Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема5

Колкото и да ти се иска да не се поддаваш, когато най - близките ти хора не са до теб ... няма как. Мъжчето ме подкрепя, но и много вярва на докторката ми. аз също и гласувам 1000% доверие и колкото и да мечтая за нормално раждане, след като тя преценява, че е много рисковано на този етап ... не бих застанала срещу мнението и в момента преговарям поне за присъствието на таткото по време на секциото, първия път беше забавно, но втория доста се изтормозих, имаше момент в който ми идеше да им кажа аз си тръгвам, вие се оправяйте ... което не звучи добре сега ... и както винаги повтарям докато не се роди, нищо не се знае ... времето ще покаже ...

atadar, дано да се наредят възможно най-добре нещата! 

*ashley* Благодаря за милите думи и пожеланията и на мен не ми се вярва все още...


Докато бях в болницата следяха през определен интервал тоновете на бебето. Доколкото съм се ориентирала, това е най-добрият показател за това дали всичко е наред. Не съм сигурна, че проверки на белега могат да са показателни, поне не съм чела нещо в тази посока.  

За татковците и подкрепата... при мен бяха ключови, просто без него нямаше как да се случи... Трябва особено силен характер, за да може жената да поведе тази битка сама...

atadar, напълно те разбирам.

Изтъняването на белега не е непременно показател за поява на руптура. Възможно е белега да е много изтънял и да не се получи руптура или обратното - да си е наред, но да се получи.

Привет, мами! Днес открих темичката и виждам толкова много полезни материали, определено се захващам да ги изчета.
Аз имам едно планово секцио преди 3 години. Сега съм решена да пробвам нормално ,през юни,ЖЗ. Лекарят ми е много ЗА, подкрепя ме, обсъждали сме,че нещата ще се случват максимално естествено, за да избегнем усложнения.
Но откакто се случи да чуя мнението и на друг лекар,който твърдо е против тази идея като цяло (не конкретно в моя случай, мен не ме е преглеждал) като че ли се загнезди някакво съмнение в мен дали постъпвам правилно. Говореше за тихата руптура, за рисковете от епидуралната .. Аз с моя лекар съм обсъждала да поставим епидурална по някое време... Той е убеден,че така ще е по-добре.
Та така, обърквацията в главата ми е голяма и се радвам,че ви открих, започвам да чета.

Добре дошла, snowflake*.

Чудесно е, че лекарят ти подкрепя ВБАК и е готов да остави раждането на естествения му ход. Факт е, че не всеки лекар е съгласен да води такова раждане, причините могат да са различни... Наистина има много неща, които можеш да прочетеш, за да се информираш ти самата за рисковете, вкл. и за РИСКОВЕТЕ ОТ ПОВТОРНО СЕКЦИО, които някак никой не ни споменава. И така да си спокойна, че си взела информирано решение.

Мисля, че когато лекарят и анестезиолога знаят какво правят всичко може да мине максимално удобно за майката. Аз също бях с "епидурална по някое време" и въобще не съжалавам за минутите, в които успях да си почина.

Аз също бях с епидурална, не съм  я искала, но АГ и анестезиолога твърдяха, че тя много ще ми помогне да родя, а аз реших, че щом ми я слагат ме подготвят за операционната.

snowflake*, добре дошла и от мен  Чудесно е, че си намерила лекар, който да те подкрепи. Това е рядкост. Мен също се опитаха да ме наплашат сериозно точно 3 седмици преди термин, но както Нощни очи и Yoanna са писали, хубаво е да сме добре запознати с плюсовете и минусите и на двата варианта, защото в БГ масово лекарите ни плашат с рисковете от ВБАК, но никой не споменава какви са рисковете от една операция/ ре-секцио. И на мен лекарят, който ме изроди в крайна сметка това ми каза - няма значение колко е дебел цикатриксът. Божа работа.
Относно упойката: четох аз през цялата бременност как при ВБАК е по-добре да не се използва, защо не е добре и т.н....е да, ама като опря ножа до кокал друга песен запях. Бях готова на всичко само и само да ми бият упойка  Лекарят ми не беше хич доволен - той е против упойките, принципно, но нямаше къде да ходи. Аз не бях на себе си по едно време и ако не беше упойката не знам къде щеше да му излезе края, та се нави, че и окситоцин получих подобаващо количество. За протокола - биха ми спинална. Анестезиологът (страхотен! жалко, че не запомних как се казва) каза, че така ми гарантира, че като му дойде времето ще ме е пуснала и позна, до секундата.

