Преждевременно родени с пролетно настроение

здравейте мами !!!Преди 5 дни моя много близка приятелка роди прекрасно момиченце,но в 28 седмица,малката принцеса се роди 1,200кг / 38см.,не е интубирана/което било много добре .Направила е два пристъпа ,за единия са викали по спешност детски кардиолог.Инфото от неонатологията беше,че бебо е стабилизиран и от третия ден е оставена да диша сама,приятелката ми беше що годе спокойна/криехме от нея за кризите / ,но днес когато я изписваха и отиде за нова информация за малката,някаква лекарка и казала да не очаква много ,че ако изобщо бебето оживее то можело да не може да вижда,чува,говори и куп други лоши неща,и и е вменила вина с въпрос от рода:''-Ти какво направи за да родиш преждевременно'' Бебо е имал криза сутринта сега диша с палатка-какво е това?
Майката е в шок,само плаче,не яде ,а има кърма.Обвинява се  за случилото се Даже не знам как да я успокоя ,какво да и кажа освен,че трябва да е силна и че бебка ще се справи ..........Колко е критичния период и какво следва,какво да очакваме и да направим .....ако зависи от нас.
Като Ви чета се обнадеждавам и искрено Ви пожелавам много ЗДРАВЕ и късмет 

Здравей, моето момченце се роди със същите размери, в друга гестационна седмица. На първата среща с таткото една лекарка му казала "не бързай да му се радваш". Не знам докога ще има подобно отношение и що за лекари са. Вярно, че не бива да се дават фалшиви надежди, но и от подобна агресия няма нужда.
Рисковете за едно недоносено бебе са много. Важното е семейството да не се съсредоточва върху тях, а да гледат с оптимизъм. Нещата се случват бавно, едно по едно. Ето, диша сама - това е прекрасно (за палатката не мога да коментирам, не сме имали нужда).  В този момент майката може да бъде полезна на беба с кърма. Дано дават да се цеди и носи. Говори на твоята приятелка когато ходи на свиждане да не плаче при беба. Да я милва, да и говори и пее. Нищо че е две шепи живот, всичко усещат!   Искрено се надявам, че и при това мъниче нещата ще се развият по най-добрия начин 

щастлива мама ,

Не знам какво да кажа за такива лекари ?!

Моето дете е родено в същата седмица , с почти същите параметри 1430г /40см , също не е интубирана , дишаше си сама  , първите 3 дни беше на кислородна палатка , после не .
Сега ще навърши 13г. и е едно здраво , умно , много енергично и артистично дете . 

Бавно стават нещата , но стават !
Успокой приятелката си и й кажи да мисли позитивно , да ВЯРВА с Бог и в детето си и да се радва на всеки напредък !
Има къде-къде по-тежки случаи , интубирани с месеци деца и пак се оправят !
Това , че диша самичко бебчето е много добре , кислородната палатка е най-минималното подпомагане в началото , нищо страшно .

И аз не съм писала тук отдавна.
Първо да кажа на щастлива мама - потресена съм от простотиите, които са наговорили на товя семейство.  
Детето щом може да диша само, това си е голяма крачка напред. Кислородната палатка е съвсем минимална намеса, така че не е нищо страшно. Историята познава много по-тежки случаи, които са завършвали благополучно.
До някъде разбирам, че лекарите не искат да дават фалшиви надежди, за да не бъдат те обвинени после, но това е просто недопустимо, такова отношение...

Така и така съм влязла, да се отчета - ние сме добре, даже много добре. Беснее, скача, бяга, бърбори по малко, опитва се да пее, знае няколко приказки наизуст. Изобщо напълно е догонила връстниците си. С говоренето сме лееекинко назад, но според мен не е нищо страшно, напоследък се отпусна доста. Все пак скоро смятаме да ходим отново на ортопед, логопед и т.н.
Иначе е фина мадама, сега лятото даже е свалила 1 кг и в момента е 11,800, но пък е височка. Не се тревожа, лято е и никой няма апетит от нас.
Пожелавам много сили и вяра на всички мами с малки бебоци - вяра и търпение, мили мои. Всичко ще бъде наред  


Всъщност аз за друго отворих темичката - http://btvnews.bg/bulgaria/obshtestvo/paralizirana-zhena-stana-m … eliko-trnovo.html
Прочетох тази новина и ми стана много мъчно за това семейство. Нека помогнем с каквото можем, защото ние знаем най-добре какво им е, а на тях им е двойно по-тежко. 

Благодаря на всички   Бебчо вече диша съвсем само и дори е наддало 10грама,днешната дежурна лекарка явно не е станала с дупето нагоре/извинявам се за израза/и най -любезно им е обяснила състоянието в момента/не им е дала надежда ,но и не ги е сринала/Приятелката ми се успокои и е доста по борбена.Дано и за нея нещата се развият благополучно,аз вярвам в малкото човече и мисля че ще се пребори с трудностите

щастлива мама в коя болница е родено бебчето?
Моето момченце е родено в 25-26 г.с., 830 гр. в АГ Варна, беше около 20 дни интубиран, няколко пъти на палатка, спираше да диша, кръвопреливане са му правили незнам колко пъти, имаше ретинопатия и беше общо 3 месеца в кувьоз.
Изпрати от мен много сили, вяра и търпение на твоята приятелката. Знам колко бавно и тягостно минава времето, но тя трябва да се съхрани психически за да даде най-добрите грижи на детенцето си. Това, че бебчето диша самостоятелно е много добър знак. Отношението на лекарите не искам да го коментирам, те се презастраховат и са ужасно нетактични и груби в изказванията си понякога.
muyldermans чела съм твоята история и много се радвам, че Лаура е добре и вече си има братче 

Пингуи ,

Много се радвам за всичко с което напредва малката красавица  , знам през какво преминахте ...

