Не съм чула във Варна все още, някой да е родил нормално след секцио 
- Публикувана: 8 авг. 2013, 06:33 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2014, 19:15 ч.
Окръжна Болница - Варна - тема 6
Моя колежка роди преди 8-9 месеца нормално след секцио в АГ и то бебе около 4 кг, но не помня името на лекаря й.
Моето раждане в ОБ-Варна мина отдавна, преди 8 месеца и отдавна се каня да споделя как мина. Ще копирам направо какво съм разказала на братовчедка ми девет дни след раждането, че поне са ми били пресни спомените:
"...за ОБ не ти препоръчвам. И не заради условията, типична българска държавна болница, а по-скоро заради отношението. Сега като се замислям, може би не беше чак толкова зле, ама тогава ми се виждаше всичко кошмарно.
Аз раждах със секцио без избор на екип. Приеха ме вечерта преди датата на операцията и ме настаниха в интензивна стая - няма нищо в нея (включително няма и ВЦ). На другия ден (деня на операцията) също престоях в тази стая, като ми бяха казали че на следващата сутрин ще дойдат да ми помогнат да се раздвижа. Бебчо ми го донесоха да го видя веднага щом излязох от упойката, но за много малко, само няколко минути. През целия ден, докато бях прикована за леглото многократно питах за бебето, но информация получих едва към полунощ. На следващата сутрин, когато трябваше да започне раздвижването, акушерките които застъпиха на смяна ми казаха да се оправям сама. Бяха ми казали също, че след като се раздвижа ще ме преместят в нормална стая. Големият проблем целия ден беше липсата на ВЦ в стаята и необходимостта да изминавам голямо разстояние, за да отида до общото (което е без седалка, а трябва да клекнеш и се сещаш с коремна операция как се кляка). За целия ден два пъти влиза доктор в стаята, само веднъж ме попита общо взето между другото как се чувствам (тъй като влизаше да види другите две момичета), никой през целия ден не ми погледна операцията. Към четири часа ходих да питам дали няма да ме преместят вече - отговорът беше че нямало свободни стаи. Десет минути по-късно дойдоха да ми кажат, че може да се преместя да изчакам някой да дойде да ми помогне с багажа. Никой не дойде да ми помогне - направих общо пет курса, за да си пренеса вещите и бебето. Бебчо ми го донесоха в деня след операцията, някъде към обяд. Оставиха ми го без да ми кажат нищо. Никаква помощ или упътване нито за грижи, нито за кърмене, нито обяснение какъв им е режима - нищо, просто ми го оставиха и това беше. Вечерта трябваше да ходя да им се моля да ми махнат и абуката, защото ръката ми беше започнала да посинява. Бебчетата стоят при майките през целия ден, взимат ги вечер към един часа и ги носят сутрин към пет и половина. Къпят ги веднъж на ден, сутрин. Информация се получава трудно - трябва постоянно да ходиш да питаш. Поради проблем със засукването на бебчо гърдите ми щяха направо да се пръснат, поради което изкарах и три общо взето безсънни дни, за да мога постоянно да си правя компреси и да се изцеждам. Имаше две жени, които ми помогнаха в тази ситуация и които общо взето ми вдъхваха кураж и ме успокояваха, че мога да се справя. Като цяло изкарах пет кошмарни дни и ако живот и здраве някога имам друго детенце, никога няма да отида в ОБ.". Все пак благодаря на господ и на д-р Димитрова (която ми направи секциото), че си имам живо и здраво детенце.
Та, това е, разочарована съм не от условията, които не бяха добри, а най-вече от отношението. За съжаление не мога да споделя мнение по отношение на мед.персонал, защото малко от тях носят баджове с имената си.
Извинявам се за дългия пост
и леко раждане на всички, които са избрали ОБ-Варна, дано останете по-доволни от мен.
"...за ОБ не ти препоръчвам. И не заради условията, типична българска държавна болница, а по-скоро заради отношението. Сега като се замислям, може би не беше чак толкова зле, ама тогава ми се виждаше всичко кошмарно.
