TOM HARDY и поколението 30-годишни красавци, дето не се страхуват от грозни роли

Фреди е страхотен образ- в него има толкова много нюанси, че ха си мигнала за секунда в някой от шестте епизода, ха си отървала нещо, което може да те накара да го погледнеш с други очи.

Добавям- Трапчинко на премиера





Този път е улучил костюма, харесва ми

Мяч, ти нали щеше да гледаш "Дон Джон", отказа ли се?

Двоен пост, извинявам се . Но се връщам от "Затворници" и не мога да не кажа в нашата си тема, че Джейк е наистина голяма работа! Страхотна роля в точно неговото амплоа- момчето, което не те замерва с експресивни жестове, а бавно и неусетно се просмуква под кожата ти. Повечко писах в препоръките, нямам сили да се повтарям и тук, само да кажа- гледайте .

Йеее, Фреди е наистина мега готин! Сега изгледах първа серия. Доволна съм! Много!

Гледай ги само как цял ден мълчат
Айде един Том, че след малко започвам с Джейк оттук до края на света (темата )

Аз преди малко изгледах и втори епизод на The Take. Филмчето много ми допада. Даже се просълзявах на няколко места. Саундтрака ме кефи. Актьорите, историята - всичко. И Том! Най-вече Том.
Така... след известно размишление Бронсън ми отпадна, значи сега ще трябва да умувам между Фреди и Стюарт.

Ми мълчим, щот Мури като заминаваше, помоли да не изписваме темата за два дни  
Пък и щото работим.
Ей Криста вчера като не беше на работа, сама си призна по какво личи  

Нооо, работният ден свърши и мога да дам отчет за "Дон Джон".

Филмът ми хареса. Джоузеф ми хареса в ролята (сиреч актьорски); хареса ми и как се е справил режисьорски. Скарлет ми хареса - мисля, че е много подходяща за тази роля. "Семейството" на Джоузи ми харесаха. Майката беше малко по-истерична от нужното и май леееко преиграваше, но бащата беше железен (Тони Данза), а сестрата       Ама няма да казвам, защо ги слагам зелените човечета. Като гледате, ще разберете. "Приятелите" на Джоузи по-скоро не ми харесаха.
Дуетът на Джоузи с Джулиан Мур ми хареса най-много. Ама той е най-романтичната част от филма (който формално уж трябва да минава за ром-ком), пък аз съм си романтична душа  

Най-хубавото на филма е ритъма - първата част е с един определен "кръгов" ритъм, който се повтаря - ако се сещате за трейлъра, там героят описва себе си така : обичам тялото си, дома си, семейството си, църквата си, колата си, момчетата си, момичетата си и порното си... Е, сега си представете, как той не ги изброява на глас тези неща, а действието се развива, прескачайки от едното, на второто, на третото... докато затвори кръга. После почва отново, пак по този кръг. После пак... И пак...
И всичко това е придружено с музикални теми, които са отделни за всеки от елементите (примерно музикалната тема на порното зазвучава в момента, в който той сяда пред лап-топа... и накрая завършва с акцента на хвърлената в кошчето салфетка   )
... Това по принцип го приемам като добро, защото е в услуга на идеята, която Джоузеф разнася от интервю на интервю - за манипулационните медийни модели, които формират вкусовете на съвременните младежи.
... Не толкова доброто е, че до този извод стигнах "с мислене" върху филма, а не интуитивно, докато го гледах. Макар да има и визуални внушения - обаче аз не съм таргет група   Порно не гледам, от години и реклами не гледам. Обаче мъжете в залата   реагираха доста адекватно точно в такива моменти. И въобще жените в публиката почти не реагираха, мъжете реагираха активно - смях се чуваше и то не веднъж-дваж. Подозирам, че порното все пак леееко смущава женската част от публиката. (Което ме кара да любопитствам, дали след година-две Джоузи няма да издаде director's cut - да видим колко ОЩЕ порно и секс-сцени е имало, които е изрязал, за да не му лепнат страховития рейтинг NR-17.)
... Второто не толкова добро е, че тази "кръгова" повтаряема структура лееекинко взе да ми натежава по едно време.
После тя беше сменена със съвсем различен лежерен ритъм на показване на действието, когато се появи Джулиан. И тази промяна на ритъма при промяната на взаимоотношенията на героя беше много добра... ама да беше станала малко по-рано - щеше да е перфектна.  
И освен това сценарно преходът от едното към другото беше леко блърнат сякаш...
В общи линии претенцията ми към Джоузи като сцерарист е, че първата част беше малко по-дълга от нужното, преходът към втората част беше малко на две - на три, а втората чест беше прекалено кратка и нещата в нея се случиха някак набързо...
И именно като следствие от горното, отчитам още една слабост - във взаимоотношенията на героя с героинята на Джулиан ... Малко бързичко го "превъзпита" сякаш... И финалът ми се видя някак ненужно разказвателно-декларативен... Че и с voiceover на всичкото отгоре.

