Режисьор: Салваторе Сампери
В ролите:
Габриел Гарко, Джузепе Зено, Козима Копола, Серена Аутиери,
Мануела Аркури, Вирна Лизи, Джанкарло Джанини и др.
Резюме:
Сицилия, 50-те години. Въоръжени с големи надежди и малък капитал,
семейство Фортебрачи пристигат в Торино.
Но предприетите действия от семейството, са източник на неприятности.
Братовчед на Паскуале, Нино Витале, им предлага помощта си,
за отварянето на магазин за електрически уреди.
От този момент, на "сцената" се явява местния подземен свят,
който прави животът на семейство Фортебрачи все по труден и по-труден...
Антонио - по-големият син на семейство Фортебрачи, се заема
да възвърне честта и уважението на фамилията...
В ролите:
Габриел Гарко, Джузепе Зено, Козима Копола, Серена Аутиери,
Мануела Аркури, Вирна Лизи, Джанкарло Джанини и др.
Резюме:
Сицилия, 50-те години. Въоръжени с големи надежди и малък капитал,
семейство Фортебрачи пристигат в Торино.
Но предприетите действия от семейството, са източник на неприятности.
Братовчед на Паскуале, Нино Витале, им предлага помощта си,
за отварянето на магазин за електрически уреди.
От този момент, на "сцената" се явява местния подземен свят,
който прави животът на семейство Фортебрачи все по труден и по-труден...
Антонио - по-големият син на семейство Фортебрачи, се заема
да възвърне честта и уважението на фамилията...
СЕРИАЛЪТ В СНИМКИ:
ТРЕЙЛЪР:
Линк за смъкване:
Лице на ангел/Viso d'angelo
Опрощавам те/Io ti assolvo
Криминална жега/Caldo criminale
Бунтовна земя/Terra Ribelle
Любов и война/L'Amore e la Guerra
"Защитник" - също е добре/Anche libero va bene
Соло за пиано/Piano, solo
Ключовете от дома/Le Chiavi di casa
Ii presento un amico/Да ти представя един приятел
Бандата "Белия фиат"/Uno bianca
Без кожа/Senza pelle
Опрощавам те/Io ti assolvo
Криминална жега/Caldo criminale
Бунтовна земя/Terra Ribelle
Любов и война/L'Amore e la Guerra
"Защитник" - също е добре/Anche libero va bene
Соло за пиано/Piano, solo
Ключовете от дома/Le Chiavi di casa
Ii presento un amico/Да ти представя един приятел
Бандата "Белия фиат"/Uno bianca
Без кожа/Senza pelle
(Преводите са направени от: Mari@K, Shatzi, KALINA_2005, Deizy13, kali_georgieva)
ИНТЕРВЮТА:
Скрит текст:
Красивия актьор Габриел Гарко беше гост на телевизионното предаване "Калиспера" водено от журналиста Алфонсо Синьорини, което се излъчва по Канале 5 късно вечерта (едно уточнение, като казват seconda serata означава след 22-23 часа). Телевизионна личност с много успешни сериали, като "Грях и срам", говори за своя публичен живот и работа и малка част за личния си живот.Габриел Гарко, който беше годеник на Мануела Аркури,потвърди, че не обича много да говори за личния си живот."По принцип не обичам много да говоря за личния си живот- обясни Гарко на директора на списанията “Chi” e “Tv Sorrisi e Canzoni” и даже не ходя на ВИП места"
Dario Gabriel Oliviero, in arte Gabriel Garko, много обича своя град. Роден е в Торино,и после със семейството си се местят в Settimo Torinese.Актьора харесва своя град и понякога с носталгия се връща, където има много спомени.Между всичките е и първата му целувка. Бил е 13 годишен и я е дал на момиче,която му е била комшийка, и в отговор тя го ритнала с коляното 35
Gabriel Garko, на който му се е възхищавала Сабрина Ферили,има много хубави спомени от училище.Това са били едни от най- хубавите и забавни моменти в неговия живот,защото тогава е трябвало само да учи и е нямал други притеснения.