Аз раждах със секцио без избор на екип. Приеха ме вечерта преди датата на операцията и ме настаниха в интензивна стая - няма нищо в нея (включително няма и ВЦ). На другия ден (деня на операцията) също престоях в тази стая, като ми бяха казали че на следващата сутрин ще дойдат да ми помогнат да се раздвижа. Бебчо ми го донесоха да го видя веднага щом излязох от упойката, но за много малко, само няколко минути. През целия ден, докато бях прикована за леглото многократно питах за бебето, но информация получих едва към полунощ. На следващата сутрин, когато трябваше да започне раздвижването, акушерките които застъпиха на смяна ми казаха да се оправям сама. Бяха ми казали също, че след като се раздвижа ще ме преместят в нормална стая. Големият проблем целия ден беше липсата на ВЦ в стаята и необходимостта да изминавам голямо разстояние, за да отида до общото (което е без седалка, а трябва да клекнеш и се сещаш с коремна операция как се кляка). За целия ден два пъти влиза доктор в стаята, само веднъж ме попита общо взето между другото как се чувствам (тъй като влизаше да види другите две момичета), никой през целия ден не ми погледна операцията. Към четири часа ходих да питам дали няма да ме преместят вече - отговорът беше че нямало свободни стаи. Десет минути по-късно дойдоха да ми кажат, че може да се преместя да изчакам някой да дойде да ми помогне с багажа. Никой не дойде да ми помогне - направих общо пет курса, за да си пренеса вещите и бебето. Бебчо ми го донесоха в деня след операцията, някъде към обяд. Оставиха ми го без да ми кажат нищо. Никаква помощ или упътване нито за грижи, нито за кърмене, нито обяснение какъв им е режима - нищо, просто ми го оставиха и това беше. Вечерта трябваше да ходя да им се моля да ми махнат и абуката, защото ръката ми беше започнала да посинява. Бебчетата стоят при майките през целия ден, взимат ги вечер към един часа и ги носят сутрин към пет и половина. Къпят ги веднъж на ден, сутрин. Информация се получава трудно - трябва постоянно да ходиш да питаш. Поради проблем със засукването на бебчо гърдите ми щяха направо да се пръснат, поради което изкарах и три общо взето безсънни дни, за да мога постоянно да си правя компреси и да се изцеждам. Имаше две жени, които ми помогнаха в тази ситуация и които общо взето ми вдъхваха кураж и ме успокояваха, че мога да се справя. Като цяло изкарах пет кошмарни дни и ако живот и здраве някога имам друго детенце, никога няма да отида в ОБ.". Все пак благодаря на господ и на д-р Димитрова (която ми направи секциото), че си имам живо и здраво детенце.
Та, това е, разочарована съм не от условията, които не бяха добри, а най-вече от отношението. За съжаление не мога да споделя мнение по отношение на мед.персонал, защото малко от тях носят баджове с имената си.
Извинявам се за дългия пост
и леко раждане на всички, които са избрали ОБ-Варна, дано останете по-доволни от мен. 
Мен пък въобще не ме учудва поста и, ама въобще 
Когато е пълно с родилки и става пълна лудница в тая болница
Малко пресонал много родилки!! За съжаление никой нищо не прави по въпроса, същата работа е и с детските градина /малко извън темата за което се извинявам 
/ но и там е много деца малко учителки 
Нямаме оправия и това е 
Когато е пълно с родилки и става пълна лудница в тая болница
Малко пресонал много родилки!! За съжаление никой нищо не прави по въпроса, същата работа е и с детските градина /малко извън темата за което се извинявам / но и там е много деца малко учителки Нямаме оправия и това е
И за мен постът serendipity_85 е изненадващ. Вероятно е въпрос на очаквания и подготовка какво да правиш сам и на какво можеш да разчиташ за помощ. Каквото съм попитала и поискала нищо не ми е било отказано. Вярно е, на моменти трябва да си по-настоятелен, но да чакаш някой сам да дойде да ти предложи нещо ...
Момичета по повод липсата на помощ и упътване за грижи, кърмене и обяснение какъв е режима на бебето искам да ви разкажа един виц:
Ражда една млада жена и веднага след раждането отива при възрастен педиатър с много добра репутация и дългогодишен опит и казва:
- Докторе аз родих. Казвай сега как да го гледам това дете, как да го възпитавам, как да му говоря, на какво да го уча?
Докторът я поглежда изпод очилата и казва:
- Оооо, ти си закъсняла много, моето момиче. Трябваше да дойдеш преди 9 месеца!
