Не знам как да разкажа накратко. Заедно сме от 9 години, женени сме, имаме и дете на 6 месеца. Проблемите ни започнаха да стават по- очевидни към последните месеци на бременността. Най-големите ни скандали са ставали винаги заради хобито му, което му отнема супер много време. След раждането на детето ,отношенията ни съвсем се промениха и стават все по зле... Той уж ме подкрепяше, но всъщност главно мрънкаше защо детето плаче, пречи му да спи, сега какво иска, че пак реве, аз не разбирам ли , че утре е на работа и т.н. Сега ли точно трябва да го къпем, сега ли точно трябва да го изведем на разходка, не може ли после, сега имам да правя еди какво си... Иначе, помага у дома , мие чинии, чисти събота и неделя, и гледа детето за около половин час, за да мога да изляза, но това почти винаги е предшествано от скандал. Да той няма против да го направи, но точно сега не може...Най-лошото, което най-много ми пречи е че по никакъв начин не иска да общува с мен или да правим нещо заедно... Чакам го цял ден да се прибере, да общувам малко с някой възрастен, че по цял ден съм у дома сама с детето. Той след работа, отделя два три часа на хобито си. Пазарува. Прибира се у дома, изкъпва се , наяжда се, помага ми да изкъпем детето евентуално, ако му е удобно, измива чиниите и после забива на компа и нищо не е в състояние да го помръдне от там. В началото бяха скандали, бях му толкова обидена за цялото му отношение, че скандалите бяха всеки ден и му наговорих ужасни неща признавам си. Той полагаше усилия да свърши всички задачи у дома, но пак да го направи, колкото се може по-бързо, да се изнесе от вкъщи и да отиде да си гледа заниманията, което мен ме вбесяваше и само критикувах у дома какво е направил и какво не е. Със скандалите може да се досетите стана още по-зле ситуацията. После почнах с добро, бях мила, добра, подкрепях го за хобито му, говорих на темите, които са му интересни, пак никакъв ефект. В момента ситуацията е отчайваща, не мога по никакъв начин да го накарам да ми обърне внимание, да ме изслуша или да направи нещо за у дома, като да поправи един уред примерно.. Иначе твърди, че ме обича, за него всичко между нас е наред, а аз просто преувеличавам и го ям за нещо непрекъснато. Всъщност нещото е едно и също, но той не го вижда... Не помня откога не е правил нещо мило за мен и романтично. След като му го казах първо се ядоса, после ми подари цвете с думите ай да не мрънкаш повече. Старах се купих си нови тоалети, направих си нова прическа, накарах го да излезем само двамата, после и с компания.. Нито веднъж не ми каза, че съм хубава. Все бяха нещо не наред дрехите ми , а прическата ми ужасна. В момента съм в нервна криза просто нямам вече желание и аз да общувам с него, няма и никакъъв смисъл да опитвам. Не знам какво да направя , за да си върнем близостта...колкото повече настоявам, толкова по зле става и повече ме изолира ...
- Публикувана: 12 ян. 2015, 18:56 ч.
- Последно мнение: 15 ян. 2015, 21:02 ч.
Отблъсквам съпруга си все повече
От това което си написала ,аз не виждам ,не намирам никаква вина в теб
Виждам обаче един егоист,заинтересован от собствения си комфорт,не желаещ да промени нищо от живота си заради жена и дете.Виждам човек за когото хобито е от най голямо значение
Интересно ми е какво е това толкова важно хоби
Ако той не иска да се промени, ще е трудна работа
Виждам обаче един егоист,заинтересован от собствения си комфорт,не желаещ да промени нищо от живота си заради жена и дете.Виждам човек за когото хобито е от най голямо значение
Интересно ми е какво е това толкова важно хоби
Ако той не иска да се промени, ще е трудна работа
Не знам как да разкажа накратко. Заедно сме от 9 години, женени сме, имаме и дете на 6 месеца. Проблемите ни започнаха да стават по- очевидни към последните месеци на бременността. Най-големите ни скандали са ставали винаги заради хобито му, което му отнема супер много време. След раждането на детето ,отношенията ни съвсем се промениха и стават все по зле... Той уж ме подкрепяше, но всъщност главно мрънкаше защо детето плаче, пречи му да спи, сега какво иска, че пак реве, аз не разбирам ли , че утре е на работа и т.н. Сега ли точно трябва да го къпем, сега ли точно трябва да го изведем на разходка, не може ли после, сега имам да правя еди какво си... Иначе, помага у дома , мие чинии, чисти събота и неделя, и гледа детето за около половин час, за да мога да изляза, но това почти винаги е предшествано от скандал. Да той няма против да го направи, но точно сега не може...