Отговори
# 405
  • София
  • Мнения: 1 273
yoanna приказен разказ! връщаш ми вярата в чудеса! ще се поровя в профила ти, но би ли споделила причините за предишните секцио и интервалите между ражданията Praynig

# 406
  • Мнения: 695
Благодаря ви за милите думи Simple Smile Аз отдавна вярвам в чудеса; самото раждане на дете, каквото и да е то, не е ли едно голямо чудо? Simple Smile Мисля че едва ли някой може да отрече това.

yoanna приказен разказ! връщаш ми вярата в чудеса! ще се поровя в профила ти, но би ли споделила причините за предишните секцио и интервалите между ражданията Praynig

Нарочно не влизам в детайли, тъй като причините за 2те ми секцио нямат връзка с раждане / родова дейност и нямат отношение към следващите раждания; преди 6 години се роди голямата ми дъщеря, със секцио поради забавено вътреутробно развитие; второто секцио беше 2г. и 10 месеца по-късно, просто ре-секцио поради предишното (тогава не успях да се преборя за ВБАК по ред причини, въпреки че имах желание). От него са минали 3 години и 3 месеца. След всичко, през което преминахме, се надявам най-после да се убедя, че във всичко, което ни се случва, има смисъл. И първото, и второто ми раждане, макар и секцио, всяко по свой начин, бяха за мен повратни точки и ме водеха в определена (добра) посока. А третото... казах ви, благословение...  

# 407
  • Мнения: 695
Напоследък в американската ФБ група за ВБАК често попадам на истории за family centered cesarean, не знам на български как ще му кажем. Идеята е, че по време на операцията майката е будна, поне едната й ръка е свободна, при нея е бащата, може и дула или някой друг, бебето се слага веднага на гърдите й кожа до кожа, оставя се да суче (в последната история, която прочетох, е сукало 1 час (!!!), докато са зашивали майката, за която е било трето секцио и операцията е била сложна; бащата е помагал да го държат на гърдата), пъпната връв се клампира, когато спре да пулсира... Т.е. бебето е със семейството си и се прави най-доброто за него непосредствено след раждането.

Мисля си, че планирайки ВБАК и пишейки план за раждане, може би е добра идея да обсъдим и този вариант с лекаря. Ако в крайна сметка, по някаква причина, се наложи секцио, то да е щадящо за бебето... Мисля че някой беше споделял че е възможно такова раждане във Варна, но не съм убедена... Аз в интерес на истината опитах да преговарям и за това, в случай че се наложи спешно секцио, но за кожа до кожа и засукване в операционната не можах да пробия. Факт е обаче, че хората го правят и е въпрос на време и на достатъчно много зададени въпроси, за да се случва и при нас.  

# 408
  • Мнения: 926
Напоследък в американската ФБ група за ВБАК често попадам на истории за family centered cesarean, не знам на български как ще му кажем. Идеята е, че по време на операцията майката е будна, поне едната й ръка е свободна, при нея е бащата, може и дула или някой друг, бебето се слага веднага на гърдите й кожа до кожа, оставя се да суче (в последната история, която прочетох, е сукало 1 час (!!!), докато са зашивали майката, за която е било трето секцио и операцията е била сложна; бащата е помагал да го държат на гърдата), пъпната връв се клампира, когато спре да пулсира... Т.е. бебето е със семейството си и се прави най-доброто за него непосредствено след раждането.

Звучи чудесно! Чела съм много подобни такива истории, peaceful caeserian, един вид. За съжаление, при мен е или VBAC или нищо. Имам голяма татуировка на кръста, която не позволява частична упойка, а обща  Confused

# 409
  • Мнения: 2 358
Какво общо има татуировката с упойката  Shocked Стана ми интересно, за пръв път чувам, че може да има проблем. Аз имам няколко татуировки, среден размер,но никой нищо не ми е казвал по въпроса. Моето сецио беше със спинална упойка

# 410
  • Мнения: X
Изказвам предположение: може би не се виждат добре прешлените на гръбнака.


Ако случайно зараждам някой ден пак, към такова секцио ще се стремя. Вече не ми е важно как точно ще родя, но си искам бебето веднага.