Към учебните предмети е имал склонност към математиката и историята. В една жена не гледа само циците и дупето а и други неща.Героя на много тв сериали разкри един момент от своето минало "На 16 години имах гадже, което забременя и чакахме дете.Често си мисля- продължи актьора- сега съм 36 годишен и можеше да имам дете на 20 години.Но също така вярвам, че ако имах нямаше да съм тук. "
Тези дни не се прави нищо освен да се говори за Габриел Гарко: утре, четвъртък 17 април, ще се излъчи по Канале 5 първи епизод на минисериала посветен на Родолфо Валентино, в който ще го видим в главната роля, макар че феновете са разочаровани във връзка с това, че Медиасет реши да отреже голата сцена на актьора, съдейки я изцяло неподходяща за публиката, която се състои основно от семейства. Следователно, за да се видят тези 15сек. с предните му части, е нужно да се отиде в Америка /където сериала е бил закупен и няма да има изрезки/: “Вижда се всичко, но в профил и няма нищо вулгарно- обяви Гарко чрез страниците на седмичника “ Chi“ /Кой/- даже, по отношение на един репортаж, който гледах по ТВ предната сутрин за интимната мода, дори е елегантно.“
Дарио Оливиеро- това е неговото истинско име по регистри- минимално не се притеснява да се покаже гол пред милиони хора / вече се е случвало в миналото, в един друг сериал/, защото винаги е имал много добро отношение със своето тяло. Това е благодарение на неговите родители и по-големи сестри, които никога са нямали проблеми да говорят за секса с него още от детството му. Красивият Гарко е бил много ранозреещ: достатъчно е да кажем, че само на 5 години е показвал на децата интимните си части за да получи в замяна един сладолет. “Съществува и едно филмче - разказа- защото майка ми беше притеснена, че тези сладоледи съм ги крадял, и за това е карала баща ми да ме следи.“ За него няма табу, или може би само едно:“ Ако ми предложат да правя тройка, ще кажа не.“
През годините, жените с които е имал истории или просто флиртове, са били наистина много / между тях известните Ева Грималди, Мануела Аркури, Серена Аутиери/ и Гарко вече е загубил бройката им: “Когато спрях да ги броя, бях стигнал до 34. Даже не правя вече класации със звездите.“ А също така, я има и обичта на неговите почитателки, които понякога я надхвърлят, например като момичето което си е татуирало неговия образ на гърба, или пък друга, която му е поискала семенна течност за да роди дете: “Не подавам жалби срещу всички, но имам пряка връзка с полицаите /карабиниерите/- добавя- Ясно е, че комплиментите ме ласкаят, но много често някой е по-луд от другите, и това го има.“
След това, Габриел е щастливо сгоден от една година с едно мистериозно момиче, на което не се знае самоличността, което значи, че той абсолютно не приема да разкрие повече: “Няма да кажа нейното име- завърши- Да бъда резервиран и ревнив към личния ми живот е част от моята натура, а не търговска стратегия.“
- Габриел, как се чувстваш в Олимпа на известните?
“Известността не ме засяга. Не искам да се променям, нито да загубя детското в мен.“
- Защо? Какво беше вашето детство?
“Много хубаво и бурно, с три сестри. Моето семейство е шумно, в добрия смисъл.“
- Любов, нежност, работа, пари....коя е вашата скала на ценностите?
“Аз ще ви кажа моята скала, с моите мотивации. На първо място е здравето, защото ако го нямаш няма да стигнеш далеч; на второ място работата, защото не те предава, поне докато ти не я предаваш; на трето място семейството, което имам.“
- А за любовта, нищо ли?
“Тя е емоция. Изживявам я във всеки един момент. Не го програмирам, не знам кога ще дойде...и когато я има искам да ѝ се насладя до край.“
- Но вие сте мъж, който повече е изневерявал или повече са му изневерявали?
“Понякога, когато съм го правил съм признавал. Другите, не искам дори да знам. Както се казва...око не вижда, сърце не скърби.“
- Колко ви помогна красотата?
“Това е нож с две остриета. В началото ти е нужна за да те забележат, но после трябва да бъдеш и добър. Да задържиш успеха винаги е по-турдно.“
- А вие учите ли още...
“Учих упорито, и продължавам да го правя. Работата, която работя не ти позволява да спреш.“
От фотороманите, първият през 95год. с Франческа Делера / която изчезна от италианската сцена/, до далеч по-ангажиращи изпитания.
- Вашето професионално развитие е било търсено/искано/ или сте имали една добра доза късмет?
“Не мога да ви отговоря. С Франческа сме работили заедно в началото, после нито сме се виждали, нито сме се чували. Но едно нещо знам със сигурност: напред върви този, който поема задължения, с късмет или без късмет. Пред “ Чак - действие“ сме сами.“
- Гарко, вие сте работили с велики режисьори на киното /от Йозпетек, до Зефирели, до Тинто Брас/ и в много сериали. Кой артистичен език предпочитате?
“Не става въпрос за избор. Един сериал може да бъде хубав, а един филм да бъде лош, разбирате ли? Освен това днес най-великите актьори са направили най-малко един телевизионен филм. "
- Италианското кино днес е толкова лошо, защото му липсват роли ли, идеи ли, пари ли...какво?
“Истината е, че ние много малко си сътрудничим. Всичко трябва да бъде направено в името на приходите и често се правят филми, които икономически разочароват. Но киното е машина, бизнес. После...има ги и тези, които правят филм точно за собствено удоволствие. И какво от това...“
-Кои са те?
“Няма да казвам имена.“
- Какво е за вас страха?
Когато се случи нещо неочаквано и усещането че си станал неконтролируем. Да, често съм се страхувал.“
- Даже и в любовта?
“Толкова много, че да избягам.“
- Вие сте мъж, който обича или на който повече му харесва да бъде обичан?
“Много ми харесва да обичам, и съответно да бъда обичан“.
