Истанбул на К.о.т.к.и.т.е. - 13

Съвсем различни неща са и не могат да се сравняват. Аквариумът е разкошен, но не всеки обича да ходи на такива места. Ние сме от тези, които при възможност влизат във всяка ботаническа градина, зоопарк или аквариум  . А Буюкада хич не ме впечатли и го отдавах на предсезонната липса на живот и прашните строежи, но ето, че и Белята не е впечатлена.  Все пак и двете места е добре да се видят.  

Белята, чудесен пътепис! И аз се нареждам в листа на чакащите продължение. А за ескалаторите на Шишхане - различни са като брой на различните изходи. Първия път и ние ги преброихме около 5, а втория бяха повече.

За катамарана имах съмнения, че не се излиза навън и съм го писала някъде в темите. То така се губи най-хубавата част от пътуването . Определено спестените 15-20 минути не оправдават липсата на гледки и "вятър в косите"  .

Сиссс, много ме е страх от високо. Като ученичка така и никой не ме накара да се кача на гредата  . На скали и подобни никога не ходя и се карам на придружаващите ме ако го правят. Но на небостъргача почти не съм почувствала страх. Някак всичко отдолу е като нарисувано и нереално. Само за момент със страх доближих края и след това всичко беше ОК. Дори дълго време бях седнала на стол на края и се любувах.

Благодаря за похвалите за снимките! За съжаление показват само малка част от красотата на аквариума. Вътре е много тъмно и едва 1/4- 1/5 от снимките са станали.

На мен ми харесва този град само от снимките, а там със сигурност още повече. Но няма да имам възможност много да разглеждам - на практика имам само един цял свободен ден. Все пак съм на обучение там, при това доста тежичко. Но със сигурност за този един ден ще гледам да посетя максимум места.

beljata, добре завърнала се   чудесен, увлекателен пътепис!   Направо се замислям следващата седмица в почивните дни за един септемврийски Истанбул.
Относно островите - миналата година ходихме на Хейбелиада, а тази година на Боюкада. По едно и също време беше - пролетта. Определено Хейбелиада ми хареса повече. И аз като Таня си мислех, че Боюкада не ми е харесал, защото още течаха ремонти, но явно не това е причината.

Сисссс давай смело напред към Сапфир   И аз с голям страх се качих, но после нямах проблем - гледах от разстояние 1-2 метра от стъклата, чара не се губи. По-страшно ми беше на 4 D симулацията, но изживяването е незабравимо - не трябва да се пропуска!

Белята, много хубав пътепис       Явно и вие след нощния преход не сте имали много сили за острова. Ние вървяхме и наляво от часовника, после надясно. Но умора плюс жега ни попречи да разгледаме повече. Ще чакам продължението.

Таня, прекрасни снимки от аквариума       Някои от рибите имам чувството, че мога да пипна 

Много благодаря на всички за обстоятелствените обяснения! 
Доста съм му се навила на тоз Сапфир ,и колкото и да ме е страх ,при следващото ходене ще го посетим!
За сега това съм замислила като посещение.Също така женската джамия ,Мода , новия аквариум и къщата на Санстефанския договор.
Мислех си и за островите,ама ще видим де! Още е рано,ама нали казват-рано пиле-рано пее!
Трябва да съм подготвена!

Скатовете наистина можеха да се пипнат, стига да ти стиска и да пренебрегнеш многото надписи "не пипай"  . Не предполагах, че са толкова общителни и дружелюбни. Не случайно написах, че посрещат всеки посетител и му се усмихват  . Това е в залата на Босфора, където аквариумите стигат на 1,5 метра от пода. По другите етажи (под земята са) аквариуми са целите стени.

Още нещо за тези, които ще посетят в скоро време 4Д киното в Сапфир. Не сядайте на първи ред, най-централното място в дясната колона седалки, защото нещо са му повредени ефектите. Не мърдат риби и пръски почти няма. Сигурно ще го оправят, но ако някой им каже  . А този някой не беше съпругът ми, който направи сравнение с предишния път (не му се обяснявало), а ако седящия там е за пръв път - няма да знае как трябва да е. 

