Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

Теоретично - 6 месеца след операция, ако всичко е наред и няма усложнения може да се започнат опитите.

На практика - дали ще се съгласят да ти асистират за VBAC зависи от географската ширина, прогнозата за времето и с кой крак е станал сутринта доктора. 
Мненията на лекарите варират от "може и веднага" до "никога".

Ние имахме голям мерак за породени, но за да си увелича шансовете за VBAC пред лекарите решихме да изчакаме 18 месеца след операцията. Накрая въобще не опрях до мнението на лекарите, но това е друга история вече...

За съжаление си е баш така...

Yoanna, прекрасна новина! Да ви е честита Вяра.
Elisha, дано успете да поговорите пак. Предполагам мъжът ти просто се страхува за теб, защото наистина знаем как се представят нещата в България относно VBAC. Аз лично го подхванах моят още от самото начало - показвах статии, статистика, плюсове/ минуси...всичко, което е необходимо 

  аман от настроения-докторски-ВСЯКАКВИ  . Та мисля си аз, ако нещата с второто ми се получат и си ида в някое родило без да се уговарям с лекар след като раждането е започнало, дали ще посмеят да направят второ секцио. Някоя мама има ли която е процедирала по този начин?

Бях и на доктор всичко е на ред и ми казаха че няма причина ако реша да имам второ да не е по нормален начин, за съжаление въпросния лекар не води раждания, но пък е доста начетен и определено е против секциото и това че се прави безпричинно, даже ми се скара че съм се навила да ми го направят, но тогава ми откриха уж някаква бактерия и казаха че няма как по друг начин. Странно ми е как уж имах бактерия от която след раждането нямаше и следа, пък била страшно упорита 

Никой не може да ти направи секцио насила, но си помисли добре дали точно в този момент ще бъдеш в състояние да противостоиш на евентуален натиск и дори заплахи от страна на лекарите.

Абсолютно си е възможно и мисля, че имахме и жени от темата, които са процедирали така. 
Лично за мен, ако нямаш доверен лекар, който да те подкрепя, независимо за какво иде реч, по-добре без избор на екип.

Лекси е права, че никой не може да те накара да влезеш в операционната насила. 
Дула, таткото или друг добре подготвен придружител могат да са доста от полза да адвокатстват по време на раждането и да държат настрана досадници.

Оф, мъжка му работа. Когато не разбират нещо е по-лесно да го отричат, отколкото да се поровят за малко информация. Засега разчитам само на подкрепата на наблюдаващата ме АГ, тя ни е роднина и на нея има пълно доверие, дано поне тя подкрепи идеята за ВБАК. Тя не изражда, не познавам друг лекар, на който имам доверие, така че засега и аз ще раждам при който се падне.

ElishaC аз приех много трудно раждането на Вики (секцио). Много ми тежеше и това, че мъжа ми явно не разбираше защо се чувствам толкова зле и нещастна, при положение, че изхода от ситуацията беше положителен. Най-накрая седнах и си поговорих много откровено с него, обясних му как се чувствам и как възприемам ситуацията и той ми каза, че каквото и да стане за в бъдеще ще ме подкрепи. Решихме да отложим момента с бебето за още година и половина - две, защото, колкото и не добре да се чувствам в момента, не съм готова все още за още едно дете. Надявам се искрено да се получат нещата при теб и стискам палци  . Много ви се радвам, защото чрез вас събирам сили и положителна енергия за когато настъпи и моето време

Уф, мъжете! Аз искрено завиждам на тези от вас, които получават пълна и безотказна подкрепа от половинките си. Аз си признавам, не съм раждала секцио, но харесвам темата ви, защото абсолютно и безусловно подкрепям правото на всяко дете да дойде на този свят по възможно най-естествения и приятен за всички начин ( в това число не влиза работното време на лекаря). Моят мъж по повод разговори за следващото ни раждане и моите обяснения какво искам и какво очаквам, след като му казах, че ще му дам материали да чете, каза - "Щом ти го казваш, значи е така и няма нужда друго да чета, за да ме убедиш"  Мъже, какво да се прави.
Иска ми се да споделя историята на моя братовчедка, българка, женена за англичанин, живеят в УК. Първото си дете поради прееклапсия роди със секцио в 34 г.с. по протокол - спешен прием, завършена кортикостероидна профилактика, детето в интензивно отделение, но хранено само с кърма, без АМ, шишета, сиситеми - всичко според желанието на родителите на 100%. Второто раждане 3 г и половина по-късно никой дори не е повдигнал въпроса за секцио, приемат си я за нормално раждане, когато раждането вече си е напреднало, ражда си по нормален път бебе с тегло над 4 кг и на следващия ден са си вкъщи. Иска ми се някога и при нас жените да са спокойни, че нещата биха протекли така - леко, спокойно и носещо удовлетворение раждане.

