Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 12

На мене ми помогна една грешка на Цибалаб.

Абсолютно подкрепям това мнение! При мен така се получи.

   И аз съм така.Сутрин пуша с кафето,после цял ден не пуша, но като се прибера вечер си наваксвам Ненавиждам се за което.Пробвах какво ли не.

Наистина важното е да имате желание да ги спрете, истинско желание, а не само на думи. От там нататък, опити-провали, докато успеете. Дези13 и аз така бях в подобно положение, само че и през деня пушех.
Около 7-8 сутрин с кафето, за отрицателно време, около 15 или повече през деня , и после вечерта се скъсвах като комин = 2 кутии на ден. Просто поискай да ги спреш от сърце, казваш си че не искаш да си пушач вече и теглиш чертата.
То като се замисля по лесно е да не запалиш с кафето сутрин, отколкото вечерта да не пушиш, така че може да пробваш да изпиеш сутрешното кафе без цигара, а после след работа вечерта дирекно в леглото и гледаш филм докато заспиш, за да мине времето по бързо да преодолееш кризата за никотин в първите часове. Казвай си и си повтаряй често че не трябва да палиш, каквото и да става и независимо какво си мислиш в този момент. 

Е не може да не споделя


One in two lifetime smokers will die from their habit. You are not one of them anymore.
   



You have quit smoking for:

17 weeks, 1 day, 11 hours and 52 mins.
иначе казано - 4 месеца без цигари

 Привет!

Включвам се в темата  - НЕ ПУША ОТ ДВА МЕСЕЦА.

След 20 години пушене / с малки прекъсвания покрай бременността /, спрях цигарите отведнъж. Както си гледах един филм с Дензъл Уошингтън / мисля че е "Полет"/, виждайки какво си причинява лирическия герой на Дензъл, си дадох сметка , че цигарите са ме направили зависима от тях, че съм  се подчинила на никотина и се ужасих от себе си. Дадох си сметка, че до този момент изобщо не съм се замисляла за този аспект на нещата и затова не съм искала да откажа цигарите. Когато мъжът ми ги спря преди години, аз не пожелах, защото ми харесваше да пуша, защото нямах мотив да ги спра. И така си пуших до преди два месеца. Още докато течеше филма съвсем спонтанно си казах "Край", каквото съм пушила , това е, всичко приключва още сега. Без последна цигара, без дори последно дръпване, просто си казах "Спирам завинаги". И до сега отворената вечерта кутия си стои у дома, запалката, само пепелниците съм прибрала и ги вадя само за приятели.

Убедих се, че всичко е до психика и нагласа - не усетих никакъв никотинов глад, никаква нервност, напрежение или раздразнителност. Не чета книги по темата, не слушам лекции и проповеди, не се замислям изобщо за цигари и така те не ми липсват. Нито с кафето, нито след хранене, нито дори при пушещи приятели не мисля за цигарите, игнорирам усещанията и спомените си за тях, не ги мразя, не ги и обичам - безразлични са ми , като въздух. Дори голямото напрежение и стрес от скорошна екстремна ситуация не ме накараха да помисля за цигарите. Държа да подчертая, че си бях як пушач - стигала съм и до кутия на ден. Според мъжа ми не съм имала кризи, защото от дълги години пуша супер леки / но доста скъпи / цигари - аз затова и пушех по кутия, де .

Не ям повече от преди, не усещам никакъв дискомфорт, като изключим запека, който неминуемо се появи и още се боря с него. Но , както се казва - това да е проблема. Сега, след като вече не пуша и както никога нищо не съм пила / дори бира и вино/, очаквам крилца да ми поникнат на гърба

ELLIS,
ако не искаш да се сдобиеш с истински крила /които много биха пречили на нормалното ти съществуване/ започвай да преследваш съпруга си гола...денонощно.....Хем спорт, хем доволни, че и без крила
Иначе поздравления за двата месеца 

Не сте узрели за идеята да ги спрете.
Иначе е лесно, просто не палиш

+1 

Само с искане няма как да стане,трябва да вземете решението и да сте убедени ,че не искате повече да сте пушачи и останалото е лесно-просто не палите!При мен най трудно беше да взема решението.....хем ми харесваше да пуша ,хем исках да ги спра.Е голяма вътрешна борба беше,но наистина успях и мога да кажа че никак не съжалявам за това свое решение!

цели 3 месеца ,започнах 4  много съм доволна от себе си 

Браво! Най-трудно е минало, поздравления!

При мен също. Подвеждах се по обясненията колко е трудно. Когато отвсякъде те заливат с такива заплахи, и всички реклами ти обясняват, че сам не можеш да се справиш, трябват ти таблетки, лепенки, електронни цигари и т.н., тогава наистина се шашкаш и вярваш, че е така.
Дълги години отлагах, докато един ден реших от раз. Не от понеделник, не от другия месец, не от утре, а от секундата, реших го буквално докато довършвах последната си цигара, ако бях отложила още щях да пуша.

Е как става това при вас.... понятие си нямам.Пробвах какво ли не и пак си пуша

Работата е - не да пробваш какво ли не, и да се залъгваш със всякакви заместители, а просто да не пушиш. Както казах, казваш си " Няма да пуша" и не палиш повече. За тази цел трябва да имаш силно желание.
Всички дъвки, лепенки и прочее са поредната доза никотин чрез които само си харчим парите. Направи първата крачка да не пушиш 1 ден, от там нататък си помисли, дали искаш да се провалиш пак и да запалиш. Всичко зависи от теб самата, ако ли не, сама се оставяш да бъдеш контролирана от никотиновата зависимост, и от придобития от зависимостта навик да пушиш.

Аз нямах тежък момент при отказването на цигарите, тъй като просто реших, че вече няма да пуша. Явно не е било само "казване", а твърдо решение без време за размисъл, колебание, залъгване и прочие.
Решението си е само ваше, но наистина не съществува "Пробвах какво ли не, но не се получава"
Истината е, че нямате воля!  
Вече съм почти половин годишен непушач и се чудя на себе си как толкова години подред тази гадост мие  доставяла удоволствие??? Жена миришеща на тютюнев дим, дрехи, къща, всичко... Срамувам се от себе си!
Късмет на всички желаещи да откажат цигарите, но тези, които не успяват, явно не го искат наистина