Сиссс ми напомни за женската джамия. Ако търсите автобус, който минава през нея, някъде по средата на табелките пише Zeynep C. - от джамията на Зейнеп. Шадраванът вече е изремонтиран.

     dobrudjanka, и ти потвърждаваш нашите очаквания за Хейбелиада.
    
     velina_v, ние тръгнахме от часовника надясно, направихме кръг и се върнахме от другата страна. Струва ми се, че по-красиво би било в района на хотел Сплендид, но някой ден може и да проверим. Засега обаче ще пробваме с друг остров.
    
     Тaня67, 5-те ескалатора са към изхода до кула Галата (който всъщност не е съвсем до нея, но така се води). Към Истиклял водеше пътека след първия, нагоре колко ескалатора има, не зная.
     Разбира се, че не се сърдя за снимките, даже завиждам благородно, но с нашето апаратче нощни не стават, затова отидохме по светло. ще ти ги крадна, да знаеш.
     Катамаранът е добър вариант за отиване, особено в прохладна сутрин. На връщане обаче е задължително да се види гледката и да се усети морето и вятъра. Или обратното. А разликата във времето е 45 мин. към 90 мин.
    
     Сисссс, симулацията е кратка, а и се редуват плашещи моменти с успокояващи и дори разсмиващи, така че докато те дострашее, ще се смееш, или вече ще си навън.

     Ето я и втората част:

     Вторият ден започна с леко успиване от наша страна, късна закуска и разговор с камериерката, която беше влязла да почисти и смени кърпите, докато бяхме в ресторанта. Приятно се изненадахме, когато заговори на нашия език и споделихме едно „хубаво българско кафе” (това по нейните думи, всъщност – разтворимо на Карфур). Каза ни, че в Бакъркьой имало пазар в събота, явно не разбра какви сме ги търсили в Сапфир (не съм убедена дали изобщо знаеше какво е това), сподели, че няколко пъти е ходила до Каракьой(?!). Наистина се убеждавам, че част от местните не познават града такъв, какъвто го познаваме ние.
     Най-после тръгнахме и през площад Беязид

попаднахме в онзи огромен район за търговия, намиращ се между Капалъ чаршъ и Египетския пазар, за който бях чела, но не познавах. Следвайки наклона, безпроблемно се спуснахме към Еминюню, като междувременно направихме дребни покупки. После взехме ферибот до Кадъкьой. Цената е 87 куруша, а на връщане таксува единия от нас за 60 куруша. Видяхме Хайдарпаша - красива и на живо, като на снимките.

     Бяхме понатоварени, а и вече напичаше много сериозно, затова оставихме бика за връщането (оказа се, че остана за следващия път) и потърсихме автобус до Чамлъджа. Много са интересни комшиите – повечето не реагират на българското произношение на думата, или им трябва доста време да направят връзката, а разликата не е толкова голяма. Качихме се на автобус 14... не питайте коя буква и потеглихме. Пътьом, мъчейки се да чуем имената на спирките, в последния момент мярнах женската джамия - спирката е непосредствено до нея (остана за друг път). Шофьорът не бе отзивчив... въпреки, че го питахме за спирката, станахме непосредствено след Чамлъджа и натискахме копчето, той не ни спря на Туристик, говореше си по телефона и не се трогна особено. Спря в нищото, но се върнахме малко назад и се справихме с намирането на маршрута, начертан от Шебек. Ние обаче се изкачихме нагоре по Yildiran Sk. Уличката е много стръмна, изглежда без изход, но всъщност стълбички в края и отвеждат до Turistik Camlica Cd., който извива покрай оградата на парка и стига до входа му. Това се вижда от входа в посока Азия. Сградите в преливащи цветове силно ни впечатлиха, но нямах сили да търся по-добра видимост.

