- Публикувана: 31 март 2012, 11:27 ч.
- Последно мнение: 16 май 2012, 21:37 ч.
SUPERNATURAL:God Bless Texas!!! Тема 40
На вратата чу се звън.
Кой ли е сега отвън?
Дидо, новия съсед
с празна кофичка за лед.
"Я, какъв ми е висок
че и даже зеленоок
а и русия перчем
знам, зализал е за мен"
И Диана го придърпа
той пък много не се дърпа
В среднощни игри и забави
всички конвенции забрави.
Кой ли е сега отвън?
Дидо, новия съсед
с празна кофичка за лед.
"Я, какъв ми е висок
че и даже зеленоок
а и русия перчем
знам, зализал е за мен"
И Диана го придърпа
той пък много не се дърпа
В среднощни игри и забави
всички конвенции забрави.
В същото време на осветената сцена
една луда фенка разгорещена
пееше измислена от нея песен
и текстът никак не беше лесен.
След нея друга там се изправи
и свои рисунки на всички представи
на Джаред и Дженсън, и даже на Миша
и цялата зала взе да въздиша.
После излезе и трета фенка.
Тя разигра една малка сценка
от свой любим момент в сериала.
В един миг така се бе разиграла,
че стъпи накриво, от сцената падна
и после засрамена взе,че припадна.
Носилка тогава във залата внесоха
и лудата фенка на нея изнесоха.
Джаред и Дженсън много се притесниха,
даже почивка за всички обявиха.
Лудата фенка се беше освЕстила
и в гримьорната на Джаред се беше вместила.
J2 я сложиха да легне на дивана,
Дженсън ръката й хвана.
Джаред започна да я хали по главата -
(добре, че беше легнала)
подкосиха й се краката.
Искаха да се уверят, че е добре,
но хитро беше нашето момЕ.
Тя на много болна се престори,
момчетата в гримьорната затвори.
Цял ден двамата я лекуваха,
да я целуват се редуваха,
а накрая и двамата я подхванаха,
да я събличат се захванаха.
А Дианка като се събуди
взе да тюхка и се чуди
"Хапченцата люляви вчера не изпих
и ето че тоз левент забих.
И какво да правя аз сега,
забравихме и за леда?"
Легенди се носят за сините ризи 
.
PS. Лелее, къф цитат. Брау!
.PS. Лелее, къф цитат. Брау!
Първите два реда са на Розето, за което много благодаря, прекрасен старт ми даде! 
Конвенцията с пълна сила продължаваше
и Джаред най-сърдечно автографи даваше.
Дженсън фенките пък гушка
и за снимки пръв бе на мушка.
Миша довел бе и Уест
и сега правеха мъничък фест -
дружно бонбони и зрънчо раздаваха
и никое дете от подарък не лишаваха.
Конвенцията с пълна сила продължаваше
и Джаред най-сърдечно автографи даваше.
Дженсън фенките пък гушка
и за снимки пръв бе на мушка.
Миша довел бе и Уест
и сега правеха мъничък фест -
дружно бонбони и зрънчо раздаваха
и никое дете от подарък не лишаваха.
Миша довел бе и Уест
и сега правеха мъничък фест -
дружно бонбони и зрънчо раздаваха
и никое дете от подарък не лишаваха.
и сега правеха мъничък фест -
дружно бонбони и зрънчо раздаваха
и никое дете от подарък не лишаваха.
и към Джаред за автограф се протегна
Той се наведе, разтвори се V - то
Лилка очи прикова в деколтето.
Дваж се припОти, три пъти изпъшка
лесно не беше край таз прелест мъжка.
От аромата на младото тяло
тя се разтОпи, размекна изцяло.
Мисъл забрави, че даже и име
Само шептеше: "Ела и вземи ме"
Най-малкото, което можех да направя. Днешната младеж е много тънкообидна. То да ти е кеф да ги обиждаш 
Да кажа, че ако на 11 май има епизод, няма да мога да го преведа своевременно, защото ще пътуваме.
Да кажа, че ако на 11 май има епизод, няма да мога да го преведа своевременно, защото ще пътуваме.
Когато можеш, тогава. Ние у дома със сигурност ще изчакаме твоите субтитри
Здравейте, здравейте, не знам до колко продължаваме с епизода, но ...
Телефонът му извибрира и го изкара от мрачните мисли.
Вдигна и се заслуша без да продума. Накрая само каза едно студено "Слушам мадам" и затвори. Изкара от джоба си сто доларова банкнота, хвърли я на бара и излезна. Бармана се провикна след него, но като видя банкнотата млъкна и я прибра преди някой да го е видял.