И за да не е само моята гледна точка - три щриха от реакциите на приятелката, с която го гледахме заедно.
1) на нея "повторенията" също са и направили впечатление, харесали са и
2) по време на самия филм реагираше рядко, но пък много точно улови една визуална закачка - не мисля, че е голям спойлер, затова ще я споделя
Героят на Джоузи ходи на фитнес и няколко пъти ни го показват как върви по коридора към залата с уредите... а в ляво на екрана се вижда друга зала, в която мъже играят баскетбол. Та в един момент, точно на границата на смяната на ритъма и промяната в историята тя казва: "Що не вземе да поиграе, ами все тоя фитнес?"... и 2 минути след това сами се сетете, какво става  
3) на излизане от залата пред нас вървят двойки младежи - кои прегърнати, кои за ръце... и тя се смее и вика: "Ето ги бе, същите!"  

Айде, стига толкоз, че пак се разписах безбожно  

Благодаря ти за много подробния отзив, Мяч, знаеш как го чаках .
Аз самата след малко ще купувам билети за утре, и ще се включа с впечатления след това. Много се надявам да ми хареса- все пак го чакам вече толкова време ...

Много гадна история този "The take". А Том е невероятно готин, но дадох гласа си за Стюърт. Трудно, много трудно ми беше да избера, но това реших след дълго умуване.

Такааа, ето ме и мен след "Дон Джон" . Първо да кажа, че страшно много ми хареса, и то не толкова заради Джоузеф. Просто беше много забавен, ама наистина много.

Ще пиша по схемата на Мяч, за да направим сравнение точка по точка:
Джоузеф ми хареса, много (след като минем по точките, ще кажа защо ), семейството ми хареса, също ще изтъкна Тони Данца, но и сестрата- заслужава си зелените човечета .
Джулиан беше прекрасна, и наистина нейната част от филма е по-хубавата (не, не го казвам, защото не трая Скарлет ).
Относно постройката на филма и режисьорските похвати се съгласявам и нямам какво да добавя- преходът беше леко неравен, и преобразяването някак надве-натри (но пък точно в него беше най-силният момент на филма, и това донякъде компенсира). Аз лично бих съкратила частта на Скарлет, бих оставила преходната с дължината, с която беше, и бих разширила частта на Джулиан. Пак да кажа- на заради актрисите .
За гласът зад кадър- в много други филми е бил значително по-дразнещ, тук не беше чак прекален.
Относно реакциите на публиката- при нас се смяха всички. Жени, мъже, без значение. Пред мен имаше двойка, и от тях двамата даже мацката се заливаше в смях, а младежът беше леко отегчен (може и раздразнен да беше, понеже девойката все повтаряше "Лелеее, тоз малкият кога направи такива бицепси" ). Но пък и жените в Чехия сякаш са далеч по-неконсервативни от българските, така че най-вероятно е нормално.
На моето другаре не му хареса особено, но той е по арт-филмите повече.

Сега, моята лична добавка към всичко, което Мяч каза, и тя ще е за актьорите и техния подбор.