- Сега влюбен ли сте?
“Не така както очаква публиката.“
- Съжалявате ли за нещо, дори и в личен план?
“Не. Живота ми е много монашески, резервиран, затворен. Даже е трудно да ме заведеш в ТВ и да ми предложиш работа, направо трябва да ме влачите.“
- И все пак, красавец като вас...
“Стига с клюките! В днешно време е прекалено, твърде много всичко е под светлината на прожекторите. Светкавиците / на фотоапаратите иска да каже/ ме отегчават. Искам да бъда съден, за добро или лошо, за ролите които играя. Няма да дам моя личен живот за храна на всички. Той е само мой.“
- Вярвате ли в брака?
“За съжаление не. Това е едно съвместно лъжене /капан, притискане до стената/. Живееш за този ден, ще похарчиш много пари....и после нищо не се променя. За любовта няма нужда от лист хартия. "
- А деца?
“Искам, но не знам нито с кой, нито кога.“
- Как виждате младите хора днес?
“Много заинтересовани да са част от един свят, този на шоуто, който после не го желаят до край.
- Трябва да се съсредоточат повече върху самите себе си , да разберат на къде да тръгнат и може би да се опитат да реализират техните мечти от ковчежето /или най-съкровени мечти/.“
И вие успяхте ли?
„Не, все още съм далече.“
КАН-2014 г.
Ж.- За първи път си тук, на фестивала в Кан, в официалната селекция, и играеш във филма на Азия Ардженто “Неразбраната“. Как ще посрещнеш този дебют ?
Г.Г. – Може би несъсзнателно, защото за мен....случи се, това е много хубаво нещо и наистина искам да се насладя. Ееее...не знам как ще го посрещна, в смисъл че....искам да се забавлявам.
Ж.- Това е легендарно място за киното и от тук са минали много актьори, които фактически са създали историята на киното, не само на италианското, и символа на тазгодишния фестивал е Марчело Мастрояни чийто облик е изобразен върху всички афиши и на фасадата на главната сграда. Обичан актьор ли е от/за теб, мит ли е?
Г.Г.- Как може да не бъде...?Аз съм един от тези италианци, които са доволни да бъдат италианци и държат много на италианските неща, така че не мога да направя друго освен да подкрепя всички артисти, които са представяли Италия по света, Марчело Мастрояни е един от тях, така че съм много щастлив да дойда в Кан, когато фестивала е посветен на него.
Ж.- Как се роди твоята артистична връзка/отношение с Азия Ардженто?
Г.Г.- Запознахме се на снимачната площадка на един ТВ филм-сериал в който работехме заедно. Аз имах много добра роля в този сериал. После работихме заедно във Валентино и...тя ме попита, вече ми беше казала, че пише един филм и си е помислила за мен. Когато правехме Валентино, тя ми разказа написаното, с което продължава и после ме помоли да участвам. Прочетох го, влюбих се в него и го направих. Това е един много тежък филм, и много хубав .
Ж.- Във филма се разказва за бурната раздяла на една двойка и за огромните последиците за детето, момиченцето.
Г.Г.- Последиците за дъщерята са, че накрая е нежелана, защото не е искана от нито един от родителите си, които взаимно постоянно си я препращат един на друг. Много е тежък филма, защото се вижда едно дете, което иска да получава повече разбиране, повече любов , иска да бъде изслушвана, но нито един от двамата родители не я изслушва. Двама напълно луди...
Ж.- Текста на “Неразбраната“ е базиран на класическата литература за детството, но направен с един по модерен “ключ“ . Твоя герой - бащата – е един много известен актьор, който мечтае за авторско кино /създател/. Как построихте заедно с Азия този образ?
Г.Г.- Този герой не беше лесен, защото за този герой Азия ме караше да правя неща....налудничави, странни, които той често повтаряше, с маниерите/жестовете, които правеше за късмет /някакво суеверие/...и така при всяко завръщане непременно ги повтаря. Не беше лесно, защото рискувахме да отидем към гротеска / гротеска е нещо странно, причудливо, фантастично, но и грозно или изопачено/,почти комична гротеска. И...аз се хвърлих, наистина се хвърлих, както се доверих на себе си, така се доверих напълно и на Азия в това, което ми казваше и указанията за да вървя напред и накрая се получи нещо хубаво.
Ж.- Удивително е момиченцето, което участва с вас. Джулиа Салерно е невероятна актриса.
Г.Г.- Прекрасна е! Прекрасна е, защото... аз когато гледах филма не можех/не исках да повярвам. Много е добра.
Ж.- Разбира се. Тази година фестивала в Кан е на жените – режисьорки, на актрисите, на кинематографистките. Има 25 жени-режисьори записани официално в регистрите, Азия Ардженто е една от тях, също така и италианския филм който се състезава за “Златната палма“. Харесва ли ти този женски поглед/женско виждане на нещата/ във фестивала на Кан?