Дикенсън се отправи към близкия парк и се изгуби в тъмната му и мрачна прегръдката. Беше гладен, много гладен. Дочу на десетина метра от него сладкото гукане на двама влюбени и стомашните му сокове изпълниха устата му. Преглътна трудно, имаше чувството, че цяла канара е заседнала на гърлото му. Тялото му инстинктивно се обърна в посока на влюбените. Все пак природата му си искаше своето. Те го привличаха като магнит. Усещаше вкуса им. Крехкото младо месо, мускули толкова силни, които се разкъсваха между зъбите му. А кръвта .... тя бе най сладка от всичко. Млада, свежа .... топла. С мъка се обърна на другата страна и понечи да побегне, но краката му бяха станали тежки като олово и се съпротивляваха.
Надуши острата миризма на катерица, която се катереше на дървото до него и с едно ловко движения я хвана, пречупи я и на две и я бутна в устата си. Но това не утоли глада му. Перде падна пред очите му и не усети как се приближи до младата двойка.
Без да каже нито дума, изблъска със сила момичето, отвори челюсти и започна да се храни с момчето. Всичко свърши точно за две минути. Свил се на земята на две, лицето му бе цялото потънало в кръв, обърна глава на една страна и погледна с кръвясалите си очи момичето, което бе обезумяло от ужас и не спираше да вика. Звукът едва тогава достигна до него и го върна в реалността.
Повдигна показалеца към устните си в знак за тишина. Момичето мигновено млъкна, но треперенето и издаваше ужасяващия страх който изпитваше. Беше се подмокрила и миризмата достигна до него. Изправи се и извади от вътрешния джоб на сакото си сатенена кърпичка с която избърса устата си.
- Не трябваше да сте тук - прошепна той и поклати глава.
- Никой ли не ви е казал какво крие мрака? Ах вие глупави деца!!! Виж само какво ме накарахте да направя!
Приближи се с бавна стъпка до нея. Тя се разтрепери още повече. Силни конвулсии разтресоха тялото й. Дикенсън знаеше какво трябва да направи, но нещо в него запротестира. "НЕ НЕ НЕ" крещеше проклетото съзнание, но инстинкта му подсказваше, че ако я пусне всичко отиваше по дяволите.
- Бягай, .... бягай колкото се може по далеч ... бягай докато можеш ....
Но тя стоеше препереща и не можеше да помръдне.
- БЯГАААААЙ!!!- викна той и това сякаш я накара да излезе от транса. Надигна се плахо и тръгна назад.
- БЯГАААААААААЙ, проклето момиче!!! - Устата му отно се отвори и показалите се зъби я накараха да хукне. Тя се обърна у хукна. Препъна се в един паднал на земята клон и усети забиващото се в ръката и дърво. Погледна назад и приближаващата се фигура на чудовището я изправи на крака. Хукна отново, но нямаше смисъл .... усети силната му ръка да хваща рамото и трошащите се кокали под нея. Писъкът и отекна в тъмнината.
Малко по късно Дикенсън се спусна към малкото езерце в парка. Трябваше да се накаже, той не беше такъв, това го отвращаваше. Проклинаше деня в който се бе появил на този свят и проклинаше Анчестра.
Съблече дрехите си и се потопи в студените води.
А конвенциата ви върви супер
...
В това време, няколко щата по-нататък, Дикенсън седеше в един бар и пиеше поредната си водка. Съзнанието му беше съвършено ясно, тъй като алкохолът не му влияеше. Чувстваше се тъпо. От известно време насам нещо беше започнало да се пробужда у него и той не можеше да му даде име. Най близкото, което му хрумна като определение, беше „съвест”, наличието на която здравата го обърка. Каквто ти, направо го разтресе. Беше започнал да се дразни на Анчестра, на заповедите, които тя безцеремонно издаваше, на собствения си вид, на тъй наречените си братя. Знаеше, че Уинчестър са по петите им, а с тях работят някаква жена и още един мъж. Това, което не знаеше обаче, беше, че въпросната жена е дъщеря на шефката му. Явно и тя самата не знаеше все още, че собствената й плът и кръв се беше обърнала срещу нея и желанието й да обезсели малката планета, наречена Земя.