Благодаря ви,момичета за топлото посрещане!   
При мен нещата стоят така- имам двама следящи лекари. Единият,по ЗК , не е възхитен от идеята ми за ВБАК, но не се е опитвал да ме разубеждава. Просто каза,че той такова раждане не би поел,защото изражда в малка болница, без необходимите условия да се реагира адекватно,ако нещо се случи, а моето раждане все пак се води рисково. Ако всичко било наред, раждането тръгне спонтанно, имаме всички условия на лице, казва- защо не, може и да успееш нормално.
Другият- за когото споменах и по-горе, беше уведомен още на първата ни среща,че искам нормално. Тогава бях с плацента превиа (вече не) и той каза,това може да е пречка за нормално раждане,но в случая май няма значение, вие нали ще сте със секцио? Аз казах- не, не искам секцио - готова да споря и да оборвам, но той за мое учудване само се усмихна широко и каза "чудесно, много се радвам,че искате да опитате нормално, ще направим всичко възможно да се случи така". (мястото на шева трябвало да е поне 3 мм възстановена тъкан според него,а при мен е 9мм). Поговорихме за причините за първата ми операция- те не са такива,които да налагат втора. Първото секцио ми беше направено,след като няколко седмици преди термин ме изплашиха,че бебето ми е огромно, не е добре застанало ,освен това има много силно омотана пъпна връв около врата си. Правилно или не, тогава се съгласих и ме резнаха. ))
Сега на всеки преглед при втория ми лекар (този,който ще ме изражда  живот и здраве), говорим за нормално раждане. С уговорката,че ако видим че не върви добре,няма да рискуваме, разбира се. Другите му условия са- да не пренося и бебето да не е много голямо. Устройва ме това ,че изобщо ми дава шанс да опитам, че всеки път ми повтаря,че това е най-доброто за бебето и колко се радва на решението ми... Неговата майка, с която работят заедно, е доктор с многогодишен опит, тя също е запозната със случая ми- за мое щастие, тя също ми каза едно голямо браво за желанието ми да опитам. Препоръката им, както и на доктора ми по ЗК е да родя с епидурална,като в никакъв случай не ме натискат или настояват. Според доктора,който ще ме изражда,така е най-добре,защото раждането ми вероятно ще продължи дълго и няма да го стимулраме или обезболяваме по никакъв начин, до евентуалната епидурална. Препоръча ми анестезиолог,който е с много добра слава в града.
Другото,което ми допада,че е приема желанията ми и изобщо не възразява,мненията ни съвпадат. Съгласен е да изчака с клампирането на пъпната връв 45-60 секунди (според него това било най-доброто време), ще отложим ваксини- за което пак каза ,няма никакъв проблем...като цяло доста добре ми действа и ме настройва положително.
В цялата работа най-тежко ми е ,че нямам с кого да говоря за тези неща, повечето ми близки ме смятат за луда,заради желанието ми за ВБАК. ММ ме подкрепя,което за мен е най-важното, той може би защото чу колко ЗА е докторът ми и съвсем е непоклатим сега във виждането си,че е най-правилно да опитам така.
Та това е в общи линии ,малко объркано ви нахвърлих фактите,но мисля,че те горе-долу се припокриват при всяка една от нас. Божа работа е какво ще стане, аз съм подготвена психически и за другия обрат и за ресекцио,ако се наложи, но вярвам,че този точно лекар няма да ме излъже и ще направи всичко възможно да ми се осъществи желанието..

snowflake*, добре дошла!  

Другите момичета вече са ти казали много неща. Това, което искам да добавя аз е, че всеки случай е уникален. Опитмалния вариант е да не се използват никакви медикаменти, упкойки, да не се слага система с окситоцин. Но е факт, че и със система и с епидурална, и с предизвикване на раждането е възможно да се постигне ВБАК и нещата да минат чудесно. Важно е да се прецени в конкретния момент, кое е най-удачно за майката и бебето (а не кое е удобно за лекаря  ).

Желателно е наистина внимателно да се запознаеш с рисковете и от двата развоя - ВБАК и ресекцио и да решиш кои ТИ си готова да приемеш.

Условията, които ти поставя за неголямото бебе и преносването са леко неадекватни. Но не е нужно да ги оспорваш от сега, а само в случай на нужда, ако достигнете до подобна ситуация. Възможно е нито да минеш термин, нито да имаш "голямо" бебе.  

Препоръката за рутинна епидурална е странна. Хубаво би било да го обсъдиш с лекаря си да имат готовност за епидурална, но да я поставят само при нужда. Никой не може да каже колко точно ще продължи самото раждане - не е доказана пряка зависимост между наличието на предишно секцио и продължителността на раждането (или поне не съм попадала на такива изследвания до момента). Няма смисъл да ти я слагат рутинно.

Успех!   Ние сме тук винаги, когато имаш нужда от информация и подкрепа!  

П.П.: Ако си от Варна или наминаваш насам - обади се, можем да спретне една ВБАК срещичка в твоя чест!  

П.П.2: Попаднах на разказа на една жена с изненадващ ВБАК след две цезарови - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=768065.msg27891581#msg27891581

Здравейте, момичета!
Тъй като при мен моментът наближава и засега лекарят не ми дава зор да насрочваме дата на секцио, взех да се подготвям психически, че може и да ме огрее все пак да родя нормално. Лекарят ми ми каза, че момента нямам причина за притеснение и ме предупреди само да му кажа веднага, ако усетя болки в областта на белега от секциото. Та по този повод исках да ви питам болеше ли ви белегът в края на бременността и после по време на самото раждане? И ако има болка там, как да разбера дали е опасна, за да кажа на лекаря, или е просто нормална реакция на тялото.

За мое огромно съжаление нямам подкрепа от близките ми в желанието ми за ВБАК, мъжът ми също е против. Родителите и сестра му са лекари и постоянно го психясват колко опасно било, та затова не мога да му се сърдя, просто като му се набива от всички страни едно и също, е нормално да се притеснява.

Имах болки по някое време през бременността, по време на самото раждане - не.
Но болката не е надежден признак, по който може да се съди за руптура. Следят се тоновете на бебето.

Така е, да. Много жени изпитват болка в белега заради разтягането и контракците, без това да е индикация за рутруа. Хубава превенция против болките е масаж на белега, който прави тъканите по-еластични и "стопява" белега.

Аз не съм имала болки в белега по време на раждането... или поне не си спомням.

Успех, Соник! 

Да, четох, че за руптура основният индикатор са бебешките тонове, но понеже лекарят ме предупреди да му кажа задължително, ако усетя болки в белега, реших да се допитам и до вас. За момента изобщо не ме боли белегът, дори не го усещам /пу-пу/ и дано занапред да продължи така.
Много разчитам на това, че са ме зашили хубаво и че нямам никакви сраствания според лекарите. Дано имам късмет и ми се получат нещата.