Най-лошото, което най-много ми пречи е че по никакъв начин не иска да общува с мен или да правим нещо заедно... Чакам го цял ден да се прибере, да общувам малко с някой възрастен, че по цял ден съм у дома сама с детето. Той след работа, отделя два три часа на хобито си. Пазарува. Прибира се у дома, изкъпва се , наяжда се, помага ми да изкъпем детето евентуално, ако му е удобно, измива чиниите и после забива на компа и нищо не е в състояние да го помръдне от там. В началото бяха скандали, бях му толкова обидена за цялото му отношение, че скандалите бяха всеки ден и му наговорих ужасни неща признавам си. Той полагаше усилия да свърши всички задачи у дома, но пак да го направи, колкото се може по-бързо, да се изнесе от вкъщи и да отиде да си гледа заниманията, което мен ме вбесяваше и само критикувах у дома какво е направил и какво не е. Със скандалите може да се досетите стана още по-зле ситуацията. После почнах с добро, бях мила, добра, подкрепях го за хобито му, говорих на темите, които са му интересни, пак никакъв ефект. В момента ситуацията е отчайваща, не мога по никакъв начин да го накарам да ми обърне внимание, да ме изслуша или да направи нещо за у дома, като да поправи един уред примерно.. Иначе твърди, че ме обича, за него всичко между нас е наред, а аз просто преувеличавам и го ям за нещо непрекъснато. Всъщност нещото е едно и също, но той не го вижда... Не помня откога не е правил нещо мило за мен и романтично. След като му го казах първо се ядоса, после ми подари цвете с думите ай да не мрънкаш повече. Старах се купих си нови тоалети, направих си нова прическа, накарах го да излезем само двамата, после и с компания.. Нито веднъж не ми каза, че съм хубава. Все бяха нещо не наред дрехите ми , а прическата ми ужасна. В момента съм в нервна криза просто нямам вече желание и аз да общувам с него, няма и никакъъв смисъл да опитвам. Не знам какво да направя , за да си върнем близостта...колкото повече настоявам, толкова по зле става и повече ме изолира ...
спри да правиш нещос бебе на 6 месеца ти правиш гимнастики,за да го впечатлиш
намерила си време и за прическа,което е похвално
не е проблемът в теб-това смятам аз
с риск да хвърля съмнение у теб-мислила ли си за трети човек?
Не знам как да разкажа накратко. Заедно сме от 9 години, женени сме, имаме и дете на 6 месеца.
Заедно сте от 9 г. и ти чак сега разбра, че изобщо не му пука за теб?
Боже...честно, как стават тези неща?
Бебето изобщо не е причина, просто е повод.
Фитнес. В началото беше от време на време, но става все по-зле... По някое време се замислих и за трети човек да, но няма как да разбера. Питах го даже директно, стана от стола и ми каза да чета каквото искам и да се уверя, че няма никой. Ужасно съм го била обидила с това той имал очи само за мене... Спирам да правя, каквото и да е било наистина, защото просто няма смисъл, но ми е много мъчно и криво. Трябваше това да са най-хубавите ни моменти.Иначе обвинявам себе си, защото май изкарах някаква следродилна депресия. Плачех непрекъснато и постоянно бях в паника, че нещо не правя като хората и съответно и той го отнесе доста, а и предполагам, че не приятно да се прибираш жената реве, детето реве, само шах и паника и стрес и като кажеш какво толкова е станало да ти се нахвърлят, че не ти пука и затова говориш така. Но му обесних какво е следродилна депресия, обесних му, че ми е трудно сега , че ще мине, че трябва да прояви малко търпение, че и аз не искам да съм изнервена, недоволна и да рева за всичко, но не мога да се спра. За хубаво и за лошо все ми се плачеше. Говорили сме и затова, уж ме разбирал, уж не ми се сърдел за този период. Прибира се обаче у дома искам да споделя нещо, което ме е е зарадвало, все едно го говоря на стената. И се вбесявах и пак ставаше скандал и започвах да го нападам вече за всичко, защото съм бясна. Това беше в началото. После се спрях, но сега не знам, обиден ми е и не може да ми прости за този период или просто не съм му интересена и му е втръснало от мен и не ме обича вече и какво да правя вече. Тотално се обърках...Не се държеше така. Ествено, че ако се е държал така няма да стоя с него 9 години. Това започна да става малко по малко последните месеци на бременността...
Казах ти спри да се обвиняваш.Не си виновна.не търси вината в себе си защото такава няма ,а ти си я насаждаш
За мен мъжът ти е завършен егоист,човек не готов за семейство и деца.А може просто така да му изнася
Не виждам как ще оправиш нещата щом той не иска.За промяната която ти искаш са нужни двама
За мен мъжът ти е завършен егоист,човек не готов за семейство и деца.А може просто така да му изнася
Не виждам как ще оправиш нещата щом той не иска.За промяната която ти искаш са нужни двама
...Не се държеше така. Ествено, че ако се е държал така няма да стоя с него 9 години. Това започна да става малко по малко последните месеци на бременността...