В това време, няколко щата по-нататък, Дикенсън седеше в един бар и пиеше поредната си водка. Съзнанието му беше съвършено ясно, тъй като алкохолът не му влияеше. Чувстваше се тъпо. От известно време насам нещо беше започнало да се пробужда у него и той не можеше да му даде име. Най близкото, което му хрумна като определение, беше „съвест”, наличието на която здравата го обърка. Каквто ти, направо го разтресе. Беше започнал да се дразни на Анчестра, на заповедите, които тя безцеремонно издаваше, на собствения си вид, на тъй наречените си братя. Знаеше, че Уинчестър са по петите им, а с тях работят някаква жена и още един мъж. Това, което не знаеше обаче, беше, че въпросната жена е дъщеря на шефката му. Явно и тя самата не знаеше все още, че собствената й плът и кръв се беше обърнала срещу нея и желанието й да обезсели малката планета, наречена Земя.
Вдигна и се заслуша без да продума. Накрая само каза едно студено "Слушам мадам" и затвори. Изкара от джоба си сто доларова банкнота, хвърли я на бара и излезна. Бармана се провикна след него, но като видя банкнотата млъкна и я прибра преди някой да го е видял.
Дикенсън се отправи към близкия парк и се изгуби в тъмната му и мрачна прегръдката. Беше гладен, много гладен. Дочу на десетина метра от него сладкото гукане на двама влюбени и стомашните му сокове изпълниха устата му. Преглътна трудно, имаше чувството, че цяла канара е заседнала на гърлото му. Тялото му инстинктивно се обърна в посока на влюбените. Все пак природата му си искаше своето. Те го привличаха като магнит. Усещаше вкуса им. Крехкото младо месо, мускули толкова силни, които се разкъсваха между зъбите му. А кръвта .... тя бе най сладка от всичко. Млада, свежа .... топла. С мъка се обърна на другата страна и понечи да побегне, но краката му бяха станали тежки като олово и се съпротивляваха.
Надуши острата миризма на катерица, която се катереше на дървото до него и с едно ловко движения я хвана, пречупи я и на две и я бутна в устата си. Но това не утоли глада му. Перде падна пред очите му и не усети как се приближи до младата двойка.
Без да каже нито дума, изблъска със сила момичето, отвори челюсти и започна да се храни с момчето. Всичко свърши точно за две минути. Свил се на земята на две, лицето му бе цялото потънало в кръв, обърна глава на една страна и погледна с кръвясалите си очи момичето, което бе обезумяло от ужас и не спираше да вика. Звукът едва тогава достигна до него и го върна в реалността.
Повдигна показалеца към устните си в знак за тишина. Момичето мигновено млъкна, но треперенето и издаваше ужасяващия страх който изпитваше. Беше се подмокрила и миризмата достигна до него. Изправи се и извади от вътрешния джоб на сакото си сатенена кърпичка с която избърса устата си.
- Не трябваше да сте тук - прошепна той и поклати глава.
- Никой ли не ви е казал какво крие мрака? Ах вие глупави деца!!! Виж само какво ме накарахте да направя!
Приближи се с бавна стъпка до нея. Тя се разтрепери още повече. Силни конвулсии разтресоха тялото й. Дикенсън знаеше какво трябва да направи, но нещо в него запротестира. "НЕ НЕ НЕ" крещеше проклетото съзнание, но инстинкта му подсказваше, че ако я пусне всичко отиваше по дяволите.
- Бягай, .... бягай колкото се може по далеч ... бягай докато можеш ....
Но тя стоеше препереща и не можеше да помръдне.
- БЯГАААААЙ!!!- викна той и това сякаш я накара да излезе от транса. Надигна се плахо и тръгна назад.
- БЯГАААААААААЙ, проклето момиче!!! - Устата му отно се отвори и показалите се зъби я накараха да хукне. Тя се обърна у хукна. Препъна се в един паднал на земята клон и усети забиващото се в ръката и дърво. Погледна назад и приближаващата се фигура на чудовището я изправи на крака. Хукна отново, но нямаше смисъл .... усети силната му ръка да хваща рамото и трошащите се кокали под нея. Писъкът и отекна в тъмнината.
Малко по късно Дикенсън се спусна към малкото езерце в парка. Трябваше да се накаже, той не беше такъв, това го отвращаваше. Проклинаше деня в който се бе появил на този свят и проклинаше Анчестра.
Съблече дрехите си и се потопи в студените води.
А конвенциата ви върви супер
Бии, къде ходииш Но пък знаеш как да се завърнеш 
Ново промо
Ох, трапчинката му е убийствена
Много луд народ има
Но пък знаеш как да се завърнеш Ново промо
Ох, трапчинката му е убийствена
Много луд народ има
Еха, страхотно! Обаче как зловещо се изсмя накрая 
. Сега това Кас ли беше, или Лу?
Пуц, за буквичките.
Нещо смешно
. Сега това Кас ли беше, или Лу?Пуц,
за буквичките.Нещо смешно