Изводите: всеки сам за себе си!
Момичета по повод липсата на помощ и упътване за грижи, кърмене и обяснение какъв е режима на бебето искам да ви разкажа един виц:
Ражда една млада жена и веднага след раждането отива при възрастен педиатър с много добра репутация и дългогодишен опит и казва:
- Докторе аз родих. Казвай сега как да го гледам това дете, как да го възпитавам, как да му говоря, на какво да го уча?
Докторът я поглежда изпод очилата и казва:
- Оооо, ти си закъсняла много, моето момиче. Трябваше да дойдеш преди 9 месеца!
Изводите: всеки сам за себе си!
Не знам какво толкова ви изненада, просто изразих личното си преживяване, не натрапвам мнението си на никого, нито съветвам да не се ражда в ОБ. Както казах, благодаря на д-р Димитрова, а и на останалия персонал, че имам живо и здраво бебче, на което се радвам вече осем месеца Това е най-важното! Има една докторка, от неонатолозите, на която съм много благодарна, за съжаление не знам името
А естествено, че е въпрос на очаквания... Аз лично очаквах човешко отношение. Очаквах в болница, в която лежа за наблюдение, някой да ме наблюдава поне веднъж дневно. Очаквах медицинският персонал да дава еднозначни отговори на поставени въпроси, а не всеки път да получавам различни отговори. Далеч съм от мисълта, че трябва да стоиш и да чакаш някой да дойде сам да ти предложи помощта си. Но някакси не съм очаквала, че два дни никой няма да погледне операция! Не очаквах, че ще трябва да пишам права (извинявам се за израза), не очаквах че няма да имам топла вода. Не очаквах, че ще трябва да ходя да се моля да ми дадат храна за бебчето, тъй като имам проблеми с кърменето, с които те са запознати - храна, която след молбата ми не получих! Разни такива неща не съм очаквала и бях разочарована, когато се случиха.
И пак казвам - това че аз останах разочарована, не означава, че мястото е лошо. Просто при мен така са се случили нещата, може и да съм била малко по-емоционална и чувствителна след раждането и да съм имала нужда от малко повече внимание и деликатност (не очаквах да съм някаква лигла, ама пък може и така да е). Да го имат предвид другите предварително неподготвени лигли
Ако е от значение - раждах без избор на екип.
Това е най-важното! Има една докторка, от неонатолозите, на която съм много благодарна, за съжаление не знам името А естествено, че е въпрос на очаквания... Аз лично очаквах човешко отношение. Очаквах в болница, в която лежа за наблюдение, някой да ме наблюдава поне веднъж дневно. Очаквах медицинският персонал да дава еднозначни отговори на поставени въпроси, а не всеки път да получавам различни отговори. Далеч съм от мисълта, че трябва да стоиш и да чакаш някой да дойде сам да ти предложи помощта си. Но някакси не съм очаквала, че два дни никой няма да погледне операция! Не очаквах, че ще трябва да пишам права (извинявам се за израза), не очаквах че няма да имам топла вода. Не очаквах, че ще трябва да ходя да се моля да ми дадат храна за бебчето, тъй като имам проблеми с кърменето, с които те са запознати - храна, която след молбата ми не получих! Разни такива неща не съм очаквала и бях разочарована, когато се случиха.
И пак казвам - това че аз останах разочарована, не означава, че мястото е лошо. Просто при мен така са се случили нещата, може и да съм била малко по-емоционална и чувствителна след раждането и да съм имала нужда от малко повече внимание и деликатност (не очаквах да съм някаква лигла, ама пък може и така да е). Да го имат предвид другите предварително неподготвени лигли
Ако е от значение - раждах без избор на екип.
Именно за това е според мен тази тема. За тези които ще раждат в ОБ според мен си е задължително да почетат тук няколко месеца и дасе запознаят с условията
И мен никой не дойде да ме раздвижи, раздвижих се сама, защото нямах търпение да си гушна бебето. И на мен никой не ми е кавал какво да го правя бебето. Виках една санитарка да ми покаже как се сменя памперс
Показа ми жената 
В стаите има залепен график на бебетата. Кога се хранят, кога спят, кога е визитацията, кога ги къпят и т.н. Както и едни много полезни информационни табла относно кърменето и храненето. Топла вода има постоянно в общата баня срещу интензивната стая. Както и една от най-добрите консултантки по кърмене, които съм срещала (Симонета) работи в ОБ. Неонатолозите са големи темерути, постоянно трябва да се притесняват за инфо. И да, персонала не достига Та тези неща, ако се знаят предварително, престоя в ОБ ще е по-спокоен мисля
Относно прегледите, аз докато бях там ни преглеждаха всеки ден на визитацията.