# 411
  • Мнения: 926
Какво общо има татуировката с упойката  Shocked Стана ми интересно, за пръв път чувам, че може да има проблем. Аз имам няколко татуировки, среден размер,но никой нищо не ми е казвал по въпроса. Моето сецио беше със спинална упойка

Анастезиолога ми отказа спинална упойка. Татуировката ми заема целия кръст и стига до половината на гърба ми  Whistling. Мисля, че освен прешлените, имаше и притеснение за попадане на оцветена тъкан. Дори след раждането ме пита дали ще позволя на дъщеря си да си направи и тя някой ден татуировка. Казах и, че това би било нейно решение  Joy

# 412
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Днес точно четох една много хубава история за "фамилно секцио". Въпреки, че не било практика в болницата са успели да убедят екипа бащата и дулата да присъстват и да дадат бебето на майката веднага за да засуче. Била първия случай при който някоя жена е кърмила на операционната маса, по време на операцията.

# 413
  • Мнения: 2 358
Sylvana благодаря за отговора, на мен кожни лекари са ми се правили на интересни, какво кощунство било и т.н.. Много мразя такива въпроси "ще позволиш ли на детето си" - че то ако е решило и да не разрешиш пак ще си направи  Crazy.

Това с "фамилно секцио" звучи много приятно мисля да поразпитам ако се наложи секцио, дали ще позволят, въпреки, че мисля, че ще ме погледнат пак като луда и ще  ме отрежат, но от питане не боли

# 414
  • Мнения: 695
Sylvana, защо да е ВБАК или нищо, би могла все пак да търсиш вариант възможно най-рано да си с бебчето. Във Варна в различните болници дават бебето различно, от 48 часа след секциото до веднага след като излезеш от упойката... И за бебето, и за майката ранният контакт след раждането могат много да допринесат за адаптацията, за кърменето, за възстановяването... И в крайна сметка този контакт е най-естественото нещо, ако няма някакви противопоказания, можем да го изискваме.

Друго нещо, което се сещам че може да се поиска, е бебето да не се къпе веднага след секциото и да се даде на бащата, докато майката излезе от упойка...

rendence, тук май всички малко или много трябва да свикнем да ни гледат като луди, то си е част от играта Simple Smile За отрязването... от питане глава не боли наистина, аз обикновено като имам да питам нещо важно взимам и подкрепление (таткото, добре подготвен теоретично).   

# 415
  • Мнения: X
Аз имах такова секцио - в присъствието на бащата и дула, за съжаление бебето не можеше да е при мен. Но в конкретната болница не е никакъв проблем.

# 416
  • Мнения: 926
yoanna нямам в момента как да обсъждам, тъй като и самия момент е далечен. Както и да се стекат обстоятелствата ще е по-различно от първото ми секцио, дори и заради това, че ще съм по-информирана и съумяваща да контролира ситуацията, до колкото е възможно. Липсата на контрол е нещото, което ме срина тогава  Grinning

# 417
  • Мнения: 695
yoanna нямам в момента как да обсъждам, тъй като и самия момент е далечен. Както и да се стекат обстоятелствата ще е по-различно от първото ми секцио, дори и заради това, че ще съм по-информирана и съумяваща да контролира ситуацията, до колкото е възможно. Липсата на контрол е нещото, което ме срина тогава  Grinning
Определено това да сме информирани и ние да взимаме решенията прави нещата съвсем, съвсем различни Simple Smile

# 418
  • ул. "Мечтание"
  • Мнения: 6 140
Ако спрете да искате позволение и започнете да имате изисквания към лекари и персонал нещата много се променят!   Hug Hug Hug

Прави ми впечатление колко често се коментира, че някой ще поиска позволение за еди какво си... Тц... рядко това е успешна практика. Rolling Eyes

# 419
  • Пловдив
  • Мнения: 1 154
Йоана, честито на теб, на таткото и на всичките ви близки! Жива и здрава малка борбена принцеса!!!

Разказът ти звучи толкова невероятно, че един път се върнах да прочета началото: дали наистина се е случило или така би искала да се случи!!!
Даваш надежда на толкова много от нас  Hug

Браво на лекаря и на екипа. Да те върнат да си стоиш два дена вкъщи с контракции...след две операции...и докторът да ти казва "спокойно"!!!!!  #Crazy  #Crazy  #Crazy

А докторът преглежда ли ти белега по време на контракциите да ти каже дали е изтънял, ще позволи ли чакане, дали не е опасно...

И най-много БРАВО на мъжа ти! Това май е най-голямата подкрепа. Аз вече си мисля, че мъже, които се потапят толкова надълбоко в раждането, усещането на жената и всичко останало...са някакъв мит. Но....явно ги има. Може да са свършили вече.  Mr. Green
Моят мъж, както и близките ми, само ми опяваха, че много рискувам, не си заслужава и т.н. А това много много много ми оказа влияние. Уж бях решила да не се дам и да разчитам само на себе си...

Общи условия

Активация на акаунт