     Тъкмо, когато се откри гледката към Босфора и града, нашите мили оператори от М-тел ми пратиха СМС за цената на интернет трафика от Турция и за лимита, както и как мога да го увелича. Изтръпнах. Бях получила такъв с цените на повиквания и СМС-и още с влизането в Турция, но това по никое време направо ме изправи на нокти. Многобройнте антени там очевидно пречеха на сигнала, защото много трудно звъннах у дома, за да ни видят на камерата (което така и не стана) и се притеснявам, че може да е станала някаква интернет връзка, която да ми струва още една екскурзия. На тръни съм оттогава. Сами разбирате, че цялата тръпка от красотата на мястото отиде по дяволите. Пропуснах да кажа, че на път за Буюкада предния ден ми звъняха пък служебно, та се наложи да търся Wi-fi и да пиша съобщения от лаптопа и да ангажирам родителите ми да проверят, за да разбера, че няма от какво да се притеснявам. Изобщо, оттук нататък, никакъв телефон... минавам офлайн, или режим полет, или там каквото и да е, просто изчезвам от картата. Все пак не пропуснахме да направим снимки и да погледаме, пиейки чай.



     После потеглихме надолу, оказа се, че отново сме попаднали на маршрута на нашата картографка. Пътят не е много кратък, поне 20 минути, със сериозен наклон надолу. Намерихме спирката, а зад нея имаше чуден малък парк с детска площадка, спортни уреди и изкуствен водопад.

     Хванахме първия автобус, който ни вършеше работа. Непрекъснато минават, буквално на всяка минута има кола. Този беше до Юскюдар, пишеше си на самия автобус, номер не съм гледала. Колата беше нова, толкова нова, че миришеше на такава. Повечето автобуси изглеждат така, сякаш са излезли от завода през тази година... не знам как го правят. Може би затова в този нямаше нито информационни екрани, нито гласово обявяване на спирките, каквото има във всички, в които сме пътували. От Юскюдар взехме ферибот до Еминюню, а оттам с трамвая се прибрахме до хотела за душ и разтоварване.

Каква е цената на входа на новия аквариум и на плажа при него? Къде в Лалели е спирката на безплатните бусчета до аквариума? Картата за градския транспорт всички превозни средства ли обхваща?

Точно на празната пейка пред "водопада" от последната спирка си почивахме. Все пак това коя спирка е - само Чамладжъ или Чамладжъ туристик? Това беше на връщане. А на качване все още не мога да кажа от къде се качихме, но ще се опитам да дам ГПС координати някой път. Беше една улица право нагоре, без никакви завои и не сме се качвали повече от 10 минути бавно ходене (като за хора на възраст  ).

А ние какви премеждия имахме с Мтел! На мъжа ми му се наложи да проведе няколко служебни разговора, а след това трябваше спешно да търси интернет, за да може с Wi-Fi да свърши нещо. Изрично беше забранил да му се включва интернета към мобилните мрежи. Специално се върна в хотела, защото никъде не откри отворена мрежа. 2-3 часа след това му дойде съобщение нещо на тема интернет, данни и завършваше на 117 лева  . Чел-недочел реши, че са му таксували използване на интернет. Обади им се бесен на телефона, който са посочили за спешни случаи и който се таксува по 5-6 лева на минута. Е, изговори 3 минути с оператор на Мтел, за да разбере, че съобщението било с "ако", т.е. ако използва ... ще плаща по 117 лева. Е, не можаха да му вземат трицифрената сума, но 18 лева за 3 минути караница си ги плати  .

Фериботът от Принцовите острови до Кадъкьой е 1,30 часа, но на отиване спира само на остров Хейбелиада и пътува 1,10 ч. и то от Кабаташ.

Яна87, билетът за възрастни е 29 лири, а спирката на безплатните бусове я има написана някъде на предните страници. Всичко това го пише и в сайта на аквариума, който пък го има в първия пост, но и на Гугъл да го пуснеш, излиза веднага.

