Аз пък съм много резервирана към тези неща - оплюването на ваксините - съгласна съм, че трябва да се изчистват макс! Но пък и риска от това да паднеш - и да придобиеш епилепсия...
МИсълта ми е, че риска от това да умират деца от това, че не е солжена ваксина е много по-голям, от риска да се получи увреждане в следствие на поставена ваксина.
Вярно, че родител пострадал от това - няма да го просит, но аз и да знам тези неща - ще сложа всички ваксини, защото другия риск е много по-голям.
Родиш ли се винаги има риск да умреш, а то сатва рано или късно - не бива да робуваме на предрасъдъци и страхове, защото те ни сковават и пречат трезво да се мисли.
Аз имам една теза и тя е - ПОЕМАМ РИСКА ДА ЖИВЕЯ. Защото да живееш е изпитание и риск вески ден.
СЕга чета /но май ще я отложа, защото направо е толкова жестоко образна, че ми бърка в нервната система/ - Борис Виан "Сърца за изтръгване" - няма как да ви предам абстрактните му алегории - но е толкова близко до нас - майките готови да затворим в клетка своите летящи в небесата рожби само с мисълта, че така ще ги спасим и обезопасим... МОжем ли да го направим? Имаме ли правото? Жестоки въпроси и жесток избор...