Г.Г.- Е, разбира се. Дойде също и времето на жените-режисьори. Работил съм няколко пъти с жени-режисьори и винаги съм се чувствал много добре...всъщност имат....те нямат ...,нито повече нито по малко от мъжете режисьори. Просто са може би повече отдадени на работата си, защото вие жените сте добри, когато си наумите нещо в главата сте добри твърдоглавки. А и имам три сестри, познавам ги достатъчно добре. Искам да кажа, че ми хареса да работя с жени-режисьори, много. Ще го направя пак с огромно удоволствие. Доволен съм, че има толкова много жени-режисьори тук в Кан.
Ж.- Един поздрав, само няколко дни до финалните палми, за италианския отбор тук на фестивала, който в по-голямата част е женски.
Г.Г. – Успех!!!
Ж.- За теб, този момент на твоята кариера, как го изживяваш? Големи успехи с ТВ сериали, актьор в киното, фестивала в Кан...как върви твоя актьорски живот?
Г.Г.- Знаеш ли какво е, че ще го осъзная утре, защото изживявам всичко със сто километра в час. Така, че нямам време да го изживея веднага, защото съм вече другаде и вече е дошло утре. Не се наслаждавам много на момента, за това което ме попита в началото как ще изживееш Кан, аз ти казах, че искам да се забавлявам. Искам да му се насладя, защото през тези три дена, които ще съм тук бих искал малко да позабавя въпреки, че тук ритъма е много забързан, обаче искам да се наслаждавам/да се радвам на Кан, защото рискувам да загубя и това, и после, когато си спомня утре ще си кажа: “Ах, колко хубаво беше...“ но днес му се радвам. Изживявам този момент осъзнавайки, че преминавам през един много хубав период , професионално ...също така и в личния ми живот всичко е много добре, за мой късмет...и съм сигурен, че за съжаление утре ще кажа “е, колко хубаво беше когато...“
Ж.- Преди това говореше за Марчело Мастрояни- символ на италианското кино и Италия, извън това от гледна точка на професионализма, кой актьор е твоята отправна точка, актьора който те вдъхновил повече.
Г.Г.- Уау, виж, нямам актьор на който се позовавам, в смисъл да си набележа някой и да си кажа искам да стана актьор защото гледах него и искам да го последвам. Мога да имам актьори на които да се позовавам когато се нуждая да “открадна“ нещо за някоя роля, това без съмнение. И могат да бъдат наистина всички. Може да бъде актьор, който може би е непознат, но е играл роля, която ме интересува за да я науча и да му “открадна“ нещо. Малко всички актьори ми харесват, генерално. А и зависи и от ролята, която играят , разбира се има и актьори, които предпочитам и когато направят някой филм ходя да ги гледам...така че всички по малко...
Ж.- Благодаря!
Козима Копола, красивата италианска актриса, с ангелски очи, ни разказва и говори за нейните предстоящи роли
- Козима, да започнем от начало. Трудно ли беше да израстнете в малко селце и да преследвате вашите амбиции?
Моя път не беше предначертан веднага; започнах да уча класически балет на 5 години; стриктно не пропусках нито един урок, влагах хъс и страст, фантазирах в ума си като си представях големите сцени, но селцето в което живеех и възпитанието, което получих от моето семейство спираха моите амбиции. Майка ми държеше първо да уча, да се дипломирам и след това да ме остави свободно да решавам сама за живота си. Така и стана...На 19години, без да се колебая, стегнах си куфара и се преместих в столицата. Минах през не “розови“ моменти /трудни/, но никога дори не помислих да се върна обратно.
- Кога разбра, че да си актриса е вашия живот?
Издържах първото прослушване на една театрална трупа и успях...От там, повратната точка; една вечер, един продуцент, след като ме е видял в театъра, се свърза с мен за едни пробни снимки; ролята беше незначителна, малко пози...Наложих си да уча дикция и актьорско майсторство...Послушах съвета му. И днес, още му благодаря...Разбрах, колко е важна за мен тази работа, колко ми помогна да се отворя, да победя моята срамежливост, да се самопрочитам от вътре и да споделям винаги различни и силни емоции.
- Ако не бяхте станала актриса, щяхте да бъдете...?
Мисля че психолог. Зарязах университета въпреки, че ми оставаха малко изпити до дипломирането, дори все още мисля, че това не е окончателно затворена страница. Продължавам да чета книги за психиатрията, педагогиката... Очарована съм от човешкото съзнание и поведение, които ни водят.
- Съжалявате ли за нещо?
Винаги съм била отговорна, строга със себе си и претенциозна. Мисля, че не съм се насладила изцяло на безгрижието, развлечението и забавлението...
- Учите балет, имате и много роли в хубави сериали. Кой персонаж /героиня/ ви е останал в сърцето?
Мелина, героинята, която изиграх в сериала “ Чест и уважение“. Напълно бях влязла в ролята, завладяна от енергията и чувствеността на тази жена, която въпреки многобройните си несгоди, успяваше да запретне ръкави и да реагира.
- Случвало ли се е да откажете роля?