Те сайтовете са на турски и е трудно да ги разбера повечето 

Има ли смисъл да си резервира билет онлойн за Топ капъ? Големи ли са опашките?

     Таня67, и моите съобщения свършваха със 117, а преди това ме информираха, че 1МВ е близо 25 лв. Шокира ме това, че по никое време ми го пращат, точно когато имах проблем със свързването и понеже понякога забравям да блокирам сензорния екран, реших, че може и да е станала беля. Освен това мило ми предлагаха с едно обаждане да си увелича лимита от 117 лв. до този на картата - 200. Междувременно, понеже имаше проблем с връзката, се оказа, че ние звъним, не получаваме сигнал, а в Б-я получават и се притеснили защо звъним толкова много. И взеха, че вдигнаха, а мъж ми не съобрази поне да им каже къде сме и направо затвори... та 7 лв. без да обменим инфо. И съобщението ми така и не стигна до тях. Абе, казах аз, другия път - пълно затъмнение.
     45 минути срещу 90 минути е продължителността катамаран Кабаташ - Буюкада, със спиране само на Хейбелиада, спрямо ферибот Буюкада - Кабаташ, със спиране на всички острови.

     Продължавам с последната част:

     Докато отпочивахме и се освежавахме, реших да проверя в сайта къде точно се намира спирка Лалели на автобусите, защото искахме да отидем с авт. 39 до кафене Пиер Лоти. Добре, че погледнах. Маршрутът, буквално предния ден, е сменен (по-предния си разпечатах разписание от Беязид). Вече тръгва от Аксарай, а не от Беязид. Не можех да увелича или местя картата, за да видя къде точно е спирката, от която тръгва – нещо блокираше нета, или може би лаптопа. Това, а и напредналото време, ни накара да тръгнем за кафенето през Еминюню, откъдето с авт. 99 стигнахме до лифта по тъмно. И тук вече ръцете ми започнаха да се потят, заради моето скорошно преживяване по българските лифтове. Имаше огромна опашка – поне 100 човека, която се източи за около 10 минути. Лифтът се състои от 2х2 кабинки, които се разминават – когато едната е горе, другата е долу, лифтът спира, товари се и двете тръгват, за да си сменят местата. Всяка кабинка е за 8 човека, стените са прозрачни, само подът е плътен. Това бе леко изнервящо като визия, но за мое учудване нямах никакво неприятно усещане. Дали защото е кратко, или защото кабинките не са допотопни като на Ястребец, не зная, но беше супер. Така попаднахме горе, където беше пълно с хора, както на площадката за снимки, така и в заведението. Постояхме на алеята под кафето, за да ни видят от вкъщи (най-после, макар и за кратко, щото пък тая камера се върти, а на мъж ми не му се стоеше дълго), после се качихме и пихме чай, наслаждавайки се на гледката. (кафето е 4.80, чаят – 2.40, бонуси няма). Поснимахме, поядосвахме се, че не стават много хубави снимки с нашето сапунерче – ветеран

и потеглихме надолу. Покрай горната станция на лифта се тръгва по права, доста наклонена алея и се слиза към джамията Еюп. Ако искате от нея да се качите горе, трябва да минете от лявата страна на оградата, спрямо входа, който се вижда от камерата. От лифта видяхме, че има и друга, зигзагообразна и по-добре осветена алея, но не зная откъде тръгва тя и накъде води. След като позяпахме площада пред джамията, който е покрит с идеално гладък мрамор и се дивихме на това как се чисти този мрамор, непосредствено след края на вечерната молитва,

