият истински език. Предполагам, че затова й е било лесно да научи толкова много чужди езици, както и музиката, която свиреше. Дори ушите й бяха невинни. "

Финалът от секс, оргазъм, проглеждане и смърт за мен е големият провал и банализация на тази история.