Моите впечатления са почти същите, като на serendipity_85, но аз като цяло съм доволна. Явно наистина е до нагласата. За мен беше важно всичко със раждането да мине ок и бебчето да е здраво. От там нататък всичко са бели кахъри. Не съм очаквала никакво отношение, ако търсех отношение щях да отида в МД.
И мен никой не дойде да ме раздвижи, раздвижих се сама, защото нямах търпение да си гушна бебето. И на мен никой не ми е кавал какво да го правя бебето. Виках една санитарка да ми покаже как се сменя памперс
Показа ми жената В стаите има залепен график на бебетата. Кога се хранят, кога спят, кога е визитацията, кога ги къпят и т.н. Както и едни много полезни информационни табла относно кърменето и храненето. Топла вода има постоянно в общата баня срещу интензивната стая. Както и една от най-добрите консултантки по кърмене, които съм срещала (Симонета) работи в ОБ. Неонатолозите са големи темерути, постоянно трябва да се притесняват за инфо. И да, персонала не достига Та тези неща, ако се знаят предварително, престоя в ОБ ще е по-спокоен мисля Относно прегледите, аз докато бях там ни преглеждаха всеки ден на визитацията.
Моите впечатления са почти същите, като на serendipity_85, но аз като цяло съм доволна. Явно наистина е до нагласата. За мен беше важно всичко със раждането да мине ок и бебчето да е здраво. От там нататък всичко са бели кахъри. Не съм очаквала никакво отношение, ако търсех отношение щях да отида в МД.
Исках да споделя и друго дано на никому не се случи, че е доста неприятно. Аз бях с избор на екип секцио слагат ме на операционната маса и тъкмо щяхме да ме упояват и се чува бързо сваляйте я от масата има друга родилка спешно за секцио еми извинявайте много, но там трябва да има поне две операционни зали. Нямате си на представа колко е неприятно все пак не отивам да пия кафе, а на операция така се наложи и да те махнат от масата незнам каква нагласа трябва да имам за да го приема за нормално мен ми трепереше д-то от операцията и тъкмо си викам всичко ще мине и ще си видя бебка и айде чаках сигурно час, който ми се стори цяла вечност!!!! Аз съм много доволна от една пълничка санитарка много мила беше с мен и много готина не и знам името но много много я За кърменето при моя престой нямаше никакви консултанти Една от персонала ме стисна много за г-дата и ми вика ти нямаш май много кърма ама го кърми бебето. Така два дена аз уж си кърмя бебето, а то реве ли реве милото и добре, че се появи една мила неанатоложка, която каза абе какво правите вие съответно на колежки не виждате ли, че на бебето много му падат килограмите давайте бързо АМ,а аз преди това се молех по коридорите да ми дадат мляко, но всеки ми вика кърми си бебето добре, че тя го изтегли да види че наистина бебето не се храни!!!!!
Така, че незнам какво да очаквам от болница ами за първо раждане ми беше голям шок
Така, че за второ живот и здраве вече ще се държа по друг начин определено
Всеки си има собствено мнение за болницата, така че когато някой не е доволен много Ви моля не нападайте
За кърменето при моя престой нямаше никакви консултанти Една от персонала ме стисна много за г-дата и ми вика ти нямаш май много кърма ама го кърми бебето. Така два дена аз уж си кърмя бебето, а то реве ли реве милото и добре, че се появи една мила неанатоложка, която каза абе какво правите вие съответно на колежки не виждате ли, че на бебето много му падат килограмите давайте бързо АМ,а аз преди това се молех по коридорите да ми дадат мляко, но всеки ми вика кърми си бебето добре, че тя го изтегли да види че наистина бебето не се храни!!!!!Така, че незнам какво да очаквам от болница ами за първо раждане ми беше голям шок
Така, че за второ живот и здраве вече ще се държа по друг начин определено Всеки си има собствено мнение за болницата, така че когато някой не е доволен много Ви моля не нападайте
Моите впечатления са почти същите, като на serendipity_85, но аз като цяло съм доволна. Явно наистина е до нагласата. За мен беше важно всичко със раждането да мине ок и бебчето да е здраво. От там нататък всичко са бели кахъри. Не съм очаквала никакво отношение, ако търсех отношение щях да отида в МД.