по уличките стигнахме до спирката, където си имаше информационно екранче, показващо кой автобус, в какво направление, и след колко минути, ще дойде. Отново с авт. 99 се върнахме на Еминюню, чудейки се колко биха оцелели такива екрани в България.
     До моста Галата хапнахме балък екмек, в комбинация с поредната лимонада. След това се поразходихме по пазара, който е ситуиран около моста по това време. Наистина е в пъти по-евтино, а стоката е същата – оригинални парфюми, маратонки и фанелки . Поне знаеш, че е за без пари.
     Планът ни беше да се приберем пеша, обаче моите крака нещо не искаха много да ходят. Повървяхме до сп. Гюлхане, където забелязахме, че няма надзорник и, копирайки местните, минахме гратис на спирката (заобиколихме загражденията и застанахме на перончето). Малко ме е срам, обаче за два дни и половина дадохме 70 лири за транспорт, пък и трябваше пак да зареждаме, ако не бяхме се вмъкнали така. Вече не ме е срам толкова.
     Прибрахме се, нахвърляхме багажа в сака, душ и в страната на сънищата.
  
     Неделята започна с навременно събуждане, закуска и кратка разходка. На мен вече ми беше тъжно, че си тръгваме, обаче бодро закрачихме към спирката за Таксим. Снимахме джамията Valide, която е с много красива орнаментика.

     На тази спирка също имаше табло, но докато го погледнем, един автобус замина, втория не го разпознахме като градски, защото беше целия облепен и двуетажен (да ни се чуди човек, нали и нашите са такива... ), но така или иначе, след 3-4 минути вече пътувахме към площада. Стига се изключително бързо и е много удобен вариант, ако не трябва да минаваш през историческата част.
     На Таксим беше пусто и спокойно. Гълъбите бяха там, почиващи по тревата и плочника около паметника, а някои от тях пиеха вода от фонтанчетата.

     Трамвайчето в лежерен ритъм се плъзгаше по познатата линия. Течеше санитарен час – в 2 пресечки видяхме цистерни, а служител почистваше мръсотията с мощна струя вода. По самия булевард също вървеше активно хигиенизиране.
     За тези, които трудно намират сладкарница INCI, съм я снимала спрямо МОЛ-а. Трудно се различава сред лъскавите фасади (на снимката е най-вляво).

     Св. Антоний отново ни посрещна с красивата фасада на прилежащите й сгради.

     По-надолу реших да пробваме да открием баклаваджийница Гюллюолу. Слязохме без проблем до трамвайната линия по пресечките на Истиклял, оттам стигнахме до джамията Kilic Ali Pasa, зад която, всъщност, се намира търсения обект. Да, ама малко се объркахме и попаднахме в едни пресечки, дето... Както и да е, стигнахме, но беше затворено. Аз, обаче, очаквах да намеря това:http://www.karakoygulluoglu.com/360/, а се оказа, че там се намира това:http://gurmemekan.blogspot.com/2012/07/karakoy-gulluoglu-karakoy_09.html. После на път за мост Галата видяхме и това:http://gurmemekan.blogspot.com/2012/07/karakoy-gulluoglu-karakoy.html. Отдалеч не бях сигурна в табелата, но сега виждам сградата и съм убедена, че е било това, обаче вече не разполагахме с време и оставихме баклавата за следващия път. Ако някой от любителите на марката може, нека обясни дали това е една фирма и изобщо да даде някаква яснота. Намерения от нас обект беше в доста безлюдна, поне по това време на неделята, уличка.
     Оттам през мост Галата отидохме до Египетския

за кафе Мехмед ефенди и с трамвая се върнахме обратно в хотела за душ и потегляне. Слязохме на Капалъ чаршъ, защото имахме поръчка за тахан халва. Купихме от Коска, сменихме малко пари, защото посвършиха и се върнахме в хотела.