Не може някой, който те е обичал 9г. и както се казва, си знаете и кътните зъби, да се отнася по този начин с теб.
За детето изобщо не говоря, ново е, различно е...ще свикне.Нерви, депресия....нали затова е този до нас, за да ги "понесе".
Говорим за мъж над 30 г....
Явно депресирания е той... За повече от половин година трябваше да му е минало.
и аз съм съгласна с последното мнение
верно,че не сте първите,които имат подобни проблеми, но някак много удобно ми се струва за твоя човек положението
ти си виновна,ти си ревящата, ти си без нова прическа
ми не ми се връзва картинката
прибира се човечеца, дига си гирите, мие две чинии и си ляга
търси проблем и то сериозен
верно,че не сте първите,които имат подобни проблеми, но някак много удобно ми се струва за твоя човек положението
ти си виновна,ти си ревящата, ти си без нова прическа
ми не ми се връзва картинката
прибира се човечеца, дига си гирите, мие две чинии и си ляга
търси проблем и то сериозен
според мен ти се чувстваш самотна, защото по цял ден си с бебето и го чакаш с нетърпение да се прибере и да сте заедно, а той си живее по стария начин, който преди не те е дразнел, защото и ти си имала социални контакти. колкото и да е изтъркано клише, когато детето порасне и се върнеш на работа няма да му забелязваш кусурите.
ама сега е много труден период за теб. още повече, че е зима и не можеш да излизаш по градинките с детето.
смятам, че ако спреш да му дуднеш, нещата ще се оправят. но това е само ако искаш да сте заедно, независимо от компромисите, които ще направиш и го търпиш такъв какъвто е.
няма ли как да оставите детето на някоя баба и да отидете някъде през уикенда, малко да се разведрите.
твърде много му се връзваш на мъжът ти, а той си е бил такъв винаги, но ти не си обръщала внимание.
ама сега е много труден период за теб. още повече, че е зима и не можеш да излизаш по градинките с детето.
смятам, че ако спреш да му дуднеш, нещата ще се оправят. но това е само ако искаш да сте заедно, независимо от компромисите, които ще направиш и го търпиш такъв какъвто е.
няма ли как да оставите детето на някоя баба и да отидете някъде през уикенда, малко да се разведрите.
твърде много му се връзваш на мъжът ти, а той си е бил такъв винаги, но ти не си обръщала внимание.
Е стига сте вкарвали на момичето още повече филми! Тя къде е в сериала и то с депресия ами и любовница включихте.
Положението ти ми е познато, не от ММ а от баща ми. Той е такъв, готви, помага когато се прибере от работа, но свърши ли (по най-бързия начин) това, което е трябвало да се направи изчезва на компютъра и повече не можеш да му видиш очите. Ако трябва да говориш с него, разговорите са кратки и възможно най-съдържателни, че по-бързо да отиде да си върши неговата работа. Няма трети човек и не че не обича майка ми, даже напротив, доказал го е и продължава, защото не им е леко, а в такива моменти се разбира. Просто е такъв. Има си негови интереси и свят и това е. През целия ми съзнателен живот само това са им били скандалите и караниците, е вече са заедно 30 години и още си е такъв.
При вас обаче може да е друго. Ти казваш, че си била в следродилна депресия, ами той? Последните месеци от бременността не са напрегнати само за теб. Него също го удря мисълта, че ще става баща. Когато се е родило бебчето това си е огроооомна промяна. Промяна е настъпила и в сама теб. Нормално е да се обърне към нещо познато, не променящо се и успокояващо. А с твоята депресия не си помогнала особено, със скандалите също. А и има друго - той ти е единствения възрастен контакт, както сама се изразяваш. Чакаш с нетърпение и имаш големи очаквания от общуването ви вечер. Когато не се изпълнят, а той просто си хапва за теб разочарованието е още по-голямо.
И аз съм на мнение, че просто трябва да го оставиш известно време да подиша. Говорете, но бъди търпелива и не го обвинявай, пак ще избяга. В случая наистина нямаш вина, но трябва да го прилъжеш някак. Сигурно ти е много тежко, но ако държиш на него и семейството ви го приеми, като нещо през което просто трябва да се премине.
Положението ти ми е познато, не от ММ а от баща ми. Той е такъв, готви, помага когато се прибере от работа, но свърши ли (по най-бързия начин) това, което е трябвало да се направи изчезва на компютъра и повече не можеш да му видиш очите. Ако трябва да говориш с него, разговорите са кратки и възможно най-съдържателни, че по-бързо да отиде да си върши неговата работа. Няма трети човек и не че не обича майка ми, даже напротив, доказал го е и продължава, защото не им е леко, а в такива моменти се разбира. Просто е такъв. Има си негови интереси и свят и това е. През целия ми съзнателен живот само това са им били скандалите и караниците, е вече са заедно 30 години и още си е такъв.