Да, случвало се е. Не бях убедена в сценария. Дори ако всичко винаги е много показателно; често една добра режисура, добър актьорски състав, могат да съживят проекти, които на лист хартия изглеждат, че не заслужават; и обратното, в хубавите сценарии не са подкрепени от нищо друго...
- Актриса, студентка, една заета жена от къде намирате време за да правите всичко това?
Намира се време, защото тази работа не е постоянна. Ззаетите месеци, в които си на снимачната площадка от сутрин до вечер се редуват с периоди на бездействие, в които можеш да се отдадеш на други неща.
- Къде ще ви видим?
В Руди Валентино- легендата. Ще играя Бети, една необичайна жена, разочарована, цинична, очевидно студена, но в действителност с дълбока душа. Между Бети и Руди ще се създаде синхрон, както емоционален така и професионален, имайки обща страст към танците. Един микс между двамата, от сексуалност и професионалност.
- Вашите бъдещи проекти ?
Друг , следващ проект, който ще се излъчи е “Furore“. И тук ще играя жена със силна личност, тайнствена, принудена много пъти да променя самоличността си , да лъже, да се преструва, че стига /прави/ компромиси. С една единствена цел: да защити и да прегърне любимото си дете.
Прегръщам ви!
Козима
С Габриел Гарко
Красивия актьор Габриел Гарко беше гост на телевизионното предаване "Калиспера" водено от журналиста Алфонсо Синьорини, което се излъчва по Канале 5 късно вечерта (едно уточнение, като казват seconda serata означава след 22-23 часа). Телевизионна личност с много успешни сериали, като "Грях и срам", говори за своя публичен живот и работа и малка част за личния си живот.Габриел Гарко, който беше годеник на Мануела Аркури,потвърди, че не обича много да говори за личния си живот."По принцип не обичам много да говоря за личния си живот- обясни Гарко на директора на списанията “Chi” e “Tv Sorrisi e Canzoni” и даже не ходя на ВИП места"
Dario Gabriel Oliviero, in arte Gabriel Garko, много обича своя град. Роден е в Торино,и после със семейството си се местят в Settimo Torinese.Актьора харесва своя град и понякога с носталгия се връща, където има много спомени.Между всичките е и първата му целувка. Бил е 13 годишен и я е дал на момиче,която му е била комшийка, и в отговор тя го ритнала с коляното 35
Gabriel Garko, на който му се е възхищавала Сабрина Ферили,има много хубави спомени от училище.Това са били едни от най- хубавите и забавни моменти в неговия живот,защото тогава е трябвало само да учи и е нямал други притеснения.
Към учебните предмети е имал склонност към математиката и историята. В една жена не гледа само циците и дупето а и други неща.Героя на много тв сериали разкри един момент от своето минало "На 16 години имах гадже, което забременя и чакахме дете.Често си мисля- продължи актьора- сега съм 36 годишен и можеше да имам дете на 20 години.Но също така вярвам, че ако имах нямаше да съм тук. "
*******************************************************
Тези дни не се прави нищо освен да се говори за Габриел Гарко: утре, четвъртък 17 април, ще се излъчи по Канале 5 първи епизод на минисериала посветен на Родолфо Валентино, в който ще го видим в главната роля, макар че феновете са разочаровани във връзка с това, че Медиасет реши да отреже голата сцена на актьора, съдейки я изцяло неподходяща за публиката, която се състои основно от семейства. Следователно, за да се видят тези 15сек. с предните му части, е нужно да се отиде в Америка /където сериала е бил закупен и няма да има изрезки/: “Вижда се всичко, но в профил и няма нищо вулгарно- обяви Гарко чрез страниците на седмичника “ Chi“ /Кой/- даже, по отношение на един репортаж, който гледах по ТВ предната сутрин за интимната мода, дори е елегантно.“
Дарио Оливиеро- това е неговото истинско име по регистри- минимално не се притеснява да се покаже гол пред милиони хора / вече се е случвало в миналото, в един друг сериал/, защото винаги е имал много добро отношение със своето тяло. Това е благодарение на неговите родители и по-големи сестри, които никога са нямали проблеми да говорят за секса с него още от детството му. Красивият Гарко е бил много ранозреещ: достатъчно е да кажем, че само на 5 години е показвал на децата интимните си части за да получи в замяна един сладолет. “Съществува и едно филмче - разказа- защото майка ми беше притеснена, че тези сладоледи съм ги крадял, и за това е карала баща ми да ме следи.“ За него няма табу, или може би само едно:“ Ако ми предложат да правя тройка, ще кажа не.“
През годините, жените с които е имал истории или просто флиртове, са били наистина много / между тях известните Ева Грималди, Мануела Аркури, Серена Аутиери/ и Гарко вече е загубил бройката им: “Когато спрях да ги броя, бях стигнал до 34. Даже не правя вече класации със звездите.“ А също така, я има и обичта на неговите почитателки, които понякога я надхвърлят, например като момичето което си е татуирало неговия образ на гърба, или пък друга, която му е поискала семенна течност за да роди дете: “Не подавам жалби срещу всички, но имам пряка връзка с полицаите /карабиниерите/- добавя- Ясно е, че комплиментите ме ласкаят, но много често някой е по-луд от другите, и това го има.“
След това, Габриел е щастливо сгоден от една година с едно мистериозно момиче, на което не се знае самоличността, което значи, че той абсолютно не приема да разкрие повече: “Няма да кажа нейното име- завърши- Да бъда резервиран и ревнив към личния ми живот е част от моята натура, а не търговска стратегия.“
- Габриел, как се чувстваш в Олимпа на известните?