     За тези, които ще бъдат настанени там - това е спирка Лалели на трамвая, а вдясната страна на снимката се вижда хотел Crowne plaza, непосредствено зад който се намира Ейфел. В албума след тази снимка може да се види как изглеждат стаите (снимала съм съседната, вече оправена, защото не съобразих да снимам нашата при пристигането)
     В хотела, за да не ми се размине без негативни лифтово-асансьорни преживявания двама араби се напъхаха при нас в асансьора и преди да успея да кажа, че сме „over cargo”, натиснаха копчето, при което кабината се изкачи с половин метър и спря. За да е пълен кефа, тия продължиха да натискат, докато не застанахме точно м/у етажите – виждаше се педя от вратата на първия етаж и малко повече от педя от тази на втория. Щях да откача... ако имаше повече пространство, сигурно щях да го удуша тоя, но прецених, че задъхвайки се, ще отнеме повече от въздуха ни. Имаше късмет, че с намеса от страна на мъжа ми, с по-спокойно натискане на копчетата, успяхме да „излазим” до втория етаж... иначе гаранция щях да го фрасна... може ли да си толкова тъп. Освен това има и втори асансьор, а и се движат бързо, не се налага да се чака много. На всичко отгоре, когато слязоха тия, техен събрат понечи да се качи... Така му изревах „NO”, че едва не влезе гърбом в отсрещната стая.
     След този негативен, но за радост, кратък, епизод, се приготвихме и потеглихме. Следваше безсмислено висене на Кабаташ – около 2 часа, докато се върнат „островитяните”, които ние запълнихме с кафе на брега на Босфора, до часовниковата кула на Долма Бахче. Бдителен служител на скенера видя в чантата ми сгъваемото ножче и ми го прибра срещу талонче. Минала съм няколко скенера с тая чанта, обаче тоя човек си заслужи заплатата . За разлика от миналия юни нямаше стиковка между групите и затова всички стояхме да чакаме, вместо 1 автобус да ни заведе в МОЛ-а, а друг – да чака пристигащите. Което ни спести чуденето какво да правим в търговския център. А и споделихме кафето с друга К.О.Т.К.И.      Спечелихме и една безплатна обзорна обиколка на града, която беше май по-дълга и интересна от платената такава.   
Бърза обиколка в супермаркет REAL, кратка почивка на кафето и потеглихме. Излизахме от града още доста време, между нови квартали и строящи се комплекси.

    
     По-рано, до Беязид, видяхме огромно ято щъркели. Помислих си, че те отиват на юг, а ние тръгваме на север. Те ще се върнат пролетта... надявам се, и ние!
    


     До скоро, Истанбул!

     Пълният албум - на същия линк: http://bili74.snimka.bg/travel/istanbul-2012.697831

Яна, аквариумът има вариант и на английски език. За Топкапъ май няма нужда от онлайн билет (поне ние не сме чакали повече от 5 минути, защото касите са много), но има някаква карта, която се купува по интернет (такъв спомен имам) и важи за няколко музея. С цената си от 75 лири (пак по спомен), е идеална за първо посещение, когато се разглеждат основните забележителности. В първи пост има информация.

Белята, започвам да чета

Влязох в сайта на аквариума и видях, че при онлайн закупуване има отстъпка от 20%! Някой знае ли какво искат да се покаже, когато се взима билет за учащ, защото аз съм студентка и евентуално бих могла да взема по-евтин билет?

     qna87, мисля, че за студентските намаления се ползват онези карти ISIC, които по незнайна за мен причина важат за студенти и преподаватели, но не и за учители.
     Таня67, пропуснах да кажа, че спирката пред "водопада" е Чамлъджа, или поне така излиза по картата, нямах време да видя дори какво пише. И тук, и на другата сутрин на път за Таксим, бях изумена от това как на всеки 30 сек. се появява автобус... изобщо динамиката на този град е страхотна. Не може да се сравнява с Варна, дори и със София. А хората, въпреки това, са невероятно спокойни.
     Сега, гледайки картата, установявам, че този ни е спрял чак след следващата спирка - Hastane. Тази линия завива надясно след Туристика. Но все пак не сме вървяли много повече от начертания маршрут. Добре, че навсякъде има табели с имената на улиците.

     Ха, на мен ли ми се привижда, или щъркелите в средата на ятото на снимката образуват нещо като сърце?!