И аз се присъединявам към вашите мнения V.A.V.A i serendipity_85 макар и с опит от преди 4 години, нямах раздвижване след секциото, сама си стигнах до стаята на следващия ден, ходих да се моля да ми дадат бебка, никой никакво инфо не ти дава ей така, но въпреки всичко пак бих родила там именно защото нямам никакви очаквания освен от израждащия ме лекар от който бях супер доволна и той беше човека който си ме контролираше та дори и за кърменето, как се храни детето и т.н. от останалите - никакво внимание ( поне в моя случай )! Може и да е жалко, да трябва да изискваме повече, но и аз все си мисля и от тяхна гледна точка, че и те са хора подложени на стрес и изморени от системата, макар че това си е кауза и като не ти харесва работата нямаш място там....
Относно нормалното раждане след секцио-има такива жени и то доста, но май наистина само в АГ го правят тук във Варна. След седмица влизам в 9ти месец и ще разберем какво ще става:-)))
Здравейте отново!
Бях ви писала да ви поискам съвет преди 10-тина дни. Вече сме си у дома и се гледаме. Исках да ви разкажа и аз на кратко как минаха при мен нещата.
Приеха ме в 3 часа през нощта с 2 см разкритие и мн силни контракции на 5 минути. при прегледа в 7 часа ми се спука мехура и водите бяха наистина силно редуцирани и зелени на всичкото отгоре. Имаше някакви усложнения и при раждането, но благодарение на д-р Георгиева, която беше на смяна, ми се размина секциото по спешност. Много съм доволна от нея и акушерките.
На втория ден бебо разви инфекция и бяхме на 2 антибиотика 7 дни (затова и не съм писала по-рано). Всеки ден след детската визитация идваше дежурният неонатолог и ни даваше пълна информация как са бебетата. Това, което не ми хареса, беше, че бях 3 дни във втора стая срещу родилна зала, а и се случи някакъв бум на бебета, та бая раждания преживях. Това си беше много изтощително, защото нямаше въобще начин да си почина. После ме преместиха в друга стая и всичко си дойде на мястото.
За финал бих искала да кажа, че съм изключително доволна предвид голямата натовареност на персонала. Радвам се, че вече сме си вкъщи и препоръчвам ОБ на тези бъдещи майчета, които още не са решили къде да раждат. Аз поне не усетих никакво по-различно отношение, въпреки че не съм с избор на лекар или екип
Бях ви писала да ви поискам съвет преди 10-тина дни. Вече сме си у дома и се гледаме. Исках да ви разкажа и аз на кратко как минаха при мен нещата.
Приеха ме в 3 часа през нощта с 2 см разкритие и мн силни контракции на 5 минути. при прегледа в 7 часа ми се спука мехура и водите бяха наистина силно редуцирани и зелени на всичкото отгоре. Имаше някакви усложнения и при раждането, но благодарение на д-р Георгиева, която беше на смяна, ми се размина секциото по спешност. Много съм доволна от нея и акушерките.
На втория ден бебо разви инфекция и бяхме на 2 антибиотика 7 дни (затова и не съм писала по-рано). Всеки ден след детската визитация идваше дежурният неонатолог и ни даваше пълна информация как са бебетата. Това, което не ми хареса, беше, че бях 3 дни във втора стая срещу родилна зала, а и се случи някакъв бум на бебета, та бая раждания преживях. Това си беше много изтощително, защото нямаше въобще начин да си почина. После ме преместиха в друга стая и всичко си дойде на мястото.
За финал бих искала да кажа, че съм изключително доволна предвид голямата натовареност на персонала. Радвам се, че вече сме си вкъщи и препоръчвам ОБ на тези бъдещи майчета, които още не са решили къде да раждат. Аз поне не усетих никакво по-различно отношение, въпреки че не съм с избор на лекар или екип