За другото - чест ти прави , че си толкова съпричастна !     
Запомнила съм те от темата на Поли , в чиято подкрепа и аз се включих , въпреки , че после ми остана един горчив вкус , но това е друга тема .

Здравейте мили мами и от мен в тази тема,
днес за пръв път се регистрирах тук и реших да споделя своята история, виждам колко такива случаи има и колко е важно да се дава кураж и сили. Много е трудно наистина на нас ни е едва 5-ти ден след раждането и вътрешно се разкъсвам, поплаквам си от време на време, но никой от близките и мъжа ми не ми позволяват, подкрепят ме и постоянно ми казват как трябва да съм силна заради малката ни Вики, защото тя е най-важната в момента и се бори усилено. Диша самичка, показателите са добри, всеки ни уверява, че е на най-доброто място - в неонатологията в Плевен (ние сме от Габрово, роди се в петък в 28-ма седмица, 1100грама, 37см) и след 3 часа вече пътуваше за Плевен с тяхна линейка, за което наистина благодаря на д-р Камбурова от Габровската неонатология и на д-р Виктория Георгиева от Плевен, сега там се полагат големи грижи за нашето слънчице и от д-р Павлина Петрова(която е педиатър в Габрово). А раждането ми премина успешно благодарение на д-р Михова и акушерките, които бяха на смяна тук в Габрово (съжалявам, че немога да кажа имената им, но не ги знам). Казват, че сме късметлийки с бебка и двете и че е можело да е съвсем друго(бременността ми има дълга предистория с наблюдаващата ми гинеколожка...) От тук нататък миналото назад, само напред и нагоре, утре пак ще сме при Вики и пак ще й кажем колко я обичаме и как си я чакаме у дома Кураж на всички мами 
Не съм спокойна, но не се и отчайвам, а вярвам силно и смятам, че така трябва ... бебенцето всичко усеща

Ето , Violina_23 ,  добре дошла ! 

А каква е причината за преждевременното раждане ?

Ами от началото бременността ми беше рискова, в края на 2-рия месец лежах в болницата за задържане с отлепена плацента, но след 3 дни излязох, почивах си у дома 1 месец стабилно и после всичко уж беше мн добре, чувствах се добре, гинеколожката ми не виждаше нищо нередно и така до 25 юли, когато в 28-ма седмица леко прокървих и имах леки болки (не знаех, че това са контракции), веднага отидох в болницата (моята лекарка е в отпуск и е извън страната), та приеха ме веднага и ме прегледаха и така установиха, че всичко е добре .... до петък бях на системи кормагнезий и инжекции папаверин за болките и това беше... и в петък сутринта се събудих с ужасни болки мн на често 4-5 мин прегледаха ме отново и установиха, че имам пълно разкритие за тези седмици, за да родя и всъщност бебето вече беше на път, главата беше мн ниско, направо си излизаше и моят ужас започна, плачех много, беше ме много страх и то не за самото раждане, а за бебчето ми, молех се да е живо и здраво само това имаше значение и така след няколко часа в предродилна зала в 14 и 55 следобяд се роди Вики, изплака си веднага и от неонатологията я поеха веднага, правиха и изследвания, рентген и т.н. докъто не ми дадоха после да я видя за малко преди да я откарат в Плевен. Вчера си я видяхме, утре пак ще си я видим и така ще бъде докъто не се стабилизира нашето злато

Ще се стабилизира !
И недей да плачеш ! 
Радвай се , че детето е живо , диша си , в болницата знаят какво да правят , моли се и вярвай , че бебчето ти ще се пребори !

Щом диша самичка ще се оправи!

здравейте мами,явно моята приятелка няма да се престраши да пише във форума ,но за това са приятелите и пак съм при вас с един въпрос към мамите от Варна за добър педиатър ,който е в час с недоносени бебета.Днес дежурната неонатоложка им е казала ,че бебо за сега е добре,че това което зависи от тях като изследвания те го правят,но за после бебо трябвало всяка седмица да се преглежда от ДОБЪР  и РАЗБИРАЩ педиатър ,особено критични били 3 и 4 месец.Бебчо вчера е наддал 40грама,но днес спаднал с 10гр. ,но според лекарката било нормано.Хранелия частично със сонда и останалото венозно ,защото коремчето и било колкото орех.

щастлива мама ,

Моят съвет е детето да се води всеки месец на консултация с неонатолог .
Педиатрите , общо взето , не са в час с недоносени бебета .

За храненето - сондата ще е още дълго време , нормално е .

И аз подкрепям мнението на happy mama, че детето трябва да се консултира всеки месец от неонатолог. За храненето не се притеснявай, нормално е.