“Известността не ме засяга. Не искам да се променям, нито да загубя детското в мен.“
- Защо? Какво беше вашето детство?
“Много хубаво и бурно, с три сестри. Моето семейство е шумно, в добрия смисъл.“
- Любов, нежност, работа, пари....коя е вашата скала на ценностите?
“Аз ще ви кажа моята скала, с моите мотивации. На първо място е здравето, защото ако го нямаш няма да стигнеш далеч; на второ място работата, защото не те предава, поне докато ти не я предаваш; на трето място семейството, което имам.“
- А за любовта, нищо ли?
“Тя е емоция. Изживявам я във всеки един момент. Не го програмирам, не знам кога ще дойде...и когато я има искам да ѝ се насладя до край.“
- Но вие сте мъж, който повече е изневерявал или повече са му изневерявали?
“Понякога, когато съм го правил съм признавал. Другите, не искам дори да знам. Както се казва...око не вижда, сърце не скърби.“
- Колко ви помогна красотата?
“Това е нож с две остриета. В началото ти е нужна за да те забележат, но после трябва да бъдеш и добър. Да задържиш успеха винаги е по-турдно.“
- А вие учите ли още...
“Учих упорито, и продължавам да го правя. Работата, която работя не ти позволява да спреш.“
От фотороманите, първият през 95год. с Франческа Делера / която изчезна от италианската сцена/, до далеч по-ангажиращи изпитания.
- Вашето професионално развитие е било търсено/искано/ или сте имали една добра доза късмет?
“Не мога да ви отговоря. С Франческа сме работили заедно в началото, после нито сме се виждали, нито сме се чували. Но едно нещо знам със сигурност: напред върви този, който поема задължения, с късмет или без късмет. Пред “ Чак - действие“ сме сами.“
- Гарко, вие сте работили с велики режисьори на киното /от Йозпетек, до Зефирели, до Тинто Брас/ и в много сериали. Кой артистичен език предпочитате?
“Не става въпрос за избор. Един сериал може да бъде хубав, а един филм да бъде лош, разбирате ли? Освен това днес най-великите актьори са направили най-малко един телевизионен филм. "
- Италианското кино днес е толкова лошо, защото му липсват роли ли, идеи ли, пари ли...какво?
“Истината е, че ние много малко си сътрудничим. Всичко трябва да бъде направено в името на приходите и често се правят филми, които икономически разочароват. Но киното е машина, бизнес. После...има ги и тези, които правят филм точно за собствено удоволствие. И какво от това...“
-Кои са те?
“Няма да казвам имена.“
- Какво е за вас страха?
Когато се случи нещо неочаквано и усещането че си станал неконтролируем. Да, често съм се страхувал.“
- Даже и в любовта?
“Толкова много, че да избягам.“
- Вие сте мъж, който обича или на който повече му харесва да бъде обичан?
“Много ми харесва да обичам, и съответно да бъда обичан“.
- Сега влюбен ли сте?
“Не така както очаква публиката.“
- Съжалявате ли за нещо, дори и в личен план?
“Не. Живота ми е много монашески, резервиран, затворен. Даже е трудно да ме заведеш в ТВ и да ми предложиш работа, направо трябва да ме влачите.“
- И все пак, красавец като вас...
“Стига с клюките! В днешно време е прекалено, твърде много всичко е под светлината на прожекторите. Светкавиците / на фотоапаратите иска да каже/ ме отегчават. Искам да бъда съден, за добро или лошо, за ролите които играя. Няма да дам моя личен живот за храна на всички. Той е само мой.“
- Вярвате ли в брака?
“За съжаление не. Това е едно съвместно лъжене /капан, притискане до стената/. Живееш за този ден, ще похарчиш много пари....и после нищо не се променя. За любовта няма нужда от лист хартия. "
- А деца?
“Искам, но не знам нито с кой, нито кога.“
- Как виждате младите хора днес?
“Много заинтересовани да са част от един свят, този на шоуто, който после не го желаят до край.
- Трябва да се съсредоточат повече върху самите себе си , да разберат на къде да тръгнат и може би да се опитат да реализират техните мечти от ковчежето /или най-съкровени мечти/.“
И вие успяхте ли?
„Не, все още съм далече.“
*******************************************************
КАН-2014 г.