Първо, Джоузеф- хареса ми много, даже мога да твърдя, че това е една от най-добрите му роли. Защо- защото макар и уж лежерна и лековата, показа герой в развитие, и това развитие беше хем видимо на повърхността, хем поднесено с безброй много нюанси. Само един пример- с двете ключови секс-сцени. В първата (Джон и Барбара пред нейния апартамент) видяхме порно-Джон- с пъшкането, настойчивостта, дистанцираното гонене на оргазма без емоционален контакт. И веднага ни стана ясно защо за този мъж лъскането пред монитора е по-задоволяващо от истинския секс с уж идеалната жена, която обича. Сцена две (Джон и Естер в нейния апартамент)- тук видяхме момента на прераждането на порно-Джон в просто Джон. И това прераждане беше изиграно перфектно- всяко потрепване, всяка въздишка, и най-вече очите. В тези очи последователно видяхме възбуда, изумление, нежност, и за финал- разбиране. Той почувства ... и разбра. Много добра сцена, за мен най-добрата във филма. И една от най-добрите секс-сцени, които съм гледала от много, много отдавна. Като тук шапка долу и за режисьора Джоузеф- така я беше конструирал, че да послужи максимално добре на нуждите на историята. Хем беше нежна и наситена, хем показваше точно "реалния секс"- този, който порно-Джон мрази. Без с...ка, без задна прашка, с кондом, постоянен контакс с очи. И въпреки, че беше истински, с жена далеч от порно-идеала, стандартен- този секс беше това, което порно-Джон не получи от Барбара с пищното дупе и русите букли. Секс с емоция, достатъчна да го накара да прогледне.

Двете дами- отново шапка долу пред режисьора Джоузеф. И Скарлет, и Джулиан са идеални за ролите си. Скарлет беше хем порно-идеала (страхотна визия- дрешките, чупките, па даже и пищните бедра с целулит на показ; Мяч, смятам, че голяма част от порно-откъсите бяха там, за да не ни остане съмнение, че Скарлет е десятката за порно-фена, така че си има обяснение защо бяха навсякъде в нейната третина), хем ултимативната тъпа и обсебваща крава, която е ходещият кошмар на всеки мъж, търсещ сериозно гадже (счупих се от смях на Барби-партито в дома и, и на детската и стая ). Игра страхотно и за пръв път ми стана симпатична на екран- въпреки че Барбара си заслужаваше да я дръннеш с тиган, ама от по-тежките.

Джулиан пък беше съвършената Естер. Всички знаем актриса от каква класа е, така че не е учудващо колко добре игра. Нито колко добре помогна на Джоузеф да прекара образа си пред трансформация. Допадна ми и визията и- нарочно състарена и позагрозена, за да бъде възможно най-далеч от обичайните мацки на Джон. Вярно, че това правеше секс-сцените им някак смущаващи, но пък дори и това играеше в полза на линията "личностно израстване".

Охх, спирам и аз, че стана ....

В нов пост, защото не върви да я закача на коментара за "Дон Джон"- снимка от лондонската премиера на Locke

Имаше и още в компроматната, ама избрах тази като най-хубава. Том изглежда поразително добре, отслабнал е видимо от това, което беше в Прага, и е просто бонбон . От снимката ми се струва, че ханшът му се нанася два пъти на този на Шарлот . А нейната снимка ви я спестявам, че като видях с каква чанта е комбинирала отвратителните обувки, и ченето ми удари земята.

Още малко от Том, Лок и Лондон. С част от останалия каст.



И една нова за мен от последната сесия на Грег Уилямс.

---

Да не правя двоен пост, една от гала-вечерта по случай края на Лондонския фестивал, в обичаен за него вид, направо го виждам с какъв кеф си е нахлул дънките и коженото яке. И без Де Ниро фейса не може, знаете. Хубавец:

 

И малко коментари за Locke от Том и Андрю Скот:

Here are five things we learned about Locke:

1. The rest of the cast delivered their lines remotely from a hotel room

"Everybody was in my ear," explained Tom Hardy. "They were in an earpiece. They were all in a hotel and all in real time." Andrew Scott had no problem with that: "It was great because we were all in this green room, while Tom was outside on the motorway…"

2. Andrew Scott spent the whole film high on sugar

How do you deal with not having another actor in front of you? “You just have to be really active!” said Scott. “A lot of stuff you get from other actors’ eyes, but you can’t get that so you just have to try and give them as much energy as possible.”
The secret for Sherlock’s Moriarty? Sugar. “All I did was eat sugar! We shot between 2am and 6am so I just had a lot of fizzy cola bottles! “

3. 2am shoots are a good idea

Shooting scenes at two in the morning sounds horrible, but for writer-director Steven Knight, the nocturnal activity paid off: “There’s a billion ways to recut the movie… we had to find the best way from that. It was surprising how often the best performance was when everyone was tired, at the end of the night, when everyone had had too much.”