При вас обаче може да е друго. Ти казваш, че си била в следродилна депресия, ами той? Последните месеци от бременността не са напрегнати само за теб. Него също го удря мисълта, че ще става баща. Когато се е родило бебчето това си е огроооомна промяна. Промяна е настъпила и в сама теб. Нормално е да се обърне към нещо познато, не променящо се и успокояващо. А с твоята депресия не си помогнала особено, със скандалите също. А и има друго - той ти е единствения възрастен контакт, както сама се изразяваш. Чакаш с нетърпение и имаш големи очаквания от общуването ви вечер. Когато не се изпълнят, а той просто си хапва за теб разочарованието е още по-голямо.
И аз съм на мнение, че просто трябва да го оставиш известно време да подиша. Говорете, но бъди търпелива и не го обвинявай, пак ще избяга. В случая наистина нямаш вина, но трябва да го прилъжеш някак. Сигурно ти е много тежко, но ако държиш на него и семейството ви го приеми, като нещо през което просто трябва да се премине.
Моят съвет е да заминеш някъде с бебето за малко и да го оставиш да си почине. Повечето ще ме попитат от какво - от вашето присъствие. Обратното важи и за теб. В момента сте си обтегнали отношенията, втръснали сте си, ти се вкопчваш в него и това още повече го натоварва.
Тъй като сте стигнали критични отношения, е необходимо и двамата да изпуснете парата и да се абстрахирате от битовизмите. Горещо ти препоръчвам да идеш някъде, където ще получиш помощ за бебето, при хора, на които ще можеш да го оставиш за няколко часа, колкото да се поразтъпчеш. И колкото да ти е трудно за изпълнение, излез от спиралата на това какво не е свършено като къщна работа. Започнеш ли да циклиш още повече на тая плоча, съвсем ще развалите отношенията. Хобито му не е причина, а повод да не се прибира.
Тъй като сте стигнали критични отношения, е необходимо и двамата да изпуснете парата и да се абстрахирате от битовизмите. Горещо ти препоръчвам да идеш някъде, където ще получиш помощ за бебето, при хора, на които ще можеш да го оставиш за няколко часа, колкото да се поразтъпчеш. И колкото да ти е трудно за изпълнение, излез от спиралата на това какво не е свършено като къщна работа. Започнеш ли да циклиш още повече на тая плоча, съвсем ще развалите отношенията. Хобито му не е причина, а повод да не се прибира.
Хобито му не е причина, а повод да не се прибира.
Сега не търси вече причината, а начин да се оправят отношенията. Починете си един от друг.
Представи си, че се получи.
Божкеее, божке! Не мога да повярвам, че умни жени оправдават това пу****ско поведение и дават акъл да му се дава да диша.
Той си диша, много добре даже си диша, хич не му е зле.
Авторката е тази, която няма въздух. И която не иска измити чинии, а малък мъничък разговор с уж любимия човек.
Поведението му е непростимо и не мъжко. За съжаление отговор нямам и решение нямам, защото не мисля, че такива мъже се променят - като таткото на съфорумката по-горе. Или се научаваш да живееш така, или се махаш.
Бившият ми съпруг така и не пожела да промени живота си след детето, или хукваше навън, или на компа. И на почивка 90% от случаите ходехме сами с детето, на него просто не му понасяше да е заточен с нас толкова време. Е, с времето, докато аз влачех абсолютно всичко у дома на гърба си, към хобитата се добавиха и любовници и аз вече казах край.
Трябва да си много здрав психически човек, за да можеш да съжителстваш с такъв и най-важното, да приемеш, че нещата няма да се променят и да спреш да очакваш нещо и да се бориш (защото то очакването най тежи).
Той си диша, много добре даже си диша, хич не му е зле.
Авторката е тази, която няма въздух. И която не иска измити чинии, а малък мъничък разговор с уж любимия човек.
Поведението му е непростимо и не мъжко. За съжаление отговор нямам и решение нямам, защото не мисля, че такива мъже се променят - като таткото на съфорумката по-горе. Или се научаваш да живееш така, или се махаш.
Бившият ми съпруг така и не пожела да промени живота си след детето, или хукваше навън, или на компа. И на почивка 90% от случаите ходехме сами с детето, на него просто не му понасяше да е заточен с нас толкова време. Е, с времето, докато аз влачех абсолютно всичко у дома на гърба си, към хобитата се добавиха и любовници и аз вече казах край.
Трябва да си много здрав психически човек, за да можеш да съжителстваш с такъв и най-важното, да приемеш, че нещата няма да се променят и да спреш да очакваш нещо и да се бориш (защото то очакването най тежи).
X
Реклама