Ж.- За първи път си тук, на фестивала в Кан, в официалната селекция, и играеш във филма на Азия Ардженто “Неразбраната“. Как ще посрещнеш този дебют ?
Г.Г. – Може би несъсзнателно, защото за мен....случи се, това е много хубаво нещо и наистина искам да се насладя. Ееее...не знам как ще го посрещна, в смисъл че....искам да се забавлявам.
Ж.- Това е легендарно място за киното и от тук са минали много актьори, които фактически са създали историята на киното, не само на италианското, и символа на тазгодишния фестивал е Марчело Мастрояни чийто облик е изобразен върху всички афиши и на фасадата на главната сграда. Обичан актьор ли е от/за теб, мит ли е?
Г.Г.- Как може да не бъде...?Аз съм един от тези италианци, които са доволни да бъдат италианци и държат много на италианските неща, така че не мога да направя друго освен да подкрепя всички артисти, които са представяли Италия по света, Марчело Мастрояни е един от тях, така че съм много щастлив да дойда в Кан, когато фестивала е посветен на него.
Ж.- Как се роди твоята артистична връзка/отношение с Азия Ардженто?
Г.Г.- Запознахме се на снимачната площадка на един ТВ филм-сериал в който работехме заедно. Аз имах много добра роля в този сериал. После работихме заедно във Валентино и...тя ме попита, вече ми беше казала, че пише един филм и си е помислила за мен. Когато правехме Валентино, тя ми разказа написаното, с което продължава и после ме помоли да участвам. Прочетох го, влюбих се в него и го направих. Това е един много тежък филм, и много хубав .
Ж.- Във филма се разказва за бурната раздяла на една двойка и за огромните последиците за детето, момиченцето.
Г.Г.- Последиците за дъщерята са, че накрая е нежелана, защото не е искана от нито един от родителите си, които взаимно постоянно си я препращат един на друг. Много е тежък филма, защото се вижда едно дете, което иска да получава повече разбиране, повече любов , иска да бъде изслушвана, но нито един от двамата родители не я изслушва. Двама напълно луди...
Ж.- Текста на “Неразбраната“ е базиран на класическата литература за детството, но направен с един по модерен “ключ“ . Твоя герой - бащата – е един много известен актьор, който мечтае за авторско кино /създател/. Как построихте заедно с Азия този образ?
Г.Г.- Този герой не беше лесен, защото за този герой Азия ме караше да правя неща....налудничави, странни, които той често повтаряше, с маниерите/жестовете, които правеше за късмет /някакво суеверие/...и така при всяко завръщане непременно ги повтаря. Не беше лесно, защото рискувахме да отидем към гротеска / гротеска е нещо странно, причудливо, фантастично, но и грозно или изопачено/,почти комична гротеска. И...аз се хвърлих, наистина се хвърлих, както се доверих на себе си, така се доверих напълно и на Азия в това, което ми казваше и указанията за да вървя напред и накрая се получи нещо хубаво.
Ж.- Удивително е момиченцето, което участва с вас. Джулиа Салерно е невероятна актриса.
Г.Г.- Прекрасна е! Прекрасна е, защото... аз когато гледах филма не можех/не исках да повярвам. Много е добра.
Ж.- Разбира се. Тази година фестивала в Кан е на жените – режисьорки, на актрисите, на кинематографистките. Има 25 жени-режисьори записани официално в регистрите, Азия Ардженто е една от тях, също така и италианския филм който се състезава за “Златната палма“. Харесва ли ти този женски поглед/женско виждане на нещата/ във фестивала на Кан?
Г.Г.- Е, разбира се. Дойде също и времето на жените-режисьори. Работил съм няколко пъти с жени-режисьори и винаги съм се чувствал много добре...всъщност имат....те нямат ...,нито повече нито по малко от мъжете режисьори. Просто са може би повече отдадени на работата си, защото вие жените сте добри, когато си наумите нещо в главата сте добри твърдоглавки. А и имам три сестри, познавам ги достатъчно добре. Искам да кажа, че ми хареса да работя с жени-режисьори, много. Ще го направя пак с огромно удоволствие. Доволен съм, че има толкова много жени-режисьори тук в Кан.
Ж.- Един поздрав, само няколко дни до финалните палми, за италианския отбор тук на фестивала, който в по-голямата част е женски.
Г.Г. – Успех!!!
Ж.- За теб, този момент на твоята кариера, как го изживяваш? Големи успехи с ТВ сериали, актьор в киното, фестивала в Кан...как върви твоя актьорски живот?