4. Tom Hardy was won over by the script

Coming straight off the back of Bane in The Dark Knight Rises, a role in Lawless and This Means War, Locke is a dramatic shift in scale for Tom Hardy. For him, size doesn’t matter: “It’s nice to make whatever is good quality and comes along. It doesn’t matter if it’s a blockbuster or an independent film… nothing changes. It’s just what’s interesting and available.”

5. In the case of Locke, Knight’s script was the selling point.

 “Well, the dialogue is amazing as well as the characters. You read a script that is as diverse and psychologically rich as Locke… Considering it’s just a small box, a car for 90 minutes, it’s a little bit rock and roll, really!”

Andrew Scott also praised Knight’s writing: “The script is good, so the character was already well written! It doesn’t make it any less significant if you don’t see him.”


И за Mad Max: Fury Road:

Tom Hardy confirms additional reshoots for Mad Max: Fury Road

Asked by another site about the current status of Mad Max: Fury Road, Tom Hardy confirmed that the film is about to undergo additional reshoots; “It’s big. It’s very big. We’re going to go back out and do some more on that and add some bits that weren’t in it the first place, so it’s growing. It’s an ever-growing vehicle! It’s going to be spectacular.”

Не му се вижда краят на този филм.

Наканих се да почна отнякъде вчера  

И почнах с припомняне на "Непорочната кралица".
И пак не разбрах - ако е толкоз великолепна тази му роля, че да е в челната тройка... аз защо не го помня от първото си гледане преди години.  
Гледала съм сериала по някоя телевизия. Не поня кога, но съм го гледала.
Спомням си Ан-Мари. Ама много добре си я спомням!!!
Мъжете... почти никак.
И то всички мъже, не само Том.

Примерно - спомнях си сцената с тенис-мача. Победата на Дъдли, кърпичката, сблъсъка с Норфолк... обаче, убийте ме, ама не помнех, че това са били Том и Кевин.  

Сега след "преговора" вероятно ще си ги спомням поне тях двамата. Ама дотам май.  

Брутру, днес разнасям кучешки снимки


Мяч, аз харесвам Том повече от Ан-Мари в "Кралицата"- тя така пищеше и се тръшкаше, че изкара Елизабет истеричка дори и в политическите и решения. Ясно е, че е била истерична и незадоволена в ежедневието- ама хайде да не я изкарват, че и войните си е водила на импулс и интуиция.
Да не говорим, че според разни източници тя даже и в аферата си с Дъдли е проявила доста повече хитрост и тактика, отколкото ни се иска на романтичните зрители.
 

Джой, аз не говоря за това дали е добра Ан-Мари и филмът като цяло. А за това, че примерно Иймс в "Генезис" съм го запомнила, а Дъдли не съм...
А иначе си спомням Джоузеф Файнс като Дъдли с/у Кейт Бланшет като Елизабет.

И с това не искам изобщо да кажа, че Ан-Мари "засенчва" Том, или че Джоузеф се справя по-добре с ролята от него. Просто отбелязвам, че не съм го запомнила. А би трябвало, уж.  
Може просто да не съм гледала достатъчно внимателно тогава.  

Иначе като цяло първите две серии с по-младата кралица ми харесаха повече. Във втората част на сериала той вече сериозно "издиша", според мен. Колкото повече напредваше, толкова повече нелогични неща откривах при вчерашния си "преговор".
И представянето на взаимоотношенията на младите Елизабет и Дъдли ми хареса повече. На стари години Дъдли беше просто един пръхтящ от болки досадник. Както Елизабет беше една недоклатена истеричка. Но това не е по вина на актьорите изобщо. 

Подозирам също, че сериалът е доста недостоверен исторически... Или айде да го кажа така - че авторите доста фриволно са интерпретирали фактите.

Най-ясният Дъдли на мен ми е Айрънс. Но по-добре въобще да не залитам в сравнения в тази насока- не се сравнява несравнимото. И тук въобще не говоря за актьорски качества, а за качествата на самия филм.

Хайде още едно куче