Любопитка 

Преди малко попаднах на тази статия.
http://evidencebasedbirth.com/what-is-the-evidence-for-pushing-positions/
Става въпрос за това в каква поза се намира майката по време на напъните. 

Здравейте, момичета,

отбивам се за малко по-подробен разказ за моето VBA2C раждане, дано да е от полза на някоя от вас. Аз продължвам да събирам емоциите си и да подреждам събитието в мислите си, така че се извинявам, ако звуча разпиляно...

Предисторията: след 2 секцио, през третата бременност с мъжа ми се подготвяхме много, четяхме, мислихме върху прочетеното, обсъждахме, подготвяхме се и с дула. Изяснихме си как бихме искали да протекат нещата. Към края на бременността избрахме VBAC подкрепящ лекар, д-р Друмев от МД Варна.

Раждането не започна както очаквах; имах нерегулярни контракции от четвъртък вечерта до неделя вечерта. Започваха вечер, спираха в ранните сутрешни часове. В петък към 18 часа започнаха да се засилват. Започна да ми пада и тапата (т.е. имах леко кървене, което продължи до самото раждане). Когато станаха на около 5 минути решихме да отидем в болницата... и ни върнаха, 0 см разкритие. Играта на нерви започна...

В събота се чухме с д-р Друмев, той спокойно ни каза, 'а, така ли, ами значи ако нищо не се случи, елате в понеделник...' Ние си мислим, че раждаме, той: понеделник... Но се оказа прав; в събота през деня контракциите пак замряха, макар че ги усещах от време на време. Вечерта се засилиха, усещаха се и по-различни, но не бяха регулярни и не зачестиха, така че пропуснахме ходенето в болницата.

В неделя вече бях много изтощена, лежах през почти целия ден, макар че нямах редовни контракции; опитахме се да се разходим, но нямах сили, а и не ми беше приятно да се превивам от болка насред улицата... Така че, почивка в леглото... Бавно се промъкваше отчаяние, особено след като прочетохме, че такъв prodromal labor може да продължи доста дълго... Близките ни почваха да оказват ужасен натиск, опитах се да се изолирам, просто не можех да се справям и с техните притеснения в този момент. Усетих колко важна е опората на мъжа до мен; той беше буфер, и едновременно с това не преставаше да ми помага да се справям с болката...

Вечерта в неделя контракциите постепенно станаха по-силни и по-болезнени и почти не можехме да намерим начин да ги облекчим. Около 3 часа сутринта в неделя бяхме в Майчин дом, а аз бях с 5 см разкритие! Не можех да повярвам! Настанихме се в стаята за активно раждане. Бяхме сами, само от време на време идваха за кратко да мерят тоновете. Когато дойде нашият лекар го попитах дали щом досега съм раждала 50 часа, сега ще раждам още 50, а той ми каза с усмивка, че днес трябва да родя. Уплаших се, бях сигурна, че няма да стане днес...

Влязох във ваната около 6:45 часа, когато започна много да ме боли; помагаше, особено да се отпусна между контракциите. Емо ми напомняше да дишам и че скоро ще мине... И малко преди 7 часа бях с 8 см! Продължавах да не вярвам. Водите ми не бяха изтекли, болките бяха поносими, не можеше да съм толкова близо... Много скоро след прегледа за разкритие усетих бебето съвсем ниско, не успях да сдържа вика си по време на контракцията и загубих контрол. Излязох от ваната, казах на Емо да извика екипа, но те вече бяха там.  Аз бях в странно състояние; не усещах напъни, но чувствах, че бебето излиза. Някак ме убедиха да се кача на стола, за да родя; беше ме страх. Все пак успяха и след няколко контракции, за по-малко от 10 минути, в 7:28, се роди Вяра... Тези 10-15 минути в края на раждането бяха единственото време, когато загубих контрол и ориентация и бях страшно благодарна на лекаря и акушерката, които ме окуражаваха и ми помагаха.

След раждането изчакахме да спре да пулсира пъпната връв;  Вяра беше първо на корема, после на гърдата ми. Изчакахме плацентата да се роди спонтанно; бяхме се разбрали и за дигитална ревизия на матката (с пръст, без упойка, не боли); имаше и малко за шиене. Докато приключим с тези неща, Вяра беше в татко си, взели са я само за 5 минути за теглене и мерене...

Макар много да го желаех, не съм посмяла да си представя, че ще родя така, това раждане беше благословение! Благодаря на всички, които бяха до нас, по всякакъв начин.

yoanna Ихаааааааааа


Ти описа моето мечтано раждане 

Искрено се надявам след време и аз да се похваля с разказ като твоя.

Йоана страхотен разказ, страхотно раждане !!! Честито !!!

Йо, звучи невероятно! Браво на всички вас и най-вече на прекрасната малка Вяра!

Йо, минало е чудесно! Супер сте се справили всички!