Г.Г.- Знаеш ли какво е, че ще го осъзная утре, защото изживявам всичко със сто километра в час. Така, че нямам време да го изживея веднага, защото съм вече другаде и вече е дошло утре. Не се наслаждавам много на момента, за това което ме попита в началото как ще изживееш Кан, аз ти казах, че искам да се забавлявам. Искам да му се насладя, защото през тези три дена, които ще съм тук бих искал малко да позабавя въпреки, че тук ритъма е много забързан, обаче искам да се наслаждавам/да се радвам на Кан, защото рискувам да загубя и това, и после, когато си спомня утре ще си кажа: “Ах, колко хубаво беше...“ но днес му се радвам. Изживявам този момент осъзнавайки, че преминавам през един много хубав период , професионално ...също така и в личния ми живот всичко е много добре, за мой късмет...и съм сигурен, че за съжаление утре ще кажа “е, колко хубаво беше когато...“
Ж.- Преди това говореше за Марчело Мастрояни- символ на италианското кино и Италия, извън това от гледна точка на професионализма, кой актьор е твоята отправна точка, актьора който те вдъхновил повече.
Г.Г.- Уау, виж, нямам актьор на който се позовавам, в смисъл да си набележа някой и да си кажа искам да стана актьор защото гледах него и искам да го последвам. Мога да имам актьори на които да се позовавам когато се нуждая да “открадна“ нещо за някоя роля, това без съмнение. И могат да бъдат наистина всички. Може да бъде актьор, който може би е непознат, но е играл роля, която ме интересува за да я науча и да му “открадна“ нещо. Малко всички актьори ми харесват, генерално. А и зависи и от ролята, която играят , разбира се има и актьори, които предпочитам и когато направят някой филм ходя да ги гледам...така че всички по малко...
Ж.- Благодаря!
Интервю с Козима Копола
Козима Копола, красивата италианска актриса, с ангелски очи, ни разказва и говори за нейните предстоящи роли
- Козима, да започнем от начало. Трудно ли беше да израстнете в малко селце и да преследвате вашите амбиции?
Моя път не беше предначертан веднага; започнах да уча класически балет на 5 години; стриктно не пропусках нито един урок, влагах хъс и страст, фантазирах в ума си като си представях големите сцени, но селцето в което живеех и възпитанието, което получих от моето семейство спираха моите амбиции. Майка ми държеше първо да уча, да се дипломирам и след това да ме остави свободно да решавам сама за живота си. Така и стана...На 19години, без да се колебая, стегнах си куфара и се преместих в столицата. Минах през не “розови“ моменти /трудни/, но никога дори не помислих да се върна обратно.
- Кога разбра, че да си актриса е вашия живот?
Издържах първото прослушване на една театрална трупа и успях...От там, повратната точка; една вечер, един продуцент, след като ме е видял в театъра, се свърза с мен за едни пробни снимки; ролята беше незначителна, малко пози...Наложих си да уча дикция и актьорско майсторство...Послушах съвета му. И днес, още му благодаря...Разбрах, колко е важна за мен тази работа, колко ми помогна да се отворя, да победя моята срамежливост, да се самопрочитам от вътре и да споделям винаги различни и силни емоции.
- Ако не бяхте станала актриса, щяхте да бъдете...?
Мисля че психолог. Зарязах университета въпреки, че ми оставаха малко изпити до дипломирането, дори все още мисля, че това не е окончателно затворена страница. Продължавам да чета книги за психиатрията, педагогиката... Очарована съм от човешкото съзнание и поведение, които ни водят.
- Съжалявате ли за нещо?
Винаги съм била отговорна, строга със себе си и претенциозна. Мисля, че не съм се насладила изцяло на безгрижието, развлечението и забавлението...
- Учите балет, имате и много роли в хубави сериали. Кой персонаж /героиня/ ви е останал в сърцето?
Мелина, героинята, която изиграх в сериала “ Чест и уважение“. Напълно бях влязла в ролята, завладяна от енергията и чувствеността на тази жена, която въпреки многобройните си несгоди, успяваше да запретне ръкави и да реагира.
- Случвало ли се е да откажете роля?
Да, случвало се е. Не бях убедена в сценария. Дори ако всичко винаги е много показателно; често една добра режисура, добър актьорски състав, могат да съживят проекти, които на лист хартия изглеждат, че не заслужават; и обратното, в хубавите сценарии не са подкрепени от нищо друго...
- Актриса, студентка, една заета жена от къде намирате време за да правите всичко това?
Намира се време, защото тази работа не е постоянна. Ззаетите месеци, в които си на снимачната площадка от сутрин до вечер се редуват с периоди на бездействие, в които можеш да се отдадеш на други неща.
- Къде ще ви видим?
В Руди Валентино- легендата. Ще играя Бети, една необичайна жена, разочарована, цинична, очевидно студена, но в действителност с дълбока душа. Между Бети и Руди ще се създаде синхрон, както емоционален така и професионален, имайки обща страст към танците. Един микс между двамата, от сексуалност и професионалност.
- Вашите бъдещи проекти ?
Друг , следващ проект, който ще се излъчи е “Furore“. И тук ще играя жена със силна личност, тайнствена, принудена много пъти да променя самоличността си , да лъже, да се преструва, че стига /прави/ компромиси. С една единствена цел: да защити и да прегърне любимото си дете.
Прегръщам ви!
Козима
Преводите са направени от: Mari@K
"Lonore e il Rispetto" - Tonio & Melina
все Джулия Ребел души 
